Решение № 13473 от 24.11.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13473 гр. София, 24.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело № 20211110167506 по описа за 2021 година

[фирма] е предявило срещу Ф. Х. Д. установителни искове по реда на чл.

422 ГПК с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149, ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД с искане спрямо ответника да бъде признато за установено, че същата дължи на ищеца сумата от 1794.87 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в [адрес], аб. № *****, ведно със законна лихва от 29.01.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия размер на 247.45 лв. за периода от 15.09.2018 г. до 13.01.2021 г., сумата от 19.29 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.12.2017 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 29.01.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на 3.23 лв. за периода от 31.01.2018 г. до 13.01.2021 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по гр. д. № 5781/2021 г. по описа на СРС, 39 състав.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като той не е заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите Общи условия в случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея да се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя.

Поддържа, че ответникът изпаднал в забава, поради което претендира заплащане на обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата.

Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на страната поддържа исковата молба и претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата Ф. Х. Д. е депозирала отговор 1 на исковата молба, с който се оспорват предявените искове. Оспорва наличието на облигационно правоотношение и качеството си на потребител.

Посочва, че не била собственик на имота, а наследник на ¼ ид. ч. от него.

Оспорва размера на дължимите суми, както и претенциите за лихви.

Претендира разноски. Пред съда процесуалния представител поддържа отговора на исковата молба.

Третото лице – помагач на страната на ищеца [фирма] изразява становище по предявените искове, като счита същите за основателни.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, за дължимост на суми начислени на ответника като стойност на получена и разходвана от него топлинна енергия на процесния адрес.

По общите правила за разпределение на доказателствената тежест, всеки е длъжен да установи всички положителни факти, на които основава претенцията си (чл. 154, ал. 1 от ГПК) Ищецът е следвало да установи при условията на пълно главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: 1) по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топло енергия, както и качеството на ответника на потребител на такава топлоенергия, обема на реално доставената на ответника топло енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума и 2) по иска за законната лихва за забава - че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва възлиза именно на спорната сума. Ответникът може да противопостави защитни правопогасяващи или правоизключващи възражения.

Установено е по делото, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост /в която се намира процесния имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа, което обстоятелство първо не е спорно, а се и установява от договор № 4358 от 26.09.2002 г., сключен между [фирма] и етажната собственост с адрес [адрес], съгласно който е договорено ФДР да извърши индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода, включително издаване на обща и индивидуална сметка.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.

По делото от представения договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 21.04.1986 г., се установява, че Х. Д. И. и Е. А. И. са придобили собствеността на следния недвижим имот: апартамент № 69, находящ се в [адрес]. От представеното удостоверение за наследници с № РИС22-УГ51-5323 от 29.06.2022 г. издадено от Столична община се установява, че Х. Д. И. е починал на 2

02.05.2006 г., като е оставил за наследници по закон: Е. А. И. – съпруга и Ф.

Х. Д. – дъщеря. С оглед на гореизложеното в разглеждания случай от представените по делото доказателства се установява, че ответницата е имала качеството потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ през процесния период. Видно от договор за продажба от 21.04.1986 г. Х. Д.

И. и Е. А. И. са придобили по ½ ид. ч. от процесния имот. Съгласно представеното удостоверение за наследници с № РИС22-УГ51-5323 от 29.06.2022г. издадено от Столична община Х. Д. И. е починал на 02.05.2006 г., от който момент с оглед разпоредбата на чл. 9, ал. 1, от ЗН ответницата Ф. Х.

Д. е придобила по 1/4 ид. ч. от процесния имот, а Е. А. И. е придобила общо 3/4 ид. ч., тъй като същата на самостоятелно основание по силата на договор от 21.04.1986 г. г. вече притежава 1/2 ид. ч. от процесния имот. Това обстоятелство се посочва и изрично от ответницата, като така декларираното обстоятелство представлява по своя характер признание на неизгоден за страната факт, който се цени от настоящият състав по реда на чл. 175 от ГПК с оглед останалите данни по делото съдът приема, че то отговаря на истината.

От изложеното е видно, че потребител на топлинна енергия е ответницата по силата на притежаваните от нея права върху собствеността в резултата на наследствено правоприемство, като ответницата следва да отговарят за задължения свързани с процесния имот съобразно притежаваните от нея идеални части, а именно 1/4. По силата на закона /чл.

150 ЗЕ/ между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да необходимо изричното им приемане от потребителя, които са задължителни за всички потребители и с влизането им в сила се счита, че има сключен договор между топлопреносното предприятие и битовия потребител. С оглед на гореизложеното неоснователно се явява възражението на ответницата за липсата на облигационна връзка.

От приетата по делото СТЕ, от която се установява, че в процесния имот е имало 4 броя радиатора с монтирани ИРРО. Съгласно заключението за периоди 17/18г. и 18/19 г. не бил осигурен достъп за отчет на уредите, за което били съставени констативни протоколи, поради което за тези периоди била начислена служебно ТЕ на база инсталирана мощност на 4 броя отоплителни тела. За периода 19/20 г. бил осигурен достъп за отчет на уредите. Вещото лице посочва, че ТЕ за отопление отдадено от сградната инсталация била изчислена по формулата приложена в Наредба № 16334/06.04.2007 г. на база пълна отопляема кубатура 201 куб. м. Съгласно заключението за процесния период нямало изчислена ТЕ за общи части. През процесния период имало 2 броя водомери за топла вода. Съгласно заключението за периоди 17/18г. и 18/19 г. не бил осигурен достъп за отчет на уредите, за което били съставени констативни протоколи, поради което за тези периоди била начислена служебно ТЕ за БГВ на база 2 броя потребители на топла вода, при определен разход 140 л. на денонощие за потребител. За периода 19/20 г. бил осигурен достъп за отчет на уредите. Вещото лице е посочило, че ТЕ за БГВ била занижена, тъй като била изчислена на база 2 броя потребители, вместо 3 броя, като за останалите компоненти изчисленията извършени от ФДР били в съответствие с действащата Наредба № 16-334/06.04.2007 г. Вещото лице посочва, че общия размер на дължимата суми през процесния период възлиза на 7114.39 лв. Съгласно заключението топломера за е преминал през метрологична проверка през две годишен 3 период и при проверките не били констатирани отклонения извън допустимите стойности.

По делото пред районния съд е приета и СЧЕ, която съдът кредитира в частта, в която е посочено, че за процесния период размерът на претенция за дялово разпределени възлиза на 77.17 лв.

Настоящият състав намира, че по делото е установено реално доставената топлинна енергия. По делото е прието заключение по СТЕ, което е дадено от компетентно вещо лице с притежавани специални знания в науката топлотехника, мотивирано е подробно и е обосновано, като вещото лице е дало и категоричен отговор на поставените му от страните въпроси, предвид на което и настоящият състав на съда при извършена преценка във връзка с чл. 202 ГПК намира, че следва изцяло да го кредитира. При извършена съвкупна оценка на събраните по делото писмени доказателства и при кредитиране заключението на вещото лице по приетата СТЕ съдът приема за установено, че при спазване на ЗЕ на ответника в процесния имот е доставяна топлинна енергия при дялово разпределение на същата в сградата етажна собственост и отчитане и заплащане на потребената топлинна енергия на месечни вноски, определени по прогнозна консумация и изравнителна сметка. При кредитиране заключението по СТЕ съдът приема за установено по делото, че монтираните измервателни уреди съответстват на нормативно установените изисквания към същите, подлагани са на изискуемия контрол /при проверките не били констатирани отклонения извън допустимите стойности/ и точно са отразявали количествата постъпила топлинна енергия.

Същевременно за целия процесен период от ответника не са правени никакви възражения по реда на общите условия. Няма основание да не се приеме съдебно-техническата експертиза, тъй като тя е подробна и обоснована и не се опровергава от никакви обстоятелства и доказателства по делото, още повече, че в случая данните за потребената в имота на ответника топлинна енергия не са единствено на основата на издадените в периода от ищеца счетоводни документи, а са събрани и други доказателства, т. ч. и от представените от третото лице помагач главни отчети. Ето защо съдът счита, че по делото е установена по несъмнен и категоричен начин потребената от ответника топлоенергия в определеното количество. Предвид изложеното и съдът намира, че общия размер на дължимата главница за топлинна енергия за процесния период за целия процесен имот възлиза на сумата от 7114.39 лв. В случая всеки настоящият състав съобрази, че предмет на исковата претенция е ¼ част от задължението насочена срещу Ф. Х. Д.. В случая ответникът Ф. Х.

Д. следва да отговарят за задължения свързани с процесния имот съобразно притежаваните от него идеални части от собствеността на процесния имот, поради което ответникът същият следва да отговора за 1/4 част от общия размер на дължимите суми за топлинна енергия или за сумата от 1778.59 лв., в който именно размер следва да се уважи предявения иск, а за разликата до пълния предявен размер от 1794.87 лв. искът следва да бъде отхвърлен.