Решение № 907 от 04.07.2024, Районен съд - Плевен
- Съд
- Районен съд - Плевен
- Дело
- Гражданско дело 5464/2023
- Вид
- Решение № 907
- Подписан
- 04.07.2024
- В сила
- 01.08.2024
- Състав
- Мариана Костадинова Тодорова Досева
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 139б · Закон за енергетиката
- чл.140,ал.3 · Закон за енергетиката
- чл.142,ал.2 · Закон за енергетиката
- чл.143,ал.3 · Закон за енергетиката
- чл. 150 · Закон за енергетиката
- чл. 151 · Закон за енергетиката
- чл. 153 · Закон за енергетиката
- чл.153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл.153,ал.6 · Закон за енергетиката
- чл.79 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал.1, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 907 гр. ******, 04.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ******, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Мариана К. Тодорова Досева при участието на секретаря МАРИНА Г. ЦВЕТАНОВА като разгледа докладваното от Мариана К. Тодорова Досева Гражданско дело № 20234430105464 по описа за 2023 година
Обективно кумулативно съединени искове с правно чл.79, ал.1 ЗЗД с цена на иска 1305,60 лева и чл.86 ЗЗД с цена на иска 66,96 лв.
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от "******-******" ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.******, ******, ЕИК ******, срещу Д. М. М., ЕГН**********, ******, в която се твърди, че ответника като наследник на В.Ц. В. е клиент на „****** - ******“ ЕАД и дължи суми за консумирана и незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за неговия топлоснабден имот – ******, находящ се в гр.******, ******. Твърди, че като собственик/ползвател/ на топлоснабден имот, находящ се в гр. ******, ответника и клиент на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди по смисъла на Чл. 153. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия . Затова за него важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката. Счита, че съгласно чл. 150. (1) Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от 1
Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет, като съгласно ал.2, същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Твърди, че общите условия от 2007 г. са публикувани във вестник „Нощен труд” от дата 1314.12.2007г. и във вестник „Посоки” бр.239/13.12.2007г. Твърди, че с тях се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Посочва, че в раздел VII от ОУ от 2007 г. - „Заплащане на ТЕ” е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и ответницата/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Твърди, че в този смисъл, задължението на ответниците за заплащане на дължимите от тях суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставката на ТЕ. Твърди, че с изтичането на последния ден от месеца ответникът е изпадал в забава за тази сума, като на основание чл.31, ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума. Твърди, че ответника, съгласно приложеното към заповедното производство извлечение от сметка за абонатен номер е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период и не е погасил задължението си. Твърди, че сумите за ТЕ за процесния период са начислявани от “****** - ******” ЕАД по изготвяни отчети от фирмата, извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата.
Посочва, че претендираните суми за процесния период за целия топлоснабден имот общо са: сума за отопление с ИРУ- 294,52 лв., сума за отопление без ИРУ- 80,33 лв., енергия, отдадена от сградна инсталация- 118,79 лв., сума за битово горещо водоснабдяване- 893,91 лв, услуга дялово разпределение36,72 лв., корекции- -128,44 лв. Твърди, че в имота на ответника има монтирани 2 индивидуални разпределителни уреда, 1 водомер и 1 брой щранг-лира, а сумата за сградна инсталация е определена при отопляем обем 125,92 куб.м. Отправя се искане, след направеното уточнение и изменение в размера на иска за постановяване на решение, с което да бъде осъден 2 ответника да заплати на ищеца главница от 1305,60 лева за периода от 01.11.2022г. до 31.07.2023г., в едно със законната лихва върху сумата от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и 66,96 лв. мораторна лихва за периода от 04.01.2023г. до 01.09.2023г. Претендира направените деловодни разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който посочва, че дружеството- ищец е предявило иск за доставка на топлинна енергия до обекта, за който е открита на името на В.Ц. В.. Твърди, че последната е негова баба. Твърди, че след нейната смърт на 21.10.2022 г. той е призован към открито й наследство, което заявява, че е приел с конклудентни действия. Твърди, че в наследството е включено правото на собственост върху топлоснабдявания от ищеца имот. В тази връзка не оспорва, че след 21.10.2022 г., като правоприемник на В.Ц. и титуляр на правото на собственост върху присъединен към топлопреносната мрежа на ищеца обект, е обвързан с него от договор при общи условия за доставка на топлинна енергия. Твърди, че след откриване на наследството, че нито той, нито други лица, са ползвали топлоснабденото жилище. Независимо от това, макар имота да не е ползван, доколкото ищецът е доставял топлинна енергия, която е отдавана но жилището, не оспорва вземанията за доставена топлинна енергия, изключае в частта в която е начислена сума в размер на 893,91 лв. за горещо битово водоснабдяване. Твърди, че след смъртта на наследодателя му, ползването на вода от съображения за сигурност (да не се стигне до спукване на тръби, което да предизвика теч в съседен имот) е преустановено (водата е спряна). Твърди, че това ясно личи от показанията на двата водомера, монтирани в жилището, които са удостоверени в протокол от доставчика на В и К услуги в гр. ****** - „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, за което представя съставен от тях протокол. Твърди, че тези показания не са променени след датата на смъртта на В.Ц., което е основание да се заключи, че от него не е ползвана вода. След като не е ползвана вода, то и ищецът не е направил разход за подгряването й, респективно не е предоставил услугата горещо битово водоснабдяване, за която търси заплащане. Ако ищецът се позовал на данни, подадени от топлинния счетоводител за неосигурен достъп, при условие, че в хода на производството се установи, че този начислен разход за подгряване не са действително направени, тъй като вода не е доставяна, счита че няма основания начислената сума да се заплаща от него.
3
Възприемането на теза, че в този случай (при неосигурен достъп) се дължи начислената фикционна сума, а не действително доставената и отчетена, би било в противоречие с основен принцип на гражданското право - забраната за неоснователно обогатяване. Не оспорва, че достъп до имота не е осигуряван, тъй като нито лично, нито чрез трето лице го е ползвал, но това само по себе си не дава основание да сe начисляват суми за непредоставени услуги. Излага съображения, че по договорната връзка, по която не оспорва че е страна, дължи изпълнение само за действително предоставени услуги. Твърди, че такава за горещо битово водоснабдяване не са му предоставяни, тъй като от имота не е ползвана вода, поради което за тях не дължи изпълнение. Счита, че изложената от него теза, че не дължи изпълнение за сумата от 893,91 лв. горещо битово водоснабдяване има пряко отношение към сумите за дялово разпределение и сумата по корекция, които са функция от стойността на една от предоставените услуги, с оглед на което поддържа, че те не са в претендирания от ищеца размер, а в по-нисък, който подлежи на установяване. Изложените възражения по стойността на начислените услуги е в пряка връзка с размера на търсеното обезщетение за забава, което би било в размер по-нисък от претендирания, ако съществуването на част от вземанията бъде отречено. Твърди, че към момента на подаване на отговора се е разпоредил с правата си върху топлоснабдения имот.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
Не е спорно между страните и се признава от ответника, че е бил собственик през процесния период от 01.11.2022г. до 31.07.2023г. на процесния топлоснабден имот- ******, находящ се в гр. ******, ******.
Този факт се установява и от представените по делото ****** на ****** при РС-******, Удостоверение за наследници № 14-4576/03.10.2023г. и Удостоверение за вписан отказ от наследство по ч.гр.д.№ 2023443010 1884/2023г. по описа на РС-******.
Видно от ******г. на ****** П.Ц. от дата 18.12.2023г., Д. М., в качеството му на собственик се е разпоредил с притежаваното от него право на собственост върху процесния топлоснабден имот чрез покупко-продажба.
По делото са представени Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „******-******”ЕАД на потребители в гр.******, приети с протокол от 12.09.2007г на Съвета на директорите на „************”ЕАД и одобрен с Решение №ОУ-067/3.12.2007г на ДКВЕР и същите 4 не са оспорени от отвеницата по делото. Съгласно чл. 1 от същите, с тях се уреждат взаимоотношенията при продажба на топлинна енергия между “****** ******” ЕАД, наричана “продавач” и потребителите за битови нужди, наричани “купувачи”. Съгласно чл. 3 ал.1 от Общите условия купувач може да бъде физическо лице, потребител на топлинна енергия за битови нужди, който е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда.Съгласно чл. 14 купувачът е длъжен в 30 дневен срок да уведоми писмено продавача при промяна на титуляра на правото на собственост или вещно право на ползване на топлоснабдения имот.В чл. 57 ал.1 от Общите условия е предвидено, че при промяна на собствеността или вещното право на ползване новият и предишният собственик или ползвател са длъжни да подадат до продавача в срока по чл. 14 заявление за откриване, промяна или закриване на партида, към което са приложени копия от документи удостоверяващи придобиването или прекратяването на правото на собственост или вещно право на ползване на имота.
От Констативен протокол от 04.12.2023г. /л.57 от делото/ се установява, че към посочената дата показанието на монтирания водомер за топла вода в процесния топлоснабден имот е 4 куб.м.
Съдът възприема заключението на приетата съдебно-техническа експертиза, като обективно, обосновано, компетентно и безпристрастно. От заключението в неговия писмен вид, както и направените уточнения и допълнения в съдебно заседание се установява, че процесния апартамент се намира в топлофицирана сграда. Общия отопляем обем на сградата е 6026,08 куб.м., а отопляемия обем на процесния апартамент е 125,92 куб.м. В имота има монтирани 2 броя отоплителни тела, оборудвани с топлоразпределители.
По тях са отчитани единици в рамките на отчетния период. В банята отоплението се осъществява посредством щранг-лира. Използва се БГВ.
Начислявана е служебна консумация на топла вода за процесния период.
Индивидуалната сметка на ответника е изготвена съгласно чл.70, ал.4 от Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020г. за топлоснабдяването и са начислени общо 54,25 куб.м. гореща вода. Сградата, в която се намира процесния имот е присъединена към топлопреносната мрежа. Абонатната станция е доставяла топлинна енергия до имота в рамките на процесния период. При изготвянето на индивидуалните сметки от топлинния счетоводител са спазени изискванията на Методика за разпределение на топлинната енергия в сгради етажна собственост, Приложение към чл.61 ,ал.1 от Наредба № Е-РД-041/12.03.2020г. за топлоснабдяването. Топломерът в абонатната станция е преминал изискващите се проверки, удостоверено със съответните 5 свидетелства от проверки и констативни протоколи. Общия водомер е преминал съответна метрологична проверка. Разлики в изчисленията на ФДР не са констатирани. При съобразяване реалното отчитане на потребено количество топла вода в процесния топлоснабден имот съобразно представения по делото протокол /л.57 от делото/, са отчетени 4 куб.м. потребление на топла вода, за подгряването на които потребената топлоенергия е 0,605 мегаватчаса.