Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 121 от 11.03.2019, Административен съд - Плевен

Съд
Административен съд - Плевен
Дело
Административно дело 1012/2018
Вид
Решение № 121
Подписан
11.03.2019
В сила
11.03.2019
Състав
СНЕЖИНА МОЙНОВА ИВАНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 168 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 172, ал. 2, предл. второ · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 62 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража

РЕШЕНИЕ

№ 121

Плевен, 11.03.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Плевен, шести състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател:

Снежина Иванова при секретар Десислава Добрева изслуша докладваното от съдията Снежина Иванова адм. дело № 1012 по описа за 2018 година на Административен съд – Плевен.

Производството е по реда на чл. 62, ал.1, т.3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.

Административното дело е образувано по жалба на И.Х.И.,***, ЗПС срещу заповед № Л-4417/16.10.2018 година (грешно посочено в жалбата заповед № 4405 от 12.10.2018 след уточнение в съдебно заседание) на гл. директор при ГД „Изпълнение на наказанията”, гр. София, с която се разпорежда да бъде преведен в Затвора Ловеч.

В жалбата посочва, че преместването му да изтърпява наказанието в Затвора Ловеч ще се отрази неблагоприятно на здравословното му състояние, тъй като страда от белодробно заболяване и се изморява, а на територията на Затвора Белене има много дървета и те благоприятстват за поддържане на добро здраве. Посочва, че преместването му е като реакция на затворническата администрация, тъй като пише много жалби и счита, че не следва да бъде местен и поради факта, че в Затвора Белене е от 18 години. Намира, че заповедта не е мотивирана и моли за отмяна.

В съдебно заседание оспорващият - И.Х.И., редовно призован, се явява лично. Поддържа жалбата и намира, че не следва да бъде местен поради напреднала възраст, моли да се отмени заповедта и посочва, че не претендира разноски. Представя писмено становище, в което посочва, че не следвало да се приемат писмени доказателства от ответника, представени в съдебно заседание, тъй като са неистински. И моли да бъдат присъдени разноски от 10 лева.

Ответникът –главен директор на ГД „Изпълнение на наказанията”, гр. София, редовно призован, се представлява от юрк У., който намира жалбата за неоснователна и счита, че следва да бъде отхвърлена, тъй като твърдението, че ще се влоши състоянието на лицето е неоснователно, тъй като към Затвора Ловеч има болница, което ще способства за осигуряване на своевременни грижи. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева.

Административен съд - Плевен, шести състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства в тяхната цялост съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Със заповед № Л-4417/16.10.2018 на гл. директор при ГД „Изпълнение на наказанията”, гр. София, е разпоредено Х. да бъде преведен да бъде преведен от Затвора Белене в Затвора Ловеч.

Заповедта е връчена на

16.10.2018 година и в срок е подадена жалба, която е допустима, но разгледана по същество е основателна.

Заповедта е издадена от компетентен орган по см. на чл. 58, ал. 1 от от ЗИНЗС –главен директор на ГДИН, но в несъответствие на материалния закон.

Съгласно чл. 58, ал. 1 от ЗИНС осъдените се разпределят в местата за лишаване от свобода по ред, определен от главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" съобразно възможността да изтърпяват наказанието най-близо до постоянния си адрес и изискването на чл. 43, ал. 4.. Приложена е заповед №Л-919/1 от 08.03.2017 г на гл. директора та ГДИН София относно разпределение на лишените от свобода по затвори, поправителни домове и затворнически общежития и съгласно т. 4.6 в затвора град Ловеч се настаняват лишени от свобода от област Шумен, Габрово, В.

Търново и Ловеч. В случая лицето има постоянен адрес *** с оглед лична карта, издадена на 27.03.2018 година от МВР Шумен т.е. постоянен адрес *** и съгласно заповедта следва да изтърпява наказанието в Затвора гр. Ловеч. В заповедта като основание е посочено именно– постоянен адрес на лицето на територията на област, която съгласно заповедта предполага изтърпяване на наказанието в друг затвор, но в нормата на чл. 58 от ЗИНС разпределението на лишените от свобода освен от постоянен адрес е обусловено и от съблюдаване на изискването по чл. 43, ал. 4 от ЗИНС, който предвижда на лишените от свобода да бъдат осигурени 4 кв.м площ и с оглед посоченото,основанията за преместване са две – постоянен адрес и липса на възможност да бъде осигурена на лишения от свобода минимална площ за изтърпяване на наказанието. В случая в заповедта не се посочва като основание чл. 43, ал. 4 от ЗИНС, но това не означава, че същият не следва да бъде взет предвид, тъй като изискванията за разпределяне на лишените от свобода не е в условията на алтернативност, а кумулативно следва да се съобрази както постоянен адрес , така и изискването за площ.

Съдът намира , че не са налице доказателства относно площта, с която разполага всеки лишен от свобода в Затвора Белене –не са ангажирани доказателства от ответника в тази насока и не може да бъде извършена преценка относно обстоятелството, че в затвора Белене не може да се осигури достатъчна площ за изтърпяване на наказанието от Х..

Преместването обаче на лишен от свобода от един затвор в друг се осъществява по реда на чл. 62 от ЗИНС и съгласно т. 5 от същия преместване се извършва при необходимост с цел съобразяване с изискванията на чл. 43, ал. 4; в този случай се взема предвид и желанието на лишения от свобода, налице е и хипотеза по т. 4 по предложение на началника на Затвора при определени обстоятелства, но в случая не е посочена същата като правно основание, а само норми, които се отнасят за разпределение според постоянен адрес . Член 58 от ЗИНС регламентира редът за първоначално настаняване на лишението от свобода в местата за лишаване от свобода с оглед постоянния им адрес, като при преместване с основание съобразяване с постоянния адрес и липса на достатъчна площ, то правно основание освен чл. 58 от ЗИНС е и чл. 62, т. 5 от същия и в случая е необходимо съгласие на лишения от свобода, каквото не е изискано. В случая в заповедта са изложени съображения относно психологическо състояние на лишения от свобода, но не е посочено правно основание по чл. 62 от ЗИНС със съответна точка, за да е възможна преценка от съда, което налага преместването му в друг Затвор.

С оглед събраните по делото доказателства съдът приема, че в случая не са налице материално-правните предпоставки по чл. 62 от ЗИНЗС за преместването на оспорващия в друг затвор.

С оглед изхода на делото и заявеното в съдебно заседание от Х., че не претендира разноски, а след това заявеното в писмено становище, че претендира такива, съдът намира, че не следва да му бъдат присъдени, тъй като в съдебното заседание на 28.02.2019 година в хода по същество изрично лицето е посочело, че не се претендират разноски и искането в писмена молба след обявяване на делото за решаване е неоснователно.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд – град Плевен, шести състав, РЕШИ:

Отменя заповед № Л-4417/16.10.2018 година (грешно посочено в жалбата заповед № 4405 от 12.10.2018 след уточнение в съдебно заседание) на гл. директор при ГД „Изпълнение на наказанията”, гр. София.

Оставя без уважение искането на И.Х.И.,***, ЗПС за присъждане на разноски.

Решението да се съобщи на страните.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/