Решение № 190 от 14.07.2025, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 190 гр. Смолян, 14.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Хр. Маргаритов

Членове:

Тоничка Д. Кисьова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Елисавета Ж. Шехова като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно гражданско дело № 20255400500205 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 6/10.02.2025г., постановено по гр.д.№ 88/2024г. по описа на Районен съд – Чепеларе е осъдено „Застрахователно акционерно дружество Д.: Ж.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.С., бул. „Г. М. Д.“ № *, да заплати на В. А. А., ЕГН **********, с адрес гр.М., ул. „Р.“ № *, на основание чл.432 ал.1 КЗ, сумата от 1363,50 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди на лек автомобил марка и модел „О. К.“ с рег.№ *******, в резултат на настъпило ПТП на 19.11.2022 г., по вина на Б. Р. Д. – водач на лек автомобил „К. К.“ с рег. №*******, който е застрахован по договор за "Гражданска отговорност" при ответното дружество, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на която бъде представено на застрахователя доказателства за прекратяване на регистрацията на автомобила, поради настъпила тотална щета до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлено искането за присъждане на законна лихва върху главницата, считано от датата на отказа на застрахователя за изплащане на обезщетение –29.11.2022 год. до окончателното изплащане на сумата. Осъдено е „Застрахователно акционерно дружество Д.: Ж.“ АД, ЕИК ******* да заплати на В. А. А., ЕГН **********, сумата от 1406,04 лева – разноски по водене на делото.

Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба с вх. № вх.№ 656/05.03.2025г. от ЗАД „Д. Ж.“ АД с ЕИК *******, чрез пълномощника му юрисконсулт Б. М. с оплаквания за неправилност, поради нарушаване на материалния закон и на процесуалните правила и необоснованост. Излагат се доводи, че не са налице основания за присъждане на обезщетение в уважения размер. Твърди се, че неправилно съдът не е отчел направеното от жалбоподателя възражение за съпричиняване и прекомерност, като по този начин е допуснал нарушение на 1 процесуалния закон, доколкото не е отчел изобщо поведението на ищеца, въпреки наличните доказателства за това. Съдът не е съобразил и константната съдебна практика , че не може да се приеме, че претенцията за изплащане на застрахователно обезщетение подадена от съпруг, се приравнява на претенция предявена от собственика, независимо че МПС е СИО, като основание за съдебното предявяване на претенция от вписания в талона собственик. Допуснатата САТЕ не дава категоричен отговор, каква е точно стойността на уврежданията на МПС марка „О.“, модел “К.” per. № *******, като вещото лице посочва някаква предполагаема стойност, която е значително завишена с оглед средните пазарни цени. При изготвянето на САТЕ вещото лице се е водило единствено от исковата молба, поради което приетата по дело САТЕ не е следвало да се кредитира от съда, в частта й относно стойността на уврежданията по процесното МПС.

Първоинстанционният съд не е изследвал въпросът дали ответникът дължи да заплати по силата на чл. 432 от КЗ, пълния размер исковата претенция или стойността на увреденото имущество по действителните, средни пазарни цени за това възстановяване към момента на увреждането със съответните законни последици по отношение на лихвите и разноските. PC - Чепеларе не е съобразил, че в случаите, когато е установено наличието на елементите от фактическия състав на гражданския деликт по смисъла на чл. 45 от ЗЗД, предвиденото в чл. 432 от КЗ право за предявяване на иск може да бъде упражнено директно срещу застраховател по „Гражданска отговорност”. В случая ищецът е посочил застрахователя като ответник по предявените искове, но не е отчетено, че в отношенията между страните по делото не е налице какъвто и да било договор.

Отговорността на ответника в случая произтича пряко от КЗ постановяващ, че увреденото лице спрямо което застрахованият деликвент е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ. Съдът в нарушение на закона не е съобразил, че съществуващото правоотношение между застрахователя по застраховка „ГО“ и застрахования причинител на вредите е по сключения между тях договор за застраховка „ГО“ и в отношенията между тези лица действат уговорките, съобразно които застрахователят по застраховка „ГО“ отговаря пред увредения като деликвента - пряк причинител и за всичко, за което последният отговаря. Твърди се, че съгласно разпоредбите на КЗ и ЗЗД ответникът - застраховател по застраховка „ГО“ на причинителя на вредата би отговарял към увредения до размера, до който отговаря самият причинител за действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Тези вреди, представляващи 70 % от средната пазарна стойност на увредения автомобил по действащите към датата на ПТП, средни пазарни цени на увреденото имущество, не са установени. Дължимото обезщетение трябва да съответства на това, което увреденият следва да разходва, за да възстанови предхождащото увреждането състояние по средни пазарни цени за нови части и за труд, тоест да се приведе увреденото МПС в предишното му техническо състояние, поради което обезщетението следва да бъде равно на паричната сума, необходима за постигането на тази цел. Размерът на застрахователното обезщетение се определя съобразно доказания размер на претърпяната вследствие застрахователното събитие вреда, който не може да надхвърля действителната/възстановителната стойност на увреденото имущество, определена по средната му пазарната стойност.В случай, че пострадалият е отстранил вредите върху вещта за своя сметка и по този начин е възстановил предхождащото увреждането състояние на вещта, то дължимото обезщетение следва да бъде съобразено с действително заплатената сума, когато тя не надвишава средните пазарни цени. PC-Чепеларе не е изследвал действително заплатената от ищеца сума за възстановяване на процесния автомобил, въпреки че се установява, че процесното МПС е отремонтирано и се ползва и към настоящия момент, което показва, че В. А.

А. не е разходвал претендираните средства за възстановяването на своя автомобил. От събраните 2 по делото доказателства не се доказва по безспорен начин стойността на настъпилите вреди от процесното ПТП. Освен това при наличие на оспорване от страна на ответника за наличие на виновно поведение у водача, застрахован при него със застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване в тази насока, а такова доказване не е извършено. Като не е обсъдил тези обстоятелствата съдът е постановил неправилен съдебен акт, който моли да бъде отменен.

Постъпила е и частна жалба с вх.№ 932/31.03.2025г. от ЗАД „Д. Ж.“ АД, юрисконсулт Б.

М. срещу Определение № 67/11.03.2025г., постановено по гр.д.№ 88/2024г. по описа на Районен съд –Чепеларе по реда на чл.248 от ГПК.В частната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Излагат се доводи, че не е налице надлежно упълномощаване на адв. В. Р. да представлява В. А. А. пред PC-Чепеларе, от което следва и извода, че липсва надлежно представителство по чл. 32 от ГПК на ищцовата страна по делото, поради което не се дължи и адв. възнаграждение на адв. В. Р.. Твърди се, че липсват мотиви и от съдържанието на определението не става ясно защо съдът не е намалил адвокатското възнаграждение, като не е посочил ясни и подробни критерии при определяне на адвокатското възнаграждение. Исковата претенция е уважена в размер на 1 363, 50 лв. и съгласно Наредба № 1/2004г. дължимо възнаграждение възлиза на 436,35 лева. Това, че делото не се е развило в едно съдебно заседание не го усложнява, включително и поради обстоятелството, че експертизите и изслушаните свидетели се ползват от друго дело (104/2024 г.) водено от адв. В. Р. във връзка със същото ПТП, пред същия съдебен състав, което е насрочвано в същия ден. Очевидно адв. Р. води по занятие застрахователни дела, в конкретния случай, се е явявал пред PC - Чепеларе в един и същи ден по няколко дела във връзка с едно и също конкретно ПТП осъществило се на 19.11.2022 г., което недвусмислено показва, че конкретното дело за автомобила, нито го е затруднило, нито се е наложило да се запознава с нова материя и/или доказателства. Идентичността на няколкото заведени дела от адв. В. Р. разглеждани последователно в едни и същи дни, във връзка с процесното ПТП, води и до абсолютна идентичност на правните становища. Твърди, че претендираната сума за адвокатската услуга е прекомерна с оглед извършената правна защита от пълномощника на ищеца с оглед на фактическата и правна сложност на делото. При този извод следва да се отчете, че в случая при процесното ПТП е настъпила телесна повреда на съпругата на ищеца, поради което и за ищцовата страна голяма част от правно релевантните факти са били установени в досъдебното производство, от които той се е ползвал в хода на настоящето дело, както и по другото. Очевидно е, че спорът по настоящето дело се е рамкирал основно около размера на дължимото обезщетение, затова казусът може да се определи, като такъв с ниска фактическа и правна сложност. Поради това справедливия размер на адвокатското възнаграждение е максимум 300-400 лева. Присъденият размер на адвокатско възнаграждение от 750 лв. е незаконосъобразно завишен и не може да бъде оправдан с усилията и труда на адвоката. Твърди се, че съдът не е съобразил Решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22г. Моли да бъде отменено обжалваното определение и бъде намалено присъденото адвокатско възнаграждение от 750 лева, поради неговата прекомерност.

В срок не са постъпили отговори от въззиваемия В. А. А. по подадените въззивна и частна жалби.

В съдебно заседание жалбоподателят осъдено „Застрахователно акционерно дружество Д.:

Ж.“ АД в представено от пълномощника му юрисконсулт Б. М. писмено становище поддържа жалбата си.

3

Въззиваемият В. А. А., чрез пълномощника си адв.В. Р. оспорва жалбите.

Смолянският окръжен съд, като взе предвид оплакванията във въззивната и в частната жалби и след преценка на събраните по делото доказателства счита, че въззивната жалба и частната жалба са подадени в срок, от надлежна страна, срещу подлежащи на обжалване актове, поради което са процесуално допустими.

Разгледани по същество въззивната и частната жалби са неоснователни по следните съображения:

Не е спорно между страните, че на 19.11.2022г. в гр.М. на ул.„О.“ до блок № * е настъпило ПТП, с участници – А. Н. А., като водач на лек автомобил „О. К.", с peг. № ******* /рама №*******/, собственост на ищеца В. А. и трето за спора лице – Б. Р. Д., управлявал лек автомобил марка „К.“ ,модел „ К.“ с peг. № ******* /рама №: *******/, което е видно и от приетият по делото протокол за ПТП с пострадали лица № 2022-1032-282 от 24.11.2022 г., съставен от мл. автоконтрольор в РУ М. С. Ш..От протокола се установява, че по лек автомобил „О. К.", с peг. № ******* има нанесени видими щети по предна броня, преден десен калник, предна дясна пластмасова вежда над калника, както и пострадал е водача на автомобила А. Н. А. с открита рана на първи пръст на ръката и без увреждане на ноктите вдясно, както и счупване на първа метакарпална кост, закрита вляво.

Не се оспорва също и това се установява от застрахователна полица

№BG/30/122000982611, с валидност от 11,05 часа на 04.04.2022 год. до 23,59 часа на 03.04.2023г., че лек автомобил марка „К.“ модел „ К.“ с рег.№ *******, рама №:*******, собственост на В. З. Д. от гр.М. е имал сключена застраховка „Гражданска отговорност“ в „ЗАД Д.: Ж.“ АД.

С писмена претенция до застрахователя от 25.11.2022 год. пострадалото лице А. Н. А. е уведомила ответното застрахователно дружество за настъпилото ПТП на 19.11.2022 год. На 28.11.2022 год. представител на застрахователното ответно дружество е извършил оглед на л.а. „О.