Решение № 6957 от 17.11.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 6957 гр. София, 17.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Рафаела Ст. Матева при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Рафаела Ст. Матева Въззивно гражданско дело № 20241100500702 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивни жалби, подадени от ответниците в първоинстанционното производство – Министерство на младежта и спорта и „Сердика Спортни имоти“ ЕАД, срещу решение № 20084203/20.03.2023 г., постановено по гр.д.№ 34067/2020 г. по описа на СРС, 31 с-в., с което съдът е уважил предявения срещу Министерството на младежта и спорта иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК и е признал за установено, че ищецът Г. И. И. е собственик на 1/36 ид.ч. от поземлен имот – ливада от 0,200 дка, четвърта категория, находящ се в строителните граници на Слатина, местност Реката, имот пл. № 4829/309/, кад. лист № 481 от кадастрален план, изработен 1939 г. при граници/съседи: съгласно означените по букви А-Б-В-Г-Д-А на скица, приподписана от съда по адм.д. № 1312/2002 г. на СГС, III-Б въззивен състав въз основа на Решение № 196/22.03.2005 г. на ОбСЗГ-Панчарево и наследяване. С оглед изхода на спора е разпределена и отговорността за сторените от страните разноски в производството.

В депозираните от ответниците по делото - „Сердика Спортни имоти“ ЕАД и Министерство на младежта и спорта въззивни жалби са изложени идентични и подробни съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт и за постановяването му в нарушение на материалния и процесуалния закон. Оспорва се възприетото от Софийски районен съд становище, че представеното по делото решение на ОбСЗГ – Панчарево легитимира ищеца 1 като собственик на процесния недвижим имот в претендираната квота, като се твърди, че същото не е противопоставимо на ответниците, доколкото те не са участвали като страни в административното производство по ЗСПЗЗ. В тази връзка се сочи, че въззивният съд следва да упражни косвен съдебен контрол за законосъобразност по чл. 17, ал. 2 ГПК на решението на ОбСЗГ-Панчарево, в която насока са изложени подробни съображения за незаконосъобразност на същото при твърдения, че е постановено от нелегитимен състав, при липса на скица по чл. 18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ и при липса на предвидените в закона предпоставки за издаването му. Допълва се, че собствеността върху имота не би могла да бъде възстановена въз основа на решението, постановено в производството по ах.д. № 1312/2002г. по описа на СГС, III-Б състав, постановено по реда на чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ във вр. чл. 33-45 от ЗАП/отм./, тъй като същото е несамостоятелно такова, предхожда издаването на решението на ОбСЗГ и с него по същество единствено се отменя заповед от 04.02.2002 г. на кмета на СО, район Слатина, за определяне на размера на застроената, респективно незастроената площ от поземления имот. Релевира се възражение за изтекла в полза на ответника „Сердика Спортни имоти“ ЕАД придобивна давност. В тази връзка се посочва, че ответното дружество владее процесния недвижим имот от учредяването си с решение на Министерски съвет № 536/20.09.2017г., тъй като същият представлявал част от поземлен имот с идентификатор *** с площ от 32 827 кв.м, който е апортиран в капитала на дружеството, заедно с построените в него сгради, подробно описани в Акт за частна държавна собственост № 09498/09.10.2017г., поради което и искът срещу Министерство на младежта и спорта бил недопустим.

Поддържа се, че преди това фактическата власт върху имота била упражнявана от праводателя на ответното дружество – държавата, чрез Министерство на отбраната (от 1993 г.) и Министерството на младежта и спорта (от 2011 г.). Твърди се, че през целия период владението не е било прекъсвано и имотът е бил владян необезпокоявано преди, след постановяване на решението на ОбСЗГ, предявяването на исковата молба и до настоящия момент, в подкрепа на което били и показанията на разпитания пред първоинстанционния съд свидетел К.Т.. Посочва се, че имотът е фактически застроен и се намира зад оградата на Спортен комплекс „Червено знаме БАН“ ЦСКА, което представлявало абсолютна пречка за осъществяване на земеделската реституция. С оглед на изложеното се отправя искане първоинстанционното решение да бъде отменено, а предявеният иск – да бъде отхвърлен. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК са постъпили писмени отговори от ищеца Г. И. И., в които се изразява становище за неоснователност на подадените от „Сердика Спортни имоти“ ЕАД и Министерство на младежта и спорта въззивни жалби. Поддържа се, че Министерство на младежта и спорта е процесуално и материалноправно легитимирано да отговаря по предявения иск. Оспорват се изложените във въззивните жалби доводи, че „Сердика Спортни имоти“ ЕАД е придобило правото на собственост върху процесния 2 недвижим имот поради изтекла в негова полза придобивна давност. Излагат се също и подробни съображения за законосъобразност на решението на ОбСЗГ.

Посочва се, че съгласно приетите пред първоинстанционния съд заключения на съдебно-техническите експертизи се установява категорично, че процесният недвижим имот с проектен идентификатор *** е незастроен и не попада в прилежащ терен на близката сграда. С оглед на изложеното намира, че първоинстанционният съд правилно е уважил предявения иск, поради което се отправя искане подадените въззивни жалби да бъдат оставени без уважение, а първоинстанционното решение – да бъде потвърдено.

Решение № 20106805/27.10.2023 г., постановено по гр.д.№ 34067/2020 г. по описа на СРС, 31 с-в, по реда на чл. 247 ГПК, с което съдът е оставил без разглеждане предявения от Г. И. И. срещу „Сердика спортни имоти“ ЕАД положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът е собственик на 1/36 ид.ч. от поземлен имот – ливада от 0,200 дка, четвърта категория, находящ се в строителните граници на Слатина, местност Реката, имот пл. № 4829/309/кад.л. № 481 от кадастрален план, изработен през 1939 г., при граници/съседи: съгласно означените по букви А-Б-В-Г-Д-А на скица, приподписана от съда по ах.д.№ 1312/2002 г. по описа на СГС, въз основа на Решение № 196/22.03.2005 г. на ОбЗСГ-Панчарево и наследяване, като необжалвано е влязло в законна сила.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивните жалби са подадени от активно легитимирани страни в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, отправени са до съответния родово и местно компетентен съд, поради което се явяват допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

След извършена проверка съдът намира, че постановеното решение е валидно и допустимо, като по направените във въззивните жалби оплаквания относно неговата правилност, намира следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран със субективно съединени установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.

Основателността на предявените положителни установителни искове за собственост по чл.124 ал.1 ГПК предполага установяване от ищеца при 3 условията на пълно и главно доказване на твърдяното право на собственост – формиране на сигурно убеждение у съда в надлежното осъществяване на всички пораждащи правото му на собственост факти въз основа на заявеното от него основание – в случая земеделска реституция, осъществена с Решение № 196/22.03.2005г. ОбСЗГ-Панчарево, и наследяване.

Ответникът може да проведе насрещно и то непълно доказване, което има за предмет установяването на такива факти, които изключват възможността за осъществяването на правопораждащите факти и разколебават сигурността в надлежното им настъпване, като по този начин осуетяват пълното им доказване. В тежест на ответниците е да докажат и възражението си за придобивна давност.

За установяване основателността на предявените искове, пред първоинстанционния съд са представени редица писмени доказателства, както са събрани и гласни такива, чрез разпит на свидетеля К.Т.. Приети са и три заключения на съдебно-техническите експертизи.

Представено е решение № 196/22.03.2005 г. за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници, издадено от Общинската служба по земеделие и гори – Община Панчарево (ОбСЗГ-Панчарево), влязло в законна сила на 14.04.2005 г. С него общинската служба е възстановила в съществуващи (възстановими) стари реални граници правото на собственост на наследниците на И.С.Д.-К. върху ливада от 0,200 дка, четвърта категория, находящ се в строителните граници на Слатина, в местността Реката, имот пл. № 4829/309/кад.лист № 481 от кадастрален план, изработен през 1939 г., при граници (съседи): съгласно означение по буквите А-Б-В-Г-Д-А на вещото лице по ах.д.№ 1312/2002 г. към удостоверение по чл. 13, ал. 4 и ал. 5 ППЗСПЗЗ № 361/22.03.2005 г. на р-н Слатина, заявена с пореден № 22 от заявление № 192/05.02.1992 г. и установена с Решение от 1948 г.

Прието е Решение от 06.08.2003 г., постановено по ах.д.№ 1312/2002 г. по описа на СГС, III „Б“ с-в, по реда на чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ вр. чл. 33-45 ЗАП/отм./, ведно с приподписана от съда скица, изготвена от в.л. К. и представляваща неразделна част от решението. От същите е видно, че съдът е отменил Заповед № Рд-09-24/04.02.2002 г. на кмета на СО-район „Слатина“, в частта, с която е определена като застроена площта от 650 кв.м. и вместо това е определил като застроена частта, оцветена по скицата към техническата експертиза в жълт цвят. Съгласно решението останалата част от имот пл.№ 4829/309/кад.лист 481, м. „Източна тангента“ с площ от 200 кв.м., оцветена в червен цвят по букви А-Б-В-Г-Д-А в изготвената от вещото лице К. скица е незастроена.

Представено е удостоверение за наследници от 24.07.2018 г., издадено от Столична община, р-н Оборище, от което се установява, че И.С.Д. е починал на 04.03.1960 г., като негов наследник по закон се явява И.Г. И. - на основание право на заместване на Г. И. С. – син на И.С.Д., починал на 23.09.1980 г.

4

Представено е удостоверение за наследници от 15.05.2018 г., издадено от Столична община, р-н Слатина, от което се установява, че И.Г. И. е починал на 23.12.2012 г., като е оставил за свои законни наследници С.П.И. – съпруга, Г.

И. И. – син и П.И.Г. – дъщеря.

Приети са и актове са публична държавна и частна държавна собственост, както следва:

Акт № 1777/06.10.1993 г. за държавна собственост на недвижим имот, находящ се в гр. София, Спортен комплекс, вписан в актова книга на войсковите недвижими имоти под № 164 и съставен на основание чл. 6 ЗС и чл. 80 от Наредбата за държавните имоти. С него е актуван като държавен и отстъпен за ползване на Министерство на отбраната спортен комплекс, със застроена площ от 25 925 кв.м., състоящ се от: игрища, хокейна площадка, тренировъчни зали и вертикална планировка на целия район.

Акт № 1777/06.10.1993 г. за държавна собственост на недвижим имот, находящ се в гр. София, Спортен комплекс, Червено знаме, вписан в актова книга на войсковите недвижими имоти под № 162 и съставен на основание чл. 6 ЗС и чл. 80 от Наредбата за държавните имоти. С него е актуван като държавен и отстъпен за ползване на Министерство на отбраната имот с площ от 115 дка, от които 1390 кв.м. застроена площ с масивни сгради – хотел на 9 етажа стара част и 15 етажа нова част, при граници: от север – ж.п. линия, от юг – път, от запад – фабрика, от изток – частни имоти.