Решение № 4456 от 08.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4456 гр. София, 08.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ М. УРУМОВ като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Административно наказателно дело № 20251110207108 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 24-4332-020093 от 27.08.2024 г., издадено от началник група към СДВР, отдел „Пътна Полиция“, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, за две нарушения на ЗДвП, на Е. А. К., с ЕГН **********, са наложени административни наказания, както следва:

1. За нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП, е наложено наказание „глоба“ в размер на 200 лева;

2. За нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5 от ЗДвП, е наложено наказание глоба в размер на 300 лева и наказание „лишаване от правоуправление на МПС” (по-долу ЛУМПС) за срок от 6 месеца.

Недоволен от НП е останал К., който го обжалва в срок. В жалбата сочи, че не е съгласен издаденото наказателно постановление, защото в случая не може да се говори за настъпило ПТП, тъй като описанието на последното в НП не отговаряло на законовата дефиниция за пътнотранспортно произшествие. Поради това, жалбоподателят сочи, че и двете нарушения не били съставомерни. Иска се отмяната на издаденото НП.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, но се представлява от адв. М., който пледира за уважаване на жалбата по изложените в нея съображения. Сочи, че показанията на свидетеля очевидец 1 се разминавали драстично със снимковия материал от инцидента. Разноски не са претендирани.

Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален представител в съдебно заседание. Взема становище по жалбата с писмена защита, в която иска издаденото НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, както и да й бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено следното:

На 04.08.2024 г., жалбоподателят К. управлявал лек автомобил „***“ с рег. № *********, като се движил в гр. София, по ул. „Пловдивско поле“, с посока от ул. „Дъбница“ към ул. „Равногор“. Срещу блок 33, поради несъобразена скорост с интензивността на движението, К. реализирал ПТП в намиращ се в дясно на пътното платно, считано по неговата посока на движение, контейнер за боклук. Контейнерът се изместил в следствие на удара от автомобила на жалбоподателя и ударил намиращия се в непосредствена близост до него лек автомобил „***“, с рег. № *********, в резултат на което нанесъл щети по последния. К. не спрял да установи какви са последиците от действията му и се отдалечил от мястото на инцидента. Действията на жалбоподателя били наблюдавани от свидетел очевидец – Г. В., която подала и сигнал до национален спешен телефон 112 и на мястото бил изпратен полицейски екип, който пътувайки към мястото на инцидента забелязъл автомобила, за който му бил подаден сигнал, и полицейските служители предприели спиране на лицето. На водача било извършено и тестване за алкохол, което дало положителен резултат, но което не е предмет на настоящото производство. След установяване на посоченото нарушение, екипът на ОПП СДВР заснел обстановката от настъпилото ПТП, положението на контейнерите за боклук, както и щетите по автомобила с рег. № *********.

На водача бил съставен АУАН за извършено нарушение на чл. 20, ал. 2 и чл.

123, ал. 1, т. 2, б. б от ЗДвП, след което бил задържан.

След като упражнил правомощието си да даде окончателна правна квалификация на нарушението, АНО, на базата на АУАН е издал и обжалваното НП № 24-4332-020093 от 27.08.2024 г., издадено от началник 2 група към СДВР, отдел „Пътна Полиция“, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, за две нарушения на ЗДвП, на Е. А. К., с ЕГН **********, са наложени административни наказания, както следва:

1. За нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП, е наложено наказание „глоба“ в размер на 200 лева;

2. За нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5 от ЗДвП, е наложено наказание глоба в размер на 300 лева и наказание „лишаване от правоуправление на МПС” (по-долу ЛУМПС) за срок от 6 месеца.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитаните в съдебното заседание свидетели – Г. Б., И. Д. и Г. В., както и въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК. Съдът намира, че показанията на посочените свидетели са еднопосочни и се подкрепят от писмените доказателства по делото, поради което им дава вяра изцяло. Съдът не споделя доводите на защитата, че показанията на очевидеца се разминавали драстично с установените факти, защото единственото различие се корени в това какъв е контейнерът – пластмасов или метален. То обаче е несъществено. Снимковият материал по категоричен начин доказва какъв е бил контейнерът (пластмасов), както и къде е ударен лекият автомобил „***“, какви са щетите по последния. Съдът е напълно съгласен с твърденията на свидетеля Б., че механиката на удара, посочена от очевидеца напълно съответства на щетите по превозното средство, което ясно и с просто око се вижда от снимковия материал – виж л.

34 от делото.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че издадените АУАН и НП съдържат всички законоустановени реквизити, връчени са редовно на нарушителя и са издадени от компетентни органи.

Налице са нарушения на материалния закон, които обуславят изменение на НП по отношение на повторността, визирана за нарушението по чл. 123 3

ЗДвП, затова обаче ще стане дума подробно по-долу.

1. Относно нарушението по чл. 20, ал. 2 ЗДвП, съдът намира следното:

Съгласно чл. 20, ал. 2 от ЗДвП: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.”

Неспазването на това правило влече след себе си определени санкционни последици за виновните лица, които са уредени в нормата на чл. 179, ал. 2, пр.

1 от ЗДвП - „Който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление.”.

С поведението си на пътя, жалбоподателят е извършил описаното в АУАН и НП нарушение на правилата за движение на ЗДвП, тъй като по време на управление на процесния автомобил „***“ се е движил с несъобразена скорост с интензивността на движението и поради това не е могъл да контролира движението на МПС, което управлява, като в следствие на несъобразената скорост и загуба на контрол, той е ударил контейнера за боклук, който е ударил намиращия се в непосредствена близост до него лек автомобил „***“ и му е причинил вреди. Ето защо, съдът намира, че от обективна страна нарушението е доказано безспорно, като в АУАН и НП точно са посочени времето, мястото и начинът на осъществяването на това нарушение, както и личността на нарушителя и обстоятелствата, при които това е станало. Освен това, съдът вече изложи съображенията си, че процесният случай в действителност е ПТП по смисъла на легалната дефиниция за това, защото са причинени имуществени вреди на посочения автомобил „***“.

По въпроса за наказанието за това нарушение, съдът намира, че в ЗДвП е предвиден размер, който е строго фиксиран и не може да бъде ревизиран от 4 съда, поради което то е законосъобразно. Към момента наказанието, предвидено в закона дори е завишено, но това няма отношение към делото, защото законът е променен след извършването на нарушението, поради което приложима се явява редакцията на ЗДвП към момента на извършването му.

От субективна страна нарушаването на правилата за движение по пътищата е извършено от жалбоподателя при форма на вината непредпазлИ.ст - жалбоподателят не е предвиждал общественоопасните последици, които могат да настъпят от деянието му, но е бил длъжен и е могъл да го стори.

2.

По отношение на нарушението по чл. 123 от ЗДвП, съдът намира следното:

Във фактическата обстановка в НП много ясно се установява, че лицето е напуснало ПТП, веднага след неговото осъществяване. Тези действия са вменени на К. със словесната част на описанието на нарушението в НП.

Правната му квалификация обаче е неправилна, поради което съдът може да упражни правомощията си да преквалифицира нарушението, тъй като фактическите положения не търпят промени и не се утежнява положението на нарушителя. Съдът намира, че в случая се касае за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, защото след настъпването на ПТП водачът не е спрял и не е останал на местопроизшествието. Нормата на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП сочи, че водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен, без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието. От доказателствата по делото се установява, че К. не е сторил това, като нито е спрял, нито е установил щети, нито е останал на мястото на инцидента. Ето защо, съдът намира, че това нарушение също е доказано и е извършено виновно в условията на пряк умисъл, защото нарушителят е съзнавал, че е предизвикал ПТП и съзнателно не е спрял и не е останал на мястото на инцидента, а е напуснал самоволно. Това обстоятелство се установява безспорно, защото лицето е установено не на мястото на инцидента, а с помощта на патрулен екипна ОПП СДВР, които са съдействали за установяването на извършителя след като е подаден сигнал от свидетеля очевидец В..

Тези съображения водят съда до извод, че правилно жалбоподателят е 5 наказан и за това нарушение, но наказанието е определено неправилно, защото му е вменено повторно извършване на нарушение, а повторността не е обоснована никъде в текста на НП. Не е посочено защо нарушението се явява повторно във фактическата му част, а едва при цитиране на нарушената разпоредба, но няма данни от къде АНО е заключил, че това нарушение се явява такова.Не е посочен номер на НП, с което да е санкциониран за предходно нарушение, нито други данни, от които може да се направи такъв извод. Ето защо, основанието за налагане наказанието за това нарушение следва да се измени и деецът да бъде наказан по реда на чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, действаща към датата на нарушението – 04.08.2024 г. Съдът намира, че наказанието следва да се определи около средния размер, защото К. и преди е бил лишаван от право да управлява МПС, както и защото има редица предходни нарушения на закона за движението по пътищата. Ето защо, наказанието следва да бъде глоба в размер на 100 лева, както и лишаване от правоуправление на МПС за срок от 3 месеца.

Горните доводи водят съда до извод, че наказателното постановление следва да бъде частично изменено, в смисъла обективиран по-горе, поради което и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4 и 5 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 24-4332-020093 от 27.08.2024 г., издадено от началник група към СДВР, отдел „Пътна Полиция“, в неговия пункт 1, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП, на Е. А. К., с ЕГН **********, е наложено наказание „глоба“ в размер на 200 лева, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ИЗМЕНЯ Н П № 24-4332-020093 от 27.08.2024 г., издадено от началник група към СДВР, отдел „Пътна Полиция“, в неговия пункт 2, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5 от ЗДвП, на Е. А. К., с ЕГН **********, са наложени наказание „глоба“ в размер на 300 лева и наказание „лишаване от правоуправление на МПС” за срок от 6 месеца, като: