Определение № 649 от 14.11.2024, Окръжен съд - Ямбол

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 649 гр. Ямбол, 14.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Ст. Стоева

Членове:

Калина Г. Пейчева

Светла Р. Димитрова като разгледа докладваното от Росица Ст. Стоева Въззивно частно гражданско дело № 20242300500362 по описа за 2024 година

Производството по делото е по реда на чл.248, ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на В. С. С., като баща и законен представител на малолетното си дете С. В. С., чрез пълномощника адв.И. П. от ЯАК против Определение №1921/17.09.2024 г., постановено по гр.д.№1735/2024 г. по описа на ЯРС. С посоченото определение, в производство по чл.248 ГПК, ЯРС е оставил без уважение искането на В. С.

С. да бъде изменено Решение №434/05.08.2024 год., постановено по гр.д.№1735/2024 г. в частта за разноските, като вместо 200 лева, ответницата М. И. Й. да бъде осъдена на основание чл.78, ал.1 ГПК да заплати на В. С. С. разноски в размер на 500 лева.

В жалбата се сочат съображения за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт и се иска неговата отмяна, ведно със законните последици. Заявени са твърдения за неправилност на изводите на ЯРС, т.к. съдът е приложил чл.78, ал.5 от ГПК по своя инициатива и при липса на такова възражение, направено от ответницата, т.е. без да е сезиран. Заявено е още, че дори и да се приеме, че "е налице някакво "емоционално възражение" за прекомерност" от страна на процесуалния представител на страната, то същото е преклудирано, т.к. е изразено след приключване на устните състезания".

Ответникът по частната жалба М. И. Й., чрез пълномощника си адв.И. Г. от ЯАК, е депозирала писмен отговор, в който е заявила становище за нейната неоснователност, като иска потвърждаване на атакувания съдебен акт. Цитирана е нормата на чл.78, ал.5 от ГПК, като е направено твърдение, че никъде в закона не било казано, че в изявлението на страната следва недвусмислено да присъства думата „възразявам". Сочи се, че такова искане е било надлежно направено от процесуалния представител на ответната страна до края на приключване на съдебните заседания, поради което и правилно първоинстанционния съд е взел същото предвид при определяне размера на присъдените разноски. Изложени са и подробни доводи в подкрепа на становището за правилност на изводите на решаващия съд в атакуваното определение. Направено е и възражение срещу искането на частния жалбоподател за присъждане на разноски за въззивното производство с аргумент, че производството по чл.248 от ГПК не е самостоятелно производство, а е продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от страните разноски в съответната инстанция и с оглед на това разноски в него не се дължат нито на страната, която го е инициирала, нито на другата страна, независимо от изхода му.

1

Ямболският окръжен съд, след като съобрази оплакванията в частната жалба и доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба е подадена в законовия срок и от легитимирано лице, поради което е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Съображенията са следните:

С Решение №434/05.08.2024 год., постановено по гр.д.№1735/2024 г. по описа на ЯРС, съдът уважил предявеният от В. С. С., като баща и законен представител на малолетното си дете С. В. С. против М. И. Й. иск с правно основание чл.150 СК, като увеличил дължимата от последната издръжка от 200 лв. на 232 лв. С решението ответницата е осъдена да заплати на ищеца разноски в размер на 200 лв. За да присъди разноски в полза на ищеца в сочения размер, ЯРС в мотивите си приел за основателно възражението на ответника за намаляване на адвокатското възнаграждение, заплатено от ищеца, преценявайки фактическата и правна сложност на делото, процесуалното поведение на страните и позовавайки се на практиката на СЕС по въпроса за приложението на Наредба №1/09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В. С. С., като баща и законен представител на малолетното си дете С. В. С., чрез пълномощника адв.И. П. от ЯАК депозирал молба, с която поискал изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, по повод на която ЯРС е постановил обжалваното определение, с което искането е оставено без уважение. В мотивите си ЯРС изложил, че искането за изменение на решението, в частта относно присъдените в полза на ищеца разноски е неоснователно приемайки, че в хода на делото по същество процесуалния представител на ответницата фактически възразява срещу това да й бъдат възложени в тежест разноските сторени от ищеца по делото, респ. същите да и бъдат възложени в пълен размер, т.к. не е дала повод за завеждане на делото и е житейски и правно неоправдано уважавайки исковата молба да бъде осъдена ответницата да поеме изцяло разноските сторени от ищеца.

Въззивният съд намери обжалваното определение за правилно, а изложените от първостепенния съд мотиви се споделят изцяло.

Съгласно нормата на чл.78, ал.5 ГПК ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от ЗА.

Необходимо да бъде съобразено и Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 г., според което договорът за правна помощ и съдействие не е обвързващ съда при извършването на преценка по чл.78, ал.5 ГПК.

В конкретния случай, касателно въпроса за разноските, основния спорен между страните въпрос е направила ли е ответницата възражение /искане/, намиращо правно основание в разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК, съответно сезиран ли е бил съда с такова искане или се е произнесъл по своя инициатива, както твърди частния жалбоподател.

Настоящия съд приема, така както правилно е приел и ЯРС, че в хода на делото по същество процесуалния представител на ответницата е заявил искане по чл.78, ал.5 ГПК, макар и непрецизно формулирано. За да изведе този извод съдът съобрази, че в направеното изявление в пледоарията по същество пълномощника на ответницата, фактически е възразил срещу това на последната да бъдат възложени в тежест разноските, сторени от ищеца, респ. същите да й бъдат възложени в пълен размер, мотивирайки се с това, че "не е дала повод за завеждане на делото и е житейски и правно неоправдано, уважавайки исковата молба да бъде осъдена ответницата да поеме изцяло разноските сторени от ищеца". Предвид това, въззивния съд прие за неоснователно оплакването в частната жалба за произнасяне на ЯРС по реда на чл.78, ал.5 ГПК, без да е бил надлежно сезиран.

2

Другото оплакване в частната жалба, а именно, че дори и да се приеме, че е налице някакво "емоционално възражение" за прекомерност от страна на процесуалния представител на страната, то същото е преклудирано, т.к. е изразено след приключване на устните състезания" освен, че е неоснователно е и фактически невярно.

Действително съдебната практика възприема становището, че крайния срок, до който може да бъде упражнено правото на страната по чл.78, ал.5 ГПК е до приключване на последното открито съдебно заседание пред съответната съдебна инстанция, след което тази процесуална възможност е преклудирана. В случая, ответницата е заявила искането си по чл.78, ал.5 ГПК в пледоарията по същество, т.е. своевременно - до приключване на устните състезания пред първата инстанция.

По изложените съображения ЯОС счете, че обжалваното определение е законосъобразно и правилно и като такова, следва да се потвърди, а жалбата против него – да се остави без уважение.

При изхода на въззивното производство никоя от страните няма право на разноски: частния жалбоподател - с оглед отхвърляне на жалбата му, а насрещната страна, т.к. не е заявила искане за присъждане на разноски, а и липсват доказателства за сторени такива.

Мотивиран от горното, ЯОС

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №1921/17.09.2024 г., постановено по гр.д.

№1735/2024 г. по описа на ЯРС.

Определението, на основание чл.274, ал.4, вр. чл.280, ал.3, т.2 ГПК, е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3