Решение № 5540 от 13.12.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5540 гр. Пловдив, 13.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Тотка Ив. Фитнева като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20245330119887 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искова молба от Х. С. Б., ЕГН **********, против „Кредирект“ ЕООД, ЕИК 207024290, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД - за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 647 лева - недължимо платена по Договор за потребителски кредит № ***, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на депозиране на исковата молба в съда- 19.11.2024 г., до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № ***, по силата на който на ищеца била предоставена заемна сума в размер на 1600 лева, с уговорен ГЛП – 50 % и ГПР – 62.58 %, платим разсрочено на 12 равни месечни вноски.

Твърди се, че съгласно чл. 6, ал. 1 от Договора, същият следвало да бъде обезпечен с едно от следните обезпечения - банкова гаранция или поръчител, отговарящ на определени условия. В случай на непредоставяне на обезпечение, кредитополучателят - ищец дължал неустойка в размер на 738.19 лева, която следвало да се заплати разсрочено, заедно с погасителната вноска, към която се кумулирала месечната вноска за неустойка.

Ищецът твърди, че е платил по процесния договор за кредит сумата от 2247 лв. на 15.10.2024 г. чрез „Изипей“ АД, ЕИК: 131344648 и главницата по договора била изцяло погасена.

Счита, че процесният договор е недействителен поради противоречието му с императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК. Твърди, че посочените в договора стойности на лихвения процент по кредита и годишния процент на разходите не отговарят на реално прилаганите. Поддържа, че посоченият фиксиран лихвен процент не отговаря на реално приложения, тъй като неустойката представлява добавък към договорната лихва, което е в противоречие с добрите нрави. Сочи, че поради невключването 1 на неустойката при изчисляване на ГПР, същият не съответства на действително прилагания от кредитора. Твърди се заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Излагат се съображения, че неустойката представлява скрито възнаграждение за кредитора, тъй като се кумулира към погасителните вноски и оскъпява кредита.

Предвид изложеното се твърди, че процесният Договор за потребителски кредит № Договор за потребителски кредит № ***, е изцяло недействителен, като с оглед изложеното, се моли за присъждане на сумата в размер на 647 лева - платена без основание по нищожен Договор за потребителски кредит № Договор за потребителски кредит № ***, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 19.11.2024 г., до окончателното й изплащане. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът „Кредирект” ЕООД е подал писмен отговор, с който оспорва предявения иск като неоснователен.

Не оспорва, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № *** Оспорва наведените доводи за недействителност на договора. В същия бил коректно посочен ГПР, който не надхвърлял нормативно определения лимит. Неустойката не следвало да бъде включвана в ГПР, доколкото същата би породила ефект след сключването му и в случай, че не бъде представено обезпечение на главното вземане. В процесния договор неустойката била индивидуално уговорена, като клаузата била ясна и разбираема.

Неустойката била уговорена като санкция за неизпълнение на поетото със сключване на договора задължение. Още към момента на сключване на договора, ищецът бил уведомен за всички клаузи по него, включително и за дължимата неустойка. Правата на ищеца били гарантирани, тъй като имал право в 14-дневен срок да упражни правото си на отказ от договора, да поиска удължаване на срока за предоставяне на обезпечение и/или да предостави различно заместващо обезпечение. Уговорената неустойка не била в противоречие с добрите нрави. Навеждат се доводи, че клаузата за неустойка и нейната дължимост била индивидуално уговорена, респ. същата не била неравноправна. Твърди, че в полза на кредитодателя е налице валидно правно основание да получава и да задържи плащанията по договора.

Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че: между страните е подписан Договор за потребителски кредит № ***, по силата на който на ищеца е предоставена заемна сума в размер на 1600 лева; предвидено е заплащане на неустойка за непредставено обезпечение, която сума не е включена при изчисляването на ГПР и в ГПР е включен единствено разход за възнаградителна лихва. /виж Определение по чл. 140 ГПК от 14.08.2025 г./.

Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като ги съпостави с приетите писмени доказателства.

От приетия като писмено доказателство по делото - Договор за потребителски кредит № ***, /л.3-8/, се установява, че между страните е подписан Договора за потребителски кредит за сумата от 1600 лева, с уговорена договорна лихва, като фиксираният годишен лихвен процент по заема е 50.00 %, а годишният процент на разходите (ГПР) е 62.58 %.

Ищецът се е задължил да върне сумата на 4 месечни погасителни вноски, като общият размер на всички плащания е записан, че възлиза на 1801.81 лева.

Според чл. 6 от договора за кредит, страните се споразумяват, договорът за кредит да бъде обезпечен с поне едно от посочените по-долу обезпечения: безусловна банкова 2 гаранция, издадено от лицензирана в БНБ търговска банка, за период от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща задължение в размер на общата сума за плащане по договора за кредит, включваща договорената главница и лихва или поръчителство на едно или две физически лица, които следва да отговаря на следните изисквания: при един поръчител – да представи служебна бележка от работодател, удостоверяваща, че осигурителният доход му е в размер на не по-малко от 3 пъти размера на минималната работна заплата за страната; при два поръчители – да представи служебна бележка от работодател, удостоверяваща, че осигурителният доход му е в размер на не по-малко от 2 пъти размера на минималната работна заплата за страната; да не е кредитополучател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с кредитора; да няма кредити към банки или финансови институции с класификация, различна от „Редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ.

Съгласно чл. 18, ал. 1 от процесния договор, при неизпълнение на задължението да предостави обезпечение по чл. 6 в двудневен срок от сключването му, Кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 738.19 лева, като неустойката се заплаща от заемателя разсрочено – съобразно посочения в чл. 3, ал. 3 от Договора за кредит, погасителен план.

Предвид изложеното, съдът приема, че между ищецът и „Кредирект“ ЕООД е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума. Последното дружество е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. има качеството на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т.

7-12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7-9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

В случая, не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Според чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

ГПР се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.

В конкретния случай е посочено, че ГПР е 62.58 %, а възнаградителната лихва– 50.00 3

%, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, нито пък е ясно какво представлява разликата от повече от 12 % между размера на ГПР и лихвата, която е част от него. Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание.

Налице е и друго нарушение, тъй като посочените в договора ГПР от 62.58 % и общата сума на плащанията от 1801.81 лева, не съответстват на действителните. Това е така, тъй като още при самото му сключване, е предвидено уговорената в чл. 6 неустойка да се плаща разсрочено във времето, заедно с месечните вноски, като се добавят суми към всяка, видно от погасителен план, инкорпориран в договора. Въведеното изискване за предоставяне на обезпечение, чрез поръчителство или банкова гаранция, съдържа множество изначално поставени ограничения и конкретно определени параметри, които – предвид изключително краткия срок, в който следва да се предоставят – двудневен от сключване на договора, на практика правят задължението неизпълнимо. Срокът е твърде кратък – за потребителя се създава значително затруднение, както относно физическите лица – поръчители, т.к. същите следва да отговарят на критерии, за които информация би следвало да се събере и от допълнителни източници /напр. за осигуровки, чиста кредитна история и пр./, в т.ч. и относно банковата гаранция – която трябва да е в размер на пълната дължима обща сума и период след крайния падеж, но за учредяването на която се изисква набавяне на документи, одобрение и пр., т.е. все действия, за които са нужни технологично време и чуждо съдействие. При това положение и изначалното предвиждане на неустойката да се кумулира към погасителните вноски, следва извод, че тя води единствено до скрито оскъпяване на кредита, като излиза изцяло извън присъщите й функции. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяване на вреди за кредитора, който е бил длъжен да оцени кредитоспособността на длъжника, съответно - риска при предоставяне на заема към сключване на договора, като съобрази и възможностите за предоставяне на обезпечение.