Решение № 60 от 28.03.2023, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 40/2023
- Вид
- Решение № 60
- Подписан
- 28.03.2023
- В сила
- 05.05.2023
- Състав
- Милен Петров Славов, Мария Кръстева Маринова, Петя Иванова Петрова
Цитирани разпоредби
- чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 135 · Закон за движението по пътищата
- чл. 137 · Закон за движението по пътищата
- чл.432 · Кодекс за застраховането
- чл. 519, ал. 1, т. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 557, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 557, ал. 1, т. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 558, ал. 5 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 60 гр. Варна, 28.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Милен П. Славов
Членове:
Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно гражданско дело № 20233000500040 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по подадена въззивна жалба и насрещна въззивна жалба от страните в първоинстанционното производство срещу различни части на решение № 422/06.10.22г., поправено с решение № 475/01.11.22г., постановени по т.д. № 101/22г. на ВОС, както следва:
Въззивна жалба от Д. И. П. от гр. Варна чрез адв. Я. Д. от АКСофия, насочена против решението в частта му, с която е отхвърлен иска й за присъждане на разликата над сумата от 15 000 лв. до претендирания размер от 26 000 лв. (като частичен иск от 30 000 лв.), претендирана като обезщетение за претърпени неимуществени вреди (болки и страдания), вследствие на настъпили травматични увреждания, получени като пряка и непосредствена последица от настъпилото на 13.05.21г. ПТП в гр. Варна, причинено от неидентифицирано моторно превозно средство. Счита се, че определеният от съда размер на обезщетението се явява несправедлив и занижен спрямо конкретно установените фактически обстоятелства по делото относно: вида и характера на телесните увреждания и вида и продължителността на проведеното лечение; перспективите последиците от травмите да отшумят във времето; претърпените болки и неудобства въз основа на събраните писмени и гласни доказателства и заключението по СМЕ. Счита се, че са налице обективни данни да се приеме, че са останали трайни неблагоприятни последици за физиологичния статус на ищцата, отразявайки се отрицателно върху цялостния й жизнен стандарт и качеството 1 й на живот занапред, което преценено ведно с икономическата конюнктура в страната, трайната тенденция към нарастване на премиите и лимитите по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и присъжданите по аналогични дела обезщетения от съдилищата, обосновават извода за определяне на справедлив размер на обезщетението, съизмерим с отправената от ищцата претенция. Въззивницата се е позовала и на влязло в сила решение по т.д. № 1131/20г. на ВОС, с което за претърпените от нея неимуществени вреди от предходно ПТП на 16.12.19г., й е била присъдена сумата от 22 000 лв.и то за по-леко като характер, степен и последици травматично увреждане.
Посочени са и решения на Апелативен съд-София като произнасяне по сходни казуси с присъдени по-високи обезщетения за неимуществени вреди.
Претендира се отмяна на решението в обжалваната му част и присъждане на сума в размер на още 11 000 лв., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендира се присъждането и на адвокатско възнаграждение за втората инстанция.
В предвидения срок е депозиран отговор на въззивната жалба, инкорпориращ в себе си и насрещна въззивна жалба от ответника Гаранционен фонд, гр. София, чрез адв. Л. Велева от АК-Добрич, с който въззивната жалба на ищцата е оспорена като неоснователна и необоснована и се претендира потвърждаване на решението в обжалваните му части, а с насрещната въззивна жалба се претендира отмяна на решението в осъдителната му част за разликата над сумата от 10 000 лв. до 15 000 лв.
Счита се, че процесуалният представител на ищцата интерпретира некоректно приетите за установени от решаващия съд факти и обстоятелства, вкл. и заключенията на експертите, като се цели не реално обезщетяване, а неоснователно обогатяване. Поради това се счита, че е неоснователен доводът за присъждането на занижен размер на обезщетението. Поддържа се, че САТЕ, базирайки се единствено на показанията на водача на автобуса и на ищцата, по никакъв начин не дава обективен и категоричен отговор относно механизма на процесното ПТП, както и какво е било поведението на ищцата по време на пътуването и непосредствено преди и по време на инцидента.
Излага се, че ищцата не е взела необходимите мерки за безопасно стоене права в автобуса като е станала преждевременно преди спирането му, тъй като е била натоварена с дамска чанта и количка за пазар. Предвид нейната възраст, претърпяната преди това травма в лявата ръка и нестабилния стоеж, натоварена с чанта и количка, следва да се приеме, че това поведение на ищцата е допринесло в голяма степен за падането и настъпването на травмите. Съпричиняването на вредите не е било отчетено от съда поради неправилно прилагане на правилата на правната и формална логика, необсъждане и неподлагане на анализ на всички доводи и възражения на ответника и на доказателствения материал по делото. Освен това следва да се вземе предвид и обстоятелството, че възстановителният процес е бил компрометиран от поведението на самата ищца, която е отказала рехабилитация. Счита се, че цитираните в жалбата съдебни решения не касаят 2 аналогични случаи и не са относими към процесния казус, а по същество не съставляват и задължителна съдебна практика.
С допълнителна молба от 13.12.22г. Гаранционният фонд чрез процесуалния си представител е уточнил, че се обжалва решение № 422/06.10.22г., постановено по т.д. № 101/22г. на ВОС в осъдителната му част за сумата над 10 000 лв. до присъдените 15 000 лв., поради неговото противоречие с материалния закон и нарушение на съдопроизводствените правила и поради необоснованост.
В указания от съда срок е депозиран отговор на насрещната въззивна жалба от Д. П. чрез адв. Д., с който същата е оспорена като неоснователна и се претендира потвърждаване на решението в обжалваната му част. Излага се, че релевираното от ответника възражение за съпричиняване на вредите от ищцата е било бланкетно – без посочване с какво конкретно свое поведение ищцата е допринесла за настъпване на вредоносния резултат. Ако обаче това възражение се приеме за допустимо и бъде разгледано, то се претендира съдът да вземе предвид установения чрез заключението на САТЕ механизъм на настъпване на ПТП – че при конкретната скорост на движение на автобуса и предприетото аварийно намаление на тази скорост, при което са възникнали закономерно инерционни сили, действащи върху пътниците в автобуса, то за ищцата е било невъзможно, макар и захваната за предвиденото за това място (тръбна арматура), да се задържи без да падне на пода на автобуса (имайки предвид къде и защо е стояла права, както и нейните физически особености и възраст). Поради това се претендира решението в обжалваната му от ответника част да бъде потвърдено, ведно с присъждането на адвокатско възнаграждение.
Решението не е обжалвано и е влязло в сила в частта му, с която в полза на ищцата е присъдено обезщетение за неимуществени вреди за сумата в размер на 10 000 лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
В с.з. пред въззивния съд съображенията, изложени във въззивната жалба на ищцата, се поддържат чрез процесуален представител.
В депозирано в указания от съда допълнителен срок писмено становище Гаранционният фонд чрез процесуален представител поддържа отговора на въззивната жалба на насрещната страна, както и своята насрещна въззивна жалба. Счита се, че първоинстанционният съд не е взел предвид всички доказателства по делото, от които се установява, че ищцата без да съобрази собственото си здравословно състояние (с претърпяна травма на лявата ръка от предходно ПТП и увредено общо състояние) и възраст, е предприела преждевременно ставане от седалката, на която е седяла в автобуса, много преди спирката. Освен това ръката й е била заета от дамска и пазарска количка, които при наложилата се ситуация на внезапно спиране от водача на автобуса, е довело до настъпването на вредоносния резултат. Счита се, че с това ищцата е допринесла за настъпване на вредите си. Налице е позоваване и 3 на изявления на ищцата в обясненията й, дадени в рамките на воденото досъдебно производство, в които се счита, че е налице признание на неизгодни за страната факти, които следва съдът да вземе предвид.
За да се произнесе настоящият състав на съда приема следното от фактическа и правна страна:
С оглед релевираните от ищцата твърдения по фактите в подадената на 21.02.22г. искова молба и отправеното до съда искане за осъждане на Гаранционен фонд, гр. София (поради това, че е отказал плащане по извънсъдебно предявената до него претенция) да й заплати обезщетение в размер на 26 000 лв. (частичен иск от 30 000 лв.) за претърпените от нея неимуществени вреди от телесните й увреждания от ПТП, настъпило на 13.05.21г. в гр. Варна, на бул. „Сливница“, причинено от виновното и противоправно поведение на водача на МПС, което е напуснало местопроизшествието и не е било установено (неидентифицирано моторно превозно средство), правната квалификация на иска е по чл. 557, ал. 1, т. 1, вр. чл. 558, ал. 5 от КЗ.
След като съдът се е произнесъл при подвеждане на фактите под хипотезата на приложимата материалноправна норма и в рамките на отправеното до съда искане, първоинстанционното решение се явява валидно и допустимо в обжалваната му част.
Предвид влизането в сила на първоинстанционното решение в частта му, с която ответникът е осъден да заплати на ищцата обезщетение за неимуществени вреди в резултат на посоченото ПТП, то следва да се приеме, че между страните е установено с влязло в сила решение, че е налице хипотезата на чл. 557, ал. 1, т. 1 от КЗ и Гаранционният фонд в изпълнение на функцията си по чл. 519, ал. 1, т. 1 от КЗ дължи заплащане на обезщетение на ищцата за понесените от нея неимуществени вреди, респ. и относно механизма на настъпване на ПТП и на вредите. Спорните факти пред въззивната инстанция са относно размера на дължимото на ищцата обезщетение за неимуществени вреди от претърпяната травма от това ПТП и основателността на релевираното от ответника възражение за съпричиняване на вредите.
В исковата си молба ищцата е твърдяла, че е пътувала в автобус от градския транспорт и при приближаване на автобусната спирка, на която е трябвало да слезе, тя е застанала права до втората врата на превозното средство. Поради внезапно предприета маневра от неидентифицирано МПС, което при попътното си движение, е навлязло в лентата за движение на автобуса, водачът на последния е предприел аварийно спиране и ищцата е паднала на пода. От това тя е получила фрактура на дясна раменна кост в горна трета и контузия на ляв лакът. Горният десен крайник е бил имобилизиран с ортеза за период от 30 дни, но болките продължили. Ищцата изпитала уплаха и стрес, както и цялостно емоционално и физиологично сътресение и смущение. Не е могла да използва водещата си дясна ръка по 4 време на възстановителния период, което довело до редица затруднения в ежедневното й обслужване и получаването на чужда помощ и съдействие.
Нарушен бил сънят и социалната активност и контакти при ищцата, появили се притеснение от използването на превозни средства от градския транспорт, както и тревожност, напрегнатост и раздразнителност.
В отговора на исковата молба ответникът е поддържал, че вина за получените травми от процесното ПТП имала единствено ищцата, тъй като тя не била предприела необходимите действия за осигуряване на собствената си безопасност като пътник в обществения транспорт – не се е държала здраво на предназначеното за това място. Евентуално се е поддържало, че с това си поведение ищцата е допринесла за настъпването на травмите.
От заключението на САТЕ, изслушано пред първоинстанционни съд, което съдът кредитира като компетентно и обективно дадено (въз основа на доказателствата по делото, включващи и материалите от досъдебното производство, както и гласните доказателства, събрани пред първоинстанционния съд), се установява, че процесното ПТП е настъпило на 13.05.21г. около 11:15 ч. в гр. Варна, бул. „Сливница“, на кръстовището преди автобусна спирка „Г. Петлешев“, в посока центъра на града. Ищцата е била пътник в автобус от градския транспорт, марка „Соларис Урбино“ 12. Към момента на настъпване на ПТП (когато неидентифицирано МПС е навлязло в пътната лента за движение на автобуса) последният се е движил със скорост от 23.2 км/ч (или 6.44 м/сек.) – по данни от GPS извлечение и извадка за времето от 11:13:41 ч. до 11:13:43 ч. От изследвания видеофайл, иззет от камерата на автобуса за нуждите на наказателното производство, водено срещу неизвестен извършител, което е било спряно, експертът е установил, че се чува звуков сигнал (клаксон) и в салона на автобуса се вижда нарушена устойчивост на правостоящите пътници от аварийното и внезапно намаляване на скоростта. Според експерта с оглед да се избегне удара с неидентифицирания автомобил е било необходимо да се предприеме аварийно намаляване на скоростта на автобуса. Вследствие на инерционните сили, действащи върху пътниците в автобуса при аварийното му намаляване на скоростта (пътниците продължават движението си в купето на автобуса със скоростта, с която се е движил той преди предприемане на спирането), Д.