Решение № 1544 от 12.11.2019, Районен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

Р

Е Ш Е

Н И Е

В ИМЕТО НА НАРОДА

Номер………………………12.11.2019 година……..…….……..Град Стара Загора

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД……….…..Седми граждански състав

На…осемнадесети октомври…….……...……….……………….……..Година 2019

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СВИЛЕН ЖЕКОВ

Секретар

Ралица Димитрова….……………………………………………………….

Прокурор……….…………………………………………….………………………… като разгледа докладваното от……………….….………….……съдия Св. ЖЕКОВ гражданско дело номер 1741……по описа за 2019…………….……..……...година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 103 - 257 от

Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание – по чл. 422, ал. 1, вр. чл.

415, ал. 1 ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 323,35 лв., представляваща цена на допълнително начислена електрическа енегрия по фактура № **********/14.03.2017 г. и за сумата от 56,77 лв. представляваща лихва за забава за периода 25.03.2017 г. – 16.12.2018 г., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение.

Ищецът „ЕВН България Електроснабдяване”

ЕАД твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, по реда на чл. 410 ГПК за вземанията си към Г.И.Ж., в размер на 323,35 лв. В резултат на това било образувано ч.гр.д. № 6430/2018 г. по описа на Старозагорски районен съд и издадена заповед за изпълнение. Тъй като ответникът бил уведомен по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК били предявени настоящите установителни искове.

Ищецът поддържа, че в качеството си на краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката, продава електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия.

Действащите общи условия през процесния период са Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008 г. и влезли в сила на 27.06.2008г. сочи, че се намира в договорни правоотношения с ответника с предмет предоставяне на електрическа енергия срещу заплащане. По силата на чл. 7, т.1 от общите условия, ищецът е поел задължение да снабдява с електрическа енергия обекта на потребление на ответника, а именно: ИТН /измервателна точка номер/: 4058497, находящо се в с.

Калитиново, общ. Стара Загора. За клиента Г.И.Ж. бил открит клиентски номер **********. Ответникът от своя страна, съгласно чл. 11, т. 1 от общите условия, се е задължила да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и по начините, определени в същите - чл. 18, ал. 1 и ал. 2. На 08.11.2016 г. по реда на ОУ за пренос на ел.енергия през електроразпределителната мрежа на ищцовото дружество, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-014/10.05.2008 г. и в съответствие с разпоредбите на раздел VIII от Правилата за измерване на количеството ел.енергия, служители на дружеството извършили проверка на обекта на ответника, като за това бил съставен Констативен протокол № 271155/08.11.2016 г., като при извършването й присъствал представител на ответника – Х. В. Ж. и Валентин Вълев – служител на РУ Стара Загора. Проверката била извършена при спазване на правилата на чл.37 и чл.63 от ОУ, като било установено, че електромерът не съответствал на метрологичните и технически изисквания, тъй като не измервал консумираната енергия и съответно същата останала незаплатена.

На основание установената манипулация и чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ във вр. с чл. 48, ал.2 и чл.51, ал.1 от Правилата за измерване на количеството ел.енергия, приети от ДКЕВР, във вр. с чл. 54, ал.2 от ОУ на ищцовото дружество била издадена фактура на стойност 323,35 лева, с падеж 24.03.2017 г. На ответника били начислени допълнителни 2236 kWh за период от 90 дни - 10.08.2016 г. до 08.11.2016 г. Поради забава в заплащане на консумираната ел. енергия, ответникът дължал и законна лихва в общ размер от 56,77 лв. за периода от 25.03.2017 г. до 16.12.2018 г. За задължението била издадена фактура № **********/14.03.2017 г. на стойност 323,35 лева.

Поради това моли съда да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 323,35 лв., представляваща допълнително начислена електрическа енергия за периода 10.08.2016 г. до 08.11.2016 г., сумата от 56,77 лв. представляваща обезщетение за забавено плащане, за периода от 25.03.2017 г. до 16.12.2018 г., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /17.12.2018г./, до окончателното изплащане на задължението.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който особеният представител на ответника счита, иска за допустим, но неоснователен. Счита предявения иск срещу ответника за неоснователен поради това, че същият следвало да заплаща консумираната от него ел. енергия, което свое задължение той изпълнявал. Сочи също, че твърдението в исковата молба, че електромерът не съответствал на метрологичните и технически изисквания, не можело да се вмени на ответника като вина в качеството му на краен потребител. Ответникът не притежавал необходимите технически познания, което да му позволяло да направи преценка на изправността на този електромер. Твърди, че от исковата молба не ставало ясно, дали този електромер въобще не отчита консумирана електрическа енергия, или такава в друг размер, както и че не било посочено в по-малък или по-голям. Заявява, че оспорва изцяло представения с исковата молба констативен протокол № 271 155 от 08.11.2016 год. за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване, като твърди, че този протокол бил съставен в отсъствие на ответника, същия не бил подписан лично от него или от упълномощено от него лице. В този протокол били записани като присъстващи 2 лица, за които не било пояснено в какво качество присъствали по време на проверката, дали имат необходимите технически познания, както и че липсвали каквито и да са данни за тях, а именно: ЕГН, адрес, в какви отношения са с ответника и др. Оспорва истинността и на представените справка за коригиране на сметката за електроенергия, както и фактура № 1 *********/14.03.2017 г. и препис-извлечение от сметка. Особеният представител на ответника твърди, че е налице съществено разминаване в обстоятелствената част на исковата молба и констатациите в констативния протокол, а именно: в констативния протокол било записано, че абоната бил изключен за неплащане, а в исковата молба било записано, че при извършената проверка било установено „че електромерът не съответствал на метрологичните и технически изисквания, тъй като не измервал консумираната енергия в резултат на извършена манипулация“.

Моли съда да отхвърли предявения иск, като неоснователен и недоказан.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, въз основа на приложимото право намери за установено следното:

Старозагорски районен съд, VII граждански състав, е бил сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

С доклада по делото са обявени за безспорни между страните обстоятелствата, че те са в договорни отношения: ищецът разпространява и продава електрическа енергия, а ответникът е потребител на такава енергия с клиентски номер **********, ИТН 2101732, като електрическата енергия е доставяна на адрес в с. Колена, Община Стара Загора и е измервана от средство за техническо измерване /СТИ/ – електромер, като сумата 323,35 лв., с начислен ДДС е по фактура № **********/14.03.2017 г. Също е обявено за безспорно, че на 08.11.2016 г. е била извършена проверка от служители на ищцовото дружество.

За допълнително начислената електроенергия е съставена фактура за сумата от 323,35 лв. с ДДС за периода 10.08.2016 г. – 08.11.2016 г.

По делото не се твърди и няма данни ищецът да е заплатил тази сума.

При така установената фактическа обстановка

Старозагорски районен съд намира от правна страна следното:

Предявеният положителен установителен иск има за предмет установяване на дължимост на сума, начислена от ищеца за електроенергия след едностранно коригиране на сметката на ответника, при което според общото правило на чл. 154, ал.1 ГПК в тежест ищеца е да докаже основанието, от което произлиза вземането му, т.е. основанието, поради което е коригирал сумата, дължима от ответника за доставената за процесния период електроенергия. Това е така, защото ищецът основава съдебната си претенция на извършена едностранна корекция на количеството потребена от ответника ел. енергия за минал период - от 10.08.2016 г. до 08.11.2016 г., и основният правопораждащ вземането юридически факт е установяване наличието на възникнало в полза на ищеца потестативно право да извърши тази корекция, т.е. установяване съществуването на законово основание за доставчика на електрическа енергия едностранно да коригира сметката на потребителя само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставяната електроенергия. В настоящото производство е спорно именно това - основанието, поради което ищецът иска ответникът да му заплати процесната сума. Както бе посочено по-горе, ищецът счита, че основание за начисляване на сумата са разпоредбите на чл. 98а, ал.2, т. 6 и чл.104а, ал. 2, т. 5 ЗЕ, във връзка с чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, във връзка с чл. 45, ал.1 от Правилата за търговия с електрическа енергия /ДВ, бр.98 от 12.11.2013 г./.

Съгласно чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, в редакцията ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г., устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществява съгласно норми, предвидени в Правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата на измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване на случаите на неизмерена, неправилно или неточно измерена електрическа енергия. С други думи законодателят е предвидил възможността корекционните процедури да са установени в ПИКЕЕ – подзаконов нормативен акт по правната си природа. ДКЕВР /сега КЕВР/, в изпълнение на законовата делегация по смисъла на чл. 83, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, с решение по т. 3 от протокол № 147 от 14.10.2013 г. на основание чл. 21, ал. 1, т. 9 във връзка с чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ е приела нови Правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, обнародвани в ДВ бр. 98 от 12.11.2013 г. В чл. 45, ал 1 от тези правила изрично е предвидена възможността, когато при проверка на СТИ се установи грешка над допустимата, неправилно или неточно измерване или неизмерване и не е известно кога се е появила установената грешка, количеството електрическа енергия се определя съгласно процедурата в раздел IX от тези правила, а именно чл. 51 и чл 48 от същите. Налице изрична законова възможност енергийните предприятия да коригират сметките за изминал период време. Видно е от текста на посочената по-горе норма, че виновно поведение за манипулирането на електромера, от което и да е лице, не е визирано като предпоставка за извършването на едностранна корекция. Всъщност, единственото условие за упражняване на правото на енергийния доставчик да извърши едностранна корекция, в случай на неправомерно въздействие върху електромера, водещо до неточно измерване на използваната електрическа енергия, е да бъде установено, че е налице неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. Става дума за изрично предвидена в правна норма безвиновна, обективна отговорност в случай на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, независимо по каква причина. Знанието, че електромерът е манипулиран, респ. че се използва повече енергия, отколкото заплаща, е ирелевантно.

В случая се установява, че процесният електромер не е отчитал реално ползваното количество електрическа енергия, което е била причината за неговото демонтиране от служителите на ищцовото дружество. Касае се за случай на неточно измерено количество консумирана електроенергия, поради манипулация на средството за измерване. Съгласно чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ, в случаите, когато при метрологичната проверка се установи, че средството за търговско измерване не измерва или измерва с грешка извън допустимата, операторът на съответната мрежа изчислява количеството електрическа енергия за период от датата на констатиране на неправилното/неточното измерване или неизмерване до датата на монтажа на средството за търговско измерване или до предходната извършена проверка на средството за търговско измерване, но не по-дълъг от 90 дни. При липса на точен измерител количеството електрическа енергия се изчислява като 1/3 от максималния ток на средството за търговско измерване при всекидневно 8-часово ползване на електрическа енергия от клиента – б.”б” на чл. 48, ал.1 ПИКЕЕЕ.