Решение № 994 от 21.11.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 994 гр. Бургас, 21.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Димитър П. Стоянов при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно гражданско дело № 20232100500501 по описа за 2023 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба вх.№ 1591/13.01.2023г. по описа на РС Бургас, подадена от Община Бургас, ЕИК 00056814, представлявана от Кмета Димитър Николов, чрез гл.юрисконсулт Златина Райнова, против Решение № 2896 от 15.12.2022г. постановено от РС Бургас по гр.д.№ 1628/2022 по описа на същия съд.

С посоченото решение Община Бургас е осъдена да заплати на Д. А. С., ЕГН **********, следните суми: сумата от 1000 лева– частичен иск от 15000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди претърпени от ищцата, изразяващи се в ограничаване на социалните контакти, претърпяна болка в главата и тялото, неудобства от обездвижване на китката на лявата ръка, при хранене и вследствие от липсата на сън, изпитан срам от използваната чужда помощ при осъществяване на ежедневната хигиена, както и от белезите по лицето, ведно със законна лихва от увреждането - 22.06.2020 г., до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 200,19 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за закупуване на лекарства, мазила, медицински превързочни материали, заплатена такса за издаване на съдебномедицинско удостоверение от УМБАЛ Бургас и пет броя прегледи при специалист психолог, ведно със законна лихва от увреждането - 22.06.2020 г., до окончателното изплащане на задължението, всичките причинени вследствие това, че на 22.06.2020 г., около 13,00 часа ищцата се е спънала и паднала на тротоар с разрушена настилка, за който ответникът е длъжен да осъществява своевременен ремонт и поддръжка, находящ се в 1 гр.Бургас, ж. к. „Зорница“, пред МБАЛ и МЦ „Д-р Маджуров“, от което е последвала фрактура на носа, руптура на лявата китка и руптура на лицето на ищцата, на основание чл.

49 ал. 1 от ЗЗД.

Ответната община е осъдена да заплати на Д. А. С., сумата от 700 лева, представляваща направени в производството съдебно – деловодни разноски, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК.

Решението е постановено при участието на трети лица – помагачи „СМК-монтажи“ АД, ЕИК 102124298 със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Шейново“ № 3 и „Пътстрой“ ООД, ЕИК 11269222 със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, ул.

„Веселец“ № 11, конституирани на страната на ответника Община Бургас.

„СМК-монтажи“ АД и „Пътстрой“ ООД са осъдени разделно да заплатят на Община Бургас сумите както следва:

1. „СМК-монтажи“ АД да заплати сумата от 510 лева – частичен иск от общо 7650 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди претърпени от Д. А. С., изразяващи се в ограничаване на социалните контакти, претърпяна болка в главата и тялото, неудобства от обездвижване на китката на лявата ръка, при хранене и вследствие от липсата на сън, изпитан срам от използваната чужда помощ при осъществяване на ежедневната хигиена, както и от белезите по лицето, ведно със законна лихва от увреждането - 22.06.2020 г., до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 102,10 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за закупуване на лекарства, мазила, медицински превързочни материали, заплатена такса за издаване на съдебно-медицинско удостоверение от УМБАЛ Бургас и пет броя прегледи при специалист психолог, ведно със законна лихва от увреждането - 22.06.2020 г., до окончателното изплащане на задължението, всичките причинени вследствие това, че на 22.06.2022 г., около 13,00 часа ищцата се е спънала и паднала на тротоар с разрушена настилка, за който ответникът е длъжен да осъществява своевременен ремонт и поддръжка, находящ се в гр. Бургас, ж. к. „Зорница“, пред МБАЛ и МЦ „Д-р Маджуров“, от което е последвала фрактура на носа, руптура на лявата китка и руптура на лицето на Д. А. С.;

2. „Пътстрой“ ООД да заплати на Община Бургас сумата от 490 лева – частичен иск от общо 7350 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди претърпени от Д.

А. С., изразяващи се в ограничаване на социалните контакти, претърпяна болка в главата и тялото, неудобства от обездвижване на китката на лявата ръка, при хранене и вследствие от липсата на сън, изпитан срам от използваната чужда помощ при осъществяване на ежедневната хигиена, както и от белезите по лицето, ведно със законна лихва от увреждането - 22.06.2020 г., до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 98,09 лева , представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за закупуване на лекарства, мазила, медицински превързочни материали, заплатена такса за издаване на съдебно-медицинско удостоверение от УМБАЛ Бургас и пет броя прегледи при специалист психолог, ведно със законна лихва от увреждането 22.06.2020 г., до окончателното изплащане на задължението, всичките причинени вследствие това, че на 22.06.2022 г., около 13,00 часа ищцата се е спънала и паднала на тротоар с 2 разрушена настилка, за който ответникът е длъжен да осъществява своевременен ремонт и поддръжка, находящ се в гр. Бургас, ж. к. „Зорница“, пред МБАЛ и МЦ „Д-р Маджуров“, от което е последвала фрактура на носа, руптура на лявата китка и руптура на лицето на Д. А.

С. при условие, че Община Бургас, заплати на Д. А. С., присъдените суми по предявените искове с правно основание чл. 49 от ЗЗД, на основание чл. 54 от ЗЗД.

С решението „СМК-монтажи“ АД и „Пътстрой“ ООД, са осъдени разделно да заплатят на Община Бургас, сумата от 300 лева, представляваща направени в производството съдебно –деловодни разноски по обратния иск, на основание чл. 78 ал. 1 и 8 ГПК, вр. чл. 25, вр. чл.26а от Наредба за заплащането на правната помощ.

С решение № 267 от 03.02.2023г. по гр.д.№ 1628/2022г. по описа на РС Бургас, постановеното решение № 2896 от 15.12.2022г. е изменено в частта за разноските, като Община Бургас е осъдена да заплати на Д. А. С., сумата от 781,50 лева, представляваща направени в производството съдебно – деловодни разноски, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК.

С въззивната жалба основното решение е обжалвано в частта, с която исковете на Д.

А. С. против Общината са уважени, както и в частта за разноските.

Изложени са твърдения, че в обжалваната част решението е неправилно, постановено при неправилни изводи и тълкувания на факти и доказателства по делото и в нарушение на материалния и процесуалния закон. Направените от първоинстанционният съд изводи не кореспондирали със събраните в хода на производството доказателства, което според въззивника води до неправилност и необоснованост на съдебния акт.

Изложено е становище, че по делото не са събрани доказателства за това каква точно е вещта /препятствието/, от какво естество е неизправността на вещта /препятствието/, както и точното й му местонахождение, за които се твърди, че са причинили травмите на ищцата.

В исковата молба било посочено, че на 22.06.2020г., около 13 ч. се е спънала на разбит тротоар с разрушена настилка пред МБАЛ и МЦ „Маджуров“. В съдебното удостоверение, подписано от д-р Г.Милева, било посочено, че ищцата се е спънала в надигнати плочки при преминаването на тротоар, който е разбит, около болница „Маджуров“. Свидетелката С. пък заявила, че ищцата се е спънала на място, където имало липсващи плочки или „нещо като дупка“. Налагал се извод, че доказателствата относно естеството на вещта, причинила сочените в исковата молба увреждания са противоречиви, и съответно е невъзможно да се изведе последователността на събитията и да се установи причинно- следствена връзка между настъпилия вредоносен резултат и противоправно бездействие на ответника, изразяващо се в неизпълнение на задължения, които произтичат от качеството на тротоарната настилка. Затова въззивникът счита, че не е доказана причинно- следствена връзка между настъпилите телесни увреждания и попадането в препятствие на тротоара.

На следващо място въззивникът сочи, че е налице противоречие между твърдения в исковата молба и представените доказателства по делото. В исковата молба било посочено, че на ищцата е оказана първа помощ в болница „Маджуров“, изразяваща се в преглед, рентгенография на носа, лицето и китката на лявата ръка, направени са няколко оперативни шева на носа и горната устна. Видно от представените документи обаче, установена била 3 само фрактура на носа, без данни за травматични промени на черепа и лява гривнена става, като не било посочено извършването на каквито и да е интервенции. Твърди, че при наличие на извършени интервенции, следва да бъде издаден амбулаторен лист. В приложената епикриза от МБАЛ „Бургасмед“, с посочена месторабота на ищцата – медицинска сестраАИПМП- лекарски кабинет д-р Костадинова, констатацията относно обективния статус на крайниците била „б.о“- т.е. без особености.

При изслушването на заключението на вещото лице Т. в съдебно заседание се изяснило, че документът представен от болница „Маджуров“ е документ за образна диагностика, от който може да се направи само заключение за „счупване на носните костици“. Експертът е посочил още, че ако е имало интервенция, е следвало да бъде издаден и амбулаторен лист, в който да бъде описано направеното. По отношение на представеното по делото медицинско направление с диагноза „контузия на лицето и лява ръка“ експертът посочил, че същото е издадено от хирургичен кабинет, но без да се установи за кое болнично заведение става въпрос, както и на коя дата е издадено, предвид извършената поправка в датата, извършена неясно кога и от кого. Същевременно вещото лице заявило, че при извършения на 21.11.2022г. преглед е установило оток и деформация на лявата китка, но предвид изминалия двегодишен период от процесното увреждане, намира, че тези травматични промени не са в причинна връзка с инцидента.

С оглед изложеното въззивникът счита, че наличните травматични проблеми на ищцата не са в причинна връзка с процесния инцидент.

За да приеме за установени претърпените от Д. С. неимуществени вреди, съдът кредитирал показанията на свидетелката С. – дъщеря на ищцата, въпреки че същото е пряко заинтересувана от изхода на делото, не е била очевидец на препъването на ищцата в неравност на тротоара, а освен това показанията й противоречали на заявеното от ищцата.

Затова намира за неправилен извода на съда, че по делото е установено по несъмнен начин, че на процесната дата ищцата се е спънала в разбит тротоар.

Съдебното удостоверение, приложено по делото, подписано от д-р Г.Милева, било изготвено осем дни след датата на инцидента, поради което не можело да отрази обективно причинно- следствената връзка между твърдения инцидент и настъпилите вреди.

Представените амбулаторни листи, подписани от д-р Костадинов и от д-р Гяуров, били издадени десет месеца по-късно, а обективното състояние на ищцата било отразено изключително по данни на ищцата.

На следващо място се изтъква, че с оглед твърдението на ищцата, че се е спънала в светлата част на деня, както и че се е прибирала по обичайния си маршрут към дома, то тя е следвало да подходи съобразно видимото състояние на тротоара. Затова въззивната страна счита, че ищцата не е проявила нужното внимание и предпазливост и е допринесла за настъпване на вредите. Освен това нямало нито един подаден сигнал за друг инцидент с преминаващи от там хора, въпреки че мястото е изключително натоварено. Тези факти следвало да бъдат отчетени при определяне размера на обезщетението.

На следващо място се сочи, че отговорността на общината не може да бъде ангажирана, тъй като не е налице противоправно действие или бездействие на служители на 4 общината, нито се установява наличие на причинно-следствена връзка между инцидента и претендираните увреждания. Представените медицински документи били съставени по данни на ищцата и не се ползват с материална доказателствена сила относно причинноследствената връзка, поради което според въззивника не следва да бъдат вземани предвид при формиране волята на съда. Снимковият материал, който бил оспорен от общината също не установявал, че инцидента е станал на посоченото място и посочената в исковата молба дата. Установена била единствено датата на представянето му пред нотариуса. Ищцата не ангажирала и доказателства, от които да се установява изключителност на преживените болки, т.е. същите да са били по-продължителни или по-силни от обичайните. Представената психологична оценка като частен документ не съставлявала доказателство, събрано по предвидения в ГПК ред. Затова намира присъденото обезщетение от 1000 лв. за прекомерно, несъответстващо на разпоредбата на чл.52 ЗЗД предвид интензитета на причинените имуществени и неимуществени вреди от претърпените травми.