Акт № 9667 от 29.10.2026, Административен съд - Бургас
- Съд
- Административен съд - Бургас
- Дело
- 1623/2026
- Подписан
- 29.10.2026
Цитирани разпоредби
- чл.1423 ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.146 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.146 т.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.146 т.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.146 т.3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.146 т.4 и 5 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.146 т.4 и 5 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.147 ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.149 ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.152 ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.168 ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.172 ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.35 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.36 ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.167 ал.2 т.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.168 ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.171 · Закон за движението по пътищата
- чл.171 т.5 б.Б · Закон за движението по пътищата
- чл.192 · Наредба № 18 от 23 юли 2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци
- чл.193 · Наредба № 18 от 23 юли 2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци
- чл.68 ал.3 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 9667
Бургас, 29.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Бургас - XXI-ви състав, в съдебно заседание на дванадесети октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:
СЪДИЯ:
ВЕСЕЛИН БЕЛЕВ
При секретар ДИМИТРИНА ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдия ВЕСЕЛИН БЕЛЕВ административно дело № 20267040701623 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по оспорване на индивидуални административни актове, по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.
Жалбоподател е С. К. К., [ЕГН], със съдебен адрес [населено място], [улица]. Жалбоподателят участва в производството лично и с пълномощник – адвокат Т. Т. от АК Бургас.
Ответник по жалбата е длъжностно лице от служба за контрол, определена от кмета на община Бургас. Ответникът взема участие в производството чрез пълномощник – юрисконсулт С. Д..
Предмет на оспорване (съгласно направено уточнение на жалбата с молба вх. № 11180/24.07.2026г.) е извършено на 18.04.2026г. спрямо личния автомобил на жалбоподателя Ф. Т. с рег. № [рег. номер] преместване от ул. А., под пресечката с ул.Славянска, вдясно от входа на подземния паркинг под площад К. и М., извършено от длъжностно лице от служба за контрол, определена от кмета на община Бургас, на основание чл.171 т.5 б.Б хип.1, вр. с чл.167 ал.2 т.2 от ЗДП.
В жалбата и уточнението се правят и обосновават подробни доводи за липса на законовите предпоставки за преместване на автомобила. Иска се съдът да отмени принудителната административна мярка, изразяваща се в описаното преместване на автомобил. Иска се присъждане на разноски. Сочат се доказателства.
Ответникът оспорва жалбата. Прави доводи за недопустимост на производството поради липсата на интерес от оспорване на принудителната административна мярка. По същество счита, че оспореното преместване на автомобил е било извършено от компетентен орган, както и при наличието на материалните предпоставки за това. Иска съдът да остави без разглеждане жалбата или да отхвърли оспорването. Иска присъждане на разноски. Представя доказателства.
Жалбата е подадена в срока по чл.149 ал.1 АПК, от лице, което е адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147 ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима.
Съдът приема за неоснователно направеното от ответника оплакване за липса на интерес от оспорване. Данните по делото сочат, че на посочените дата и място спрямо автомобила на жалбоподателя е била приложена принудителна административна мярка преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик, поради което за жалбоподателя е възникнал интереса да оспори пред съд приложената спрямо него принуда.
За да се произнесе по така поставения за решаване спор между страните съдът се запозна подробно със становищата им и събраните по делото доказателства. Във връзка с предмета на делото следва да се има предвид разпоредбата на чл.168 ал.1 от АПК, съгласно която съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146. Преписката е представена в заверени копия, съгласно изискването на чл.152 ал.2 от АПК.
Като доказателство е приложен протокол № Р00045584/18.04.2026г., съставен от ответника – Г. В., на длъжност шофьор оператор в ОП Транспорт при община Бургас, в присъствието на свидетел – И. Г., на длъжност оператор в ОП Транспорт при община Бургас. С протокола е констатирано, че на посочената дата в 11.40 часа, на ул.Х. А. в [населено място] е паркиран лек автомобил Фолксваген с рег. № [рег. номер], собственост на жалбоподателя С. К.. Посочено е обстоятелството, че превозното средство е паркирано в зоната на действие след пътен знак В27, забраняващ паркирането и табела за принудителна преместване на паркираните в нарушение на забраната ППС. Липсват данни на място да е присъствал собственика или негов представител (по делото липсват твърдения за такова присъствие). При тези обстоятелства в протокола е отразено, че В. разпоредил преместване на превозното средство, в изпълнение на което то е било натоварено на автокран с рег. № [рег. номер], транспортирано и разтоварено на определения за това паркинг.
По случая е бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 0120235, в който фактическата обстановка е била невярно отразена, а именно, че паркираното превозно средство е закривало за другите участници в движението пътен знак. Предвид невярно отразената фактическа обстановка с резолюция № 0120235/25.06.2926г., издадена от зам.кмет на община Бургас, е прекратено административнонаказателното производство. Доколкото жалбоподателя се позовава на тези обстоятелства съдът намира за необходимо да отбележи, че същите не са относими към предмета на настоящото дело така, както е очертан по-горе. По-конкретно обстоятелствата по започването и развитието на отделно административнонаказателно производство във връзка със същия случай не се отразяват на законосъобразността на оспорения по настоящото дело административен акт и не могат да обосноват основание за оспорване по чл.146 от АПК.
В потвърждение на установените с протокола факти като доказателства по делото е приложена касаеща процесното място извадка от утвърдената схема на паркоместа за „Синя зона“ в [населено място], за ул.Хан Крум, в която също е отразено, че на входа на улицата, която е затворена в дъното и, от двете страни са поставени пътни знаци В27 и табели, предупреждаващи, че неправилно паркираните ППС ще бъдат принудително преместени.
По преписката са приложени снимки, потвърждаващи местоположението на преместеното превозно средство преди преместването му, а именно в зоната след поставения знак В27.
При така установените факти съдът прие следните правни изводи.
Съгласно втората хипотеза на чл.168 ал.1 от ЗДП преместването на ППС при условията на чл.171 т.5 б.Б от ЗДП се извършва с разпореждане на длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя. В процесния случай неправилното паркиране е била на улица в [населено място], т.е. собственик на пътя е община Бургас. Представено е допълнително споразумение към трудов договор от 29.12.2023г. от което се установи, че ответникът работи в ОП Транспорт на длъжността шофьор автокран в звено „Контрол паркиране“ в общинското предприятие. Представена е и заповед № 1378/12.05.2025г., с която кмета на общината възлага на служителите от ОП Транспорт на длъжност шофьор автокран да прилагат принудителни административни мерки по реда на ЗДП. Така представените по делото доказателства установяват, че ответника има качеството на определено длъжностно лице по смисъла на чл.168 ал.1 от ЗДП и е компетентен да приложи оспорената мярка. Не е налице основание за оспорване на мярката по чл.146 т.1 от АПК.
Липсват нарушения, свързани с формата на оспорената принудителна административна мярка, като следва да се отбележи, че законът не изисква писмена форма. Приложената ПАМ е на основание чл.171 т.5 б.Б от ЗДП. Разпоредбата на чл.172 ал.1 от ЗДП сочи кои принудителни административни мерки се прилагат с мотивирана заповед на ръководителите на службите по контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Мярката по чл.171 т.5 б.Б от ЗДП не е сред изрично изброените мерки. Това означава, че прилагането на тази ПАМ се извършва чрез преместване и предоставяне за отговорно пазене на МПС, без законът да изисква мотивирана писмена заповед за прилагането й. Принудителната мярка по чл.171 т.5 б.Б от ЗДП по същество представлява властническо волеизявление на административния орган, осъществено чрез действие. Мярката е валидна и при устното й постановяване, като в този случай нейните мотиви се извеждат от фактите, предхождащи и съпътстващи прилагането й. Тъй като процесната ПАМ е в устна форма, то съставения от органа протокол има само доказателствено значение, а не като форма на административния акт. Затова липсата на конкретизирано правно основание в протокола, не води до незаконосъобразност на мярката. Законодателят не е ограничил доказателствените средства за доказването на релевантните факти с оглед на разпоредбата на 39 ал.1 и 2 от АПК. Поради това съставеният от органа към момента на прилагане на мярката протокол, в който са отразени релевантни за прилагането й факти, както и направеният снимков материал, могат да бъдат доказателства за основанието на органа. Не е налице основание за оспорване по чл.146 т.2 от АПК.
Не се установиха допуснати при разпореждането на мярката съществени процесуални нарушения. С оглед характера и като принудителна административна мярка и целите на издаването и, дефинирани в чл.171 от ЗДП, а именно за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, мярката е предприета незабавно при констатиране на обстоятелствата, предвидени в закона. Органът е изпълнил задължението си по чл.35 и чл.36 ал.1 от АПК да издаде акта след като служебно събере необходимите доказателства и изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая. Мярката е надлежно съобщена на адресата, с което е осигурено правото му да получи съдебна защита с оглед проверка законосъобразното и издаване. Не са налице основания за оспорване по чл.146 т.3 от АПК.
Материалният закон също е приложен правилно. В разпоредбата на чл.171 т.5 б.Б хип.1 от ЗДП е предвидено, че се прилага принудителна административна мярка преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство. От събраните по делото доказателства се установи, че превозното средство е било паркирано на улица в зона след поставен пътен знак, забраняващ това. Направените в тази връзка възражения на жалбоподателя са неоснователни, тъй като съгласно чл.68 ал.3 от ППЗДП въведената забрана с пътен знак В27 е в сила до следващо кръстовище с републикански или общински път, или улица. Мярката е приложена за паркиране след този пътен знак, а не за паркиране в зоната на кръстовище или в зоната на съоръженията за сметосъбиране. Също така зоната е била обозначена с табела по чл.192 и чл.193 от Наредбата за сигнализация на пътищата с пътни знаци, с което е изпълнено материалното изискване за прилагане на мярката – мястото е било обозначено с пътен знак, предупреждаващ за принудителното преместване. Мярката е била предприета в съответствие с целите на закона, посочени в чл.171 от ЗДП - за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения. Не са налице основания за оспорване по чл.146 т.4 и 5 от АПК.
Жалбата е неоснователна, поради което на основание чл.172 ал.2 от АПК следва да се отхвърли оспорването.
По повод направеното от ответната страна искане и на основание чл.1423 ал.3 от АПК жалбоподателят следва да заплати на община Бургас 60 евро разноски по делото, предвид осъщественото представителство от юрисконсулт.
Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на С. К. К., [ЕГН], със съдебен адрес [населено място], [улица], срещу извършено на 18.04.2026г. спрямо личния автомобил на жалбоподателя Ф. Т. с рег. № [рег. номер] преместване от ул. А., под пресечката с ул.Славянска, вдясно от входа на подземния паркинг под площад К. и М., извършено от длъжностно лице от служба за контрол, определена от кмета на община Бургас, на основание чл.171 т.5 б.Б хип.1, вр. с чл.167 ал.2 т.2 от ЗДП.
ОСЪЖДА С. К. да заплати на община Бургас 60 евро разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд, чрез Административен съд Бургас, в 14-дневен срок от съобщението.
СЪДИЯ:
†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�