Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 686 от 29.06.2017, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Търговско дело 76/2017
Вид
Определение № 686
Подписан
29.06.2017
Състав
ИВО ВАСИЛЕВ ДОБРЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл.146 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.146, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 153 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 155 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.372 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417,т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.429 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.147 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.147, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.99,ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.60 · Закон за кредитните институции
  • чл.60, ал.2 · Закон за кредитните институции
  • чл.422 · Търговски закон
  • чл.430 · Търговски закон

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 686 29.06.2017г. град Бургас

Бургаски окръжен съд граждански състав на двадесет и девети юни две хиляди и седемнадесета година в закрито заседание в следния състав:

Съдия: Иво Добрев като разгледа търговско дело № 76 по описа за 2017 година докладвано от съдията Добрев, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по редовна и допустима искова молба, предявена от ,,ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК 20317122, със седалище и адрес на управление: гр.София 1000, район ,,Оборище“, бул. ,,Княз Александър Дондуков“№19, ет.2 (универсален правоприемник на преобразуваното и прекратено без ликвидация дружество ,,ОТП ФАКТОРИНГ- БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, считано от 15.11.2012г.), представлявано от Илка Георгиева Димова- Мазгалева- Изпълнителен директор и Емил Димитров Кръстев- Прокурист, чрез юрисконсулт Моника Тодорова Димова, против Ж.А.Ч., ЕГН **********, с адрес:г***, с която се иска да се приеме за установено по отношение на ответницата, съществуване вземането на ищеца, произтичащо от договор за кредит за текущо потребление от 21.10.2008г., допълнително споразумение към договор за кредит от 14.10.2010г. и сключения към него договор за поръчителство от 14.10.2010г., включващи сумата от 28147.50лв.- главница по договора за кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.03.2012г. до изплащане на вземането; сумата от 3155.78лв.- дължима лихва за периода от 14.08.2011г. до 26.03.2012г.; сумата от 1246.52лв.- санкционираща лихва за периода от 14.08.2011г. до 26.03.2012г.; сумата от 60лв.- такса изискуемост; сумата от 885.17лева.-заемни такси.

Претендира се присъждане на съдебно-деловодните разноски, направени в заповедното производство в размер на 1454.88 лв., както и разноските в настоящото производство, включително юрисконсултско възнаграждение.

При условията на евентуалност е предявен иск за осъждане на ответницата да заплати на ищеца суми, произтичащи от неизпълнение по договор за кредит за текущо потребление от 21.10.2008г., допълнително споразумение към договор за кредит от 14.10.2010г. и сключения към него договор за поръчителство от 14.10.2010г., включващи сумата от 28147.50лв.- главница по договора за кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане; сумата от 3155.78лв.- дължима лихва за периода от 14.08.2011г. до 26.03.2012г.; сумата от 1246.52лв.- санкционираща лихва за периода от 14.08.2011г. до 26.03.2012г.

Разглеждането на осъдителния иск е обусловено от изхода по делото по главния иск, след преценка на неговата основателност. С оглед разрешението, обективирано в т.11,б.,,б“ от ТР от 18.06.2014г. по тълк.д.№14/2013г. на ОСГТК на ВКС, предявеният осъдителен иск се явява процесуално допустим.

Съдът е изпратил препис от исковата молба и приложенията към нея на ответницата, като е указана възможността за подаване на писмен отговор, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването му и неупражняването на права.

В определения от съда двуседмичен срок, ответницата е депозирала писмен отговор на исковата молба.

Отговорът на ответницата е изпратен на ищеца, като му е указана възможността да подаде допълнителна искова молба.

В предоставения двуседмичен срок по чл.372 от ГПК, ищецът е депозирал допълнителна искова молба.

Същата е изпратена на ответната страна с възможността за подаване на допълнителен отговор.

Ответницата е депозирала по делото допълнителен писмен отговор.

При това положение съдът намира, че книжата по делото са разменени редовно.

Искът е предявен съобразно правилата за родова и местна подсъдност. Налице са активна и пасивна легитимация за предявяване на настоящия иск. Не са направени от страните възражения, нито до настоящия момент са станали служебно известни на съда други факти или обстоятелства, които след проверка за възникването им, да водят до извод, че са налице процесуални пречки или не са налице положителни процесуални предпоставки за разглеждане на иска. При това положение той е допустим.

Съдът намира, че в настоящото определение следва да включи и проекта си за доклад по делото на осн. чл.374, вр. чл.146 ГПК.

Проект за доклад:

Твърди се в исковата молба, че с договор за кредит за текущо потребление от 21.10.2008г., ,,БАНКА ДСК“ЕАД предоставила на Иван Тодоров Чакъров, кредит в размер на 30000лв., при подробно уговорени условия. Съгласно т.2 от договора, срокът за издължаване на кредита бил 120 месеца, считано от датата на усвояване (21.10.2018г.). На основание т.7, дължимата лихва по кредита се формирала от базов лихвен процент, определян периодично от банката, както и надбавка (с възможност за отстъпка – Приложение №2). Към датата на сключване над договора, банковият лихвен процент бил 5.94%, и стандартна надбавка в размер на 2.53% (общо 8.45%).

Посочва се, че на 14.10.2010г., страните подписали допълнително споразумение към договора за кредит, съгласно което кредитът се обезпечавал с поръчителство. В качеството на поръчители се задължили Ж.А.Ч. и Марийка Димитрова Ч.. На основание чл.19.2 от Общите условия, при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, целият остатък по кредита ставал предсрочно изискуем и се отнасял в просрочие.

До предявяване на молбата за събиране на дълга по съдебен ред, остатъкът от кредита се олихвявал с договорения лихвен процент, увеличен с наказателната надбавка в размер на 10(десет) процентни пункта.

Излага се по- нататък, че предвид допуснатото неизпълнение договорните задължения от страна на кредитополучателя, на 18.10.2011г., кредитът станал автоматично предсрочно изискуем(чл.19.2 от ОУ).

В случай, че съдът намира, че цедентът е следвало да уведоми длъжниците за обявяване предсрочната изискуемост (т.18 от ТР№4 от 18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС), ответницата моли да бъде прието, че уведомяването е извършено с връчване заповедта за незабавно изпълнение, приложена към покана за доброволно изпълнение по изп.дело №1525/2016г. по описа на ЧСИ Станимира Николова, рег.№805, район на действие БОС.

При евентуалност, ако съдът счете, че горното не е налице, моли да бъде прието, че ответникът е уведомен с предявяване на настоящата искова молба (Решение №123 от 24.06.2009г. по т.№12/2008г. на ВКС,ТК, ІІ-ро т.о.; Решение№161 от 08.02.2016г. по т.д.№1153/2014г. на ВКС,ТК,ІІ-ро т.о.).

След подадено от ,,БАНКА ДСК“ЕАД на 27.03.2012г., заявление по реда на чл.417 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, такива били изготвени по образуваното ч.гр.д.№2732/2012г. по описа на БРС за следните суми: сумата от 28147.50лв.- главница по договора за кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.03.2012г. до изплащане на вземането; сумата от 3155.78лв.- дължима лихва за периода от 14.08.2011г. до 26.03.2012г.; сумата от 1246.52лв.- сакционираща лихва за периода от 14.08.2011г. до 26.03.2012г.; сумата от 60лв.- такса изискуемост; сумата от 885.17лв.-заемни такси, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.03.2012г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 1454.88лв.- съдебно- деловодни разноски, от които държавна такса от 669.92лв. и 784.96лв- юрисконсултско възнаграждение.

Твърди се, че по силата на договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 22.11.2012г., сключен между ,,БАНКА ДСК“ЕАД (цедент) и ,,ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ищцовото дружество придобило процесното вземане срещу поръчителите. От името и за сметка на цедента било изпратено уведомително писмо за цесията до ответницата (удостоверено с обратни разписки).

Излагат се подробни съображения във връзка с надлежното уведомяване. Цитирана е съдебна практика (Решение №137 от 02.06.2015г. по гр.д. № 5759/2014г. на ВКС, ІІІ- то г.о.).

В съответствие с чл.429 от ГПК, цесионерът, като частен правоприемник на цедента, се ползвал от издадените в полза на ,,БАНКА ДСК“ЕАД, заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист, поради което срещу поръчителите било образувано изпълнително дело №1525/2015г. по описа на ЧСИ Станимира Николова, рег.№805 на КЧСИ, район на действие- БОС. След получаване на поканата за доброволно изпълнение, ответницата оспорила в законния срок съществуването на дълга, поради което за ищеца възниквал правен интерес от предявяване на настоящия иск (ТР№4 от 18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС).

Навеждат се доводи, че съгласно разрешението, обективирано в т.11б на ТР №4/2013 от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС, въвеждането на друго основание, от което произтича вземането, различно от това, въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, можело да се заяви чрез предявяване на осъдителен иск при условията на евентуалност. Различното основание, с което се въвеждал в процеса осъдителен иск (при условията на евентуалност) било относно изискуемостта на вземането- факта на обявяване изискуемостта със самата искова молба.

Ангажирани са доказателства.

Претендират се разноски.

Правна квалификация: исканията имат правното си основание в чл.422 вр.чл.430 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД.

Предявеният при условията на евентуалност осъдителен иск е с правно основание чл.79 ЗЗД вр. чл.430 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД.

Ответницата, с депозирания отговор на исковата молба, излага становище във връзка с наведените от ищеца твърдения, като оспорва иска по основание и размер.

На първо място посочва, че не били налице предпоставките за наличие на предсрочна изискуемост, развивайки подробни съображения в тази насока.

Навежда доводи относно правната природа на договора за поръчителство. Пояснява, че кредитополучателят починал при ПТП. Вследствие неплащане три вноски по договора за кредит, банката обявила договора за предсрочно изискуем (с посочена дата на предсрочна изискуемост- 18.10.2011г.).

Твърди, че предсрочната изискуемост не била обявена на универсалните правоприемници на кредитополучателя. Кредиторът (,,БАНКА ДСК“ЕАД) бездействал четири години и по никакъв начин не предприел действия за уведомяване наследниците за дълга, като междувременно прехвърлил вземането си по кредита на ,,ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД.

Заявява също така, че поръчителството било погасено на основание чл.147, ал.1 от ЗЗД. Извлечението от счетоводните книги на банката не представлявало документ, удостоверяващ, че до длъжниците е достигнало волеизвялението на кредитора за предсрочна изискуемост.

Като такова изявление не можело да се приеме и депозирането на заявление за издаване на заповед за изпълнение, както и исковата молба. Излага аргументи в тази насока. Не било спазено изискването на чл.60, ал.2 от ЗКИ относно уведомяване на длъжника.

Посочва, че съгласно разпоредбата на чл.147 от ЗЗД, поръчителят оставал задължен и след падежа на главното задължение, ако кредиторът предяви иск против длъжника в течение на преклузивния шестмесечен срок. След като в настоящия случай такъв иск не бил предявен, отговорността на поръчителя се погасявала.

Излага аргументи, че уговорката за продължаване срока на поръчителството била нищожна на основание чл.26,ал.1 от ЗЗД, поради противоречие с императивна правна норма- чл.147,ал.1 от ЗЗД. Цитира съдебна практика (Решение№.81 от 08.07.2014г. по т.д.№1705/2013г. на ВКС, ТК, І-во т.о.; Определение№186/12.03.2013г. по ч.т.д.№1399/2013г. на ВКС, І-во т.о.).

Оспорва дължимостта на сумите в представеното извлечение от счетоводните книги. Твърди, че не бил посочен периодът, за който се претендира просрочената главница, размера на лихвата (редовна и санкционна), основанието за събиране на такса изискуемост и заемни такси (непосочени в договора за кредит).

Намира за недопустим предявеният евентуален осъдителен иск. Развива подробни съображения в подкрепа на изложеното становище.

Моли за отхвърляне претенцията за заплащане на разноски в заповедното производство. Направено е възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение. Не представя доказателства. Претендира разноски.

Ищецът, с допълнителната си искова молба взема отношение по депозирания отговор. Поддържа изцяло изложеното в исковата молба. Оспорва наведените доводи на ответницата за недопустимост на предявения евентуален иск.