Решение № 520 от 03.11.2025, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 520 гр. София, 03.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивайло Хр. Родопски

Членове:

Димитър Г. Цончев

Магдалена Д. Инджова при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Ивайло Хр. Родопски Въззивно гражданско дело № 20251800500856 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 103/21.05.2025 г., постановено по гр.д. № 89/2025 г. по описа на Районен съд - Самоков, е осъден ответнтика „САМО СТРОЙ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С. ул. О. П. № * представлявано от Д.К.С. да заплати на ищеца „НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище в гр, С. ул. Т. № *, представлявано от М.Г. - изпълнителен директор сумата от 3012,10 лева, ведно със законната лихва от 27.01.2025 г. до изплащане на вземането, като е отхвърлен искът за горницата над 3012.10 лева до първоначално предявения размер от 9070.46лева, като неоснователен.

На осн.чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК районният съд е възложил разноските в полза и тежест на страните, съобразно уважената, съответно – отхвърлената част от иска.

В установения от закона срок по чл. 259, ал.1 от ГПК, ищецът и настоящ въззивник „НЕК“ ЕАД е обжалвал решението, като моли същото да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно в частта, с която предявения иск е отхвърлен. В жалбата са изложени редица доводи във връзка с направените оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на решението и постановяването му в нарушение на материалния закон. Счита, че в процесния договор за СМР били предвидени две неустойки, които се дължали при неизпълнение на отделни, различни и независими едно от друго основания, поради което искът следва да бъде уважен изцяло. Развива съображения в тази насока.

Претендира присъждане на разноски пред районния съд в пълен размер и такива, сторени пред въззивната инстанция.

1

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна и първоначален ответник „САМО СТРОЙ" ЕООД е подала отговор на жалбата, в който излага съображения за нейната неоснователност. Счита постановеното решение за правилно, а решаващите изводи на съда за обосновани и съобразени с доказателствата по делото. Излага доводи в тази насока. Иска се потвърждаване на решението, както и присъждане на сторените разноски във въззивното производството за платено адвокатско възнаграждение – 750 лева.

След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269 от ГПК, Софийски окръжен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното :

Въззивната жалба се явява процесуално допустима – подадена е от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.

Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по реда на чл. 269 ГПК, въззивният съд намира, че обжалваното решение не се явява нищожно. Същото е постановено от съдия от Районен съд - Самоков, в рамките на неговата компетентност и в предвидената от закона форма.

При проверка по реда на чл. 269 от ГПК - за процесуалната допустимост на решението, което е обжалвано изцяло, съдът намира, че то се явява процесуално допустимо: налице е гражданскоправен спор между процесуално правоспособни и дееспособни правни субекти, като компетентен да се произнесе съобразно правилата за родова и местна компетентност се е явявал Районен съд Самоков. Налице са били положителните процесуални предпоставки за предявяването на иска и не са били налице отрицателни процесуални предпоставки, водещи до погасяване правото на иск. Съдът се е произнесъл именно по предявения иск.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.

В необжалваната осъдителна част първоинстанционното решение е влязло в сила.

Видно от събраните по делото доказателства, н а 24.11.2022 г. между ищеца „НЕК“ ЕАД, в качеството му на възложител и „Само Строй" ЕООД, като изпълнител бил сключен договор № 22РП-290А009 с предмет „Ремонт на бани в 8 (осем) стаи и 1 (един) апартамент 8 ПД "Енерго " М.Ц.".

Според чл. 8 от договора за извършване на ремонтни дейности възложителят дължи на изпълнителя сумата от 47 862.07 лева без ДДС, като в нея се включват всички необходими разходи, както и такива за подготвителни работи, организационни дейности, изпитвания, непредвидени разходи, разходи за транспорт, персонал и др., както и всички преки и косвени разходи за изпълнение на договора.

Срокът за изпълнение на възложените дейности бил 30 календарни дни, считано от датата на подписване на протокол за предаване на работната площадка.

Фиксиран бил срок от пет календарни дни, в който изпълнителят се 2 задължавал да посети обекта и да подпише протокол за предаване на работната площадка, считано от получаване на писмено уведомление от страна на възложителя по договора, съгл. чл. 5, ал. 2, с оглед обезпечаване реалното започване на договорените СМР, като в уговорения 30-дненен срок „НЕК“ ЕАД да може да посреща почиващи в дом „Енерго", село М.Ц. и да осъществява стопанска дейност в рамките на оставащия зимен сезон, тъй като мястото се намирало в близост до планинския курорт „Б.".

След сключване на договора , в началото на месец декември 2022 година ищецът провел среща между страните за създаване на организация за предаване на работна площадка и стартиране на СМР по договора . Били обсъдени действия, които следвало да предприеме изпълнителя при подписване на протокол за предаване на работна площадка и започване на фактическото изпълнение на договорените СМР в първия работен ден на месец януари 2023 г. и приключването им в срок.

С оглед уговореното между страните на 30.12.2022 г. „НЕК“ ЕАД изпратили писмено уведомление по смисъла на чл. 5, ал. 2 от дого вора на изпълнителя чрез електронно писмо.

Съгласно чл. 50, ал. 1 и чл. 50, ал. 3 от договора, датата на изпращане на електронното писмо се счита за дата на уведомяването на страната.

По силата на посочените клаузи от договора , на 30.12.2022 г. изпълнителят - ответник „Само Строй" ЕООД е получил писмено уведомление по смисъла на чл.5, ал. 2 от договора, от когато е започнал да тече петдневният срок за явяване на същия за предаване на работната площадка, от когато стартира и тридесет дневния срок за извършване на договорените СМР.

За изпълнение на договореностите били анулирани всички резервации в ПД „Енерго" с.М.Ц. за целия месец януари и почивната база била подготвена за предстоящия ремонт чрез изнасяне на част от мебелите от помещенията — обект на СМР и др., като служителите към почивния дом излезли в отпуск с оглед предстоящия ремонт.

На 04.01.2023 г. представител на ответника представил мостри на плочки з а стени и под, които обаче не отговаря ли на изискванията на Техническата спецификация по т. 4.1.1 и т. 4.1.2, като дизайн, цвят и размери.

С л е д направени възражения от страна на служители на възложителя представителя на изъплнителя Стоянов поел ангажимент до два дни да предложи нови мостри и да подпише протокол з а предаване на работната площадка, но не го сторил.

Ето защо на 17.01.2023 г. ищецът изпратил писмо до ответника, получено на 19.01.2023 г., с което предприел действия по прекратяване на договора на основание чл. 36, ал. 3, т. 1 - поради забава с повече от 7 дни на изпълнението на задължението на „Само Строй" ЕООД да приеме работната площадка, с оглед стартиране на реалното изпълнение на СМР по договора.

Съгласно чл. 36, ал. 3, т. 1 от договора прекратяването настъпвало автоматично (извънсъдебно), с получаването на писменото уведомление, поради което съдът приема, че същият е бил развален, считано от 19.01.2023 г. по вина на изпълнителя, поради забавено изпълнение на задължение с повече 3 от 7 дни.

Въз основа на горното ищецът предявава иска си срещу ответника, като се позовава на две неустоечни договорни клаузи и претендира две вземания по тях – чл.31, ал.1 (неустойка за забавено изпълнение) и чл.33 от договора (неустойка при разваляне на договора).

За пълнота на изложеното следва да се подчертае, че в договора е предвидена и трета неустойка – по чл.31, ал.2, за неизпълнение от страна на изпълнителя на задължения по чл.43 и чл.44 от договора).

При така установеното от фактическа страна, настоящият състав възприе следните правни изводи :

Предявени са два иска за присъждане на договорни неустойки, с правно основание чл.309 от ТЗ, вр. чл. 92 от ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1, вр.чл.266, ал.1 от ЗЗД – по чл.31, ал.1 от договора (неустойка за забавено изпълнение) и по чл.33 от договора (неустойка при разваляне на договора)

Не се спори за факта на договорното неизпълнение от страна на изпълнителя – ответник, нито относно извънсъдебното разваляне на договора, а касателно кумулативната дължимост на две неустойки – за забавено изпълнение и при разваляне на договора.

Правилно районният съд е разпределил доказателствената тежест в процеса, като е съобразил, че ищецът следва да установи обстоятелствата, на които основава своите искания, в случая - наличието на сключен и развален договор за изработка между страните по вина на изпълнителя, не изпълнението на задълженията на последния по него, съгласно поръчката, поради изпадането му забава.

Горните обстоятелства са успешно доказани по казуса.

Страните по делото се явяват търговски дружества, поради което и сключената сделка е свързана с упражняваното от ищеца занятие, поради което следва да бъде квалифицирана като търговска, по смисъла на чл. 286 от ТЗ.

Съобразно разпоредбата на чл. 258 ЗЗД, при договора за изработка изпълнителят се задължава по поръчка на възложителя да изработи нещо на свой риск, съобразно поръчката на възложителя, а последният дължи заплащането на възнаграждение. Договорът за изработка съгласно чл. 258 и 266 ЗЗД е консенсуален, двустранен и възмезден договор. Разпоредбата на чл.

266, ал. 1 ЗЗД предвижда задължение на поръчващия по договор за изработка да заплати възнаграждение на изпълнителя за приетата работа. Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, за разпределение на доказателствената тежест в процеса, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на предпоставките, визирани в хипотезата на правната норма, а именно: наличие на валидно облигационно отношение по силата на договор за изработка, от което да е възникнало задължение за 4 възложителя за заплащане на възнаграждение на изпълнителя, както и пълно или частично неизпълнение на това задължение, а в тежест на ответника е да установи пълно и точно изпълнение на това задължение – в случая реализиране на СМР по вид, размер, срок и качество.

С оглед на горното районният съд е приел, че след като по договора нямало реално извършени от ответното дружество - ответник СМР и той бил прекратен от възложителя преди да бъдат извършени каквито и да е СМР, следвало че на ищеца според условията на договора се дължи неустойка за неизпълнение, съгласно чл. 33 от договора (поради разваляне на договора при виновно неизпълнение).

Приел е, че неустойка по чл. 31, ал.1 от договора, която се начислява в случай на неизпълнение от страна на изпълнителя касае хипотези на забавено, лошо, некачествено и/или частично неизпълнение, н о ако договорът е бил в процес на реално изпълнение от страна на изпълнителя - по 1% от стойността на договора на ден, но не повече от 10%, което в случая не е осъществено.

Счел е, че тези две клаузи са алтернативни и това следвало от граматическото им тълкуване, като неустойка по чл.31, ал.1 би била дължима ако договорът не бъде прекратен, а само неизпълнен, съгласно клаузи за качество, срок и степен на изпълнение.

Тъй като възложителят-ищец е приспаднал сумата на банковата гаранция в размер на 2393,10 лева, ответникът – изпълнител „Само Строй" ЕООД реално дължал доплащане като неустойка по договора сумата от 2383,10 лева, а не 7179,31 лева и съответната законна лихва за забава от датата 02.02.2023 г., в размер на 629,00 лева, или общо дължимо: 3012,10 лева.