Решение № 34 от 13.01.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 34 гр. София, 13.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Янк. Иванова Вранеску

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева като разгледа докладваното от Мария Янк. Иванова Вранеску Въззивно гражданско дело № 20241000502565 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.622- чл.623 от ГПК вр.чл.47 от Регламент 2201 / ЕО/ от 27.11.2003 г. на Съвета относно компетентността , признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата свързани с родителската отговорност.

С разпореждане № 2423 от 15.07.2024г. постановено по ч.гр.д.1043 от 2024г. на ОС Бургас е призната Заповед за уреждане на контакт с дете издадена на 06.09.2021г. въз основа на Решение по гр.д.№ ZW18P00161 на Кралския семеен съд – Лондон и е допуснато изпълнение като е обявена изпълняемост на територията на Р България на процесната заповед относно родителската отговорност по отношение на детето В. Е. З., роден на ********г., както следва : заповед уреждаща, с кого ще живее детето и заповед за контакт описана в диспозитива, против ответника И. И. А. ЕГН **********.

В законовия 14 дневен срок САС е сезиран с въззивна жалба вх.№ 14801 от 22.08.2024г. Жалбоподателя И. И. А. твърди, че признаване на решението на английския съд противоречи на обществения ред в Р България. Решението на Кралския съд на Великобритания предвижда детето В. Е. З. да живее с майка си И. З. , без право на контакти с бащата, които са отнети безсрочно, с право на преразглеждане след три години, по преценка на съдията постановил решението. Излагат се съображения и че присъдените разноски от 112 885 британски паунда са заплатени от И. А. на ищцата И. З.. Излагат се съображения, че атакуваното разпореждане, с което се признава акта на КАС влиза в противоречие с обществения ред в Р България. Решението на 1 английския съд е в явно противоречие с обществения ред в Р България, предвид че съдържа перманентна забрана един баща да общува с детето си , а той не го е виждал и общувал с него повече от 10 години. Нито СК, нито друг граждански или наказателен закон в Р България предвиждат такава възможност. Невъзможността на един родител да общува с детето си може да се сравни с изтезание и противоречи на чл.8 от ЕКЗПЧОС. Намира, че допусната промяна на името на детето има за цел да заличи връзката между баща и дете и заличи и спомена за него. Наред с това противоречи на императивни разпоредби –чл.13 и чл.14 от ЗГР. Противно на правовия ред е искането за освобождаване на бащата от родителска отговорност. Лишаването от родителски права по българското право е радикална и рядко прилагана мярка. Нито пред английския съд, нито в производството по екзекватура се е твърдяло да съществува опасност за детето от страна на бащата. Убеждението на английския съд за наличие на наказателно правна вина е формирано по реда на гражданско производство,а това противоречи на българския обществен ред, който изключва възможността граждански съд да се произнася по наказателно правни казуси дори и инцидентно. Обвинение срещу жалбоподателя не е повдигано вече повече от 10 години от инцидента. Доказателства , с които майката се е снабдила по прокурорската преписка са се ползвали едностранчиво . Намира, че ОС Бургас няма изложени мотиви по всички тези поставени с отговора на ответника въпроси и поради това не съдържа мотиви.

Моли разпореждането да се обезсили и делото се върне за ново разглеждане от друг състав или да бъде отменено, като се отхвърли искането за признаване решението на английския съд. Ако се реши, че изпълнение следва да се допусне, да се отхвърли искането за съдебни разноски, които вече са заплатени.

С отговора въззиваемата страна оспорва жалбата и моли да се потвърди разпореждането на ОС Бургас. Излагат се съображения, че са налице всички предпоставки за допускане изпълнението на решението на КАС и същото не противоречи на обществения ред в Р България. Спора е разгледан на 2 съде б н и инстанции в Англия. Решението следва да се признае, с оглед необходимостта от уеднаквяване правния статут и документите на детето. Не оспорва изплащане на разноските от страна на жалбоподателя.

Софийският Апелативен съд, след служебна проверка на разпореждането намира същото за допустимо, като постановено в производство по чл.622 и сл. ГПК. САС намира същото за действително, доколкото е постановено от компетентния съд, в рамките на неговите правомощия, в писмена форма и макар и кратки има изложени мотиви обосноваващи взетите решения. Изложените в жалбата възражения САС намира, че касаят правилността на съдебния акт, по което настоящата въззивна инстанция намира следното :

Производството е започнало като молба по чл.118 от КМЧП за признаване на решението и съпътстващата го заповед за уреждане контакт с деца, постановени от Кралския сeмеен съд,Лондон, Великобритания, по гражданско дело ZW18P00 161 . Делото е прекратено с определение №3629 от 2

13.03.2024г. на СГС по гр.д.4768 / 2023 г. и изпратено по подсъдност на ОСБургас. Мотивирано е с факта, че съдебното производство е започнало пред Кралския семеен съд на Великобритания на 7-ми февруари 2018г. по молба на бащата И. А., и е с предмет искане за уреждане на контакт с детето В. З., който му е син. Касае се за родителска отговорност и доколкото съдебното производство е започнало преди изтичане на преходния период по Споразумението за оттеглянето на Обединеното Кралство Великобритания и Северна Ирландия от ЕС и ЕО , то отношенията относно компетентност, признаване и изпълнение на съдебни решения следва да се уредят на осн.чл.67 от това Споразумение, а то предвижда приложимост на Регламент /ЕС/ № 2201/2003г.. Компетентност при признаването е на съда по местоживеене на насрещната страна. Определението на СГС относно подсъдността е обжалвано и потвърдено с Определение № 1251 /21.05.2024г. по ч.гр.д.1284/2024г. на САС ,1ви с-в, който отново в мотивите си приема на осн.чл.67,ал.2,т.Б и чл.126 от Споразумението приложимост по настоящия казус на Регламент № 2201 от 2003г. и съответно реда по чл.622 и чл.623 от ГПК.

С обжалваното разпореждане ОС Бургас се е произнесъл по реда на чл.622 и чл.623 ГПК. Първоинстанционния съд, обсъждайки приложените доказателства – решение, заповедта към решението, и въпросите, по които е налице произнасяне от страна на британския семеен кралски съд и отхвърленото обжалване е приел, че исканията на И. З. са допустими и основателни. Изрично е посочено , че е налице разпореждане, с което е оттеглена молбата за принудително изпълнение на решението в частта за разноските. С диспозитива е призната заповедта за уреждане на контакт с дете, издадена въз основа на съдебното решение, с пълния й текст и е допуснато изпълнението, като е обявена изпълняемост на заповедта на територията на Р България , както следва – заповед уреждаща с кого ще живее детето и заповед за контакт описана в диспозитива. Доколкото в разпореждането няма мотиви изложени за уважаване само на част от исканията и липсват отхвърлителни диспозитиви в разпореждането, то САС приема, че е признато и допуснато изпълнение на решението на Британския Кралски семеен съд , постановено по гр.д. .№ ZW18P00161 изцяло.

САС намира жалбата за частично основателна. Регламент 2201 от 2003г. определя от една страна правораздавателната компетентност на съдилищата в ЕС, съобразно постоянното местопребиваване на гражданите на държавите – членки, относно предвидената правна материя в областта на семейното право – чл.1,т.1 и т.2 от Глава 1 и Глава 2 , Раздел 1 – развод, законна раздяла и унищожаване на брака и Раздел 2- родителска отговорност. От друга страна в регламента, неговата Глава трета е дадена уредба и на признаване и изпълнение на съдебните актове по материята на регламента, постановени в една държава членка в другите държави членки. Предвид на това от една страна следва да се прецени съдебния акт, чието признава се иска дали е бил от компетентността на съответния постановил го съд и съответно дали са 3 налице предпоставките на регламента за признаване в държавата – членка, където се иска допускане на неговото действие.

В заповедта и решението, по искане на ответника А. за определяне мерки за контакт с детето му, живеещо с неговата майка , молителката З., Кралския семеен съд се е произнесъл по родителската отговорност. Същият е постановил решението си и е издал заповед за изпълнение на това решение за промяна името на детето и издаване на паспорт с новото име във Великобритания, за това при кого следва да живее детето, забранява се контакт на бащата с детето , като същия може да участва единствено при вземане на решение за извеждане на детето извън Великобритания за повече от 28 дена. Същия няма право да иска промяна на тези мерки в продължение на три години без съгласие на съдията. Издадено е и приложение 2 от Регламент 2201/2003г. за изпълняемост на това решение. Следва да се посочи, че няма спор, че и двете страни , включително и детето, са живеели във Великобритания по време на разглеждане на спора пред британския съд, т.е. там е постоянното им местопребиваване пред периода и съответно следва извод, че и двете страни са приели неговата компетентност относно родителската отговорност. Компетентността на този съд следва и от чл.8, т.1 от Регламент 2201/2003г., предвид постоянното местопребиваване на детето в Кралство Великобритания.

По допуснатата промяна на името на детето В. и искането за признаването на решението в тези му части САС намира искането изцяло за неоснователно и в този смисъл разпореждането на ОС Бургас за неправилно.

В разпоредбата на т.3, б.В на чл.1 от Регламент 2201 от 2003г.. изрично от предметния обхват на регламента са изключени имената на детето.

Следователно Британския Кралски съд не е бил компетентен да прилага своето законодателство по отношение промяната имената на детето и въобще да се произнася относно промяна на името на детето, доколкото тази материя не е предмет на правна уредба от регламента. Предвид на това САС намира, че не би следвало в тази част да се допуска признаване и изпълнение на решението на Кралския семеен съд на територията на Р България или най – малкото по реда на чл.622 и чл.623 ГПК и Регламент 2201/2023г. . Тук не се касае за хипотезата на чл.24 от Регламент 2201 от 2023г. за преразглеждане компетентността , а съобразяване изричните изключения от компетентността, предвидени в този регламент. Българския съд не би могъл и да пререшава спора по същество в настоящото производство/ чл.26 от Регламента/, но явно ще се получи противоречие с обществената политика в Р България, ако се допусне изпълнение на решение взето от съд в друга държава, ако то е взето извън неговата компетентност / чл.23,б.А от Регламента/. Предвид на това, като е допуснал признаване на решението и заповедта в тази им част ОС Бургас е постановил неправилен съдебен акт и същия в тази му част следва да се отмени, като искането бъде отхвърлено.

Неоснователно е признато и решението в частта относно присъдените разноски. Представено е изрично оттегляне на заповедта в частта за 4 разноските присъдени с решението, предвид заплащането им, за което е уведомен британския съд. Заплащане на присъдените разноски се установява и от представеното платежно нареждане, както и от изричното признание на това от страна на молителката З., че е получила сумата. След като решението в тази му част е изпълнено, то липсва основание за признаването му и допускане на изпълнението му територията на Р България.

По отношение на искането да се признае изпълнение на решението по отношение на родителската отговорност САС намира, че разпореждането на ОС Бургас се явява правилно. Кралския семеен съд е постановил своя съдебен акт в рамките на своята компетентност обусловена от Регламент 2201 от 2003г. и от постоянното местопребиваване на детето В. и неговите родители. Същият правилно е приложил в този случай законодателството на Великобритания.

Мерките са временни, обстоятелствата подлежат на ново преразглеждане след изтичане по определения от съда три годишен период. Вярно е, че в Р България такива мерки не съществуват уредени в нейното законодателство, но след като те са временни и дори изтекли към настоящия момент, то САС намира, че не съществува противоречие с обществената политика в нашата страна относно тяхното признаване. За ограничения родител съществува възможност за ново сезиране на британския съд, включително и при ново развитие на обстоятелствата или наличие на окончателно взето решение по наказателното производство послужило като основание за това ограничение.