Решение № 139 от 30.07.2024, Районен съд - Харманли

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 139 гр. Харманли, 30.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веселин Хр. Коларов при участието на секретаря Елена Д. Георгиева като разгледа докладваното от Веселин Хр. Коларов Гражданско дело № 20245630100108 по описа за 2024 година

Предявен е установителен иск за собственост намиращ правно основание в чл.124 от Гражданско процесуален кодекс.

Ищецът Г. П. И. ЕГН ********** от гр. Харманли, действаща чрез пълномощника си адв. Н. К. АК Хасково твърди, че е собственик на недвижим имот, представляващ:

Поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на Харманли, одобрени със Заповед №РД-18-9/23.ІІІ.2006г. на ИД на АК, находящ се в местността Старите лозя, незастроен, целият с площ от 1116кв.м., с трайно предназначение: земеделска, с начин на трайно ползване: за земеделски труд и отдих (съгласно §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ), с номер по предходен план 760.1198, при съседи: ***, ***, ***,

***, ***.

Ищцата твърди, че процесния имат е придобила чрез дарение от своя дядо преди около 40 години, но не притежавала документи за собственост, тъй като по това време нямало изработена карта на местността и било невъзможно да се оформят формалностите около сделките. Поради незнание ищцата имота не бил заявен пред О. за възстановяване собствеността върху имота, но и никой друг не бил заявявал претенциите върху него.

Твърди се, че само ищцата владее и стопанисва имота за периода от 1984г. и продължавало и към настоящия момент, като владението се осъществява само от нея. След проверка в Кадастралните карти и кадастралните регистри на гр. Харманли се установило, че като собственик на имота е записана О., която обосновало правния интерес у ищцата от предявяване на настоящата искова претенция.

Моли съда да постанови решение с което да признае за установено по отношение на О. с адрес гр. Харманли пл. .. с БУЛСТАТ ..., представлявана от Мария Иванова Киркова Кмет, че ищецът Г. П. И. ЕГН ********** с постоянен адрес град Харманли общ. Харманли обл. Хасково бул. ... ап.11, е собственик на основание придобивна давност на следния недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на Харманли, одобрени със Заповед №РД-18-9/23.ІІІ.2006г. на ИД на АК, находящ се в местността Старите лозя, незастроен, целият с площ от 1 116кв.м., с трайно предназначение: земеделска, с начин 1 на трайно ползване: за земеделски труд и отдих (съгласно §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ), с номер по предходен план 760.1198, при съседи: ***, ***, ***,

***, 77181.21. 419.

Претендира се присъждане на разноски

В законоустановения едномесечен срок ответника О. не е депозирала отговор на исковата молба. Не е представила доказателства и не е направила доказателствени искания.

По делото е постъпило становище с вх.№4357/14.V.2024г., с което изразяват становище по хода на делото и по съществото на спора. Считат иска за допустим, но неоснователен. Оспорват твърдението на ищеца, че от 1984г. владеел имота неоснователно и в разрез със законовите разпоредби уреждащи ползването на процесния имот. Следвало да се вземе предвид обстоятелството, че процесния имот представлявал земеделска земя, която била предоставяна за ползване на граждани по силата на актове на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет. Съгласно 54, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ (редакция ДВ, бр. 28 от 1992г.), прекратява се правото на ползване върху земеделските земи, предоставени на граждани по силата на актове на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован – не се явява. Представлява се от пълномощника адв. Н.К. АК Хасково, която поддържа депозираната искова молба.

Ответника О., редовно призована за съдебно заседание – не се представлява.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните прие за установено:

От показанията на разпитаните по делото свидетели Д. И (съпруг на ищцата) се установява, че съпругата му Г., с която били женени от 1986г. имала собствен земеделски имот - един декар в местността „Старите лозя“ в землището на гр. Харманли. Този имот, още когато отишъл зет в семейството на Г., бил собствен на дядо й МПБ, но главно с имота се занимавал сина му - бащата на Г.. Петко и Митьо в имота имали лозе, от което половината било лозе, а другата половина било празно място, в което сеели други култури. Посочва, че лозето е засято с вински сортове, мястото оградено с циментови колове и бодлива тел и в имота имало направен кладенец. Твърди, че в семейството е нямало спорове за имота. Дядо Митьо и дядо Петко са починали и нямало други наследници, брат й на Г. също починал, никакви проблеми нямали и Г. била единствен наследник на дядо Митьо и дядо Петко.

Съседите на имота са ВВ, който е жив и Тянчо Няголов от долната страна на имота.

Свидетеля В. В. (без родство с ищцата) посочва, че познава ищцата Г., баща й и дядо й - бай Митьо, от 1972г., когато сеели лозята и с дядо й на Г. - бай Митьо, станали комшии и от тогава ги познавал. Твърди, че лозята им се намират в местността „Старите лозя“ в землището на гр. Харманли и имота на Г. бил голям колкото неговия и двете места били по един декар, заградени общо и между двата имота нямало ограда, но самите места били заградени с циментови колове и бодлива тел. Имотите им се разграничавали помежду си, тъй като имало един синор и неговия имот бил с 30-40см., по – висок от техния имот и имало един бадем на границата. Знаел, че имота бай Митьо го закупил от някъде, но не може да каже от кого. Посочва, че сина му Петко го обработвал, документ за собственост нямал. Бай Петко и бай Митьо в половината от място го засели с лозе 1972г., а половината място Петко го ползвал за ливада. В имота имало и кладенец от северната страна, който го били направили бай Митьо и сина му Петко. Посочва границите на място на Г.: от една страна сме ние, от източна страна е бай Райчо и от северната страна има черен път, който минава от там. Спорове за имота нямали. Никакви наследници и никой не идвал да пита за тези места. Г. била единствен наследник на баща си и на дядо си. Майка й, брат й и баща й починали.

Той ползвал своя имот от 1972г. и до настоящия имот, както той така и те го ползвали.

При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

По този иск ищецът следва да докаже, че е собственик на имота на твърдяното от него основание. Доколкото ищеца твърди, че е станал собственик на основание давностно владение на процесния недвижим имот, без да твърди, че са били добросъвестни владелци, 2 следва да докаже, че е владял процесната реално определена вещ повече от 10 години – с оглед разпоредбата на чл.79 ал. 1 от ЗС.

От събраните в хода на производството гласни доказателства се установява началния момент, от който е започнало владението на имота от праводателите на ищцата – от преди 1972г. Това владение е осъществявано непрекъснато, явно, открито и несмущаван от никого. Към настоящия момент в полза на ищцата е изтекъл придобивания давностен срок.

Установява се с категоричност от приобщената по делото Скица на сграда № 1546304/ 18.І.2024г., предназначението на територията е земеделска.

В хода на настоящото производство не се ангажираха доказателства процесния имот да е бил включван в ТКЗС, ДЗС или друга селскостопанска организация. По настоящем той е включен в регулация. По делото не се представят доказателства процесният имот да е бил отчуждаван, масовизиран или отреден за влизане в масив на ТКЗС или др. подобна селскостопанска организация.

Съгласно разпоредбата на Закон за собствеността и ползването на земеделските земи - чл.19 ал.1 - общината стопанисва и управлява земеделската земя, останала след възстановяването на правата на собствениците, а след влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници земите стават общинска собственост. Установените факти и обстоятелства обаче изключват възможността О. да е собственик на процесния имот, защото той никога не е бил включван в ТКЗС, ДЗС или друга селскостопанска организация. Следователно имотът не е подлежал въобще на възстановяване по смисъла на чл.10 от ЗСПЗЗ. След като не е бил масовизиран или отчуждаван, нито владението, нито собствеността върху него не са били отнемани на собствениците по какъвто и да е начин, следователно няма причина той да бъде заявяван за възстановяване и не би следвало да се включва въобще сред земята, подлежаща на възстановяване.

По изложените по-горе съображения съдът намира, че предявения установителен иск се явява основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен изцяло.

Предвид основателността на иска съдът намира, че на основание чл. 78 ал.1 от ГПК, ответника следва да бъде осъден да заплати и направените в настоящото производство разноски, поискани своевременно от ищеца в размер на 665лв., от които 600лв. – адвокатско възнаграждение и 65лв.- внесена държавна такса и разноски за удостоверение.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено по отношение на О. ЕИК ... гр. Харманли, че Г. П. И.

ЕГН ********** от гр. Харманли, е собственик по давност на недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на Харманли, одобрени със Заповед №РД18-9/23.ІІІ.2006г. на ИД на АК, находящ се в местността Старите лозя, незастроен, целият с площ от 1 116кв.м., с трайно предназначение: земеделска, с начин на трайно ползване: за земеделски труд и отдих (съгласно §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ), с номер по предходен план 760.1198, при съседи: ***, ***, ***, ***, ***.

ОСЪЖДА О. ЕИК ... гр. Харманли, да заплати на Г. П. И. ЕГН ********** от гр.

Харманли, сумата от 665.00лв.разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Хасково, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________

3