Решение № 211 от 07.08.2025, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 211 гр. Перник, 07.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА при участието на секретаря МАГИ ЕМ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско дело № 20251700500276 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

Образувано е по жалба от Б. Е. С., чрез адв. А. А. против решение № 112/11.02.2025 г. по гр.д. № 386/2024 г. на Районен съд - Перник, в частта му, с която е допусната делба на следните недвижими имоти и при следните делбени квоти:

За ищцата Н. Е. С. - 1/2 идеална част от ПЪРВИЯ ЕТАЖ от построената в това място МАСИВНА ДВУЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА на 53 квадратни метра застроена площ, 1/2 идеална част от МАЗЕТО в същата масивна двуетажна жилищна сграда с застроена площ от 13.77 кв.м., 1/2 идеална част от ТРЕТИЯ ТАВАНСКИ ЕТАЖ от същата масивна двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 39.65 кв.м., 1/4 идеална част от ОБЩИТЕ ЧАСТИ на сградата, 1/2 идеална част от ЛЯТНА КУХНЯ построена в дворното място и със застроена площ от 20 квадратни метра;

За ответницата Б. Е. С.: целият втори етаж от масивната двуетажна жилищна сграда е застроена площ от 53 кв. м. по нотариален акт и 72.15 кв.м. по скица, 3/4 идеални части /2/4 ид. части от дарението и 1/4 ид. част от наследството на родителите/ от ОБЩИТЕ ЧАСТИ на сградата, 1/2 идеална част от ПЪРВИЯ ЕТАЖ от построената в това място МАСИВНА ДВУЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА на 53 квадратни метра застроена площ, 1/2 идеална част от МАЗЕТО в същата масивна двуетажна жилищна сграда е настроена, площ от 13.77 кв.м, 1/2 идеална част от ТРЕТИЯ ТАВАНСКИ ЕТАЖ от същата масивна двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 39.65 кв.м., 1/2 идеална част от ЛЯТНА КУХНЯ построена в дворното място и със застроена площ от 20 квадратни метра.

1

В жалбата по подробни доводи се твърди, че обжалваното решение в една част е недопустимо, а в друга част е незаконосъобразно, като постановено при съществени процесуални нарушения, в противоречие с материалния закон и необосновано. В въззивната жалба се твърди, че до делба е допуснат и втория етаж от масивна двуетажна сграда, която не е предмет на предявеният иск за делба. Твърди се, че съдът по отношение на останалите недвижими имоти е допуснал до делба тези имоти при делбени квоти, които са определени в противоречие с доказателствата по делото и материалния закон. По изложените съображения, моли въззивната инстанция да отмени обжалваното решение в частта му, в която съдът е допуснал до делба на Б. С. целият втори етаж от масивната двуетажна жилищна сграда като недопустимо и в случай, че обжалваното решение в тази му част не е недопустимо да бъде отменено като незаконосъобразно, като съдът постанови решение с което да допусне до делба тези имоти при следните делбени квоти: За ищцата Н. С.: 1/4 /една четвърта/ идеална част от ПЪРВИЯ ЕТАЖ от построената в това място МАСИВНА ДВУЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА на 53 /петдесет и три/ квадратни метра застроена площ, 1/8 /една осма / идеална част от МАЗЕТО в същата масивна двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 13.77 кв.м., 1/8 идеална част от ТАВАНСКИ ЕТАЖ от същата масивна двуетажна жилищна сграда с застроена площ от 39.65 кв.м., 1/8 идеална част от останалите ОБЩИТЕ ЧАСТИ на сградата, 1/4 идеална част от жилището - ЛЯТНА КУХНЯ, построена в дворното място и със застроена площ от 20 квадратни метра.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна от Н. С., чрез адв. В., с който се твърди, че въззивната жалба е неоснователна, а атакуваното решение в обжалваната част се сочи за правилно и законосъобразно, въз основа на което следва да бъде потвърдено, с изключение допуснатия до делба втори етаж от масивната жилищна сграда, като в тази му част същото е недопустимо което следва да се обесили. Излага подробни доводи по същество в подкрепа на възраженията си.

Пернишкият окръжен съд намира при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК служебна проверка, че обжалваното решение е валидно.

По допустимостта:

Възиваемата в качеството си на ищца е предявила иск за делба на посочените в петитума на същата - УПИ, представляващо дворно урегулирано място, цялото от 505 кв. метра, образуващо парцел ***, в квартал *** по рег. план на с. ***, както и на първия етаж от построената в това място МАСИВНА ДВУЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА на 53 квадратни метра ЗП, както и на МАЗЕТО в същата масивна двуетажна жилищна сграда със ЗП от 13.77 кв.м. както и на ТРЕТИЯ ТАВАНСКИ ЕТАЖ от същата масивна двуетажна жилищна сграда със ЗП от 39.65 кв.м., както и общите части на сградата, както и на ЛЯТНА КУХНЯ построена в дворното място и със ЗП от 20 квадратни метра. В исковата молба, въз основа на която производството за съдебна делба е образувано, целият втори етаж от масивната двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 53 кв. м. по нотариален акт и 72.15 кв.м. по скица не е описан като част от имуществата, чиято делба се иска.

Освен предявилия иска за делба, всеки от останалите сънаследници /съсобственици/ може в първото заседание по делото да поиска с писмена молба да бъдат включени в наследствената маса и други имоти - чл. 341, ал. 2 ГПК, но в случая никой от съделителите не е поискал с такава писмена молба делбата на целия втори етаж от масивната двуетажна жилищна сграда до и в първото по делото заседание. С оглед данните по делото и извършените от страните процесуални действия, следва че в частта, с която е допусната делба на целият втори етаж от масивната двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 53 кв. м. по нотариален акт и 72.15 кв.м. по скица, първоинстанционното решение е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран, и следва да бъдe обезсилено - чл. 270, ал. 3 ГПК, а при липсата на сезиране производството по делото в тази част не следва да се прекратява.

2

В останалата му обжалвана част решението е допустимо и с оглед предмета на спора, очертан от въззивната жалба, доказателствата по делото и доводите на страните, се установяват следните относими за спора факти:

С Нот. акт за собственост на недвижим имот по обстоятелствена проверка № ***, том ***, дело № 21 от 11 януари 1965 г. на Пернишки народен съдия Е.Б.П. /поч. на ***/ приживе и по време на брака си с Х.С.П. /поч. на ***/ – наследодатели-родители на ищцата Н. Е. С. и ответницата Б. Е. С., е признат за собственик върху недвижим имот придобит по давностно владение, а именно: ДВОРНО УРЕГУЛИРАНО МЯСТО, застроено с КЪЩА от около 500 /петстотин/ квадратни метра, при съседи: М.П., Й.В.К. и наследниците на Г.М., което по плана на с. ***, *** образува парцел *** /***/ в квартал *** /***/, целият парцел от 468 /четиристотин шестдесет и осем/ квадратни метра, без придаваемите се 245 /двеста четиридесет и пет/ квадратни метра, при съседи на парцела: от две страни - улици, М.П. М. и Й.В.К., и идентичен с част от имота подробно описан в нотариален акт № ***, т. ***, дело № 21 от 1965 г., съгласно удостоверение за идентичност № 23/ТР-5956 от 17.10.2023 г. издадено от Община Перник.

С Нот. акт за дарение на недвижими имот № ***, том ***, дело № 359 / 04.03.1993 г. на нотариус при Пернишки районен съд, Е.Б.В. и неговата съпруга Х.С.П. ДАРЯВАТ на дъщеря си Б. Е. С., следния недвижим имот, находящ се в с. ***, община ***, ***област, а именно: 1/2 /една втора/ идеална част от дворно урегулирано място цялото от 505 /петстотин и пет/ квадратни метра, образуващо парцел *** /***/, в квартал ***/***/ по регулационния план на с. ***, при граници: от две страни - улица, М.К. и К.П., заедно с ВТОРИЯ ЕТАЖ от построената в това място масивна двуетажна жилищна сграда на 53 /петдесет и три/ квадратни метра застроена площ, както и 1/2 /една втора/ идеална част от общите части на сградата и които имот с площ от 525 /петстотин двадесет и пет/, квадратни метра, идентичен с УПИ *** /***/, в квартал ***/***/ по действащия план на с. ***, Община Перник одобрен със Заповед № III- 234/09.04.1976 г. на Кмета на Община съгласно Скица № 23/ТР-5956 от 17.10.2023 г. издадена от Община Перник и идентичен със част от имота подробно описан в нотариален акт № ***, т. ***, дело № 21 от 1965 г., съгласно удостоверение за идентичност № 23/ТР-5956 от 17.10.2023 г. издадено от Община Перник.

Съгласно СТЕ пред РС процесният обект се намира в масивна жилищна сграда, построена в УПИ *** в кв. *** по действащия план на с. ***, утвърден със заповед № III234/09.04.1976 г. Жилищната сграда е масивна, тухлена, върху каменни основи, със стоманобетонни плочи, с двускатна дървена покривна конструкция, покрита с керемиди. Над последната плоча има надзид с височина 1,10 м. С тухлени стени са оформени три помещения, две от които са свързани и са с отделна врата. Помещения са със светла височина Hmin =1.10 m и Hmax = 2.10 m . Отделното помещение се използва като склад, а двете свързани са обзаведени. Всички помещения имат прозорци. Помещенията са обособени като тавански етаж, годни за обитаване, но не отговарят на изискванията на ЗУТ за жилище.

При така установените факти, от правна страна въззивният състав намира, следното:

С извършеното от Е.Б.В. и Х.С.П. по нот. акт № ***, том ***, дело № 359/04.03.1993 г. на Б. Е. С. дарение на ВТОРИЯ ЕТАЖ от масивната двуетажна жилищна сграда, 1/2 ид. част от дворно урегулирано място, както и 1/2 ид. част от общите части на сградата, едноличните собственици на сградата Е.Б.В. и Х.С.П. са се разпоредили с отделни обекти в нея в полза на Б. Е. С. (ВТОРИЯ ЕТАЖ като самостоятеле н обект), поради което е възникнала етажната собственост между Б. Е. С. – от една страна и Е.Б.В. и Х.С.П. – от друга. Именно притежанието на втория жилищен етаж в индивидуална собственост на Б. Е.

С., правно и фактически обособяващо този етаж като самостоятелен обект в рамките на цялата сграда, осъществява хипотезата на чл. 37 ЗС и налага извод, че считано от 04.03.1993 г. насетне двуетажната масивна жилищна сграда в имота съществува в режим на етажна 3 собственост и дворното място е загубило своя самостоятелен статут, добивайки обслужващо предназначение по отношение на обектите в сградата. Собственици на първия етаж от масивната двуетажна жилищна сграда и останалите 1/2 идеална част от дворно урегулирано място, както и 1/2 идеална част от общите части на сградата са съпрузите Е.Б.В. и Х.С.П., след извършеното дарение на 04.03.1993г. по нот. акт № ***, том ***, дело № 359/04.03.1993 г.

След смъртта на Е. Б. В. и Х.С.П., Б. Е. С. е продължила да бъде собственик на ВТОРИЯ ЕТАЖ от масивната двуетажна жилищна сграда, 1/2 ид. част от дворно урегулирано място, както и 1/2 ид.част от общите части на сградата, а собствените на Е.Б.В. и Х.С.П. първи етаж от масивната двуетажна жилищна сграда и 1/2 ид. част от дворно урегулирано място, както и 1/2 ид. част от общите части на сградата са придобити на основание наследство от наследниците им по закон ищцата Н. Е. С. и ответницата Б. Е. С., които по правилата на чл. 5, ал. 1 ЗН са придобили по 1/2 ид. част. Или Н. Е. С. и ответницата Б. Е. С. притежават по 1/2 ид. части от първия етаж от масивната двуетажна жилищна сграда.

В тази връзка неоснователни са доводите и възраженията на жалбоподателя, че на основание чл.92 от ЗС е собственик на 3/4 ид. част от ПЪРВИЯ ЕТАЖ от масивната двуетажна жилищна сграда, тъй като този етаж като отделен самостоятелен жилищен обект в рамките на цялата сграда в режим на етажна собственост не представлява приращение към дворното място и в случая не се прилага презумпцията на чл.92 ЗС. Напротив - считано от 04.03.1993 г. насетне двуетажната масивна жилищна сграда в имота съществува в режим на етажна собственост и дворното място е загубило своя самостоятелен статут, добивайки обслужващо предназначение по отношение на отделните самостоятелни жилищни обекти в рамките на цялата сграда в режим на етажна собственост. След като всички етажни собственици са съсобственици и на дворното място, то последното е обща част, съответно припадащите се на всеки отделен самостоятелен жилищен обект идеални части от терена, имат характер на принадлежност и съгласно чл. 98 ЗС следват самостоятелния обект на вещни права и не може да се придобиват самостоятелно, а следват собствеността на главната вещ – отделните самостоятелни жилищни обекти в процесната масивна двуетажна жилищна сграда. Поради това дворното място като обща част е съсобствено в идеални части между всички етажни собственици, които идеални части от терена са съразмерни на правото на собственост н а етажните собственици върху отделните самостоятелни жилищни обекти в процесната масивна двуетажна жилищна сграда в режим на етажна собственост, а не обратното, което следва от нормите на чл. 38 и чл. 40 ЗС, поради което теренът се допуска до делба заедно със сградата.