Решение № 4086 от 19.10.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4086 гр. Пловдив, 19.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Огняна Анг. Димитрова като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20235330111454 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба от „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК 123526430 против Л. А. К., с която са предявени обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът твърди, че в качеството си на краен снабдител, на основание чл. 98а от Закона за енергетиката, продавал ел. енергия на клиентите си при публично известни общи условия, които за потребителите влизали в сила без изрично писмено приемане. Обектът, чийто ползвател бил ответникът, находящ се в ***************, бил снабдяван с ел. енергия, като същият се индивидуализирал с измервателна точка № *********, а за ответника бил открит клиентски номер *********. Потребителят имал задължението да заплаща консумираната ел. енергия в сроковете по Общите условия, като в изпълнение на задълженията си като краен снабдител, ищецът доставил на ответника за периода 23.10.2022 г. – 22.12.2022 г. ел. енергия на обща стойност 357.06 лева. При забава в плащането, на основание чл. 27, ал.1 от общите условия, клиентът дължал и лихва от деня на забавата, която в конкретния случая възлизала на сумата от общо 13 лева за периода 13.12.2022 г. – 24.04.2023 г. За неплатените задължения били издадени фактури, в които са посочени падежи за плащане, период, размер на дължимата сума, както и размер и период на обезщетението за забава. Предвид неизпълнение на задълженията на ответника да плати търсените суми, ищецът подал против него заявление за издаване на заповед за изпълнение.

Предвид неизпълнение на задължението за погасяване на горепосочените суми, срещу ответника било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение. По образуваното заповедно производство, по частно гр. дело № 5609/2023 г. на ПРС, ХІI гр. състав, била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за посочените суми, ведно с разноски – държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Заповедта била връчена на по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което за ищеца се породил правен интерес да предяви настоящите искови претенции в срока по чл. 415 ГПК. Моли се исковете да бъдат уважени.

Претендират се законна лихва върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението, а именно 24.04.2023 г. до окончателното погасяване, както и разноските за заповедното и 1 настоящото производство.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от назначения особен представител на ответника – адв. П., с който оспорва предявените искове като неоснователни. Твърди се исковете са допустими, но неоснователни.

Оспорва исковете по основание и размер.

Оспорва качеството потребител на ответника Л. А. К. за консумирана ел. енергия, доставена от ищеца на адреса в ***************, за процесния период.

На следващо място оспорва ищецът да е доставил ел. енергия в обекта на ответника, тъй като от приложените към исковата молба доказателства, не ставало ясно как е отчетено твърдяното потребление от ищеца, липсвала детайлна разбивка на потребената ел. енергия.

Сочи, че твърдените задължения по процесните фактури следва да показват консумираната енергия на краен потребител, какъвто не бил процесния случай.

Моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 5609/2023 г. на ПРС, XIІ гр. състав, вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 вр. с ал. 1 ГПК, а исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в месечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК и съответстват на вземанията по заповедта за изпълнение.

Предвид изложеното, съдът приема, че установителните искове, по реда на чл.422 ГПК са допустими, тъй като са предявени в срок, в резултат от своевременно депозирано възражение от длъжника в заповедно производство, имащо за предмет същите вземания.

Относно тяхната основателност, съдът приема следното:

В тежест на ищеца е да докаже, че ответникът има качеството на клиент на ел. енергия, като собственик или ползвател на сочения обект, че имотът му е електрифициран, както и изправността си – че през процесния период е доставял договореното количество и качество ел. енергия в него, но съответната услуга, както и цената за предоставените мрежови услуги, не са били заплатени в определените срокове, т.е. да докаже, както по основание, така и по размер дължимостта на претендираните суми от ответника.

Ответникът следва да проведе насрещно доказване по тези факти, респ. онези положителни факти, които изключват твърденията в исковата молба, а при доказване на всички предпоставки на вземането – да докаже, че е погасил.

При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира главния иск за неоснователен, поради следните съображения:

Няма спор по делото, че ищецът има качеството на краен снабдител по смисъла на Закона за енергетиката /ЗЕ/, като притежаващ лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия № Л-141-11 от 13.08.2004г., издадена от ДКЕВР. Това е отразено и в Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване” АД - чл. 2, ал. 1, чл. 3 и следващите, които са одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-13 от 10.05.2008 г. Според нормата на чл. 98а ЗЕ, продажбата на електрическа енергия от крайния снабдител на потребители се осъществява при публично известни общи условия, а в чл. 35, ал. 1 от ОУ на оператора е предвидено, че тези общи условия влизат в сила тридесет дни след първото им публикуване, без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Следователно, за възникване на правоотношението по покупко продажба на ел. енергия, не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата, защото обвързаността между страните 2 възниква по силата на закона. За възникване на облигационна връзка, обаче и за пораждане на задължение, за който и да е субект, да заплати стойността на потребени услуги за консумирана електроенергия, е необходимо да се установи, че той има качеството на клиент - потребител на тези услуги. Според нормата на чл. 1, т. 4 от ОУ, „клиент” на ел. енергия е потребител физическо лице - собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на „ЕВН България Електроразпределение” АД, съгласно действащото законодателство, което ползва електрическа енергия за домакинството си, респ. потребител на електрическа енергия за стопански нужди е физическо или юридическо лице, както и лице на издръжка на държавния или общинския бюджет, което купува електрическа енергия за стопански и/или обществени нужди за обект, присъединен към електроразпределителната мрежа на „ЕВН България Електроразпределение” АД, съгласно действащото законодателство.

Доказателства за това, че ответникът е собственик на имота, или потребител на услуги, предоставени от ищеца за процесния период, не бяха ангажирани по делото в предвидените преклузивни срокове по ГПК. От приложеното писмо от Община Пловдив, отдел МДТ, се установява, че ответникът не е подавал декларация по чл. 14 ЗМДТ.

Ищецът не установи една от необходимите предпоставки за възникване на облигационна обвързаност между страните и пораждане на задължения за заплащане на претендирани суми за доставена електроенергия.

Ето защо, съдът приема, че ищецът не доказа ответникът да има качеството на клиент /потребител/ на предоставените от него услуги за исковия период – той не е материалноправно легитимиран да отговаря по претенцията, като не се установява да е собственик или ползвател на обекта, до който е доставена и впоследствие начислена ел. енергия, чиято стойност се претендира за установяване в настоящия процес.

Освен това, в открито съдебно заседание, ищецът представя счетоводна справка за извършени плащания от 27.09.2024 г. по претендираните от него суми за главни и акцесорни вземания.

Предвид изложеното и на основание чл. 235, ал.3 ГПК, след като съобрази изявленията на ищеца за настъпване на факти, след предявяване на исковете, които са от значение за спорното право, изразяващи се в погасяване на вземанията, съдът намира, че предявените искове следва да бъдат отхвърлени, доколкото кредиторът се счита за удовлетворен.

Предвид изложеното, предявените искове се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени, както по отношение претендираната главница, така и по отношение на акцесорния иск за мораторно обезщетение.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ответника, на основание чл. 78, ал.3 ГПК. Няма доказателства за сторени такива, поради което не се присъждат.

За пълнота, съдът отбелязва, че въпреки заплащането на претендираните от ищеца процесни суми, в хода на процеса, на ищеца не следва да се присъждат разноски, тъй като исковете се отхвърлят, поради тяхната недоказаност. Обстоятелството, че претендираните суми са заплатени в хода на процеса, не обосновава изводът, че именно ответникът е заплатил процесните суми, поради което и не следва да се ангажира отговорността му за разноски по делото.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

3

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК 123526430 против Л. А. К., ЕГН **********, обективно съединени искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между страните, че Л. А. К., ЕГН ********** дължи на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД следните суми: 357.06 лева – главница, представляваща стойност на доставена електрическа енергия в обект на потребление, находящ се в ***************, ИТН: *********, за периода 23.10.2022 г. – 22.12.2022 г.; 13 лева – обезщетение за забава за периода 13.12.2022 г. – 24.04.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от постъпване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда –24.04.2023 г. до окончателното погасяване, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 2625/25.04.2023 г. по ч.гр.д. № 5609/2023 г. по описа на ПРС, XІІ гр.с.

Решението може да се обжалва пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4