Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3 от 04.01.2025, Районен съд - Ямбол

Съд
Районен съд - Ямбол
Дело
Административно наказателно дело 785/2024
Вид
Решение № 3
Подписан
04.01.2025
Състав
Невена Иванова Несторова

Цитирани разпоредби

  • чл.27 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.2, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.174 ал.1 т.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189з · Закон за движението по пътищата
  • чл.5 ал.3 т.1 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№3 гр. Ямбол, 04.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Невена Ив. Несторова като разгледа докладваното от Невена Ив. Несторова Административно наказателно дело № 20242330200785 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от Д. Р. Р., ЕГН **********, адрес гр.***, чрез адв. С. Е. от АК Ямбол против Наказателно постановление № 24-0813-001049/08.08.2024 г., издадено от Началник сектор Пътна полиция Ямбол в ОДМВР Ямбол, упълномощен с МЗ 8121з1632/02.12.2021 г., с което на жалбоподателят на основание чл.174 ал.1 т.1 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 500 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца, както и на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са отнети 8 контролни точки за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП. В жалбата се сочи, че наказателното постановление е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, тъй като в него не е отразена правилната фактическа обстановка, не е доказана компетентността на АНО да издава НП, не е връчен АУАН на жалбоподателя и не е извършена преценка за приложението на чл.28 от ЗАНН. Иска се отмяна на издаденото наказателно постановление.

Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, не се явява. Процесуалният му представител – адв. Е. от АК-Ямбол поддържа жалбата и навежда довод за недоказаност на извършеното нарушение, като пледира за отмяна на наказателното постановление и по изложените в жалбата съображения.

Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител – юрисконсулта Андонова оспорва жалбата, като изразява становище, че нарушението е безспорно доказано и издаденото наказателно постановление е законосъобразно и пледира жалбата да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

1

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:

На 30.07.2024 г. в 09.45 часа в гр.***, до бензиностанция Шел, в посока към кръстовище с ул.Арда свидетелите Х. и В. – *** в сектор Пътна полиция Ямбол при ОДМВР Ямбол в изпълнение на служебните си задължения спряли за проверка лек автомобил Ауди с рег. № ТХ 2925 СХ. **те на полицията установили, че автомобила бил управляван от жалбоподателят Д. Р. Р.. В 09.43 часа на жалбоподателят Р. била извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство Дрегер Алкотест ARNA-0199, като уреда отчел 0,83 промила алкохол. На жалбоподателят Р. му бил издаден талон за медицинско изследване № 001050. Поради извършеното от Р. нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП – управление на МПС след употреба на алкохол, свидетелят Х. съставил против него акт за установяване на административно нарушение, като същият бил предявен на жалбоподателя и го подписал, като не направил възражения при съставянето му.

От извършеното химическо изследване – Протокол № *** год. се установило, че в кръвната проба, иззета от Р. на 30.07.2024 г. в 10.45 ч. се доказало наличие на етилов алкохол с концентрация 0,57 на хиляда.

Въз основа на съставения АУАН против Р. било издадено и атакуваното наказателно постановление, в което наказващият орган възприел описаната фактическа обстановка, както и правната квалификация на нарушението по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП. На жалбоподателят Р. са наложени административни наказания глоба в размер на 500 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца, както и на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са отнети 8 контролни точки.

По искане на жалбоподателя е извършено ново химическо изследване за определяне концентрацията на етилов алкохол в проба кръв в СХЛ към МФ на ТрУ – Стара Загора – Протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръвта № 71/20.08.2024 г., от заключението на която се установява, че в кръвната проба, взета от Р. се доказало наличие на етилов алкохол с концентрация 0,56 на хиляда.

Горната фактическа обстановка се установява от свидетелските показания на актосъставителя Х. и на свидетеля В., които съдът кредитира изцяло като обективни и безпристрастни, както и на приобщените към доказателствения материал по делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка от правна страна, съдът намира следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от надлежно легитимирано лице.

Разгледана по същество същата се явява неоснователна по следните съображения:

Наказателното постановление № 24-0813-001049/08.08.2024 г е било издадено от компетентен орган – от Началника на сектор Пътна полиция Ямбол в ОДМВР Ямбол, 2 съгласно заповед № 8121з-1632/02.12.2021 на министъра на вътрешните работи, поради което възражението, изложено в жалбата за липса на компетентност на АНО да издава НП е неоснователно.

Като неоснователно се преценя възражението, че АУАН не е бил връчен на жалбоподателя Р., тъй като от съдържанието на самия акт е видно, че Р. го е подписал и то без възражения, а и от показанията на разпитаните по делото полицейски *** се потвърждава това обстоятелство.

При издаването на наказателното постановление е съобразено с нормата на чл.57 от ЗАНН, като в него се съдържат всички минимално изискуеми по силата на закона реквизити. Нарушението, вменено във вина на жалбоподателят Р. е конкретизирано в степен, позволяващи му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Действително, в наказателното постановление, при описанието на нарушението от фактическа страна са посочени два различни резултати от изследване на алкохол – първия резултат от 0,83 на хиляда е от извършеното изследване с техническо средство, а втория резултат от 0,57 на хиляда е от извършеното химическо изследване. Доколкото обаче от същите се установява, че Р. е управлявал с наказуема концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, съдът намира, че дори да е допуснато нарушение на процесуалните правила, то същото не е съществено, тъй като не е довело до ограничаване на правото на защита на жалбоподателя.

Правилно административнонаказващият орган е приложил материалния закон, след като е констатирал нарушението по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП, като е съотнесъл фактите към хипотезата на правната норма, като там в задължение на водача на МПС е вменено да не управлява след употреба на алкохол. В случая безспорно е установено, че жалбоподателят Р. е управлявал автомобила с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 промила. Това е било установено по надлежния ред – първоначално с техническо средство Дрегер Алкотест ARNA-0199, а впоследствие и чрез химическо изследване на кръвта, обективирано в Протокол № *** год. Именно от заключението на това изследване се установява, че точната концентрация на алкохол в кръвта на жалбоподателя Р. е била 0,57 на хиляда. Това обективна изключва възможността Р. да не е почувствал субективните признаци на това алкохолно повлияване. Въпреки това е предприел управление на МПС, като добре е знаел, че това деяние е обявено от закона за нарушение. От субективна страна, нарушението е осъществено с пряк умисъл, като жалбоподателят е съзнавал общественоопасния характер на извършеното и е знаел, че не следва да управлява пътното превозно средство под въздействието на алкохол, но въпреки това е управлявал автомобила, като по този начин е целял настъпването на общественоопасните последици, поради което и правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност. Поради изложеното по-горе, съдът намира, че нарушението безспорно е било извършено от жалбоподателят Р..

Правилно административнонаказващият орган е приложил и санкционната норма – чл.174 ал.1 т.1 от ЗДвП, тъй като именно в нея е предвидена санкцията за този, който управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда 3 включително, каквато е в настоящият случай, а именно жалбоподателят Р. е управлявал автомобил с концентрация от 0,57 промила. Съдът счита, че правилно административнонаказващият орган е определил размера и срока на наложените административни санкции - глоба в размер на 500 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца по чл.174 ал.1 т.1 от ЗДвП, предвид липсата на данни за други извършени от жалбоподателят нарушения и съответно налагани наказания по ЗДвП, като съдът счита, че така наложените наказания са съответни на извършеното нарушение и ще изпълнят целите, визирани в чл.27 от ЗАНН.

Не на последно място, случаят не е маловажен, тъй като съгласно разпоредбата на чл.189з от Закона за движението по пътищата, за нарушенията по ЗДвП не се прилага чл.28 от ЗАНН. По посочените съображения наказващият орган, като не приложил чл.28 от ЗАНН, не е нарушил закона.

Законосъобразно административнонаказващият орган е отнел и 8 контролни точки, тъй като съгласно разпоредбата на чл.6 ал.1 т.1 б.а от Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, за управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо съдържането на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително, се отнемат 8 контролни точки.

Предвид изложеното съдът прие, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

При този изход на делото, жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата страна направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-0813-001049/08.08.2024 г., издадено от Началник сектор Пътна полиция Ямбол в ОДМВР Ямбол, упълномощен с МЗ 8121з-1632/02.12.2021 г., с което на Д. Р. Р., ЕГН **********, адрес: гр.***, на основание чл.174 ал.1 т.1 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 500 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца и на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са отнети 8 контролни точки за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА Д. Р. Р., ЕГН **********, адрес гр.*** да заплати на ОДМВР Ямбол направените по делото разноски в размер на 100 лв.

Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от получаване на съобщението, 4 че е изготвено пред Административен съд – Ямбол.

Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________

5