Решение № 11841 от 06.07.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11841 гр. София, 06.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20211110159037 по описа за 2021 година Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал.

1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал.

1 ЗЗД за установяване съществуването на вземания на ищеца спрямо ответника, съответно за сумата в размер на 2066,59 лв. – главница, представляваща неплатена цена на доставена топлинна енергия през периода от 01.07.2017г. до 30.04.2020 г., за топлоснабден имот, находящ се в /АДРЕС/, аб. № ******, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 29.04.2021г. до окончателното плащане, сумата в размер на 321,87 лв. – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018г. до 13.04.2021 г., както и суми за дялово разпределение 12,91 лв. –главница за периода от 1

01.08.2019г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва за периода от 29.04.2021г. до изплащане на вземането и 1,36 лв. – лихва за периода от 01.10.2019г. до 13.04.2021 г. и за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 01.06.2021 г., в производството по ч.гр.д. № 24545/2021 г. по описа на СРС, 45-ти състав.

Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Въз основа на сключен договор от ищцовото дружество разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда-етажна собственост се извършвало по системата за дялово разпределение, което било възложено на /ФИРМА/, поради което последното се иска да бъде привлечено в производството като трето лице – помагач, предвид евентуално предявяване на регресни претенции срещу него при отхвърляне на исковете.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, в който оспорва исковете като неоснователни и недоказани. Заявява, че не е налице облигационно 2 отношение между страните, тъй като ответникът не е ползвател на процесния имот. Релевира правопогасяващо възражение за давност. Оспорва иска за мораторна лихва, тъй като ищецът не бил ангажирал доказателства за публикуване на сумите в сйта на дружеството, или по друг начин, респективно не е установил изпадането на ответника в забава. Оспорва дължимостта на дължимите суми за услугата „дялово разпределение“. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

В съдебно заседание ищецът /ФИРМА/, редовно призован, се представлява от юрисконсулт К., който поддържа исковата молба и моли за уважаване на исковете.

В съдебно заседание ответникът Н. С. Н., редовно призован, не се явява, не се представлява. С молба с вх. № 97584/07.04.2023г. поддържа отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на исковете.

Третото лице – помагач, конституирано на страната на ищеца – /ФИРМА/, редовно призовано, не изпраща представител.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото писмени доказателства и като ги обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл.

235 ГПК и чл. 12 ГПК приема за установено от фактическа страна следното:

Съобразно правилата за разпределение на

3 доказателствената тежест в процеса на основание чл.154, ал.1 от ГПК, в производството ищецът следва да докаже фактите, от които произтича вземането му. В тежест на ищеца е да докаже основанието, което поражда претенцията му, както и размера на същата. Ищецът следва да доказва, че ответникът има качеството потребител на топлинна енергия съгласно цитираните от него правни разпоредби в рамките на процесния период, ползването на топлинна енергия през процесния период в количество, съответно на начислените суми формиращи начислената главница за ТЕ и периода и размера на обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже възраженията си срещу вземането, поради което отрича съществуването на спорното право, както и положителният факт на плащането. При релевирано в срока по чл. 131 от ГПК възражение за давност в доказателствена тежест на ищеца е да докаже основания за прекъсване/спиране на давностния срок.

Исковете са допустими, като предявени от надлежна страна в полза на която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в производството по ч.гр.д. № 24545/2021г. по описа на СРС, 45-ти състав, в срока по чл. 415 от ГПК и при подадено в срока по чл. 414 от ГПК възражение от ответника.

От приетия по делото Нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден 4 недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ /отм./ от 05.10.1979г. И. С. Д. и ответника Н. С. Н. са признати за собственици на ап.№ 74, находящ се в /АДРЕС/. С делбен протокол от 16.03.1981г. топлоснабденият имот е поставен в дял на ответника Н. С. Н.. От приетия по делото Протокол от ОС на ЕС от 01.07.2000г., се установява, че собствениците на самостоятелни обекти в сградата на /АДРЕС/, са взели решение за сключване на договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство”, като за целта са упълномощени конкретни лица да подпишат договор с /ФИРМА/. Като необжалвано решението е влязло в законна сила и обвързва собствениците на самостоятелните обекти в СЕС, включително и техните правоприемници, какъвто е ответника. От името на ЕС е сключен договор № 2916/15.08.2002г. с /ФИРМА/, като обстоятелството, че именно /ФИРМА/ извършва услугата „топлинно счетоводство“ не се оспорва в производството.

Договора е сключен за срок от пет години /чл. 2.4 от него/, с опция за удължаване на срока автоматично с една година, в случай, че никоя от страните не го прекрати с писмено предизвестие, дадено един месец преди изтичане на срока на договора. По делото не са представени доказателства за отправено такова предизвестие.

Приложимите Общи условия за продажба на топлинна енергия, действащи към процесния период са Общите условия, одобрени с Решение № ОУ-01/27.06.2016г. на ДКЕВР, приети по делото, с оглед процесния период.

5

По смисъла на ЗЕ потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата на вещно или по силата на облигационно право на ползване. По силата на закона - чл.150 от ЗЕ, между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни Общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя.

Договорът за продажба на топлинна енергия е неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на топлопреносното дружество и ползването й от потребителя. Потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди, като ползва топлоснабдения имот по силата на вещно или по силата на облигационно право на ползване. Предвид тези разпоредби облигационната връзка по договора за доставка на топлинна енергия възниква ex lege от момента на възникване на вещното или облигационно право на ползване. В съответствие със Закона за енергетиката страна по облигационното правоотношение за продажба на топлинна енергия е потребителят на топлинна енергия, какъвто може да бъде само физическо лице-собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или 6 природен газ за домакинството си. Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от /ФИРМА/ на потребители в град София според която „купувач може да бъде физическо лице, потребител на топлинна енергия за битови нужди, който е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда”. Анализът на горните разпоредби води до извода, че собственикът на топлофицирания недвижим имот е длъжник към топлопреносното предприятие за доставената в имота топлинна енергия в случаите, когато е носител на всичките три елемента от правото на собственост- право да владее, да ползва и да се разпорежда с вещта.

В конкретиката на случая, съдът приема, че ответникът има качеството „потребител“ на топлинна енергия, доколкото е собственик на имота и няма индикации по делото да е транслирал имота в чужда правна сфера.

По делото не се оспорва количеството на доставената в имота топлинна енергия, както и размера на нейната цена, именно поради и което обстоятелство съдът не е допуснал изслушване на СТЕ.

Вещото лице по изслушаната ССчЕ е установило, че прогнозно начислените суми за процесния период за отопление на имота са на стойност от 2339,71 лева., а след 7 изравняване сумата от 2066,59 лева, като на абоната са начислени и суми за дялово разпределение, за периода от 01.08.2019г. до 30.04.2020г. в размер на 12,91 лева.

Мораторната лихва върху главницата от 2066,59 лева, за периода от 15.09.2018г. до 13.04.2021г. е изчислена на стойност от 333,59 лева, а върху главницата от 12,91 лева на стойност от 1,55 лева, за периода от 01.10.2019г. до 13.04.2021г.

По гореизложеното съдът приема, че ищецът доказа главните си искове по основание. Не се оспорва и доставката на топлинна енергия в имота в претендирания размер, който се и установи от изслушаната ССчЕ.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е релевирал правопогасяващо възражение за давност. С оглед разпоредбата на чл. 155 от ЗЕ и приложимите Общи условия, потребителите на топлинна енергия заплащат цената й на месечни вноски. Задължението на потребителите за заплащане месечно на цената на консумираната топлинна енергия представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. „в” от ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време – месец, еднородни задължения, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени в Общите условия интервали от време. В този смисъл са задължителните за съда указания, дадени с Тълкувателно решение № 3 от 8

18.05.2012 г., постановено по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГК и ОСТК на ВКС. За приложението на специалната погасителна давност, съгласно цитираната разпоредба, не е необходимо плащанията да са еднакви по размер.

Следователно и вземанията на /ФИРМА/ към потребителите се погасяват с изтичане на тригодишен давностен срок. В този смисъл е и практиката на ВКС – Решение № 168 от 22.12.2009 г., постановено по т.д 408/2009 г. по описа на ВКС, II т.о., Решение № 172 от 23.12.2010 г., постановено по т.д. № 180/2010 г. по описа на ВКС, І т.о. и др. Тригодишният срок, посочен в чл.111, б „в” от ЗЗД, с изтичане на който вземанията за цената на /ФИРМА/ се погасяват, започва да тече от деня, в който всяко едно месечно вземане е станало изискуемо – чл.114, ал.1 ЗЗД.

Това вземане е срочно, тъй като в общите условия от 2016г. е предвидено, че плащането на месечните суми се извършва след изтичане на 45-дневен срок след изтичане на периода, за който са отчетени. Следователно вземането за цена за потребената енергия за текущия месец става изискуемо от петнадесето число на втория месец, следващ отчетния за процесния период. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е подадено в съда на дата 29.04.2021г., когато давността е прекъсната, а впоследствие е спряла да тече. Това означава, че претендираните от ищеца изискуеми вземания преди дата 29.04.2021г. са погасени по давност. Това са вземания за периода от 01.07.2017г. до м.02.2018г.

9 включително са погасени по давност, които според изслушаната по делото експертиза възлизат на сумата от 583,15 лева, която сума следва да бъде приспадната от сумата от 2066,59 лева, или иска за главница за доставена топлинна енергия в имота следва да бъде уважен до размера на сумата от 1483,44 лева, а за сумата от 583,15 лева, разликата над уважената сума от 1483,44 лева до размера на пълно предявената от 2066,59 лева, следва да бъде отхвърлен.