Решение № 587 от 16.12.2024, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 587 гр. Русе, 16.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Кристиан Б. Гюрчев при участието на секретаря Албена Асп. Соколова като разгледа докладваното от Кристиан Б. Гюрчев Административно наказателно дело № 20244520201285 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на К. Л. П. против Наказателно постановление № 241085-002092 от 14.06.2024 г., издадено от Началник на Група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Русе, с което на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2-ро на жалбоподателя са наложени административни наказания „Глоба“ в размер на 2000 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за 24 месеца за нарушение на същата разпоредба.

В жалбата се излагат съображения касателно неправилността и незаконосъобразността на обжалваното наказателно постановление, доколкото последното е издадено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения, поради което и се моли същото да се отмени.

В съдебно заседание жалбоподателят К. П., редовно призован, се явява, дава обяснения и поддържа изложеното в жалбата, като моли обжалваното наказателно постановление да се отмени.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.

1

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, по отношение на което е ангажирана административнонаказателна отговорност, подадена е в законоустановения срок – постановлението е получено от жалбоподателя на 25.06.2024 г., а жалбата е подадена на 09.07.2024 г., касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.

Съдът, като съобрази ангажираните от жалбоподателя фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление съгласно изискванията на чл. 314 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

На 29.05.2024 г., около 03:10 часа, при извършване на обход свидетелите А. В. П. и А. И. Л. – полицейски служители от Първо РУ при ОД на МВР-Русе, забелязали МПС - лек автомобил марка и модел Рено Меган, с регистрационен номер СВ5211НТ, собственост на Л.Е.. Тъй като им било служебно известно, че същият се ползва от лицата К. П. и М.Р., за които имали информация, че са употребили наркотични вещества, решили да го спрат за извършване на проверка.

В изпълнение на така изложеното, свидетелите П. и Л. спрели горепосоченото МПС на бул. „Родина“ до номер 35А, в посока ул. „Плевен“. При извършената проверка била установена самоличността и на двете лица, които се намирали в автомобила – В.К. и К. П., както и че последният се управлявал от жалбоподателя П..

Полицейските служители не констатирали наличието на забранени вещества у последната и спътника , както и в процесния автомобил. Жалбоподателят П. била тествана за употреба на алкохол с техническо средство, като дадената проба била отрицателна. С оглед информацията, която имали за употреба на наркотични вещества, полицейските служители потърсили съдействие за тестването на жалбоподателя П. и за употреба на наркотични вещества и техни аналози.

В тази връзка на местонарушението били изпратени свидетелите Т. Е. И. и Ж. Й.

Ж. – полицейски служители при Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Русе. След пристигането им, жалбоподателят П. била поканена да бъде тествана с техническо средство Дръгтест 5000, с фабричен номер ARNJ-0003 за установяване употреба на наркотични вещества и/или техни аналози. Последната категорично отказала, мотивирайки се с това, че докато била в автомобила, друго лице употребило наркотични вещества и това можело да повлия на тестването .

С оглед направения отказ от жалбоподателя П. да бъде тестван с техническо средство, свидетелят Ж. Ж. съставил талон за изследване № 269310, който бил връчен 2 на последната в 03:55 часа срещу подпис. В талона било посоченото, че в рамките на 45 минути от връчването на същия следва да се яви в УМБАЛ „КАНЕВ“ за извършване на медицинско и химическо изследване.

Отчитайки така направения отказ, свидететелят Т. И. приел, че с поведението си жалбоподателят П. е осъществила нарушение на разпоредбата на чл. 174, ал. 3, пр. 2ро от ЗДвП, като в тази връзка съставил АУАН Серия G A № 1282394/29.05.2024 г., който бил връчен срещу подпис на последната. В законоустановения срок, предвиден в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, жалбоподателят П. не се възползвала от правото да подаде възражение.

Непосредствено след съставяне на АУАН-а свидетелите И., Ж., П. и Л. напуснали местонарушението и продължили с изпълнението на служебните си задължения.

Впоследствие свидетелите П. и Л. решили да се върнат, за да проверят дали процесното МПС не се управлява от някое от проверените лица. При пристигането им те заварили В.К. легнал на земята, на около 20-30 метра от лекия автомобил. Същият им обяснил, че бил нападнат от трето лице-бивш приятел на П., което го напръскало с лютив спрей, взело му документите и избягало. Жалбоподателят П. потвърдила това, но заявила, че не е разпознала лицето, нападнало К.. При извършения обход полицейските служители не установили такова лице, като в тази връзка на К. била разяснена възможността да подаде жалба във Второ РУ при ОД на МВР-Русе за случилото му се. След това свидетелите П. и Л. продължили с изпълнението на служебните си задължения.

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-241085-000424/29.05.2024 г. на жалбоподателя П. била наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от осемнадесет месеца.

Въз основа на така съставения АУАН, както и при отчитане на поведението на жалбоподателя П. пост фактум съставянето му, Началник на Група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Русе, в качеството му на АНО, издал оспореното наказателното постановление, като в същото били възприети фактическо описание и правна квалификация на деянието, идентични с тези, съдържащи се в АУАН-а, като на основание 174, ал. 3, предл. 2-ро от ЗДвП на жалбоподателя било наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 2000 лева и административно наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца за осъществено нарушение на посочената разпоредба.

Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени 3 доказателства и доказателствени средства – Акт за установяване на административно нарушение Серия GA № G A № 1282394/29.05.2024 г., Наказателно постановление № 24-1085-002092 от 14.06.2024 г., докладни записки, талон за изследване № 269310, Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-24-1085000424/29.05.2024 г., справка нарушител/водач, гласни доказателства - показания на свидетелите Т. Е. И., Ж. Й. Ж., А. В. П. и А. И. Л., приобщени чрез извършен разпит в хода на съдебното следствие, и обясненията на жалбоподателя П., дадени в хода на съдебното следствие.

Изброените доказателствени източници са логични, еднопосочни, непротиворечиви и взаимно допълващи се, поради което и по аргумент от противното /per argumentum a contrario/ на чл. 305, ал. 3 от НПК подробен анализ и съпоставянето им помежду им не е наложително да се извършва, като същите следва да бъдат кредитирани в цялост.

От горепосочената доказателствената съвкупност по категоричен начин се установяват както времето, мястото и механизма на осъществяване на нарушението, така и авторството му.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 във вр. с чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 314 о т НПК в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

Съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностни лица на службите за контрол, предвидени в този закон. Съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи или от определени от него лица. В процесния случай се установи, че актът за установяване на административно нарушение е съставен от компетентен актосъставител – служител на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВРРусе, а наказателното постановление е издадено от компетентен АНО – Началник на Група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Русе, упълномощен съз Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи.

Съдът констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването и на двата административни акта – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 от ЗАНН.

В акта за установяване на административното нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, нарушението е описано пълно и ясно, като са посочени всички 4 обективни признаци на състава, за които е ангажирана отговорността на жалбоподателя. По този начин е осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си.

Неоснователни са наведените от жалбоподателя П. възражения, че е било ограничено правото на защита, с оглед краткото време, което е имала да подаде възражения. Процесният АУАН е връчен на последната на 29.05.2024 г., като от тогава е започнал да тече и предвидения в чл. 44, ал. 1 от ЗАНН седем дневен срок за подаване на възражение. Жалбоподателят П. не се е възползвала от това си право, като вместо това е упражнила правото си да подаде жалба срещу издаденото наказателно постановление. В хода на така образуваното въззивно производство на последната беше дадена възможност да изложи всички възражения, които има, включая и беше предоставена възможност да даде подробни обяснения за случилото се. В тази насока настоящият съдебен състав не констатира наличието на процесуални нарушения, довели до ограничаване на правото на защита.

В конктетния случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН срок от извършване на нарушението, респективно от откриване на нарушителя. От своя страна обжалваното наказателно постановление е постановено в шест месечния срок от от съставяне на АУАН-а. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл.

34 от

ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.

По изложените съображения съдът намира, че при съставянето на АУАН-а и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да имат за своя последица отмяна на оспореното наказателно постановление.

Във връзка с материалната законосъобразност на оспореното наказателно постановление, съдът намира следното:

Съдът намира, че от събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства и извършената им оценка следва да бъде изведен единственият възможен от правна страна извод, а именно, че жалбоподателят К. П. е осъществила от обективна и субективна страна нарушението на разпоредбата на чл. 174, ал. 3, предл.

2-ро от ЗДвП, за което е ангажирана и административнонаказателната отговорност.

Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП представлява едновременно норма, предписваща поведение, и санкционна норма, въвеждаща санкция за водач на моторно превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка с тест за установяване на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни 5 предписанието за изследване с химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употреба на наркотични вещества или техни аналози. Видно от така изложеното законодателят е предвидил две форми на изпълнително деяние, като проявлението на която и да е от тях възпрепятства контролната дейност и осъщестява състава на нарушението. Предложение първо на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП санкционира отказа на водача да бъде проверен с техническо средство за употреба на наркотични вещества или техни аналози, а предложение второ на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП санкционира отказа на водача да изпълни предписанието за изследване химикотоксикологично лабораторно изследване за установяване на употреба на наркотични вещества или техни аналози.