Решение № 4 от 06.01.2026, Окръжен съд - Шумен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№4 гр. Шумен, 06.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. М.

Членове:

Ралица Ив. Хаджииванова

Теодора Енч. Димитрова при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова като разгледа докладваното от Ралица Ив. Хаджииванова Въззивно гражданско дело № 20253600500595 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №499 от 19.06.2025г. по гр.д.№2102/2024г. на ШРС е признато за установено между С. С. Х. и В. С. В., че ищецът Х. е собственик на поземлен имот, с идентификатор ..... по КК и КР на гр. Шумен и площ от 522 кв. м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: за вилна сграда, при съседи: ***;

***; ***; ***, придобит чрез продажба с нотариален акт ...., рег.

...., дело № ....2010г., на основание чл. 108 ЗС, като В. е осъден да предаде на Х., владението върху посочения по-горе имот. Отменен е нотариален акт № ....024г., по описа на нотариус рег. ..., с който Т. Г. Т. е призната по реда на чл. 587 ГПК, за собственик на поземлен имот, с идентификатор ..... по КК и КР на гр. Шумен и площ от 522 кв. метра, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: за вилна сграда, при съседи: ***; ***; ***; ***, на основание чл. 537, ал.

2, изр. 2 ГПК. Със същото решение е развален сключеният между Т. Г. Т.,като продавач и В.

С. В., като купувач, договор, обективиран в нотариален акт № ..... г., по описа на нотариус рег. ..., за продажба на гореописания срещу плащане цена в размер на 6 000лв., на основание чл. 189, ал. 1, изр. 1 вр. чл. 87, ал. 3 ЗЗД, Т. е осъдена да плати на В. С. В., сумата 6000лв., представляваща платена продажна цена за процесния имот, ведно със законна лихва върху сумата от предявяване на исковата молба – 09.09.2024г. до окончателно плащане, на основание чл. 189, ал. 1, изр. 2, предл. 1, вр. чл.55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, осъдена е да му плати сумата 440.80лв. – платени разноски по договора за продажба за процесния имот, ведно със законна лихва върху сумата от предявяване на исковата молба – 09...... до окончателно 1 плащане, на основание чл. 189, ал. 1, изр. 2, предл. 2, вр. чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, както и да му плати сумата 1088.80лв., представляваща необходими и полезни разноски за имота извършени от купувача след прехвърляне на собствеността, ведно със законна лихва върху сумата от предявяване на исковата молба – 09...... до окончателно плащане, по предявения обратен иск с правно основание чл. 189, ал. 1, изр. 2, предл. 3, вр. чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. Отхвърлен е предявеният от В. С. В. срещу Т. Г.

Т., обратен иск с правно основание чл. 189, ал. 1, изр. 3, вр. чл. 82 ЗЗД, за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата 20 000лв., представляваща обезщетение за претърпени вреди, под формата на пропусна полза пряка и непосредствена последица от неизпълнение на задължението, разлика между пазарната цена, която би следвало да се плати към момента за имот, подобен на процесния като площ и разположение, и върната по разваления договор цена, като неоснователен.

Недоволен от така постановеното решение останал ответникът по първоначалния иск и ответник по обратния иск В. С. В., който го обжалва в частта, с която е отхвърлен предявения от него в условие на евентуалност обратен иск против третото лице-помагач Т.

Г. Т., с правно основание чл.189, ал.1, изр.3, вр. с чл.82 от ЗЗД, за плащане на сумата 20 000лв., обезщетение за вреди, представляващи загуби в размер на разликата към момента, между пазарната стойност на имота , от който е евициран В. със съдебното решение и върнатата цена от развалената продажба, присъдена му с решението по обратния иск с правно основание чл.189, ал.1,пр.2 от ЗЗД. Сочи, че решението се явявало неправилнонеобосновано и противоречащо на материалния закон, по подробно изложени съображения.

Към днешна дата цената на подобен на процесния имот, в същата местност, възлизала на не по-малко от 26000лв.. Следвало да се съобрази и константната съдебна практика, сочеща, че загубата от претърпяната евикция е разликата в пазарната стойност при бъдеща покупка на имот, подобен на този, от който се отстранява купувачът и платената, и върната по разваления договор цена. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част и постановено друго, с което заявената от него претенция бъде уважена изцяло. Претендира присъждане и на направените деловодни разноски.

Въззивна жалба рег.№12714/23.07.2025г. срещу същото решение, в частта с която е уважен ревандикационния иск и е отменен нотариален акт №75/23.04.2024г. на нотариус с рег....., с който Т. Г. Т. е била призната за собственик на процесния имот, на основание чл.537, ал.2 от ГПК., е депозирала Т. Г. Т., трето лице-помагач на страната на ответника В.

С. В.. Сочи, че същото касателно произнасянето по иска с правно основание чл.108 от ЗС се явявало неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, а касателно отмяната на нотариалния акт – било недопустимо, постановено по непредявен иск по чл.587, ал.2 от ГПК.. Излага подробни мотиви. Неправилно съдът приел, че възражението й, че била собственик на процесния имот, позовавайки се на придобивна давност, не било доказано. Моли решението да бъде отменено в частта, с която е уважена претенцията с правно основание чл.108 от ЗС, съответно обезсилено в частта касателно произнасянето по чл.537, ал.2 от ГПК, и 2 постановено друго, с което ревандикационната претенция бъде отхвърлена, като неоснователна.

Ищецът по главния иск С. С. Х. е депозирал отговор на въззивната жалба на Т., като намира същата за неоснователна.

Третото лице-помагач и ответник по обратните искове - Т. Г. Т. е депозирала отговор на въззивната жалба на В./ответник по главния иск/, с който взема становище по неоснователността й.

Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, поради което се явяват процесуално допустими.

Шуменският окръжен съд, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:

Съгласно отразеното в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот ... № ....2010 г. на нотариус с рег. № ..., / М.Б.С. С.В.С. продали на ищеца С. С. Х. поземлен имот с идентификатор № ....., находящ се в гр. Шумен, местност „.....“, с площ 522кв.м., при граници и съседи: ПИ с номера: ***, ***, ***, ***.

Имотът бил придобит от продавача С.В.С. по време на брака му, със заповед РД-25293/09.03.2010 г. на община Шумен, вписана под акт № ..... дв. вх. рег. № 1229 на 26.03.2010 г. в СВ Шумен.

С нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение ..../2024г. на нотариус с рег....., на 23.04.2024г. Т. Г. Т. била призната за собственик по давностно владение на гореописания имот с идентификатор ..... , находящ се в гр.Шумен, местността „.....“. На същата дата, с нотариален акт ......./2024г. на нотариус с рег....., Т. продала на ответника В. С. В. сочения имот за сумата 6000лв., като на основание чл.25, ал.9 от ЗННД, страните декларирали, че това е действителн уговорената цена на сделката.

Свид.Ст.Р.С./без родство със страните/ сочи, че бил първият собственик на процесния имот- владял го от 1991г. по силата на постановление от Общински народен съвет Шумен, а впоследствие общината му представила възможност да го закупи. Първоначалто ищецът поискал да купи имота от него, но тъй като още не бил собственик, му казал не може да му го продаде, като му предложил да го ползва. След като закупил имота от общината през 2010г., същата година го прехвърлил на ищеца С. Х.. Към този момент имотът бил с ограда от всички страни, като от северната страна оградата била с автомобилни гуми, а от другата страна с мрежа, врата с катинар. Имало фургон и овощна гР., бил докарал вода до имота, но вътре в него нямало вода. С ищеца имали предварителна уговорка да продаде на него имота и не бил обещавал да го продаде на друг. Дал ключа за имота на бащата на С. Х.

- С., като последният дори живеел там. Свидетелят заявява, че не бил виждал и не познавал Т. Т. и Д.Р. Не ги бил срещал и не им бил давал ключ.

Свид.М. Р./първи братовчед на ищеца/ излага, че имал имот в местността „.....“ и от 20 години живеел там. Имотът му бил на около 500м. от този на ищеца/процесния/. Когато се 3 установил, бащата на ищеца-С. Х. му споделил, че искали да си купят имот в местността и през 2006-2007г. си купили мястото/процесното/, но нямали нотариален акт. Бай С. започнал да го копае и гледа и през 2010г. ищецът С. Х. купил имота, като баща му го стопанисвал. Ищецът работел в Холандия, но всяко лято си идвал и наглеждал имота, като повече баща му се грижел за него. До 2022г. С. Х.а се грижел за имота, но се разболял/по време на ковид пандемията/ и ищецът го прибрал да се грижи за него в Холандия.

Свидетелят сочи, че не бил виждал след 2022г. някой да стопанисва имота на С. Х., чужд човек не бил видял, а наблюдавал имота през седмица – две, като зимата по-рядко минавал, лятото по-често. Преди да се разболее С. имал ключ за имота, а после като се разболял, ключ за имота имал синът му С. и той го наглеждал. През 2024г. ищецът като се прибрал, отишъл да си види имота и след това се оплакал на свидетеля, че някой му бил взел мястото- сменил ключа и прекарал водопровод. Бил търсил ответника и праводателката му Т., но те отказали да му върнат имота. В имота имало фургон и един навес. Фургонът бил от предишния собственик, а навесът го направил бащата на ищеца, защото лятото вътре ставало топло. Последният направил и тоалетна. Вода нямало в имота.

Фургонът се заключвал, а навесът-не. Имотът имал ограда от мрежа, стълбчета, гуми имало от долната страна. Имало врата с катинар. Понякога бащата на ищеца оставал да спи в имота. Искал да построи и къща, но чакал синът му да събере пари. Ползвали имота да сеят зеленчуци. В имота имало и овошки. Свидетелят пояснява, че през последните пет шест месеца не бил ходил в имота.

Свид.Ив.М. сочи, че познавал семейството на ищеца от двадесет и пет години. Бил ходил в процесния имот с бащата на ищеца, за да му помага да чисти, направили и навес. В имота имало фургон, но той искал да се направи навес, защото във фургона било много задушно.

Направили под навеса и пейка. Бил ходил да помага през 2021г.. Лелята на ищеца също имала място в съседство и свидетелят помагал и на нея, и на бащата на ищец. Последният събирал плодове, домати. До 2022г. бащата на ищеца се грижел за имота. След като се разболял, ищецът го взел при себе си в Холандия. Имотът имал ограда и ключът бил в бащата на ищеца. След като ищецът взел баща си през 2022г., свидетелят не бил виждал някой да се грижи или да стопанисва имота. Имотът имал една врата, имал ограда, гуми наредени, другата ограда била с мрежа. В двора имало овощни дървета, сливи, ябълки.

Нямало вода, но имало бидони и туби пълни с вода.

Свид.Д Р. излага, че живеела на 50-100 метра от спорното място. Т. ползвала същото от 2009г., почти 15 години. Веднъж, докато разговаряли на пътя с Т., дошъл бай С. и дал ключа за вилата. Казал, че вилата била негова, на негово име и мястото е негово/това било през 2009г./. След това си заминал. Впоследствие дошъл още два пъти, но документ не донесъл.

Бай С. бил бащата на ищеца С., като българското му име било „С.“. Свидетелката сочи, че познавала С., който бил бивш собственик на имота и който го продал на С. през 2010г..

Ключът, който им дал бил за портата. Когато влезли с Т. в имота, същият бил пустеещ.

Имало пропаднал фургон и почти съборена тоалетна без врата. Нямало ток и вода. Оградата откъм улицата била с мрежа, вратата била легнала, имало наредени гуми отдолу. По 4 продължение на цялата ограда сложили стари дървени врати, изхвърлени от други хора. Това било през 2014г.. Тогава построили и сайвантче. Т. гледала домати, краставици, пипер, посадила и фиданки, но изсъхнали. След 2009 г. никой нямал претенции към мястото и никой не ги бил притеснявал. Т. работела това място допреди две години, когато го продала на ответника.. Свидетелката излага, че Т. от 2013-2014г. имала и друг имот в тази местност, но след като го купила не могла да го работи, защото не бил заграден. Сега си била в този неин имот.