Акт от 18.03.2024, Административен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 939

Велико

Търново, 18.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административния съд Велико Търново - II тричленен състав, в съдебно заседание на шестнадесети февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:

Председател:

КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ

Членове:

ДИАНА

КОСТОВА

ЕВТИМ БАНЕВ

При секретар П.И.и с участието на прокурора ВЕСЕЛА ДИМИТРОВА КЪРЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ЕВТИМ БАНЕВ кнахд № 20247060600081 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба, подадена от ...Д.М., като пълномощник на директора Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ /НТУ към АПИ/ – гр. София, срещу Решение № 614/ 20.12.2023 г. по АНД 1465/ 2023 г. по описа на Районен съд – Велико Търново. С обжалваното решение е отменено Наказателно постановление № BG25042023/1000/Р8-1260 от 07.09.2023 г., издадено от директора на НТУ към АПИ, с което на С.Д.И. с ЕГН **********, адрес ***, за извършено нарушение по чл. 179, ал. 3а от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и на основание същата законова норма, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 800,00 лв. и АПИ е осъдена да заплати на С.И., разноски по делото пред ВТРС, в размер на 480,00 лева.

Касаторът твърди незаконосъобразност на обжалваното решение, поради постановяването му в нарушение на закона и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – касационни основания по чл.

348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН. Развива подробни доводи за валидност, процесуална и материалноправна законосъобразност на наказателното постановление, издадено при безспорна установеност от обективна страна на санкционираното деяние и доказано авторството на нарушението. Счита, че съдът неправилно е приел наличието на неяснота в описанието на нарушението и неправилна правна квалификация на деянието, както и недоказаност на същото от субективна страна. От настоящата инстанция се иска да отмени обжалваното решение на ВТРС и разреши спора по същество като потвърди наказателното постановление, издадено на С.Д.И.. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатеното от ответника по адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание касаторът, чрез пълномощника си ...М., поддържа жалбата с направените искания, по съображенията изложени в нея и доразвити в хода на устните състезания.

Ответникът по касационната жалба С.Д.И. ***, редовно призован за съдебно заседание, не се явява и изпраща представител. В писмен отговор, чрез пълномощника си по делото ...

Н.В. ***, заявява, че оспорва жалбата. Счита, че решението на ВТРС е правилно и законосъобразно, и не страда от сочените от касатора пороци. Намира за правилни изводите на съда относно допуснато при издаването на отмененото НП, съществено нарушение на процесуални правила. Развива и подробни доводи по същество за недоказаност на извършено съставомерно деяние от обективна и субективна страна, тъй като управляваното от него ППС е оборудвано с бордово устройство за подаване на тол декларация, а от АНО не е установена причината за неподаването на такава и възможността въпросното неподаване да се дължи на виновно поведение на водача. На последно място развива доводи, че в случая е налице несъразмерност на наложената санкция спрямо дължимата такса, в противоречие с практиката на СЕС, даваща тълкуване на Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 г., изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г., предвид размера на незаплатената тол такса и многократно надвишаващия го такъв на наложената санкция. С тези доводи ответникът моли обжалваното решение да бъде оставено в сила, претендира присъждане на разноски за настоящото производство.

Участващият в делото прокурор от Окръжна прокуратура – Велико Търново заема становище за неоснователност на касационната жалба. Намира за правилни изводите на районния съд за незаконосъобразност на НП, издадено от директора на НТУ към АПИ, поради допуснато съществено нарушение на процесуални правила и недоказаност на санкционираното деяние. Счита обжалваното решение за постановено при напълно изяснена фактическа обстановка и правилно приложение на закона. Предлага същото да бъде оставено в сила.

Съдът, след като се запозна с подадената касационна жалба, представените по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното съдебно решение, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.

1 от АПК, от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими по силата на чл.

63в от ЗАНН. Като такава същата е процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство.

При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН проверка, съдът не установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт.

Въз основа на събраните в хода на административно-наказателното и съдебното производство доказателства, от районния съд е установена следната фактическа обстановка:

На дата 25.04.2023 г., в 14:10 часа на граничен контролно-пропускателен пункт Капитан Андреево в направление излизане от територията на Република България, е пристигнало пътно превозно средство влекач „Скания Р 440 ЛА“ с peг. № ***, с обща техническа допустима масимална маса - над 12 тона, 5 оси, собственост на „Елена логистика“ ЕООД с ЕИК *********, управлявано от С.Д.И.. При извършена проверка от инспектори в Териториална дирекция Бургас при на Агенция „Митнизци“, е било установено, че за посоченото ППС е засечено движение на дата 04.04.2023 г., в 05:45 часа, при гр. Килифарево, по път 55, км. 5+140, включен в обхвата на платената пътна мрежа. Движението на посочените дата и час е установено чрез техническо устройство № 20981, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на посочения пътен участък. За същото е генериран доказателствен запис (доклад) от електронната система, с номер на нарушението F946AC861EAC2CF9E053011F160AFA25.

Констатирано е, че за движението на ППС „Скания Р 440 ЛА“ с peг. № *** на 04.04.2023 г., в 05:45 часа по посочения пътен участък, не била заплатена дължимата пътна такса, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, чрез закупуването на маршрутна карта или чрез подаването на валидна тол декларация.

При така констатираното от участвал в проверката инспектор в „ТД Бургас“ при АМ към АПИ, на водача С.Д.И. е съставен АУАН № BG25042023/1000/Р8-1260 от 25.04.2023 г., за извършено на дата 04.04.2023 г., в 05:45 часа, нарушение по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП. Актът е връчен на нарушителя на датата на съставянето му, като последният е вписал „съгласен съм“. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срещу акта не са подадени писмени възражения. Въз основа на констатациите в АУАН, след изискване и получаване от „Елена логистика“ ЕООД, на данни за водача, който е управлявал автомобила на релевантната дата, от директора на Национално тол управление към АПИ е издадено Наказателно постановление № BG25042023/1000/Р8-1260 от 07.09.2023 г., с което на С.Д.И. за извършено нарушение по чл.

179, ал. 3а от ЗДвП и на основание същата законова норма, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 800,00 лева. Наказателното постановление е връчено на С.И. на дата 15.09.2023 г., жалбата срещу него пред РС – Велико Търново е подадена чрез АНО, на дата 26.09.2023 година. Пред районния съд санкционираното лице е оспорило от фактическа страна извършването на нарушението за което е наказано. В тази връзка е представило договор между собственика на процесното ППС „Елена логистика“ ЕООД и „Интелигентни трафик системи“ АД – гр. София от дата 21.02.2020 г., за предоставяне на услуги за електронно събиране на такси на база изминато разстояние и на база време. Съгласно чл. 2 от този договор, е уговорено предоставянето на услуги за електронно събиране на пътни такси за срока на договора и срока на ползване на бордоото устройство, включено в договора. Видно от чл. 3 на бордовите устройства са били доставени на собственика превозните средства и не е било спорно, че са монтирани на същите. В хода на съдебното следствие районният съд е приобщил документите от административната преписка, посочения договор и доказателства за компетентността на актосъставителя и АНО, изслушал е и показанията на свидетелите В.М./актосъставител/ и Н. Д., участвала при извършването на проверката на 25.04.2023 година. Въз основа на установените чрез тях обстоятелства и след извършване на проверка по отношение законосъобразността на АУАН и НП, районният съд е формирал извод за основателност на подадената пред него жалба. Той е приел наличието на съответната материална компетентност у актосъставителя и АНО, но е преценил че в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуални правила. Приел е, че в АУАН и НП неправилно е посочена нарушената материално правна норма, с което е нарушена императивната разпоредба на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, а словесното описание на нарушенето поржда неяснота коя от хипотезите на чл. 179, ал. За от ЗДвП е приета за установена. Въз основа на събраните доказателства съдът е приел и че санкционираното деяние не е бизспорно установено от субективна страна. Така мотивиран, районният съд е отменил обжалваното пред него наказателно постановление, като е присъдил разноски в полза на жалбоподателя във въззивното производство.

Постановеното от Районен съд – Велико Търново решение е правилно.

Обратно на бланкетно направените твърдения в касационната жалба, при постановяване на същото не са допуснати нарушения на процесуални правила и делото е попълнено с необходимия доказателствен материал, касаещ релевантните факти. Съдът е изпълнил задължението си за изясняване на обективната истина, чрез приобщаването на допустими и относими доказателства. Решаващият състав е формирал изводите си, след като е обсъдил значимите за разрешаването на спора обстоятелства, както и наведените от страните относими доводи и възражения. Делото пред въззивната инстанция е било приключено и решението е било постановено от законен състав и в границите на вменената му компетентност, като за проведените открити заседания са съставени протоколи. Не се установява при постановяването на обжалваното решение да е била нарушена тайната на съвещанието.

Решението на районния съд е постановено в съответствие с разпоредбите на закона.

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на компетентността им, определена съответно с чл. 189е, ал. 1, вр с чл. 167, ал. 3б от ЗДвП и чл.

189е, ал. 12 от ЗДвП, което се установява от приложените Заповед № ЗАМ-1434/ 32-263874 от 08.08.2022 г. на директора на АМ и заповеди с № ЧР-СП-НТУ-149/ 25.05.2023 г. и № РД-11-740/ 07.06.2023 г. на председателя на УС на АПИ.

Обосновани обаче са изводите на съда относно неспазване при издаването на НП на изискването по чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН. Както в АУАН, така и в наказателното постановление не е посочена материалноправната норма, чието нарушаване се претендира като основание за наложеното административно наказание. Изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН не са въведени произволно, а имат за цел да определят от една страна единството между нарушеното правило за поведение и твърдяното административно нарушение, а от друга да обезпечат извършването на контрол за законосъобразност. В процесния случай, както в АУАН, така и в НП е посочена само санкционната норма на чл.

179, ал. 3а от ЗДвП. В тази връзка настоящият състав не възприема тезата на касатора, че нормата едновременно съдържа правило за поведение и санкция, доколкото задължението за водача за предварително закупуване на маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или за изпълнение на съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, е въведено с разпоредбата на чл.

Разпечатката съдържа 37 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/feb68dc6-5839-4837-bde3-4275789e1c5a