Решение № 116 от 14.03.2026, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 116 гр. София, 14.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, VIII ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Лилия М. Руневска при участието на секретаря Велислава Ем. Карамихова като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Гражданско дело № 20251800100342 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

А. С. В. е предявил срещу А. М. Д. обективно съединени искове, както следва: главни обективно съединени искове /главен и акцесорен/ за заплащане на общата сума от 60000 лв., получена по договори за заем, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане; предявени при условията на евентуално обективно съединяване спрямо главните искове обективно съединени искове /главен и акцесорен/ за заплащане на общата сума от 60000 лв. като получена при начална липса на основание, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане; предявени при условията на евентуално обективно съединяване спрямо горните искове /предявените при условията на евентуално обективно съединяване спрямо главните искове/ обективно съединени искове /главен и акцесорен/ за заплащане на общата сума от 60000 лв. като получена при неосъществено основание, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. В исковата молба се твърди, че през 2024 г. между страните по делото били установени отношения, чиито характер и съдържание отговаряли на договорни за предоставяне на паричен заем, като ищецът превел на ответницата със 7 банкови превода общата сума от 83000 лв. с посочено в преводните нареждания основание „По договор за заем“ или „Заем“, както следва:

- на 03.01.2024 г. – сумата от 20000 лв.;

- на 04.01.2024 г. – сумата от 5000 лв.;

1

- на 12.06.2024 г. – сумата от 20000 лв.;

- на 13.06.2024 г. – сумата от 16000 лв.;

- на 22.06.2024 г. – сумата от 2000 лв.;

- на 01.08.2024 г. – сумата от 15000 лв.;

- на 26.11.2024 г. – сумата от 5000 лв.;

С преводно нареждане от 25.06.2024 г. ответницата върнала на ищеца част от общата заемна сума, а именно такава в размер на 23000 лв., към която дата общият размер на заема бил 63000 лв. и след частичното му погасяване останал дължим такъв от 40000 лв. Поради връщане на част от общата заемна сума и отчетена от ищеца готовност от страна на ответницата за изпълнение на поетите от нея задължения договорили предоставяне в заем на сума от още 20000 лв., за която били извършени последните два превода /част от описаните по-горе/ – на 01.08.2024 г. и на 26.11.2024 г., съответно за 15000 лв. и за 5000 лв., като по този начин неизплатеният остатък от заемната сума нараснал до размера от 60000 лв. Поради невръщане на тази обща сума от ответницата в уговорения срок – до края на 2024 г., ищецът предявява настоящите искове.

Главните искове – главен и акцесорен, са с правно основание съответно чл. 240, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, евентуалните – главни и акцесорни, са с правни основания съответно чл.

55, пр. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 55, пр. 2 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ответницата А. М. Д. не е подала отговор на исковата молба, съответно не е оспорила исковете и твърдените от ищеца факти, не е направила възражения и оспорвания, не е навела фактически твърдения и правни доводи.

Съдът, след преценка на доказателствата по делото и доводите на страните, намира следното от фактическа и правна страна:

Исковете са процесуално допустими, а при разглеждането им по същество съдът намира следното:

По главния иск за заплащане /връщане/ на заемните суми в общ размер от 60000 лв.:

От представените по делото писмени доказателства – преводни нареждания, се установява, че на посочените в исковата молба дати ищецът е превел по банков път описаните в исковата молба суми по посочени в преводните нареждания банкови сметки, като посочените в платежните нареждания основания за преводите на сумите са „По договор за заем“ или „Заем“, а с преводно нареждане от 25.06.2024 г. ответницата е превела по посочена в преводното нареждане банкова сметка сумата от 23000 лв. с посочено в платежното нареждане основание за превода „Връщане на заем“.

От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза също се установява факта на извършване на гореописаните банкови преводи, като се установява освен това, че двете банкови сметки, по които са преведени сумите от ищеца, са с титуляр А. М. Д., а банковата сметка, по която ответницата е превела на 25.06.2024 г. сумата от 23000 лв., е с титуляр А. С. В.. Установява се също от заключението, че банковите сметки 2 на страните по делото са заверени със съответните суми, преведени от насрещната страна.

При тези факти се доказа надлежно по делото, че между страните са били налице облигационни отношения по няколко договора за заем, сключени на съответните, описани в исковата молба, дати с предаване на съответните, описани в исковата молба, заемни суми чрез превеждането им по банков път от ищеца и съответно поучаването им от ответницата /договорът за заем е реален такъв/. Общият размер на заемните суми е бил 83000 лв., като от тази обща сума ответницата е върнала с еднократен банков превод сума в размер от 23000 лв.

Дължимостта на сумата от 60000 лв. не е и оспорена надлежно от ответницата.

Същата не е депозирала отговор на исковата молба и не е изложила становище по исковете.

Явила се е единствено в първото насрочено по делото о. с. з., но във връзка с нередовното й призоваване за това о. с. з. е възразила относно даване ход на делото и такъв не е даден. В това о. с. з. ответницата във връзка с въпрос на съда относно възможността за постигане на спогодба абсолютно бланково е заявила, че не дължи сумата и не смята, че може да се постигне спогодба, но не е навела никакви конкретни оспорвания и/или твърдения и доводи, нито е поискала да й се даде възможност за това, а в следващите две о. с. з. не се е явила и не е депозирала становище по делото.

Същевременно на 25.06.2024 г. ответницата е превела на ищеца сума в размер на 23000 лв. с посочено основание за превода „Връщане на заем“, което е извънсъдебно признание на факта, че между страните е било налице заемно правоотношение, а доколкото сума в конкретен размер от 23000 лв. не е била предмет на самостоятелен банков превод от страна на ищеца /всички преведени суми са в размер под 23000 лв./, връщането от ищцата на сума в този размер е индиция, че заемното правоотношение не е ограничено до сумата от 23000 лв.

Следва да се отбележи, че поради неправилна преценка на съда не е допуснат разпит на свидетели за установяване на характера на правоотношението между страните /доколкото ищецът се е позовал и на практика на ВКС в тази насока/. Независимо от това съдът намира, че главният иск за заплащане /връщане/ на заемните суми в общ размер от 60000 лв. е доказан по основание и размер със събраните по делото доказателства /обсъдени по-горе/ и следва да бъде уважен изцяло.

По акцесорния иск за заплащане на обезщетение за забава:

С оглед извода за основателност на главния иск досежно замените суми основателен е и акцесорният иск за обезщетение за забава.

Относно периода на дължимост на обезщетението за забава съдът намира следното:

Доколкото по делото не се установи твърдението на ищеца, че между страните е бил уговорен падеж за изпълнение на задълженията за връщане на заемните суми до края на 2024 г., приложение следва да намери правилото на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, според което длъжникът изпада в забава след като бъде поканен от кредитора. В случая не се твърди /и не се установява/ да е отправяна покана до длъжника преди подаване на исковата молба, самото 3 обезщетение за забава се претендира от датата на подаване на исковата молба. Исковата молба изпълнява ролята на покана за изпълнение в случая, но ответницата е изпаднала в забава от датата на получаване на преписа от исковата молба – 27.05.2025 г., защото тогава е узнала за поканата, а не от датата на подаване на исковата молба в съда – 14.04.2025 г.

Поради това обезщетение за забава следва да бъде присъдено в размер на законната лихва върху целия размер на общата искова сума по главния иск за периода от 27.05.2025 г. до окончателното изплащане на сумата, а за периода от датата на подаване на исковата молба – 14.04.2025 г., до 26.05.2025 г. /вкл./ акцесорният иск следва да бъде отхвърлен.

С оглед изводите за основателност на главните обективно съединени главен и акцесорен искове съдът не следва да се произнася по предявените при условията на евентуално обективно съединяване главни и акцесорни искове.

С оглед изхода на делото на ищеца следва да се присъдят и претендираните разноски, като по делото са налице доказателства, че същите са реално сторени, а именно разноски в размер на 2400 лв. за държавна такса, разноски в размер на 3600 лв. за адвокатско възнаграждение и разноски в размер на 400 лв. за възнаграждение на вещо лице.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА А. М. Д. с ЕГН **********, с адрес: гр. Златица, ул. „Х.Д.“ № 9, ет. 5, ап. 13 да заплати на А. С. В. с ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж. к. „С.Т.“,, бл. 172, вх. Б, ет. 4 ап. 28 общата сума от 60000 лв., равняваща се на сумата от 30677.52 € /тридесет хиляди шестстотин седемдесет и седем евро и петдесет и два евроцента/, представляваща общия невърнат размер на предоставени от А. С. В. на А. М. Д. по договори за заем суми, които заемни суми са били в общ размер от 83000 лв. и са преведени с платежни нареждания, както следва: на 04.01.2024 г. – сумата от 5000 лева; на 12.06.2024 г. – сумата от 20000 лева; на 13.06.2024 г. – сумата от 16000 лева; на 22.06.2024 г. – сумата от 2000 лева; на 01.08.2024 г. – сумата от 15000 лева; на 26.11.2024 г. – сумата от 5000 лева, от които заемни суми в общ размер от 83000 лв. А. М. Д. е върнала преди подаване на исковата молба /на 25.06.2024 г./ сума в размер на 23000 лв., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху горепосочената обща сума от 30677.52 € от датата на връчване на преписа от исковата молба на А. М. Д. – 27.05.2025 г., до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ акцесорния иск за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата на главния иск за периода от датата на подаване на исковата молба – 14.04.2025 г., до 26.05.2025 г. /вкл./ ОСЪЖДА А. М. Д. с ЕГН **********, с адрес: гр. Златица, ул. „Х.Д.“ № 9, ет. 5, ап. 13 да заплати на А. С. В. с ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж. к. „С.Т.“,, бл. 172, вх. Б, ет. 4 ап. 28 общата сума от 6400 лв., равняваща се на 3272.27 € /три хиляди двеста седемдесет и две евро и двадесет и седем евроцента/, представляваща направени по делото разноски /за държавна такса в размер на 2400 лв., за адвокатско възнаграждение в размер на 3600 лв., за възнаграждение на вещо лице в размер на 400 лв./.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________

4