Решение № 99 от 03.02.2025, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно гражданско дело 224/2025
- Вид
- Решение № 99
- Подписан
- 03.02.2025
- В сила
- 03.02.2025
- Състав
- Пламен Петров Чакалов, Румяна Иванова Андреева Атанасова, Бранимир Веселинов Василев
Цитирани разпоредби
- чл. 426, ал.2, изр. второ · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 18 · Закон за частните съдебни изпълнители
РЕШЕНИЕ
№ 99 гр. Пловдив, 03.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Пламен П. Чакалов
Членове:
Румяна Ив. Андреева Атанасова
Бранимир В. Василев като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно гражданско дело № 20255300500224 по описа за 2025 година
Обжалван е актът за разноски на съдебния изпълнител, инкорпориран в поканата за доброволно изпълнение, в частта, относно адвокатското възнаграждение платено от взискателя в размер на 3 005лв. по изп. д. №1251/24г. по описа на Частен съдебен изпълнител Д. М..
Жалбоподателят В. А. А. ЕГН **********, чрез адв. И. Н., личен № ***, *** моли съда да отмени разпореждането на съдебния изпълнител като намали адвокатското възнаграждение до размера от 200лв.
Взескателят Я. В. Н. счита жалбата за неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор по реда на чл. 436, ал.2 от ГПК.
Съдебният изпълнителят представя мотиви, в които изразява становище за неоснователност на подадена жалба.
Предвид доказателствата съдът намери за установено следното:
В мотивната част на т. 2 от ТР № 3/10.07.2017г. по тълк. д. № 3/2015г. на ОСГТК на ВКС е указано, че посочването на разноските в поканата за доброволно изпълнение съдържа произнасяне по отношение на размера, който не е удостоверен в изпълнителното основание, поради което е налице акт на съдебния изпълнител и този акт подлежи на обжалване по реда на чл. 435, ал.2 от ГПК.
1
По същество: Изпълнителното дело е образувано на 03.12.2024г. за събиране на вземането на взискателя Я. Н. в размер на 67 000лв. Поканата за доброволно изпълнение е получена от длъжника на 09.12.2024г. Междувременно с Постановление от 03.12.2024г. съдебният изпълнител е наложена възбрана на недвижим имот в ***, която е вписана в Агенцията по вписванията на 04.12.2024г. и е съобщена на длъжника по реда на чл. 426, ал.2, изр. второ от ГПК.
Вярно е, че в молбата за образуване на изпълнителното дело е посочен изпълнителен способ – възбрана върху недвижим имот, но определянето на начина на изпълнение е задължителен реквизит от молбата, съгласно нормата на чл. 426, ал.2, изр. първо от ГПК. В същата молба обаче взискателят е възложил на частния съдебен изпълнител да извършва действията изброени в чл. 18 от ЗЧСИ.
С молба от 12.12.24г. взискателят заявява, че задължението му е платено и посочва банкова сметка, по която да се преведе сумата. В мотивите си съдебният изпълнител също сочи, че на 12.12.24г. е постъпило пълно плащане на дълга. Затова и на същата дата е поискал заличаване на наложената възбрана.
Следователно по изпълнителното дело е извършвано действие, изразяващо се в налагане на възбрана, с цел удовлетворяване на парично вземане по смисъла на чл. 10, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което е налице основание да се заплати и претендира възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнително дело.
Относно неговия размер следва се съобрази обстоятелството, че длъжникът е платил изцяло дълга в срока за доброволно изпълнение и по този начин не се наложило извършването на по – нататъшните изпълнителни действия насочени към възбранения имот, както и ниската степен на фактическа и правна сложност на делото, а също така и решението на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22г. където е посочено, че чл.101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС, трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение. Ето защо в настоящия казус на основание чл. 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС съдът ще откаже да приложи нормата на чл.10 т.2 от Наредбата №1/09.07.2004г. за минималните адвокатски хонорари.
Изложеното налага извода, че заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение е прекомерно, поради което същото следва да бъде намалено до размера на сумата от 1 000лв.
2
Воден от горното съдът
РЕШИ:
НАМАЛЯВА размера на разноските, посочен в поканата за доброволно изпълнение изпратена до длъжника В. А. А. ЕГН **********, от *** по изп. д.
№1251/24г. по описа на Частен съдебен изпълнител Д. М. от 3 005 (три хиляди и пет) лева на 1 000 (хиляда) лева представляващи адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на взискателя.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3