Решение № 444 от 16.10.2026, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 444 гр. С., 16.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно гражданско дело № 20261800500723 по описа за 2026 година

С решение рег. № 15795/21.08.2025 год. по гр.д. № 4848/2023 год. СРС е отхвърлил предявения от В. А. В. от гр. С. срещу Софийски градски съд и Прокуратурата на РБ иск с правно основание чл. 2в от ЗОДОВ за заплащане на сумата 5001 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие съществено нарушение на правото на ЕС по вчнд. № 304/2023 год. по описа на СГС и пр.пр. № 48912/2020 год. на СРП /ДП № 15077/2021 год. по описа на 04 РУ на СДВР/, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.01.2023 год. до окончателното изплащане.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца с твърдения, че същото е постановено в нарушение на материалния закон и в противоречие със събраните по делото доказателства. Моли съда да го отмени и вместо него да постанови друго, с което да уважи изцяло предявения иск.

Ответникът Софийски градски съд оспорва въззивната жалба.

В о.с.з. Прокуратурата на РБ взема становище за неоснователност на въззивната жалба.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

В исковата молба ищецът твърди, че срещу него е подадена неистинска жалба от трети лица /вх. № 591/28.01.2021 год. на САК/, въз основа на които му е образувано дисциплинарно производство в Софийска адвокатска колегия. Поводът е подаден от него 1 сигнал до Софийска районна прокуратура за наличието на неистински документи по гр.д.

№ 5614/2017 год. по описа на СГС, като въз основа на него е образувана пр.пр. № 48912/2020 год. по описа на СРП. След подаване на неистинската жалба срещу него било образувано дисциплинарно производство в САК, а именно – дисциплинарно дело № 110/2021 год. С молба от 31.05.2021 год. ищецът сезирал прокуратурата със сигнал за това, че срещу него е подадена неистинска жалба с вх. № 591 от 28.01.2021 год. на САК и поискал да бъде конституиран като пострадал. Впоследствие разбрал за образувано досъдебно производство по подадените от него сигнали. През лятото на 2021 год. ищецът бил призоват в 04 РУ на СДВР за разпит като свидетел по досъдебно производство № 15077/2021 год.

/пр.пр. № 48912/2020 год. на СРП/. В хода на разпита не му било казано на какъв етап е разследването и не бил конституиран като пострадал от престъплението. Междувременно с решение от 13.07.2021 год. по ДП № 110/2021 год. на дисциплинарен съд при САК бил признат за виновен по неистинската жалба срещу него и трябвало да плати общо 1650 лева – глоба и разноски. Твърди, че ако не беше подадена неистинската жалба срещу него, то нямало да бъде проведено и дисциплинарно производство срещу ищеца, нито щял да понесе неимуществени и имуществени вреди – заплатени глоба и разноски, т.е. налице е пряка връзка между ползвания срещу ищеца неистински документ и претърпените вреди. Твърди, че с постановление от 03.06.2022 е спряно досъдебното производство № 15077/2021 на 4 РУСДВР-поради неразкриване на извършителя на престъплението. Обжалвал постановлението за спиране на наказателното производство, като се позовал на качеството си на пострадал от престъплението. С определение № 3656 от 2.12.2022 по ЧНД № 15080/2022, 110 състав, СРС, жалбата му била оставена без разглеждане, тъй като нямал качеството на пострадал.

Поддържа, че с отказа да бъде конституиран като пострадал в досъдебното производство е извършено съществено нарушение на правото на ЕС. Твърди, че обжалвал определението на СРС пред СГС, като с определение от 24.01.2023 по ВЧНД № 304/2023, V-ти въззивен състав на СГС потвърдил определението на СРС. Въззивният състав на СГС, като е приел, че той няма право да обжалва постановлението на прокурора за спиране или прекратяване на наказателното производство, е осъществил нарушение на чл. 11 от Директива № 2012/29/ЕС.

Твърди, че е претърпял неимуществени вреди вследствие на нарушенията на правото на ЕС.

Претендира сумата от 5001 лева от ответниците при условията на солидарна отговорност.

По делото е представен сигнал от 25.11.2020 от адв. В. В. до Софийска районна прокуратура за извършено престъпление - съставяне и ползване на неистински частен документ. По делото е представено и допълнение към сигнал от 05.01.2021 год. Приета е като доказателство и жалба от "Лион Трейдинг" ООД до Софийска адвокатска колегия срещу ищеца.

С писмо от 05.05.2021 СРП е уведомила адв. В., че в отговор на негови сигнали по пр. пр. № 48912/20 по описа на СРП е образувано досъдебно производство за престъпления по чл. 316 във вр. с чл. 309, ал. 1 от НК. С молба от 31.05.2021 год. ищецът е поискал от СРП да бъде конституиран като пострадал по образуваното досъдебно производство, тъй като срещу него се подават неавтентични жалби, въз основа на които е образувано срещу него дисциплинарно дело № 110/2021 на Дисциплинарен съд при САС.

Приета е и молба от м. 10. 2022 от адв. В. до Софийска Районна прокуратура да бъде конституиран като пострадал от престъпление по ДП № 15077/2021 год. по описа на 04 РУ на СДВР.

2

С решение по ДД № 110/21 от 13.07.2021 на Дисциплинарния съд при САК е признат адв. В. за виновен по повдигнато обвинение, че е нарушил разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗА и разпоредбата на чл. 132, т. 10 от ЗА. С решението е наложена на адв. В. глоба в размер от 5 минимални заплати, чийто общ размер е равен на 3250 лева.

С Решение от 5.11.2021 по ДД № 31/21 год. на Висшия Дисциплинарен съд на Адвокатурата е изменено решението на дисциплинарния съд на САК като е намалена глобата на 2 минимални работни заплати в общ размер от 1300 лева.

Видно от платежно нареждане от 5.11.2021 год. ищецът е наредил в полза на Висшия адвокатски съвет сумата от 300 лева - разноски по дело № 31/21. С платежно нареждане от 5.11.2021 год. адв. В. е наредил в полза на САК сумата от 1350 лева по дело № 110/21 на Дисциплинарния съд и дело № 31/21-глоба и разноски.

С постановление от 03.06.2022 по досъдебно производство № 15077/21 по описа на 4 РУП СДВР, пр. пр. № 48912/20 по описа на СРП е спряно наказателното производство за престъпления по чл. 316 вр. с чл. 309, ал. 1 от НК. С постановление от 9.11.2022 на СРП е отхвърлена молбата на адв. В. да бъде конституиран като пострадал, тъй като делото се води за документни престъпления.

С жалба от 23.11.2022 ищецът е обжалвал пред СРС постановление за спиране на наказателното производство по ДП № 15077/21 на 04 РУП на СДВР, пр. пр. № 48912/2020 на СРП.

С определение № 3656 от 2.12.2022 по ЧНД № 15080/2022, СРС, НО, 110 състав е оставена без разглеждане подадената жалба от В. против Постановление на СРП от 03.06.2022 за спиране на наказателното производство по досъдебно производство № 15077/21 по описа на 4 РУ-СДВР като процесуално недопустима. Ищецът е подал частна жалба срещу това определение. С определение № 381 от 06.02.2023 по ВНЧД № 304/2023 на СГС същото е потвърдено.

Според заключението на графическата експертиза /Протокол № 168/2022 по ДП № 15077/21 по описа на 4 РУ-СДВР, пр. пр. 48912/2020 на СРП/ подписът в графа управител в представената жалба от "Лион Трейдинг" ООД, с управител Л.Д.П., приложена по дисциплинарно дело № 110/21 по описа на дисциплинарен съд при САК, е положен от Л.П..

Според показанията на св. З. В.а, същата знае за подадена жалба от адвокат-жена, чието име не си спомня, във връзка с това, че съпругът й е бил процесуален представител на насрещната страна. Ищецът й споменал, че жалбата е подадена от физическо лице, което е собственик и управител на дружество и доколкото знае от него той е собственик на множество дружества във вр. с практика за прехвърляне на дружества със задължения на безимотни лица. Свидетелства, че тази жалба била подадена от това лице и съпругът й изразил съмнение, че не е подписана от него. Ищецът смятал, че адвокатката е инициирала подаването на тази жалба, която не е подписана от лицето Л.П.. Жалбата била адресирана до САК и въз основа на нея било образувано досъдебно производство срещу съпруга й. По този повод съпругът й подал сигнал, не помни дали до прокуратурата или до районното управление. Спомня си, че е имало вече образувано такова досъдебно производство във връзка с други неистински документи, които са представени също от този адвокат в рамките на това дело. Свидетелства, че съпругът й бил изключително ядосан, защото не бил конституиран като пострадал и не бил уведомяван за движението по делото. Ищецът смятал, 3 че има право да бъде уведомяван. Спомня си, че обжалвал и отказа на прокуратурата.

Свидетелства, че в деня, в който ищецът се опитал да провери произнасянето, бил подал искане за електронен достъп, но му бил отказан всякакъв достъп до делото.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:

При изложените твърдения в исковата молба правното основание на предявения иск е чл. 2в, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ във вр. чл. 4 § 3 от ДЕС, като от нарушаване правото на ЕС се претендират от ищеца неимуществени вреди.

Искът с посоченото правно основание е средство за защита на страна, която твърди, че е нарушена норма от правото на ЕС, която предоставя права на частноправни субекти, като нарушението следва да е достатъчно съществено и да е налице причинно-следствена връзка между него и причинените вреди.

В конкретния случай се твърди, че такова нарушение на норми от правото на ЕС е извършено от правораздавателния орган – ответника Софийски градски съд, който разгледал и решил като последна инстанция вчнд. № 304/2023 год., както и от Прокуратурата на РБ по пр.пр. № 48912/2020 год. на СРП /ДП № 15077/2021 год. на 04 РУ на СДВР/, която нарушила правата на ищеца, прогласени в чл. 2, пар. 1, б. „а“, т. 1, чл. 3, чл. 4, чл. 6, §1 и §2, чл. 10, чл.

11, чл. 20, б. „а“, чл. 27, §1 от Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на съвета от 25.10.2012 год. за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и чл. 47 от ХОПЕС – лишаване от ефективни правни средства за защита.

Посочената по-горе Директива има за цел да осигури минимални стандарти за защита в рамките на Европейския съюз на жертвите на престъпления, като същата поражда директен ефект и предоставя конкретни защитими права, сред които: право на информация още при първия контакт с компетентните органи, право на изслушване и представяне на доказателства, право на преразглеждане на всяко решение да не се провежда наказателно преследване, вкл. правото на жалба срещу това решение и др. Съгласно чл. 2, § 1, б. „а“, т. 1 от Директива 2012/29/ЕС “жертва“ означава: физическо лице, което е претърпяло вреди, включително физическо, душевно или емоционално страдание или икономическа вреда, които са пряка последица от престъпление. Настоящият състав намира, че ищецът има качеството жертва по смисъла на Директивата, доколкото в резултат на подадената неистинска жалба вх. № 591/28.01.2021 год. до САК твърди да е претърпял неимуществени вреди – чувство за несправедливост от факта, че срещу него се използва неистински документ, както и имуществени вреди – заплатени от него в рамките на дисциплинарното производство 1650 лева глоби и разноски.

Съдът намира за доказани по делото твърдяните от ищеца съществени нарушения на нормите на директивата от страна на двамата ответници.

Незаконосъобразните действия на разследващите органи под надзора на втория ответник – Прокуратурата на РБ се изразяват в това, че по образуваното досъдебно производство № 15077/2021 год. въз основа на подадения от ищеца сигнал за извършено престъпление по чл. 316 вр. чл. 309, ал. 1 от НК за съзнателно ползване на неистински документ /неистинска жалба/ същият не е конституиран като пострадал, като не са уважени подадените от него молби от м. октомври 2022 год. и 31.05.2021 год. до Прокуратурата на 4