Решение № 187 от 12.03.2026, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 187 гр. Ш, **/**/**** г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Ш, V-И СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Зара Ех. И.а при участието на секретаря С Любч. Д като разгледа докладваното от Зара Ех. ИВАНОВА Гражданско дело № ****363010**** по описа за **** година

Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК-отрицателен установителен иск.

Делото е образувано по искова молба подадена от Ж. В. И., ЕГН **********, адрес: гр.Ш, ул.“*******“ №17 срещу Х. М. А., ЕГН **********, адрес:гр.Ш, ул.“**********“ №10, в която посочва, че е наследник на майка си М Р Т, починала на **/**/**** Майка му получила от ответника в заем парична сума, за което бил подписан Договор за заем, обезпечен с договорна ипотека, за което е съставен Нотариален акт за заем и учредяване на договорна ипотека №17, том VІІ, рег. №****, дело №***/**** г. на Нотариус Св. С рег. №*** при Нотариалната камара. На **/**/**** г. между майка му и ответника било сключено допълнително споразумение към нотариалния акт за заем и учредяване на договорна ипотека, като сумата била намалена от 32 800 лв. на 19680 лв. Твърди, че ответникът депозирал молба на **/**/****г. до Имотен регистър за подновяване на учредената ипотека върху имота, подробно описан в Нотариален акт за заем и учредяване на договорна ипотека №17, том VІІ, рег. №****, дело №***/**** г. С нотариална покана от **/**/**** г. на Нотариус Св. С ищецът направил възражение за погасяване по давност на задължението по описания договор, но ответникът не направил изявление, че признава възражението за давност. Твърди, че погасителната давност настъпва в периода **** г. до **** г. Предвид горното моли да бъде постановено решение по силата на което да бъде признато за установено по отношение на ответника, че не дължи сумата от 1250 лева, предявена като частичен иск от общо 32 800 лева, по договор за заем, сключен с Нотариален акт за заем и учредяване на договорна ипотека №17, том VІІ, рег. №****, дело №***/**** г. на Нотариус Св. С рег. №*** при Нотариалната камара , като погасено по давност.

1

В срока по чл.131 от ГПК от ответника е постъпил писмен отговор, в който твърди, че исковата молба е нередовна, евентуалнонеоснователна.Основното му възражение е, че течението на погасителната давност е прекъснато, т.к. ответникът е направил признание на вземането.

Съдът въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства прие за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото e представено Удостоверение за наследници изх.

№****/**/**.****г., от което е видно, че ищецът е син и единствен наследник на М Р Т и като такъв отговаря и за задълженията на наследодателя. Също не е спорно и се установява от събраните писмени доказателства, че между наследодателя М Р Т и ответника Х. М. А., е сключен Договор за заем обезпечен с договорна ипотека, за което е съставен Нотариален акт за заем и учредяване на договорна ипотека №17, том VІІ, рег. №****, дело №***/**** г. на Нотариус Св. С рег. №*** при Нотариалната камара. По силата на този договор майката на ищеца е получила в заем сумата 32 800 лева. В нотариалния акт е уговорен срок за връщане на заетата сума – до 1**/**/****г.

Впоследствие са подписани допълнителни споразумения, като в титулната част на второто по ред споразумение от **/**/****г. като кредитор е вписано името на ответника, но е подписано от трето лице, което съобразно доказателствата по делото се явява брат на кредитора. Не е необходимо да се изследва факта доколко това споразумение е породило правно действие, защото с него единствено се променя падежа на задължението, което с оглед конкретните обстоятелства, които ще бъдат изложени не променя правните изводи относно спорния въпрос за изтичане на погасителната давност.

Със споразуменията се променят параметрите на договора за заем, а именно размера на дължимата сума и срока за връщането и. С първото, надлежно подписано от страните по договора за заем се приема, че дължимата сума е 19 680 лева, а срокът за връщането и е **/**/**** С второто (последно) споразумение от **/**/****г. (подписано от третото лице), страните отсрочват падежа, като се съгласяват, че крайният срок на връщане на заема е **/**/**** Без значение коя от двете дати ще се приеме за действително уговорен падеж, от който на основание чл.114, ал.1 от ЗЗД е започнала да тече погасителна давност, до датата посочена от ответника за извършено признание на вземането – **/**/****г., погасителната давност, която съобразно чл.110 от ГПК е пет години, е изтекла.

Ответникът възразява, че течението на погасителната давност е прекъснато на основание чл.116, б.“а“ от ЗЗД- поради извършено признание на задължението, поради което към момента на подаване на исковата молба не е изтекла.В тази насока заявява, че през 2021г. ищецът заявил изрично, че признава задължението.

От изложеното вече по-горе, а именно, че погасителната давност за вземането е изтекла на **/**/****г. е видно, че момента за който ответникът твърди, че е налице признание на вземането е след тази дата. В практиката на ВКС (напр. Решение №**/**/**/****г. по гр.д.№***/****г. на II ГО на ВКС,.и 2 д р . ), безпротиворечиво и последователно е прието разбирането, че признанието по смисъла на чл.116, б.“а“ от ЗЗД трябва да е направено преди да е изтекъл давностният срок. В Решение №617/27.06.2000г. на ВКС по гр.д.№689/1999г. на I ГО, изрично е изяснена причината защо признанието след изтичане на срока на давността е без правно значение. Такова признание не може да заличи последиците на давността, тоест преклудираната възможност да се иска защитата на материалното право. Именно такъв е и настоящият случай- твърди се, че признанието е направено едва през 2021г., когато давността вече е изтекла и затова не би могло да я прекъсне.

Независимо от горното, следва да се анализира доказателствената стойност на показанията на свидетелите Д М. А. и Р В П, разпитани по искане на ответника, в чиито твърдения се съдържат данни за извършено от ответника признание на вземането, т.к. отново в съдебната практика на ВКС е застъпено становището, че признанието на вземането, след изтичане на погасителната давност може да се възприеме като отказ от вече изтеклата такава- чл.113 от ЗЗД. За да се тълкуват правилно показанията на свидетелите, следва да се изяснят някои характеристики на признанието, относими и към отказа от изтекла погасителна давност, които са възприети от съдебната практика. Направеното след изтичане на срока признание на вземането трябва да отговаря на няколко изисквания - това волеизявление следва да е ясно и недвусмислено за целените последици и да индивидуализира задълженията, за които се прави. Законодателят не е поставил изискване за форма на това изявление, поради което и за действителността на същото не е нужна специална форма. Възможно е отказът да не е изричен, а да е мълчалив, но само ако от съдържанието на изявлението може да се направи недвусмислен извод, че длъжникът не желае да се ползва от последиците на изтеклата погасителна давност в негова полза за конкретно вземане. Последното и найважно изискване е да е отправено до кредитора. Относно последното е постановено Тълкувателно решение №4/2019г. на ОСГТК по т.д.№4/2019г. на ВКС, според което за да е налице прекъсване на давността по чл. 116, б. „а“ от ЗЗД, изявлението или действието на длъжника, в което се обективира признаването на вземането, следва да е адресирано до кредитора или до негов представител по начин, по който с оглед обстоятелствата е нормално признаването да достигне до знанието на кредитора. В мотивите на решението се уточнява, че е изявлението или действието, в което се обективира признаването, следва да бъде насочено към кредитора или негов представител. Всяко друго изявление за наличие на конкретен дълг, направено пред трето лице, в което не е обективирано намерението на длъжника признанието да достигне до знанието на кредитора, представлява единствено изявление за неизгоден за длъжника факт, който сам по себе си обаче не може да обуслови прекъсване на давността на основание чл. 116, б. „а“ ЗЗД.

Съобразявайки се с горните постановки, съдът приема, че показанията на свидетелите Д М. А. и Р В П не доказват, надлежно направен от ищеца отказ от изтеклата погасителна давност. Според показанията на св. Д М. А.брат на ответника, Ж. И. му се обадил по телефона на **/**/****г. След това на 1**/**/**** г. отново се обадил и искал телефонния номер на ответника , 3 т.к. го бил загубил и искал лично с него да разговаря. Заявил, че има намерение да продаде наследствен имот и по този начин да се снабди със средства за връщане на заема. Твърди, че при тези разговори на **/**/**** г. и на 1**/**/**** г., Ж. ясно и красноречиво декларирал, че ще погаси сумата, която дължи.

Тези твърдения се потвърждават и от показанията на св.Р В П - общ приятел на ответника и горепосочения свидетел, поради което съдът ги възприема като достоверни.

Първият очевиден извод е, че изявленията на ищеца не са заявени пред ответника или негов представител. Вярно е, че първият св. Д М. А., като близък роднина на ответника е бил наясно със съществуващите между страните правоотношения, но не се явява законен или упълномощен представител на кредитора. Самият факт, че ищецът е изказал желание да получи телефонния номер на ответника и да разговаря с него, разкрива факта, че длъжникът не е възприемал св. Д М. А. като представител на кредитора.

Както е посочено в цитираното ТР, изявлението за наличие на дълг пред трето лице, без изричното изявление на длъжника това признание да достигне до кредитора е факт без правно значение относно течението на погасителната давност или отказа от такава. Извън горното, при провеждането на тези разговори са възникнали спорове относно размера на дълга, което обстоятелство изключва възможността изявлението на ищеца да се възприеме като отказ от изтеклата погасителна давност.

В заключение съдът приема, че вземането на ответника възникнало по силата на Договор за заем, съдържащ се в Нотариален акт за заем и учредяване на договорна ипотека №17, том VІІ, рег. №****, дело №***/**** г. на Нотариус Св. С рег. №*** при Нотариалната камара е погасено по давност, поради което предявеният частичен иск се явява основателен.

Предвид изхода от предявения иск и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът дължи на ищеца деловодни разноски в размер на 2 150 лева.

Съобразно приемането на Закона за въвеждане на еврото в Република България, всички посочени по-горе суми в лева, следва в диспозитива на акта да бъдат присъдени в евро.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Ж. В. И., ЕГН **********, адрес: гр.Ш, ул.“*******“ №17 не дължи на Х. М. А., ЕГН **********, адрес:гр.Ш, ул.“**********“ №10, сумата 639,11 евро (шестстотин тридесет и девет евро и единадесет евроцента), предявена като частичен иск от 16 770,37евро (шестнадесет хиляди седемстотин и седемдесет евро и тридесет и седем евроцента), представляваща заем по Договор за заем, съдържащ се в Нотариален акт за заем и учредяване на договорна ипотека №17, том VІІ, рег.

№****, дело №***/**** г. на Нотариус Св. С рег. №*** при Нотариалната 4 камара, поради погасяването му по давност.

ОСЪЖДА Х. М. А., ЕГН ********** да заплати на Ж. В. И., ЕГН ********** деловодни разноски в размер на 1099,28 евро (хиляда деветдесет и девет евро и двадесет и осем евроцента).

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд-Ш.

Съдия при Районен съд – Ш: _______________________

5