Решение № 11362 от 10.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11362 гр. София, 10.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско дело № 20251110149176 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на „БУЛКОН-СТРОЙ“ ООД срещу „УЕЙВ ЛОГИСТИКС“ ООД.

Ищецът твърди, че между „УЕЙВ СИСТЕМС“ ООД в качеството на възложител и „БУЛКОН-СТРОЙ“ ООД в качеството на изпълнител е сключен договор за строителство 19-01 от 20.02.2019 г. По искане на възложителя същият е заменен от друг възложител, а именно – „УЕЙВ ЛОГИСТИКС“ ООД с тристранно споразумение от 03.04.2019 г., като е подписан нов договор за строителство 19-02 от 03.04.2019 г. за същият обект между изпълнителя и новия възложител.

Съгласно чл.3 от споразумението и т.2.10.1 от последния договор платеният аванс от „УЕЙВ СИСТЕМС“ ООД се зачита като платен от „УЕЙВ ЛОГИСТИКС“ ООД. Неразделна част от договора са сключените към него анекси.

Договорът е изпълнен от изпълнителя, като обектът е приет без възражения от възложителя, като са подписани съответно Акт обр.14 и Акт обр.15. Издадено е и Удостоверение за въвеждане в експлоатация на обекта и Разрешение за ползване.

Твърди, че общата стойност на получените аванси е 198 675, 70 лв. без ДДС. В етапа на актуването по документи е извършено прихващане със сумата 203 685, 99 лв. без ДДС. Налице е разлика в размер на 5 010, 29 лв. без ДДС, която обаче е дължима на изпълнителя с оглед извършената работа.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че му дължи: сумата 2 561, 72 евро (5 010, 29 лв.), представляваща неизплатено 1 възнаграждение по договора, ведно със законна лихва от датата на датата на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане на сумата; сумата 891, 21 евро (1 743, 06 лв.), представляваща мораторна лихва за периода 09.07.2021 г. – 10.07.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение от 14.08.2024 г. по ч.гр.д. № 42379/2024 г. на СРС, ГО, 62 състав.

Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „УЕЙВ ЛОГИСТИК“ ООД, с който оспорва иска. Прави възражение за давност. Твърди, че всички дължими аванси са платени на изпълнителя. Твърди, че помежду им е сключено споразумение от 30.01.2020 г., според което страните нямат претенции помежду си. Прави възражение за неизпълнен договор, евентуално – възражение за прихващане с вземане в размер на сумата 87 607, 70 лв., представляваща неустойка за забава по чл.8.3 от договора за периода 06.03.2020 г. – 24.03.2021 г. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа страна:

Със заявление от 10.07.2024 г. заявителят „БУЛКОН-СТРОЙ“ ООД е сезирал СРС с искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжника „УЕЙВ ЛОГИСТИКС“ ООД за: сумата 5 010, 29 лв., представляваща неизплатено възнаграждение по договор за строителство, ведно със законна лихва от датата на датата на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане на сумата; сумата 1 743, 06 лв., представляваща мораторна лихва за периода 09.07.2021 г. – 10.07.2024 г.

С разпореждане от 14.08.2024 г. по ч.гр.д. № 42379/2024 г. на СРС, ГО, 62 състав съдът е издал исканата заповед за изпълнение.

Прието е възражение на длъжника по реда на чл.423 ГПК.

В срока по чл.415 ГПК заявителят е предявил искове за установяване съществуването на вземанията, предмет на заповедта за изпълнение, по исков ред.

Безспорно е между страните, че между „УЕЙВ СИСТЕМС“ ООД в качеството на възложител и „БУЛКОН-СТРОЙ“ ООД в качеството на изпълнител е сключен договор за строителство 19-01 от 20.02.2019 г. с предмет: извършването на СМР на обект „офис и складова база „УЕЙВ СИСТЕМС“, ПИ ******, район ******.

Безспорно е между страните, че по силата на сключено между „УЕЙВ СИСТЕМС“ ООД, „УЕЙВ ЛОГИСТИКС“ ООД и „БУЛКОН-СТРОЙ“ ООД споразумение се прекратява договор за строителство 19-01 от 20.02.2019 г., 2 като ще бъде сключен нов договор между „БУЛКОН-СТРОЙ“ ООД и „УЕЙВ ЛОГИСТИКС“ ООД.

Безспорно е между страните, че между „УЕЙВ ЛОГИСТИКС“ ООД в качеството на възложител и „БУЛКОН-СТРОЙ“ ООД в качеството на изпълнител е сключен договор за строителство 19-02 от 03.04.2019 г. с предмет: извършването на СМР на обект „офис и складова база „УЕЙВ СИСТЕМС“, ПИ ******, район ******, изм. с анекс № 1/09.10.2019 г., анекс № 2/30.01.2020 г., анекс № 3/12.03.2020 г., анекс № 4/12.03.2020 г. и анекс № 5/29.07.2020 г.

Съгласно чл.3.1 от договора общият срок за изпълнение на видовете СМР по Приложение № 1 е 180 календарни дни.

Съгласно чл.3.2 срокът за изпълнение на видовете СМР, визирани в Приложение №1, започва да тече от датата на последното сбъднато условие от всички изброени както следва: подписването на настоящият договор, превеждането на аванса по 2.10.1, изпълнение задължението на възложителя по чл. 6.8 и 6.9(1) от този договор, Разрешението за строеж Протокол за откриване на строителната площадка (Приложение № 6) и приключва със съставянето на акт обр. 15 по Наредба № 3/2003 г. на МРРБ.

Безспорно е между страните, че е издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация № 928/15.10.2021 г. за обекта.

Безспорно е между страните, че в качеството на изпълнител по договора „БУЛКОН-СТРОЙ“ ООД е получило аванси в общ размер на сумата 198 675, 70 лв. без ДДС.

По делото е представено споразумение от 30.01.2020 г., сключено между „УЕЙВ ЛОГИСТИКС“ ООД и „БУЛКОН-СТРОЙ“ ООД, по силата на което възложителят предава, а изпълнителят приема изпълнението на всички СМР съгласно Приложение № 1 – Количествено-стойностна сметка към договор за строителство 19-02. Страните се съгласяват, че възложителят няма претенции към изпълнителя за неизпълнени дейности, изпълнителят няма претенции към възложителя за неиздължени плащания освен задържаните гаранционни суми за добро изпълнение. От задържаните гаранционни суми поради неспазени от изпълнителя междинни срокове и краен срок за изпълнение на договора за строителство възложителят ще удържи за забавата 2% от всички платени фактури по договора и ще възстанови на изпълнителя останалите 3% в сроковете съгласно т.2.10.4.

При така установеното съдът намира от правна страна следното:

В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в срока по чл.415 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, срещу която е прието възражение на длъжника по реда на чл.423 ГПК. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на оспорените вземания, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.

3

По иска по чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД, вр. чл.266, ал.1 ЗЗД:

В тежест на ищеца е да докаже, че между него и ответника е възникнало договорно правоотношение с твърдяното в исковата молба съдържание, по което е изправна страна, с оглед на което в негова полза е възникнало вземане за възнаграждение в размер на исковата сума.

В случая страните не спорят относно сключения по между им договор за строителство 19-02 от 03.04.2019 г. с предмет: извършването на СМР на обект „офис и складова база „УЕЙВ СИСТЕМС“, ПИ ******, район ******, изм. с анекс № 1/09.10.2019 г., анекс № 2/30.01.2020 г., анекс № 3/12.03.2020 г., анекс № 4/12.03.2020 г. и анекс № 5/29.07.2020 г.

Безспорно е между страните, че е издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация № 928/15.10.2021 г. за обекта, като не се и спори между страните, че процесните СМР са извършени.

При това положение в полза на изпълнителя е възникнало вземане за възнаграждение. Страните не спорят, че общата стойност на получените от изпълнителя аванси е в размер на 198 675, 70 лв. без ДДС. Спори се относно дължимостта на остатъка в размер на 5 010, 29 лв.

От страна на ответника е заявено възражение за прихващане със сумата 87 607, 70 лв., представляваща неустойка за забава по чл.8.3 от договора за периода 06.03.2020 г. – 24.03.2021 г.

Налице е извънсъдебно признание относно факта на наличието на забава от страна на изпълнителя, видно от споразумение от 30.01.2020 г.

Общият срок за изпълнение на видовете СМР по договора е 180 календарни дни. Срокът за изпълнение е започнал да тече от датата на протокола за откриване на строителна площадка – 05.07.2019 г., и е изтекъл на 31.12.2019 г. Срокът на договора приключва със съставянето на Акт образец 15, съставен на 24.03.2021 г., т.е. налице е забава повече от 45 дни.

Съгласно чл.8.3 от договора в случай че забавата на изпълнителя продължава повече от 45 календарни дни, изпълнителят дължи неустойка в размер на 20% от стойността на договора, с оглед на което в полза на възложителя е възникнало вземане за неустойка в размер на сумата 87 607, 70 лв.

С оглед изложеното, основателно се явява възражението на ответника за прихващане.

При това положение искът следва да се отхвърли като погасен чрез прихващане.

По иска по чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД:

В тежест на ищеца е да докаже съществуването на главен дълг, забавата на длъжника, както и че дължимата мораторна лихва е в размер на исковата сума.

4

С оглед изводите на съда относно главни иск, неоснователна се явява претенцията за мораторна лихва предвид акцесорния й характер.

По разноските:

С оглед изхода на спора ищецът няма право на разноски по делото.

В полза на ответника следва да се присъдят разноските в производство по чл.423 ГПК по в.ч.гр.д. № 3500/2025 г. на СГС, ЧЖ-VI-И състав в размер на сумата 25 лв. платена държавна такса и сумата 250 лв., представляваща половината от уговореното адвокатско възнаграждение по в.ч.гр.д. № 3500/2025 г., предмет на което са били възражението на ответника по чл.423 ГПК и частна жалба по чл.407 ГПК, последната – оставена без разглеждане.

При липса на диференциране в договора за правна защита каква част от уговореното възнаграждение се дължи за възражението по чл.423 ГПК и каква част – по частната жалба, адвокатското възнаграждение следва да се раздели на половина.

При това положение в полза на ищеца следва да се присъди, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата 140, 61 евро (275 лв.) разноски по делото.

Ответникът претендира разноски и за исковото производство, доказателства за извършването на каквито не са представени, поради което такива не следва да му се присъждат.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХЪРЛЯ предявените от „БУЛКОН-СТРОЙ“ ООД, ЕИК 201568538 срещу „УЕЙВ ЛОГИСТИКС“ ООД, ЕИК 205513090 искове за признаване на установено, че „УЕЙВ ЛОГИСТИКС“ ООД дължи на „БУЛКОН-СТРОЙ“ ООД, на основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД, вр. чл.266, ал.1 ЗЗД и чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, както следва: сумата 2 561, 72 евро (5 010, 29 лв.), представляваща неизплатено възнаграждение по договор за строителство 19-01 от 20.02.2019 г., ведно със законна лихва от датата на датата на заявлението по чл.410 ГПК – 10.07.2024 г. до окончателното изплащане на сумата – като ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПРИХВАЩАНЕ с вземане на „УЕЙВ ЛОГИСТИКС“ ООД към „БУЛКОНСТРОЙ“ ООД за сумата 87 607, 70 лв., представляваща неустойка за забава по чл.8.3 от договора; сумата 891, 21 евро (1 743, 06 лв.), представляваща мораторна лихва за периода 09.07.2021 г. – 10.07.2024 г. – като НЕОСНОВАТЕЛЕН, за които суми е издадена заповед за изпълнение от 14.08.2024 г. по ч.гр.д. № 42379/2024 г. на СРС, ГО, 62 състав.

ОСЪЖДА „БУЛКОН-СТРОЙ“ ООД, ЕИК 201568538 да заплати на 5

„УЕЙВ ЛОГИСТИКС“ ООД, ЕИК 205513090, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата 140, 61 евро разноски по в.ч.гр.д. № 3500/2025 г. на СГС, ЧЖ- VI-И състав.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6