Решение № 2493 от 26.05.2026, Административен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 2493

Пазарджик, 26.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пазарджик - XIV състав, в съдебно заседание на деветнадесети май две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

СТЕФАН ЖЕЛЕВ

При секретар ДЕСИСЛАВА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от съдия СТЕФАН ЖЕЛЕВ административно дело № 20267150700266 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба от Т. А. И., [ЕГН], от гр. Пещера, [улица], № 48, вх. „А“, ет. 5, ап. 15, чрез адвокат Д. А., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-0315-000008 от 03.02.2026 г., издадена от Т. Р. Т., на длъжност началник група при РУ – Пещера, към Областната дирекция на МВР – Пазарджик, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „з“, „гг“ от ЗДвП спрямо жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца.

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е немотивирана. Излагат се доводи за нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Иска се отмяна на заповедта и присъждане на сторените в производството разноски.

Ответникът - Т. Р. Т., на длъжност началник група при РУ – Пещера, към Областната дирекция на МВР – Пазарджик, не изразява становище по жалбата.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, доводите и становищата на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

На 02.02.2026 г., около 19:33 часа, в гр. Пещера, ул. „Петър Лазов“, Т. А. И. управлявал лек автомобил [Марка], модел „Голф“, рег. № РА88002МВ, лична собственост. Установено е, че от 28.10.2025 г. автомобилът е със служебно прекратена регистрация, поради липса на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. В тази връзка, против водача е съставен акт за установяване на административно нарушение: за нарушение на чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП. Впоследствие е издадена оспорената ЗЗПАМ, в която е описано извършеното от жалбоподателя административно нарушение по чл. 140, ал. 1, предл. 1от ЗДвП – управление на нерегистрирано по надлежния ред МПС. Поради това, на основание чл. 22 от ЗАНН и чл. 171, т. 1, б. „з“, „гг“ от ЗДвП на жалбоподателя е приложена ПАМ – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от 6 месеца.

В жалбата се твърди, че, жалбоподателят не е бил уведомяван прекратената регистрация, поради липсата на сключена застраховка. Веднага е предприел действия за сключването й (представена по делото), вследствие на което регистрацията на автомобила му е възстановена, а регистрационните табели на автомобила са му върнати.

При така установените факти съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима като подадена в законоустановения четиринадесетдневен срок по чл. 149, ал.1 АПК от лице, имащо правен интерес от оспорването, срещу подлежащ на обжалване административен акт.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Съдът намира, че процесната заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган съобразно с изискванията на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, според който принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. „а“, т. 6 и 7 ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица, както е в случая. Спазена е предвидената от закона писмена форма и съдържа съществените реквизити, визирани в чл. 59 от АПК, включително фактическите и правни основания за издаването й.

Чл. 171, т. 1, б. „з“, „гг“ от ЗДвП предвижда, че временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който при управление на такова е извършил нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца.

Чл. 175, ал. 3 от ЗДвП предвижда наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца и с глоба 500 лева водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.

В настоящия случай е установено, че жалбоподателят е управлявал моторно превозно средство със служебно прекратена регистрация, като деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 140, ал. 1, предл. първо от ЗДвП. По аргумент от тази разпоредба управлението на моторно превозно средство със служебно прекратена регистрация се приравнява на управление на нерегистрирано по надлежния ред МПС, поради което по правило е налице хипотезата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, която попада в приложното поле на чл. 171, т. 1, б. „з“, „гг“ от ЗДвП.

От събраните доказателства е безспорно установено, че в рамките на същия ден (02.02.2026 г., 20:37 часа) собственикът на лекия автомобил е сключил задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за автомобила, а от приложената справка от автоматизираната информационна система на МВР се установява още, че на същата дата – в 20:36 часа – е отразено служебно възстановяване на регистрацията на автомобила поради наличие на валидна застраховка. Несъответствието от една минута съдът намира за несъществено обстоятелство и приема, че то се дължи на разликите в настройките на използваните информационните системи на отделните субекти. Оспорената заповед е издадена на следващия ден – 03.02.2026 г., когато вече констатираното от контролните органи нарушение е било отстранено.

При така изложените обстоятелства, приложената мярка не съответства на целта на закона, тъй като причината, послужила като основание за прилагането й е била отстранена незабавно след нейното установяване. Принудителните административни мерки по чл. 171 от ЗДвП имат превантивен и преустановителен характер. Те не представляват санкция за вече извършено административно нарушение, а средство за предотвратяване или преустановяване на нарушение и за гарантиране на безопасността на движението по пътищата. Именно поради това тяхното прилагане следва да бъде съобразено с конкретната фактическа обстановка и с необходимостта от защита на обществения интерес, който законът цели да охранява.

В случая установеното нарушение е било преодоляно в рамките на същия ден. При тези обстоятелства прилагането на мярката "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" не допринася за постигане на целите на закона, тъй като противоправното състояние вече не съществува и липсва опасност от неговото продължаване.

Следва да се отчете и че законодателят е предвидил различни правни последици за подобно поведение. При липса на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ са уредени специални принудителни административни мерки – по чл. 171, т. 1, б. „е“ от ЗДвП спрямо водача и по чл. 171, т. 2, б. „в“ от ЗДвП спрямо самото пътно превозно средство – до отстраняване на нарушението. Отделно от това, при управление на моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред, законът предвижда и административнонаказателна отговорност по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, а в определени хипотези подобно поведение може да осъществява и състав на престъпление по чл. 345, ал. 2 от Наказателния кодекс. Наличието на тази многостепенна правна уредба налага принудителните административни мерки да се прилагат с оглед конкретните факти и тяхната превантивна цел, а не механично. Когато противоправното състояние е вече преодоляно и липсва опасност от неговото продължаване, прилагането на мярката по чл. 171, т. 1, б. „з“, „гг“ от ЗДвП губи своята превантивна и преустановителна функция и на практика се превръща в допълнителна санкция за вече извършеното нарушение, което е несъвместимо с правната природа на принудителните административни мерки по чл. 171 от ЗДвП.

При тази фактическа обстановка следва да бъде съобразен и принципът на съразмерност по чл. 6 АПК, съгласно който административните актове следва да ограничават правата и законните интереси на гражданите само доколкото това е необходимо за постигане на целта, за която са издадени. В конкретния случай противоправното състояние е било преустановено незабавно, поради което продължаващото действие на мярката води до ограничаване на правата на жалбоподателя без да е налице реална необходимост от административна принуда.

От изложеното съдът приема, че оспорената заповед е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в несъответствие с целта на закона, поради което следва да бъде отменена като незаконосъобразна.

С оглед изхода на делото, е основателно своевременно предявеното искане от страна на жалбоподателя за присъждане на разноски. На основание чл. 143, ал. 1 от АПК и § 1, т. 6 от ДР на АПК разноските следва да бъдат заплатени от ОД на МВР – Пазарджик в размер на 380,11 евро, равняващи се на 743,43 лева, от които 375 евро за адвокатско възнаграждение и 5,11 евро държавна такса.

Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-0315-000008 от 03.02.2026 г., издадена от Т. Р. Т., на длъжност началник група при РУ – Пещера, към Областната дирекция на МВР – Пазарджик.

ОСЪЖДА Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи - Пазарджик да заплати на Т. А. И., [ЕГН], от гр. Пещера, [улица], № 48, вх. „А“, ет. 5, ап. 15 сумата от 380,11 евро (триста и осемдесет евро и единадесет евроцента), равняваща се на 743,43 лева (седемстотин четиридесет и три лева и четиридесет и три стотинки), разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия:

(П)

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�