Решение № 5 от 16.01.2023, Районен съд - Своге

РЕШЕНИЕ

№5 гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 16.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Румен Ат. Стойнов при участието на секретаря Мария Н. Тодорова Кръстанова като разгледа докладваното от Румен Ат. Стойнов Административно наказателно дело № 20221880200159 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Производство по реда на чл. 72 ал. 4 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалба на Ю. Р., чрез адв. Д. Я., срещу Заповед за задържане на лице рег. № 353зз-104 от 07.08.2022 г. на полицейски орган при РУ Своге на ОДМВР София, с която е наложена принудителна административна мярка „задържане за срок от 24 часа”.

В жалбата, както и в открито съдебно заседание, се излага че обжалваната заповед е незаконосъобразна и необоснована, издадена при съществени нарушения на процесуалните правила и материално-правните норми, поради което се иска от съда да я отмени.

Ответникът по жалбата не изрази становище, както и контролиращата страна.

По делото е разпитан свидетел и са събрани писмени доказателства.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното :

С обжалваната заповед Ю. Р. е задържана за срок от 24 часа.

Задържането е станало на 07.08.2022 г. в 04,00 часа, а лицето е освободено същия ден в 09,50 часа. В заповедта за задържане е посочено, че лицето е задържано на основание чл. 72 ал. 1 т. 1 ЗМВР, за изясняване на съпричастност към досъдебно производство (ДП) № 129/2022 г. на РУ Своге.

Изготвени са декларация, както и протоколи за оглед и освидетелстване.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът 1 намира следното :

Жалбата е процесуално допустима, като е подадена в срок от лице, което има правен интерес от оспорването. Разгледана по същество, същата се явява и основателна, поради следните съображения :

Обжалваният административен акт е издаден от компетентен полицейски орган по смисъла на чл. 57 ал. 1 ЗМВР и в кръга на предоставените му от закона правомощия. При постановяването на заповедта съдът не констатира допуснати нарушения на административнопроизводствените правила от гледна точка на процедурата при издаване на акта, доколкото формално са спазени законово установените процесуални изисквания, като на задържаното лице са разяснени правата му на жалба и на адвокатска защита.

Към момента на задържането чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР изрично изисква като елемент от съдържанието на заповедта посочване на фактическите и на правните основания за задържането. При липса на мотиви, съдът не може да упражни контрол за законосъобразност върху обжалвания акт и същият подлежи на отмяна като незаконосъобразен по смисъла на чл.

146 т. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и издаден в нарушение на чл. 74 ал. 2 т. 2 ЗМВР. Това е така, защото при осъществяване на съдебния контрол за законосъобразност, преценката на решаващия съд е свързана именно с изследване на въпроса, доколко са налице посочените в оспорения административен акт фактически основания за издаване и доколко те могат да се свържат с посочените от издателя правни норми.

Макар и формално реквизитите на заповедта съгласно разпоредбата на чл. 74, ал. 2 ЗМВР да са налице, оспорената заповед е постановена в нарушение на нормативните изисквания за съдържанието на акта, тъй като не са посочени конкретни данни, обосноваващи прилагането на принудителната административна мярка по чл. 72 ал. 1 т. 1 ЗМВР, който текст е посочен като правно основание за постановяване на задържането. Съгласно цитираната разпоредба, полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. Липсва каквото и да е фактическо основание за задържане на лицето, защото не са описани никакви обстоятелства, които да го налагат. Посочено е единствено, че задържането е за изясняване на съпричастност към ДП № 129/2022 г. на РУ Своге, без обаче да се опишат конкретни фактически обстоятелства, сочещи на обосновано предположение, че лицето, спрямо което се постановява задържането, е съпричастно по някакъв начин към въпросното ДП. В производството по издаване на един административен акт излагането на мотиви в акта дава възможност на адресата му да узнае какви са фактите, мотивирали административния орган, да приложи една или друга правна норма. Мотивите дават възможност и на по-горестоящия административен орган и съда да извършат проверката за законосъобразност на акта. По изложените причини липсата на мотиви във всички случаи е основание за отмяната на издадения административен акт.

От друга страна, дори и да се приеме, че към момента на издаване на заповедта е имало данни лицето да е било свързано с някакво престъпление, е било необходимо да се мотивира в акта защо се налага неговото задържане, за да се прецени именно съразмерността на мярката с ограничаването на правата. Такава обосновка липсва, поради което съдът намира, че 2 задържането му не е било оправдано с оглед целта на закона. Според принципа на законността, административните актове се издават за целите, на основанията и по реда, установени от закона - чл. 4 ал. 2 АПК, а съгласно принципа на съразмерността - чл. 6 ал. 2 АПК, административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в поголяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В случая оспорената мярка не се явява приложена по отношение на жалбоподателката при спазване на принципа за съразмерност, защото задържането не може да е самоцел, а следва да е съобразно с целта на ограничението и да се явява пропорционално на засягането правото на свобода в съответствие с чл. 6 ал. 1 АПК. Като не е спазено това изискване, задържането става акт на неоснователна принуда, който противоречи на предназначението на съответната принудителна административна мярка и по този начин заповедта се явява издадена в несъответствие с целта на закона.

Предвид изложеното, настоящият състав намира, че заповедта за задържане е незаконосъобразна и неоснователна, поради което тя следва да бъде отменена и без да е необходимо да се излагат повече допълнителни съображения в тази насока, доколкото горното е напълно достатъчно, за да формира категоричния извод на съда в този смисъл.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78 ал. 1 ГПК, вр. чл. 143 ал.

1 АПК, ответникът дължи на жалбоподателя направените разноски в процеса – 10 лева за държавна такса, 5 лева за съдебно удостоверение и 400 лева за адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

Отменя по жалба на Ю. С. Р. от гр. С., ЕГН **********, Заповед за задържане на лице рег. № 353зз-104 от 07.08.2022 г., издадена от Д. Х., ..... при ......, с която е наложена принудителна административна мярка „задържане за срок от 24 часа”.

Осъжда Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – София, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Гео Милев” № 71, ЕИК 129009945, представлявана от директора, да заплати на Ю. С. Р. от гр. С., жк. „...”, бл. , вх. , ет. , ап. , ЕГН **********, направените по делото разноски в общ размер на 415 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София област в 14-дневен срок от съобщаването му на страните. Жалбата се подава чрез Районен съд Своге. Препис от решението да се връчи и на Районна прокуратура Своге.

Съдия при Районен съд – Своге: _______________________ 3