Определение № 16778 от 11.09.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16778 гр. София, 11.09.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Б, в закрито заседание на девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Христова

Членове:

Цветелина Евг. Георгиева

Мая Й. Михайлова като разгледа докладваното от Цветелина Евг. Георгиева Въззивно частно гражданско дело № 20251100509818 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.274 и сл. във вр. чл.248 от ГПК.

Образувано е по подадена частна жалба вх.№ 243856/14.07.2025г от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ЕАД – гр.София, ЕИК 831609046 против определение № 28341/01.07.2025г, постановено по гр.д. № 48535/2024 г. на СРС, 39 състав, с което е оставена без разглеждане молба вх. № 215905 от 19.06.2025г. на„Топлофикация София“ ЕАД за изменение на постановеното по същото дело решение № 10687 от 06.06.2025 г. в частта за разноските, в която ответникът Д.С.Ш. е осъден да заплати на дружеството на основание чл.78, ал.1 във вр. с ал. 8 от ГПК сумата от 50 лв. разноски в първоинстанционното исково производство пред СРС. Моли съда да отмени обжалваното определение и претендира съдебни разноски за настоящото производство юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева.

Ответникът по частната жалба Д.С.Ш., ЕГН ********** от гр.София я счита за неоснователна и моли съда да я остави без уважение. Възразява по претендираните разноски, каквито не се дължат в производството по чл.248 от ГПК.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД намира подадената частна жалба за подадена в срок и от процесуално легитимирано лице, поради което е допустима.

Разгледана по същество е основателна, поради следното:

1

Районният съд е бил сезиран с предявена от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ЕАД – гр.София, ЕИК 831609046 искова молба против К.С.Ш.

Д.С.Ш.. По нея е било образувано гр.д. № 48535/2024 г. на СРС, 39 състав и с постановено по него решение № 10687/06.06.2025г съдът е приел, че ответницата Ш. е била погасила задълженията си преди предявяване на исковете, поради което е отхвърлил исковете против нея и е приел, че не носи отговорност за съдебни разноски, а по отношение ответника Ш. е приел, че е погасил дължимите от него суми, но с поведението си е дал повод за завеждане на делото и следва да отговаря за съдебни разноски. Районният съд се е позовал на задължителните разрешение по т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК, съгласно която съдът в исковото производство се произнася и по дължимите и в заповедното производство разноски. Районният съд не е посочил какъв е размерът на съдебните разноски в заповедното производство, в исковото производство, и от тях ответникът Ш. в какъв размер дължи разноски, съобразно предявената против него исковата претенция. Съдът е посочил, че с извършеното от Ш. плащане са погасени и част от вземанията за съдебните разноски дължими от него, без да посочва конкретно каква част и в противоречие с изложените от него по-горе в решението мотиви, че с плащанията на Ш. са погасени „вземания за главница за топлинна енергия и дялово разпределение, мораторна лихва начислена върху двете главници, както и законната лихва начислена върху главниците за топлинна енергия и дялово разпределение, които са предмет на настоящото исково производство“.

Накрая е приел, че дължима като съдебна разноска от Ш. се явява единствено тази за юрисконсултско възнаграждение за исковото производство в размер на 50 лв., определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, без изложени мотиви защо тази именно сума се дължи и кои са останалите суми, които не се дължат и защо не се дължат.

В частта за разноските дружеството е подало молба за изменение по чл.248 от ГПК, оставена без разглеждане от съда, тъй като не бил представен списък по чл.80 ГПК.

Това се оспорва в подадената частна жалба като се сочи, че от съдебния протокол, съставен за проведеното открито заседание на 10.03.2025г, на стр.

93 от делото, за ищцовото дружество се явил процесуален представител - юрк.

Н.П., заявила претенция за присъждане на разноски и представила списък по чл. 80 ГПК, с което е изпълнила предпоставките по приетата т. 1 от ТР № 2

6/2012г на ОСГТК и поради това разполага с възможността да инициира производство по чл.248 от ГПК.

Заявеното от частния жалбоподател се установява от изготвения съдебен протокол, в който е удостоверено представянето на списък за разноски от представителя на ищцовото дружество, същата констатация е направена от съда и в постановеното от него съдебно решение, но по делото списък за разноски липсва. При това положение, районният съд дължи провеждане на процедура по възстановяването му в съответствие с чл. 94, ал.5 от Правилник за администрацията в съдилищата, но не това е от значение за произнасяне от въззивната инстанция.

Разпоредбата на чл.248, ал.1 от ГПК разглежда две хипотези за промяна на постановен съдебен акт в частта за разноските - съдът може да го допълни, когато не се е произнесъл и това не зависи от представянето или непредставянето на списък или може да го измени, предпоставка за което е вече наличието на списък по чл.80 от ГПК – разграничени в т.8 от ТР № 6/2012г на ОСГТК. В настоящия случай е налице липса на произнасяне от съда по искането за разноски, тъй като от него не са изложени каквито и да било мотиви, които да могат да бъдат възприети от страните – тази, която претендира разноски и тази, която е осъдена за разноски, те да преценят дали са съгласни с изложените от първоинстанционния съд мотиви, а ако не са съгласни и ги обжалват и въззивната инстанция да може да ги провери, което понастоящем е невъзможно.

Поради това обжалваното определение следва да бъде отменено и делото върнато на СРС за произнасяне по дължимите съдебни разноски в заповедното и в исковото производство, респ. провеждане на процедура по възстановяване на списъка за разноски.

Съдът намира за неоснователна претенцията на частния жалбоподател за присъждане на разноски в настоящото производство, каквито не се дължат.

Налице е формирана трайна и безпротиворечива практика по приложение на чл.248 от ГПК, че в това производство страните не си дължат разноски и не се допуска кумулиране на нови задължения за разноски, поради което разпоредбата на чл. 81 ГПК не намира приложение, в който смисъл са Определение № 393/17.09.2018 г., по ч.гр. д. № 2845/2018 г. на ВКС, IV г.о.;

Определение № 489 от 17.10.2017 г., по ч.гр. д. № 3926/2017 г., IV г. о. на ВКС;

3

Определение № 552 от 25.11.2016 г., по ч.гр. д. № 4894/2016 г. на ВКС, IV г.о.;

Определение № 205/19.12.2018 г., по к.ч.гр. д. № 4518/2018 г. на ВКС, I г.о. и много други.

Въпреки, че намира за неоснователно искането на жалбоподателя да му присъди разноски в настоящото производство, то съдът не дължи произнасяне с нарочен диспозитив в тази част, тъй като не се произнася по предявен иск, в който смисъл са и Определение № 233 от 26.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1641/2014 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бонка Дечева, Определение № 50 от 6.04.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 355/2021 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Маргарита Соколова и цитираните в него определения, Определение № 1591 от 12.06.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 239/2023 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Даниела Стоянова.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 28341/01.07.2025г, постановено по гр.д. № 48535/2024 г. на СРС, 39 състав, с което е оставена без разглеждане молба вх.

№ 215905 от 19.06.2025г. на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ЕАД – гр.София, ЕИК 831609046 за изменение на постановеното по същото дело решение № 10687 от 06.06.2025 г. в частта за разноските, в която ответникът Д.С.Ш. е осъден да заплати на дружеството на основание чл.78, ал.1 във вр. с ал. 8 от ГПК сумата от 50 лв. разноски в първоинстанционното исково производство пред СРС.

ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за произнасяне по молба вх. № 215905 от 19.06.2025г. на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ЕАД – гр.София, ЕИК 831609046, съобразно дадените указания.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

4

1. _______________________

2. _______________________

5