Решение № 31 от 20.02.2025, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 31 гр. Варна, 20.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Румяна Панталеева

Членове:

Росица Ант. Тончева

Десислава Ст. Сапунджиева при участието на секретаря Соня Н. Дичева в присъствието на прокурора С. Д. А. като разгледа докладваното от Десислава Ст. Сапунджиева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20253000600001 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивното производство е по реда на чл.313 и сл. от НПК и e образувано по протест на прокурор при Окръжна прокуратура-Варна против присъда №49 от 17.09.2024г. по НОХД№275/2024г. по описа на Окръжен съд – Варна.

Делото се разглежда за втори път на въззивна инстанция след решение на ВКС, с което е отменено Решение на ВАпС , постановено по ВНОХД№150/2021г..

С атакувания съдебен акт подс.Д. Н. А. е бил признат за невиновен и оправдан за това, че на 21.12.2018г. в гр.Варна, без надлежно разрешително е държал с цел разпространение прекурсори и материали за производство на високорискови наркотични вещества – метамфетамин: два литра толуол, на стойност 24 лева и 11.18 грама червен фосфор, на стойност 2.79лева, общо на стойност 26.79 лева- престъпление по чл.354а, ал.1 изр.2 от НК. С присъдата съдът се е разпоредил и с веществените доказателства, като е постановил същите да бъдат унищожени по съответния ред след влизане на присъдата в 1 сила.

В протеста се навеждат основания за неправилност на присъдата, като декларативно е посочено, че първоинстанционния съд не е изпълнил задълженията си за обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, в резултат на което е направил неправилен извод за невиновността на подсъдимия и така е нарушил закона.

В изготвеното допълнение към въззивния протест са изложени съображения в подкрепа на заявеното основание. Представителят на държавното обвинение е останал недоволен от оправдаването на подсъдимия, до което се е стигнало поради допуснатите от първоинстанционния съд нарушения на процесуалните правила, свързани с оценка и анализ на събраните доказателства. Твърди се, че неправилно „извънпроцесуалното признание“ направено пред служители на Общинска полиция, подкрепено от показанията на полицейските служители е игнорирано, въпреки че в последните се съдържа информация, относима към предмета на доказване.

Посочва се, че незаконосъобразно не е придадена доказателствена стойност на писмените изявления на подсъдимия, направени в протокола за доброволно предаване, като се твърди, че саморъчно изписания текст представлява писмен документ създаден от него, който отразява изявления, имащи значение за доказване предмета на делото. Поддържа се съществено нарушение на процесуалните правила– превратно тълкуване на доказателствата, което според прокурора е обусловило и погрешен извод за липсата на несъмнени доказателства, установяващи участието на подсъдимия А. във вмененото му престъпно посегателство. Данните по делото, че подсъдимия е осъждан за притежание на наркотични вещества, държаните от него 0,58гр метаамфетамин; везна, със следи от същото наркотично вещество; признание, че е информиран за предназначението на държаните вещества и че ще предаде същите на свой приятел, според прокурора обуславят категоричния извод за съпричастност на подсъдимия към инкриминираното престъпление.

Същественото нарушение на правилата за проверка и оценка на доказателствените средства от своя страна е довело до изграждане на погрешно вътрешно убеждение, а вследствие на това– до неправилно приложение на материалния закон с постановяването на оправдателната присъда по обвинението по чл.354а,ал.1,изр.2 от НК. Прави се предложение да бъде отменена протестираната присъда и постановена нова от въззивната 2 инстанция, с която подсъдимия бъде признат за виновен по повдигнатото обвинение, като му се наложи наказание в размер определен от първоинстанционния съд, при първото разглеждане на делото.

В съдебно заседание представителят на апелативна прокуратура поддържа протеста на изложените основания.

Подсъдимият и неговия процесуалният представител оспорват протеста и молят присъдата да бъде потвърдена.

След преценка на събраните по делото доказателства и въз основа на цялостна проверка на постановения акт, съобразно изискванията на чл.314 от НПК, съдът намира за установено следното:

На 21.12.2018г. подсъдимият А. посетил дома на свой приятел– св.Д.Д..

След обаждане на на техен близък- св.Н.Ж., тримата решили да излязат с колата на Ж..

На същата дата за времето от 08.00 до 21.00 часа свидетелите П., П. и В.- и тримата служители на Общинска полиция, изпълнявали автомобилен патрул на територията на 3-то РУ при ОДМВР-Варна. В ранния следобед на 21.12.2018г., близо до магазин „Билла“ на улица „Бяла Черква", свидетелите видели подсъдимия, св.Д. и св.Ж.. Същите преценили, че тримата видимо се притеснили от тях и решили да извършат проверка. Първоначално проверили тяхната самоличност, а впоследствие попитали дали носят наркотици или забранени вещества, на което свидетелите отговорили отрицателно. Подс.А. казал, че носи две шишета толуол. Отворил чантичката, която носел на кръста си и оттам извадил електронна везна и полиетиленов плик с червено прахообразно вещество. Подсъдимият предал доброволно вещите на полицаите като обяснил, че прахообразното вещество е червен фосфор и го е купил от „Ибей", а толуола- от магазина. Св.Д. и св.Ж. възприели тези обстоятелства и проведения разговор на подсъдимия с тримата полицаи. На въпрос на полицейския служител П., който водел беседата, дали е наясно, че с тези вещества може да се произвеждат наркотици, подсъдимият отговорил, че знае това, но няма такива намерения.

Тримата полицейски служители изготвили протокол за доброволно предаване на откритите вещи, като казали на Д. и Ж. да отидат до РУ, а подсъдимия А. отвели със служебната кола. В РУ била издадена заповед за задържане на тримата, снети сведения от тях, а предадените доброволно от 3 подсъдимия с протокол:червен фосфор и толуол били предадени от св.П. на Т.Т.-мл.ПИ в ІІІ РУ с разписка /л.37, т.1 от ДП/.

На ДП била изготвена ФХЕ за намерените вещества- червен фосфор, толуол, както и на електронната везна. Съгласно експертното заключение, откритите и предадени вещества представляват: две шишета с толуол, червен фосфор и електронна джобна везна. 1.Обект № 1 и Обект № 2 са безцветни бистри течности с общ обем 2000 мл. и представляват толуол/толуен. 2.Обект № 3 е виолетово вещество с нето тегло 11,64 гр. представлява червен фосфор.

3. По Обект № 4, което е сива електронна везна, са установени следи от метамфетамин. Вещото лице е дало заключение, че обекти 1,2 и 3 могат да участват в схема за синтез на наркотичното вещество метамфетамин по т.нар метод на редукция на ефедрин /псевдоефедрин, като прекурсор чрез нагряване в присъствието на йодоводородна киселина. В експертизата са разяснени същността на прекурсора ефедрин и механизма на неговата редукция, респ. производство на метамфетамин. Следи от подобен наркотик, отговарящ на описания синтез на вещества – метамфетамин, са открити по Обект 4/сива електронна везна/.

Разяснено е, чу толуолът е вещество поставено под контрол съгласно чл.3, ал.4 от ЗКНВП и фигурира в Категория 3 към Приложение I на Регламент 273/04 г. на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004г. относно прекурсорите на наркотичните вещества. Червеният фосфор е материал, който не е наркотично вещество или прекурсор по смисъла на ЗКНВП. Той участва в процеса на синтезиране, за да се създаде наркотичното вещество, наред с други агенти- като ефедрин, псевдоефедрин, йод, ацетон, етер, изопропанол, солна или сярна киселина. Изложените изводи от експертното заключение представляват общотеоретични положения относно изследваните вещества и възможната им употреба при незаконно производство на наркотични вещества.

Въззивната инстанция възприе сходна с първоистанционния съд фактическа обстановка. Същата се установява от показанията на тримата полицейски служители: П., В., П.; на св.Д. и св.Ж., както и частично на приобщените им показания от ДП, прочетени по реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1 от НПК; обяснения на подсъдимия, заключение по ФХЕ /прочетена със съгласие на страните/ и писмени документи прочетени по реда на чл.283 от 4

НПК.

На първо място съдът ще се спре на възраженията в протеста досежно процесуалната стойност на записаните в протокола за доброволно предаване изявления на подсъдимия, че вещите са предназначени за предаване на друго лице/разпространение/.

Извършената от първоинстанционния съд проверка на процесуална годност на доказателствата и средствата за тяхното установяване е довела до правилния извод за това, че не е било допустимо да бъдат използвани в процеса на доказване собственоръчни изявления на подсъдимия, в съставения протокол за доброволно предаване. Тази недопустимост правилно е била обоснована със съображенията, че обясненията на подсъдимия се приобщават само чрез предвидения способ за приобщаване на доказателства, който е разпит. Обясненията на подсъдимия като доказателствено средство са изявления, направени в хода на ДП, по реда на НПК-гарантиращ спазване на неговите процесуални права, като с тях се съобщават определени факти и обстоятелства отнасящите се до конкретното обвинение. Към момента на съставяне на протокола за доброволно предаване, А. не е имал качеството на обвиняем и собственоръчно написаното от него изявление не може да се използва за изграждане на изводи нито в негова полза, нито в негова вреда.

Направените от него „уличаващи признания“/ по твърдението на прокурора/ са дадени без достъп до правна помощ и без разяснения относно техните последици. Кредитираните на същите и поставянето им в основа на съдените изводи би съставлявало съществено процесуално нарушение. Ето защо, изключвайки ги от доказателствения материал, съдът е приложил правилно закона.

Като правилен се оценява от въззивната инстанция и извода на съда досежно процесуалната допустимост и стойност на показанията на полицейските служители. Същият ги е ценил, тъй като не е налице хипотезата на чл.118,ал.2 от НПК, включително с включените през 2024г. “разузнавателни беседи“, която норма действа и по отношение и на неприключили наказателни производства.

Въззивния съд се солидаризира с дадените от проверявания съд аргументи, поради което не следва да ги преповтаря. В обобщение следва да отбележи следното. „Разузнавателната беседа“ е един от способите за 5 извършване на оперативно-издирвателна дейност, която от своя страна е съвкупност от явни и тайни действия на оперативно-издирвателните органи на МВР за противодействие на престъпността и заплахите на националната сигурност и за опазване на обществения ред /чл.10 вр. чл.8 от ЗМВР/.

„Разузнавателната беседа“ представлява по своята същност предварително снети обяснения от лица, за които е имало данни за съпричастност към извършено престъпление. Тя има своята правна регламентация в разпоредбата на чл.10,ал.1,т.1 от ЗМВР, съгласно която разузнавателната беседа е един от способите за извършване на оперативно- издирвателната дейност, а основание за извършване на ОИД са данни за подготвяни, извършващи се или довършени престъпления - чл.9,ал.1,т.1 от ЗМВР.

Липсата на дефиниция на „разузнавателна беседа“ обуславя необходимостта от тълкуване волята на законодателя, чрез мотивите за изменение на закона. Прочитът им сочи, че с предложения законопроект се цели пълното транспониране Директива 2012/13 ЕС и на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 година относно правото на информация на заподозрени или обвиняеми лица относно техните права в наказателното производство и обвинението срещу тях в наказателното производство. С това изменение на чл.118,ал.2 от НПК се обезпечава правото за защита от найранен етап от разследването, като се препятства възможността да бъдат разпитвани полицаите, пред които заподозрения, преди привличането му като обвиняемо лице е направил самопризнание. Промяната е свързана и с изпълнението на осъдително решение на ЕСПЧ по делото „Димитър Митев срещу България/жалба №34779/09 от 08.06.2018г. за недопустима доказателствена стойност на показанията на свидетели полицейски служители, провеждали оперативна беседа със задържано лице. Видно от мотивите към законопроекта, в чл.118,ал.2 от НПК се разширява кръгът на лицата, които не могат да бъдат свидетели по делото, „като се предвижда да се изключи възможността да се допускат показания на ОПЕРАТИВНИ РАБОТНИЦИ, провели извъпроцесуална беседа със заподозряно лице, т.к. по този начин се заобикаля правото на обвиняемия, ако бъде привлечен в хода на разследването като такъв, да откаже да даде обяснения“. Или длъжностни лица от тази категория /оперативни служители/ не могат да бъдат свидетели съгласно разпоредбата на чл.118,ал.2 от НПК/вж Решение №235 от 17.04.2024г. по н.д.№884/23г. на ВКС/.