Определение № 1584 от 21.04.2022, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1584 гр. Варна, 21.04.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Невин Р. Шакирова мл.с. Александър В. Цветков като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно частно гражданско дело № 20223100500363 по описа за 2022 година следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на М. Н. Д., ЕГН **********, чрез адв. Л.П.– ВАК срещу определение № 145 на Варненския районен съд, постановено на 06.01.2022г. по гр.д. № 17372/21г., с което е прекратено производството по делото по предявения в условие на евентуалност иск за осъждане на новокоституиран ответник АСП. Н. АСП. да заплати на ищцата М.Д., припадащата му се част от сумата, с която първоначалната ответница Д. П. Н. се е обогатила за сметка на ищцата, а именно сумата в размер на 18210,75лв., която сума е получила без основание в периода от 2013г. до 2018г. по Договор за аренда от 18.08.2007г. за притежаваната ½ ид.ч. от имот № 085019, находящ се в с.Сърнино, община Генерал Тошево, с площ от 177 693 кв.м., собственост на ищцата, на основание чл.59, ал.1 ЗЗД и исковата молба е върната на основание чл.130 ГПК, поради недопустимост на предявеният иск.

Твърди се в жалбата, че изводите на ВРС за недопустимост на иска с правно основание чл.59 ЗЗД, поради това, че за да защити правата си, ищцата в случая разполага със специалния иск по чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД, който дерогира общия по чл.59, ал.1 ЗЗД са неправилни и необосновани.

Посочва се, че в в производството са предявени обективно, евентуално съединени искове с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 и чл.59 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 18 210,75лв., като в уточнителната молба от 30.09.2021г., в изпълнение на указанията на съда, дадени с определение № 3440/15.09.2021г. по гр.д.№ 2276/2021г. по описа на ВОС ищцата е навела конкретни фактически твърдения по предявения иск по чл.59 ЗЗД, като е посочила, че от края на 1997г. до 2018г. Д. Н./първоначален ответник/ е получавала в цялост арендно плащане по отношение на собствените на ищцата ½ ид.ч. от имот, находящ се в с.Сърнино; на 18.09.2007г.

Д. Н. е сключила договор за отдаване под аренда на целия имот за срок от 10 години; сумите получавани от ответницата по този договор се явяват неоснователно получени предвид 1 несъществуването на основание, даващо право на ответницата да получава рентата за частта от имота, собственост на ищцата от третото задължено лице – арендатор, като ответницата неоснователно се е обогатила за сметка на ищцата и дължи връщане на онова, с което се е обогатила, до размера на обедняването. Обедняването на ищцата е в размер на получената от Д. Н. рента за периода 2013г. – 2018г. по договор за аренда. Претенцията с правно основание чл.59 ЗЗД, е заявена в условие на евентуалност на тази с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати сумата от 18 210,75лв., представляваща припадащата се на ответника част от получена от наследодателя сума на отпаднало основание – разваляне на договор за издръжка и гледане от 1994г.

Счита, че след като правото да получи арендното възнаграждение принадлежи на всеки от съсобствениците, съобразно притежаваните от тях части, за ищцата е налице правен интерес от предявяване на иск за заплащане на арендното възнаграждение за притежаваните от нея ид. части от отдадените под аренда имоти, с които ответницата се е обогатила без основаниеи.

Иска се отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на първоинстанционния съд за произнасяне по същество.

За да се произнесе ВОС съобрази следното:

Частната жалба е депозирана в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество същата е основателна по следните съображения:

Видно от приложените към гр.д. № 17327/2021г. по опис ана ВРС: гр.д. № 8603/2018г. по описа на ВРС/ изпратено по подсъдност на ВОС/, гр.д. № 2018/2018г. по описа на ВОС и вгр.д. № 235/2021г. по описа на ВАпС, първоначално М.Д. е предявила като насрещни, обективно съединени в условие на евентуалност искове с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД и чл.59 ЗЗД по делото, което е било образувано по предявен от Д. Н. срещу М.Д. и Борис Киров Димитров иск за разваляне на договор за издръжка и гледане, обективиран в НА № 147/1994г., с който ищцата и съпругът й са прехвърлили собствеността върху ½ ид.ч. от ап.23, в гр.Варна, ул.**** и гараж №16 на същия адрес, до размера на собствената на ищцата част от имотите, както и до размера на наследствената й част от наследството на съпруга й Н. Н., на основание чл.78, ал.3 ЗЗД, поради неизпълнение на задълженията от страна на приобретателите. С отговора на исковата молба ответницата М.Д. е навела твърдения за пълно и точно изпълнение на договора, като с цел да обезпечи финансово ищцата й е предоставила от 1997г. цялото арендно плащане във връзка с ползването от арендатор на нейната ½ ид.ч. от имот, представляващ земеделска земя в с.Сърнино. В условие на евентуалност, ако договорът бъде развален е предявила насрещен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД и чл.59 ЗЗД ищцата да бъде осъдена да й заплати сума в размер на 70 000лв., с която последната се е обогатила неоснователно с предоставеното й от 1997г. цяло арендно плащане за имота във връзка с с ползването от арендатор на ½ ид.ч. от имота.

С молба от 07.12.2018г. М.Д. е предявила насрещен иск за заплащане на сумата от 1250лв., като частична претенция от общата сума от 72 408лв., която сума Д. Н. е получила в периода 2007-2017г. по договор за аренда от 18.09.2007г.

С определение от 11.12.2018г., постановено по гр.д. № 2018/2018г. ВОС е отделил насрещния иск в отделно производство и го е изпратил по подсъдност на ВРС, като е образувано гр.д. № 968/2019г. по описа на ВРС. В изпълнение на разпореждане на съда за без движение на делото, ищцата е уточнила, че сумата се претендира като частична претенция от сумата от 29 763,07лв., която Д. Н. е получила вместо нея в периода 2013г. – 2018г. като рента за 2 ползването на собствената на ищцата ½ ид.ч. от имот, представляващ земеделска земя, при условие, че се развали сключения между двете алеаторен договор, предмет на гр.д. № 2018/2018г. на ВОС на основание чл.88, ал.1, вр. чл.55, ал.1 и чл.59 ЗЗД, тъй като Д. Н. неоснователно се е обогатила с арендното плащане, което е следвало да се заплати на М.Д.. Твърди, че възможността Д. Н. да получава рентата за периода 2013г.-2018г. вместо М.Д. е била предоставена единствено и само с цел осигуряване на необходимата издръжка в изпълнение на договора за издръжка и гледане, поради което ако същият се развали поради отпадане на основанието, поради което и в изпълнение на задълженията си по него на прехвърлителката е предоставено правото да получава рентата за имота като издръжка, М.Д. се е обеднила за сметка на майка си.

С влязло в сила на 18.08.2020г. решение, постановено по гр.д. №2018/2018г. по описа на ВОС е бил уважен предявеният от Д. Н. срещу М.Д. и Борис Димитров иск и договорът от 27.12.1994г. за прехвърляне на собственост срещу задължение за издръжка и гледане е развален до размера на притежаваните от Д. Н. ид.части от имотите.

С определение от 30.09.2020г. по гр.д. № 968/2019г. ВРС е допуснал е изменение в размера на предявените осъдителни искове, като същите са увеличени на 36 421,50лв., поради което делото е било изпратено на ВОС по подсъдност, където е образувано гр.д. № 2923/2020г. Постановеното по посоченото дело решение, с което съдът е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД и е уважил същия, е обезсирено с решение, постановено по гр.д. № 235/2020г. по описа на ВАпС. В решението си ВАпС е приел, че ВОС се е произнесъл про иск, който е различен от предявения, делото е върнато за произнасяне по предявения иск за връщане на даденото като платено на отпаднало основание в хипотезата на чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, като са дадени указания, че при отхвърляне на този иск, съдът следва да се произнесе по евентуалния иск чл.59, ал.1 ЗЗД, ако с оглед наведените твърдения по фактите се приеме, че такова съединяване е допустимо.

С разпореждане от 15.09.2021г. постановено по гр.д. № 2276/21г. по описа на ВОС, образувано след обезсилването на предходното решение, производството по отношение на предявения в условията на евентуалност иск, квалифициран от ищцата по чл.59 ЗЗД е оставено без движение, с указания за посочване на конкретни факти, на които се основава този иск. С уточнителна молба от 01.10.2021г. /л.7 от гр.д. № 2276/2021г. е заявено, че, още с първоначалната молба освен глания иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД е предявила и поддържа в условие на евентуалност иск с правно основание чл.59 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати същата сума. Твърди, че от 1997г. до края на 2018г. Д. Н. е получавала в цялост арендно плащане, във връзка с ползване от арендатор на съсобствен между страните имот, по сключен от нея договор за аренда на земеделска земя за срок от 10 години. Сумата е неоснователно получена от ответницата, защото в отношенията между страните не е съществувало основание даващо право на Д. Н. да получава рентата вместо М.Д. и с тази сума, ответницата неоснователно се е обогатила за сметка на М.Д.. Обедняването е в размер на получената рента за периода 2013г. – 2018г. по договора за аренда от 18.09.2007г. Сумата се претендира на посоченото основание, при условие, че съдът приеме, че арендното плащане, което ответницата е получавала не е получено във връзка с изпълнение на разваления договор за издръжка и гледане.

С определение от 01.11.2021г. постановено по гр.д. № 2276/2021г. по описа на ВОС, на основание чл.227 ГПК като ответник по делото на мястото на починалата в хода на делото ответница е конституиран АСП. Н. АСП.. Предвид заявеното от ищцата, че приема наследството 3 на Д. Н.,производството по делото е прекратено за разликата над 18 210,75лв. до първоначално предявените 36 421,50лв. на основание чл.130 ГПК, поради липса на правен интерес; прекратено е производството по делото и в частта по иска срещу А.А. за сумата от 18 210,75лв., като делото е изпратено по компетентност на ВРС, където е образувано гр.д. № 17327/21г.

С обжалваното определение № 145/06.01.2022г., ВРС е върнал исковата молба в частта по иска по чл.59 поради недопустимост.

Настоящият състав на съда приема, че заявените с първоначалната и уточнителните молби фактически обстоятелства представляват основание на иск по чл.59 ЗЗД. Ищцата е навела твърдения за получаване от страна на ответницата в цялост на арендни плащания по договор за аренда относно собствените на ищцата ½ ид. части от земеделски имот, с които суми ответницата неоснователно се е обогатила за сметка на ищцата. Посочените обстоятелства са различни и извън заявеното даване в изпълнение на договорно задължение. Претенцията е заявена в условие на евентуалност, т.е. следва да се разгледа, ако съдът приеме, че не е налице връзка между получените от ответницата арендни плащания и даденото от ищцата по алеаторния договор.

Посочените обстоятелства са достатъчни да се приеме, че предявеният иск е процесуално допустим. Следва да се посочи, че исковете биха били допустими, в случай, че се предявят самостоятелно в отделни различни производства, доколкото отделните решения по тях не формират сила на присъдено нещо по отношение на материалноправния спор, предмет на всеки един от исковете.

С оглед изложеното, до колкото с предявения иск е предявена самостоятелна претенция за вземане за, същият е допустим.

С оглед на горното, съдът намира, че като е прекратил производството по предявения в условие на евентуалност иск от М. Н. Д. срещу АСП. Н. АСП. за заплащане на сумата от 18 210,75лв., представляваща припадащата му се част от сумата, с която първоначалната ответница Д. Н. се е обогатила, като е получила без основание за периода 2013г. – 2018г. по договор за аренда от 18.08.2007г., е постановил незаконосъобразен съдебен акт, който следва да бъде отменен.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ: