Решение № 16 от 07.11.2024, Районен съд - Тополовград

РЕШЕНИЕ

№ 16 гр. Тополовград, 07.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТОПОЛОВГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Хр. Христов при участието на секретаря А.В.А. като разгледа докладваното от Иван Хр. Христов Административно наказателно дело № 20242320200034 по описа за 2024 година Жалбоподателят Д. Г. Д. от гр.Т. твърди, че издадената против него Заповед за задържане на лице от 06.05.2024 г. на Р. Д. – полицейски служител при РУ – Тополовград, издадена във връзка с образувано бързо производство № 30/06.05.2024 г. за престъпление по чл.343б ал.1 от НК е незаконосъобразна и необоснована, постановена при съществено нарушение на процесуалните и материалноправните разпоредби и несъответства на целта на закона, поради което моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваната заповед и да му бъдат присъдени разноските по делото. Според жалбоподателя заповедта е била издадена без да са били налице обстоятелствата водещи до приложението на чл.72 ал.1 от ЗМВР. Според него, въпреки че в мотивите на същата са посочени фактически основания водещи до извод за обосновано подозрение, съпричастност към престъпно деяние, според жалбоподателя задържането е било неоправдано. Според него е било образувано ДП и спрямо него са били извършени необходимите процесуални действия, включително е бил призован от разследващ орган. В тази връзка предвид целите налагащи задържане на определено лице не става ясно според него каква е била необходимостта той да бъде призован. Поради това моли съда да отмени заповедта за задържане като неправилна и незаконосъобразна.

1

Жалбоподателят – редовно призован, не се явява в съдебно заседание, като се представлява от пълномощник адв.С. М. от АК – Хасково, който поддържа жалбата.

Наказващият орган - ОД на МВР – Хасково, редовно призовани, не изпращат представител в с.з., и не вземат становище относно жалбата.

Районна прокуратура – редовно призовани не изпращат представител в с.з.

От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

На 06.05.2024 г., около 22:00 часа свидетеля Р. Д. – полицай ООР в РУ – Тополовград е бил на смяна, като са извършвали обход заедно с колегата си П.Д. в гр.Т.. Свидетеля Д. е управлявал служебния автомобил по ул.“*******“ и са забелязали срещу тях да се движи лек автомобил *******, неустановен по делото. Движението на автомобила му се е сторило неадекватно и със звуков и светлинен сигнал полицаите са спрели автомобила за проверка. Свидетеля Д. е разпоредил на управляващия автомобила жалбоподателя Д. Г. Д. да представи документите си, но жалбоподателя казал, че не носи документи в него. След справка с оперативния дежурен е била установена самоличността на жалбоподателя и същия им е замирисал на алкохол и са му извършили проба с Алкотест Дрегер 7510. Д. е дал проба и уреда е отчел 1,70 , като е отказал да даде кръв или да бъде тестван с доказателствен анализатор, но той писмено отказал. Приел показанията на Дрегера и подписал представения му талон.

Тъй като уреда е отчел на 1,2 промила алкохол е било образувано бързо производство № 30/06.05.2024 г. по чл.343б ал.1 от НК. Била е извикана дежурната следствена група и след приключване на огледа Д. е бил задържан, като заповедта е била издадена от свидетеля Д. в която е описано в каква връзка се издава заповедта. Заповедта е с № 35833-22/06.05.2024 г. Видно от книгата за задържани лица приета като доказателство по делото Д. е бил задържан в 23:00 часа на 06.05.2024 г. и е постъпил в ареста в РУ – Харманли на 07.05.2024 г. в 03:00 часа, като преди това същия е бил отведен за преглед в медицинско заведение. Видно от заповедта за задържане същия е бил освободен в 11:50 часа на „07.04.2024 г.“, като в разписката има подпис на задържано лице, няма подпис на полицейски служител. При задържането същия е подписал декларация за правата на задържаното лице.

2

Така установената фактическа обстановка се доказва от писмените и гласни доказателства по делото.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е допустима, тъй като същата е подадена от лице имащо правен интерес.

Разгледана по същество същата се явява основателна и доказана и следва да бъде уважена, а заповедта следва да бъде отменена като неправилна и незаконосъобразна, поради следните съображения:

От показанията на свидетеля се установи, че след като жалбоподателя Д. е бил спрян за проверка и се установило, че управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда и е било образувано бързо производство по случая. Във връзка с това бързо производство са били извършени процесуални действия във връзка с установяване на това дали е съпричастен към престъпното деяние. Едва след установяването на такава съпричастност е прибегнато до неговото задържане, като видно от показан на разпитания свидетел Д. е бил известен както на него, така и на колегата му който е познал Д. веднага. Установи се, че са започнали незабавно процесуално следствени действия по НПК, а в НПК не фигурира института на заподозряно лице, а има обвиняемо лице и в този смисъл жалбоподателя е бил обвиняем от момента на започване на първото действие, което е било оглед на местопроизшествието.

Д. е бил призован за привличане към наказателна отговорност като същата вечер преди да бъде отведен в ареста му е била връчена призовка. В тази връзка съдът счита, че процедурата по чл.72 от ЗМВР, че лицето е съпричастно към престъпно деяние. В случая не е следвало да бъде приложима, а е следвало да бъдат приложени разпоредбите на НПК и в случая ако се е налагало да бъде временно лишен от свобода това е трябвало да се случи по реда на НПК а не по ЗМВР, тъй като разпоредбата на чл.72 от него е да се запази както местопроизшествието, така и да се събере доказателствен материал по евентуална съпричастност. Всичко това е било извършено на момента и в тази връзка процесуалния ред за евентуално задържане на жалбоподателя е неправилен и незаконосъобразен, като е следвало да се приложат разпоредбите на НПК. Освен това, заповедта трябва да има минимално съдържание касателно описването на фактическата обстановка 3 довела до издаване на заповедта. Единствено в случая е посочено образуваното ДП, но не е описана фактическа обстановка. Допуснати са и други нарушения на процесуалните правила, които сами по себе си водят до отмяна на заповедта, като най-фрапантното от всички е че в заповедта е записано че лицето е освободено на „17.04.2024 г.“, т.е. един месец преди да бъде задържан, даже няма подпис и на полицейския служител който е освободил лицето от ареста. Друго процесуално нарушение е че в заповедта не е записан началния момент на нейното издаване, което според съда е задължително. В книгата от ареста е записано че е постъпил в 03:00 часа и има записан и някакъв друг час 23:00 часа на предния ден, което я прави абсолютно неразбираема и незаконосъобразна. Поради тези съображения заповедта за задържане следва да бъде отменена като незаконосъобразна и на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените разноски от него за адвокатско възнаграждение – 800 лева.

Водим от гореизложеното и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ като незаконосъобразна Заповед за задържане на лице рег.

№ 358зз-22 от 06.05.2024 г. на Р. Г. Д. на длъжност полицай при РУ – Тополовград, с която е задържан за срок от 24 часа Д. Г. Д. с ЕГН ********** от гр.Т., ул.“*******“№ 2А.

ОСЪЖДА ОД на МВР – Хасково ДА ЗАПЛАТИ на Д. Г. Д. сумата от 800 лв. /осемстотин лева/ направени разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр.ЯМБОЛ в 14-дневен срок от съобщението на страните.

Съдия при Районен съд – Тополовград: _______________________ 4