Определение № 20913 от 05.10.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20913 гр. София, 05.10.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Д, в закрито заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Преслав Огн. Дамянов като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно частно гражданско дело № 20261100508610 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.

Образувано е по частни жалби на П. В. Т. срещу разпореждане от 03.04.2026 г., постановено по гр.д. №46025/2025 г. по описа на СРС, 88 състав, с което е върната като просрочена въззивната жалба на жалбоподателя срещу решение от 24.02.2026 г. по гр.д.

№46025/2025 г. по описа на СРС, 88 състав, и е оставена без разглеждане молбата му за спиране на изпълнението, и срещу определение от 08.05.2026 г., постановено по същото дело, с което е оставена без уважение молба с вх. № 104400/01.04.2026 г. на П. В. Т. за възстановяване на срока за въззивно обжалване на решение №3579/24.02.2026 г. В частните жалби са изложени съображения за неправилност на обжалваните разпореждане и определение. Жалбоподателят моли разпореждането и определението на СРС да бъдат отменени.

Насрещната страна по частните жалби Жилищностроителна кооперация /ЖСК/ „Троя“не е депозирала писмен отговор в законоустановения срок.

Съдът, след като обсъди доводите, изложени в частните жалби, и се запозна с доказателствата по делото, намира за установено следното:

Частните жалби са подадени в срок, като същите са допустими. Разгледани по същество частната жалба срещу разпореждането от 03.04.2026 г. е неоснователна, а частната жалба срещу определението от 08.05.2026 г. - основателна.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявен от Жилищностроителна кооперация /ЖСК/ „Троя“ срещу П. В. Т. иск с правно основание чл.233 ал.1 изр.1 ЗЗД за опразване на наето помещение, представляващо портиерски апартамент №1, находящ се в гр. София, ж.к. ****.

С определение №48636/24.11.2025 г. първоинстанционният съд е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 16.12.2025 г. по реда на бързото производство.

В проведеното на 16.12.2025 г. съдебно заседание първоинстанционният съд не е дал ход на делото поради нередовно призоваване на ответника, отложил е делото за 10.02.2026 г. и е разпоредил ответникът да бъде призован на всички известни по делото адреси, включително и по телефон.

Ответникът е депозирал молба, вх. №14256/19.01.2026 г., за предоставяне на достъп и препис от съдебен протокол №33115/18.12.2025 г., както и повторна молба, вх.

1

№24794/27.01.2026 г., в която е заявил, че при справка в деловодството му е било съобщено, че делото се намира при съдията и поради това не може да му бъде предоставен исканият съдебен протокол.

От протокол №2713/12.02.2026 г. за проведеното на 10.02.2026 г. о.с.з. се установява, че след проверка по чл.142 ГПК първоинстанционният съд е констатирал, че ответникът П.

В. Т. е редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. В същото заседание е докладвано писмено становище на ответника, вх. №40333/09.02.2026 г., в което се съдържа искане делото да бъде разгледано в негово отсъствие. В това о.с.з. първоинстанционният съд е дал ход на делото, обявил е доклада за окончателен, приключил е съдебното дирене и е дал ход на устните състезания, като е обявил, че ще се произнесе с решение на 24.02.2026 г.

С решение №3579/24.02.2026 г. СРС е уважил предявения иск и е осъдил ответника П. В. Т. да опразни и предаде на ЖСК „Троя“ държането на процесния имот. В решението е посочено, че същото подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок, считано от деня на постановяването му, съгласно чл.315 ал.2 ГПК.

На 01.04.2026 г. П. В. Т. е подал въззивна жалба срещу решение №3579/24.02.2026 г. и молба за възстановяване на срока за въззивно обжалване, неправилно озаглавена като молба по чл.63 ГПК, както и молба за спиране на изпълнението.

С обжалваното разпореждане от 03.04.2026 г. първоинстанционният съд е върнал въззивната жалба като просрочена и е оставил без разглеждане молбата за спиране на изпълнението, и с разпореждане от същата дата е изпратил молбата за възстановяване на срока на насрещната страна за становище. Съобщението е връчено на ЖСК „Троя“ на 17.04.2026 г., като в указания срок становище не е постъпило.

С обжалваното определение от 08.05.2026 г. първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата на жалбоподателя за възстановяване на срока за въззивно обжалване на постановеното по делото решение.

Съгласно разпоредбата на чл.262 ал.2 т.1 ГПК, въззивната жалба се връща, когато е подадена след изтичането на срока за обжалване, като срокът за обжалване на решение, обявено при условията на чл.315 ал.2 ГПК тече от датата, на която съдът е посочил, че ще постанови решението си. Връчването по чл.7 ал.2 ГПК на преписи от решението променя началния момент на срока за подаване на жалба, само ако на страните е изпратен препис от решението с други указания или решението е обявено след датата, предварително посочена по чл.315 ал.2 ГПК /ТР №12/2012 г. на ОСГК на ВКС/.

В настоящия случай решението е обявено при условията на чл.315 ал.2 ГПК, т.е. срокът за обжалване тече от о.с.з., проведено на 10.02.2026 г., в което съдът е посочил, че ще се постанови решението си, и е изтекъл на 24.02.2025 г., т.е. депозираната на 01.04.2026 г. въззивна жалба е подадена след изтичането на срока за обжалване, както правилно е приел и първоинстанционният съд.

Молбата за спиране на изпълнението правилно е оставена без разглеждане от първоинстанционния съд. Съгласно разпоредбата на чл.282 ал.2 ГПК, жалбоподателят може да поиска спиране изпълнението на въззивното решение и редът по чл.282 ГПК е неприложим в настоящото производство.

Съгласно разпоредбата на чл.64 ал.2 ГПК, страната, която е пропуснала установения от закона или определения от съда срок, може да поиска неговото възстановяване, ако докаже, че пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее, като съгласно чл.65 ал.1 ГПК в молбата за възстановяване на срок следва да се посочат всички обстоятелства, които я обосновават, както и всички доказателства за основателността и и едновременно с молбата се подават онези книжа, за подаването на които се иска възстановяване на срока.

2

Съгласно чл.66 ал. 1 ГПК молбата за възстановяване на срока се подава с препис за насрещната страна, която може да даде отговор в едноседмичен срок, като молбата се разглежда в открито съдебно заседание.

Само пропуснат срок може да бъде възстановен. Когато страната едновременно оспорва акта за връщане на жалбата като просрочена и иска възстановяване на срока, между двете производства съществува функционална връзка, доколкото преценката по чл.64 ГПК предполага изясняване дали е налице пропуснат срок и дали пропускането му се дължи на особени непредвидени обстоятелства. В този смисъл е и практиката на ВКС, според която с връщането на жалбата за страната започват да текат два срока — срокът за обжалване на разпореждането за връщане и срокът по чл.64 ал.3 ГПК за подаване на молба за възстановяване на пропуснатия срок. Когато са упражнени и двете процесуални права, найнапред следва да се извърши контрол върху акта за връщане, тъй като молбата за възстановяване на срока се разглежда само при наличие на срок, който е пропуснат и подлежи на възстановяване. В този смисъл са определение №59/10.02.2022 г. по ч.т.д. № 2682/2021 г. на ВКС, I ТО, определение №25/26.01.2022 г. по ч.гр.д. №5144/2021 г. на ВКС, III ГО, определение №236/16.06.2016 г. по ч.гр.д. №2321/2016 г. на ВКС, III ГО.

В конкретния случай първоинстанционният съд е разгледал молбата по чл.64 ГПК преди да е осъществен инстанционен контрол върху разпореждането за връщане на въззивната жалба. Освен това, първоинстанционният съд е приел молбата за възстановяване на срока за допустима и е пристъпил към разглеждането и по същество, без да проведе производство по чл.66 ал.1 ГПК - разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните. Произнасянето в закрито заседание не може да бъде прието за несъществено формално нарушение.

Поради изложеното, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното разпореждане е правилно, поради което следва да бъде потвърдено, а обжалваното определение е недопустимо, поради което следва да бъде обезсилено, а делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на производството по чл.64 ГПК и насрочване на о.с.з. с призоваване на страните.

Воден от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло разпореждане №43599 от 03.04.2026 г., постановено по гр.д. №46025/2025 г. по описа на Софийския районен съд, ГО, 88 състав.

ОБЕЗСИЛВА определение №17360 от 08.05.2026 г., постановено по гр.д.

№46025/2025 г. по описа на Софийския районен съд, ГО, 88 състав.

ВРЪЩА ДЕЛОТО на Софийски районен съд, ГО, 88 състав, за продължаване на процесуалните действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4