Решение № 4133 от 23.10.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4133 гр. Пловдив, 23.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Павел Т. Павлов при участието на секретаря Даниела Й. Тошева като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело № 20245330100296 по описа за 2024 година

Предявени са иск с правно основание чл.26 от ЗЗД и предявен при условията на евентуалност частичен насрещен иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът К. Б. П. от гр. П. моли съдът да постанови решение, с което да прогласи нищожността на клаузата на чл.11 за заплащане на неустойка от сключения между него и ответника в гр. П. Договор за потребителски кредит № ***************/************г. към искане № **************, като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикаляща материално-правните изисквания на чл.19, ал.4 от ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните и нарушаваща предпоставките на чл.11, т.9 и т.10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит, по изложените в исковата молба съображения. Претендира разноски – включително и съдът да присъди на пълномощника му адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от ЗАдв.

Ответникът “Сити Кеш” ООД – гр. София оспорва иска и моли съдът да го отхвърли като неоснователен и недоказан, по изложените в отговора на исковата молба и в допълнително становище съображения, като от своя страна, с инкорпориран в отговора насрещен иск, предявен при условията на евентуалност, ответникът, в качеството му на ищец по насрещната искова молба, моли съдът, ако обяви за недействителен целия договор, да осъди ищеца по основния иск да му заплати сумата 315 лева, като част от обща претенция в размер на 1 000 лева, заедно със законната лихва, дължими по сключения между него и ищеца по основния иск, в качеството му на ответник по насрещната искова молба, в гр. П.

Договор за потребителски кредит № ***************/*************г. към искане № 1

***************, по изложените в насрещната искова молба съображения. Претендира разноски. Прави възражение за недължимост на пълномощника на ищеца на адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от ЗАдв., а ако съдът приеме, че такова се дължи прекомерност на претендирания размер на същото.

Ищецът по основния иск, в качеството му на ответник по насрещната искова молба, моли съдът да отхвърли предявения срещу него насрещен иск като неоснователен и недоказан, по изложените в отговора на насрещната искова молба съображения. Прави възражение за нищожност на Договора за потребителски кредит, както и възражение за прихващане, като моли съдът, ако уважи предявения при условията насрещен иск, да прихване претендираната от ответника, в качеството му на ищец по насрещната искова молба, главница в размер на 315 лева от сумата 635 лева – платените от ищеца по основната искова молба на ответника без правно основание въз основа на нищожни договорни клаузи такса, неустойка и възнаградителна лихва.

.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените от страните доводи, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че действително от ответника е бил изготвен документ, наречен Договор за потребителски кредит № *************/************ г. към искане № ************, който обаче не бил подписан от ищеца (а представеният с отговора на исковата молба заверен препис от Договора – и от представител на ответника) с ръчен мастилен подпис или електронен подпис.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че доколкото представеният документ Договор за потребителски кредит

№

*****************/*************г. към искане № ************* не е подписан от ищеца, посочен като Кредитополучател по него, страните по него, той се явява нищожен поради липса на съгласие – включително и клаузата му за заплащане на неустойка, която също така е и противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикаляща материално-правните изисквания на чл.19, ал.4 от ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните и нарушаваща предпоставките на чл.11, т.9 и т.10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит, а оттук че предявеният иск се явява доказан по основание и следва да бъде уважен.

С оглед нищожността на Договора за потребителски кредит, съдът намира, че предявения насрещен частичен иск от ответника срещу ищеца по основната искова молба се явяват неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли – доколкото ответникът основава претенциите си по този иск именно от този Договор, а с оглед на това ще следва да се остави без уважение направеното от ищеца, в качеството му на ответника по насрещния иск, възражение за прихващане.

С оглед на изхода от спора ответникът следва да заплати на ищеца направените 2 разноски за производството по делото в размер общо на 50 лева – платена ДТ, а на основание чл.38, ал.1, т.2 във връзка с чл.38, ал.2 от ЗАдв. следва да заплати на пълномощника на ищеца – ЕАД Е. И., адвокатско възнаграждение в размер на 360 лева с ДДС, като предвид представения Договор за правна защита и съдействие съдът намира че на пълномощника на ищеца се полага такова възнаграждение, а с оглед фактическата и правна сложност на спора, цената на иска и на насрещния иск, както и предвид обстоятелството, че адвокатското възнаграждение е съобразено с Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на Съда на Европейския съюз, съдът намира, че направеното от ответника възражение за прекомерност на присъденото в полза на пълномощника на ищеца адвокатско възнаграждение е неоснователно и следва да се остави без уважение.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА клаузата на чл.11 за заплащане на неустойка от сключения между К. Б. П., ЕГН **********, от гр. П., ЖК „************”, бл.****, със съдебен адрес: гр. П., ул. „************” № ***, ап.**, Еднолично адвокатско дружество Е. И., ЕИК 180978004, представлявано от адвокат Е. Г. И. - М., И „Сити Кеш” ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, Район „Младост“, бул. „Цариградско шосе” № 115Е, ет.5, представлявано от **************** Н. П. П., със съдебен адрес: гр. С., ул. „“*******************, № ***, офис ***, Адвокатско дружество „Н., У., М.“, адв. Х. М., в гр. П. Договор за потребителски кредит № ***********/****************г. към искане № ******************, като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикаляща материално-правните изисквания на чл.19, ал.4 от ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните и нарушаваща предпоставките на чл.11, т.9 и т.10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит.

ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление, Законен представител И съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА К. Б. П., с посочените ЕГН, адрес и съдебен адрес, направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 50 лева.

ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление, Законен представител И съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА Еднолично адвокатско дружество Елена Иванова, с посочените ЕИК, служебен адрес И Законен представител, адвокатско възнаграждение В РАЗМЕР НА 360 лева с ДДС на основание чл.38, ал.1, т.2 във връзка с чл.38, ал.2 от ЗАдв.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от ответника възражение за прекомерност на присъденото в полза на пълномощника на ищеца адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от ЗАдв.

ОТХВЪРЛЯ предявения при условията на евентуалност от „Сити Кеш“ ООД, с 3 посочените ЕИК, седалище и адрес на управление, Законен представител И съдебен адрес, против К. Б. П., с посочените ЕГН, адрес и съдебен адрес, насрещен частичен иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД – за осъждане на ищеца по основната искова молба, в качеството му на ответник по насрещната искова молба, да заплати на ответното дружество, в качеството му на ищец по насрещната искова молба, сумата 315 лева, като част от обща претенция в размер на 1 000 лева, заедно със законната лихва, дължима по сключения между него и ищеца по основния иск, в качеството му на ответник по насрещната искова молба, в гр. П., Договор за потребителски кредит № *****************/**************г. към искане № ************, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.

ОСТАВЯ направеното от ищеца Възражение за прихващане БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п/_____________

4