Решение № 131 от 07.04.2025, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 131 гр. Карлово, 07.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Асима К. Вангелова-Петрова при участието на секретаря Гергана Кр. Бабикова като разгледа докладваното от Асима К. Вангелова-Петрова Гражданско дело № 20245320101838 по описа за 2024 година

Производството е по обективно предявени искове, с правно основание чл. 422 във връзка чл. 415 от ГПК, във връзка чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът - „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД твърди, че в законоустановения срок и съгласно указанията, дадени по ч.гр.д. № 1490/2024г. по описа на КрлРС, депозира настоящия установителен иск на основание чл. 422 ГПК. Твърди, че ответникът е отправил искане за сключване на договор за заем между него и „Кредирект“ ЕООД. Искането било попълнено собственоръчно от заемателя посредством сайта на Заемодателя - https://credirect.bg. Договорът за заем се сключвал съобразно законовите разпоредби на Закона за електронната търговия, Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги.

Заемателят, съобразно установената форма за кандидатстване от заемодателя, е предоставил своите лични данни, актуална електронна поща, телефон за връзка, параметри на желания заем (размер на главница и период на погасяване), едно лице за контакт, както и е посочил желания начин за изплащане на отпусканата заемна сума. По този начин заемателят е обективирал волята си, че желае да сключи договор за паричен заем със „Кредирект“ ЕООД. Ищцовото дружество изпраща на посочената от заемателя електронна поща Общи условия, както и предоставя чрез своя сайт проект на договора за заем, съдържащи цялата необходима преддоговорна информация за искания от заемателя паричен заем. С натискане на бутон „Изпрати“ съгласно Общите условия заемателят е приел така предоставените му условия във връзка с договора, което действие се счита за подписване на всяка страница на предоставените по описания начин документи, съобразно чл. 10 от Закона за електронния подпис и електронните удостоверителни услуги 1

(ЗЕДЕУУ) и то при условията, при които последните са му предоставени.

Съгласно чл. 10 от ЗЕДЕУУ електронното изявление е получено с постъпването му в посочената от заемателя информационна система.

Заемодателят потвърждавал сключването на договора за заем, като изпращал на посочения от заемателя електронен адрес договор за паричен заем № 874709, заедно с погасителния план към него и Общите условия. Съгласно Общите условия, приети от заемателя, договорът за паричен заем влизал в сила от датата на изпращането му от заемодателя на заемателя (06.06.2023г.) и ставал задължителен и за двете страни. Всички действия на потребителя могат да се проследят и от лог файла, част от електронното досие на клиента, от който файл се виждало кога и откъде е извършено всяко действие във връзка с кандидатстването за кредит през онлайн платформата. Длъжникът не е изпълнил задълженията си по договора и не е заплатил дължимите суми.

Длъжникът не е погасил задълженията си по заема. Ето защо, дружеството е депозирало заявление по чл. 410 от ГПК срещу длъжника и е образувано ч.гр.д. № 1490/2024г. по описа на КрлРС, като съдът е издал Заповед за изпълнение на парично задължение за сумите по заявлението. Длъжникът е депозирал възражение по чл. 414 от ГПК, като за заявителя е възникнало правото по чл. 415 от ГПК, да предяви установителен иск за процесните суми.

От правна страна твърди, че между страните има валиден договор, съгласно който заемодателят - „Кредирект“ ЕООД е изплатил на заемателя М. С. М., заемната сума, а от своя страна длъжникът се е задължил да върне заемната сума в размер и срок съгласно уговореното. Сумата била получена от клиента на каса на Изипей АД срещу предоставена от него лична карта.

Налице е неизпълнение на задълженията на длъжника. От това произтича и правният интерес на дружеството да депозира срещу същия Заявление по чл.

410 от ГПК, а след депозираното възражение - да предяви установителен иск за дължите суми. Ако длъжникът не изпълни задължението си, както е в настоящия случай, кредиторът има право да иска изпълнение заедно с обезщетението за забава - в случая обезщетението е в размер на законната лихва за забава - съгласно чл. 86 от ЗЗД, от датата на подаване на Заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изпълнение на задължението.

МОЛИ съда, да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество следните суми – главница в размер на 1000.00 лв., представляваща дължима и неплатена по договор за паричен заем №874709/06.06.2023г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изпълнение на задължението.

Претендира за направените по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лв. на основание чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.

13, ал. 2 и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Ответникът – М. С. М., в предоставения му едномесечен срок не депозира писмен отговор, по смисъла на чл. 131 от ГПК. В хода на делото, представляван от адв. К. депозира становище, съгласно което оспорва сключването на договор за потребителски кредит. Твърди, че същият не е сключен и не е подписван от ответника. Същият не притежава договор за потребителски кредит № 874709/06.06.2023г., не е получавал, респективно не се е запознавал нито с договора, нито с общите условия по него преддоговорната информация и стандартния европейски формуляр и на валидно електронно изявление по смисъла на чл.2 от ЗЕДЕУУ. Представеният договор от ищеца не бил подписан с квалифициран електронен подпис, нито имало постигнато съгласие за подписването му с обикновен. Нямало 2 постигнато съгласие допълнително да бъде начислена такса за експресно разглеждане на кредита в размер на 508.00 лева, нито сключването на договора за кредит от разстояние при фиксиран лихвен процент в размер на 44% и годишен процент на разходите в размер на 54.38%, нито имало постигнато съгласие М., да заплаща възнаграждение за допълнителни такси, възнаградителна лихва и суми по оскъпяване на кредита. Видно от представеното извлечение от лог файл по договор за паричен заем, е че ответникът е получил сумата от 1000 лева, но доказателства за заплащането на сумата нямало. Допълнително моли съда да приеме следните възражения относно представения договор за кредит от ответното дружество:

- твърди, че договорът е потребителски по смисъла на чл.9 от ЗПК.

Същият е недействителен на основание чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, т.к. липсвало посочване в договора от какви пера е съставена общо дължимата сума. Съгласно § 2 ДР ЗПК, тя се формирала от аритметичния сбор на общия размер на кредита и общите разходи по кредита. Последните са нормативно дефинирани в § 1 ДР на ЗПК и представляват годишен процент на разходите (ГПР), чл.19, ал.1 от ЗПК. Това водило до извод, че няма как да се определят компонентите на общата сума дължима от потребителя. Определеното в договора възнаграждение за такса експресно разглеждане на кредита представлявала „скрито“ оскъпяване на кредита. Ако била добавен към общия размер на плащанията посочен в договора, то потребителят е щял да установи, че сумата надхвърля 50% оскъпяване на кредита. С това е допуснато нарушение на чл.19, ал.4 от ЗПК и клаузата за ГПР била нищожна. От тук нищожен е договорът на основание чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Затова твърди, че ГПР не отговарял на действителното такова.

- в нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК в договора не бил посочен начинът на изчисляване на годишния процент на разходите (ГПР) и липсвала каквато и да било яснота по какъв начин е формиран същия, респ. общо дължимата сума по него. Нормата на §1, т.2 ДР ЗПК, определя, че тя представлявала сбор от общия размер на кредита (отпусната в заем сума) и общите разходи по кредита. Последните са регламентирани в §1, т.1 ДР ЗПК и по своето същество представлявали годишен процент на разходите (ГПР) (чл.19, ал.1 ЗПК). В ГПР, съгласно законовата дефиниция, се включвала възнаградителната лихва и всички други разходи (такси, комисионни и пр.) свързани с кредита.

- таксата за експресно разглеждане на кредита, предвидена в договора, е нищожна, тъй като била уговорена в нарушение на добрите нрави и е прекомерна. Нищожността се извличала от обстоятелството, че таксата е прекомерна. Нямало предвидени по договора никакви правила, по които да се определи, кои са тези вреди, които дружеството ще претърпи от неприемане на тази клауза и които ще се компенсират от последната. Всички преки или косвени разходи възникнали от изпълнението на задълженията на страните по договора, са покрити от ГПР (чл.19, ал.1 и §1, т.1 ДР ЗПК). Затова таксата била начислена за покриване именно на тези разходи. По изложените съображения, клаузата за такса експресно разглеждане на кредита била недействителна, но и на допълнителното основание по чл.21, ал.1 от ЗПК, тъй като с нея се създавали задължения, които по своето същество се покривали от ГПР и по този начин се надвишавало изискването по чл.19, ал.4 ЗПК - ГПР не можело да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва. Клаузата за такса експресно разглеждане на кредита противоречала и на материалния закон чл.71 от ЗЗД. Съгласно коментираната разпоредба, когато длъжникът по 3 двустранен договор не представи исканите от кредитора обезпечения, последният може да иска изпълнение на всички задължения по договора предсрочно. С тази такса обаче в конкретния случай, се искало нещо друго натоварване на кредитополучателя с допълнителни финансови разходи, което противоречило на материалния закон. Клаузата противоречала и на императивната разпоредба на чл.33 от ЗПК, която предвиждала, че при забава, кредиторът имал право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Това била единствената санкция предвидена в ЗПК при неизпълнение на договорните задължения, а с процесната неустойка се заобикаляло тази разпоредба и затова тя била нищожна (чл. 21, ал.1 от ЗПК).

Предвид изложеното намира, че нищожността на клаузите произтичала, както от обстоятелството, че целият договор е недействителен на основание чл.22 от ЗПК, така и от обстоятелството, че таксата била нищожна, поради противоречието й с добрите нрави, материалния закон и поради неговото заобикаляне.

Прави възражение за прихващане на всяка една сума, изплатена от ответника, като моли съда да приеме същата за заплащане на главницата по договора за кредит. Точната сума се ангажира да конкретизира след представяне на справка на извършените плащания от страна на ищцовото дружество. Претендират разноски.

Съдът констатира, че до устните състезания, възражение за прихващане не е конкретизирано.

Съдът, въз основа на приетите доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа страна:

От приетото за послужване ч.гр.д. № 1490/2024г. по описа на КрлРС, се установява, че ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 784/02.09.2024г., по силата на която е разпоредено, М. С. М. с ЕГН ********** да ЗАПЛАТИ на „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД, сумата 1000.00 лева, представляваща неплатена главница по договор за паричен заем № 874709 от 06.06.2023г.; сумата от 55.00 лева, представляваща възнаградителна лихва, дължима и неплатена за периода 06.06.2023г. до 21.07.2023г.; сумата 508.00 лева, договорна неустойка, дължима и неплетена за периода от 06.06.2023г. до 21.07.2023г.; сумата 220.72 лв. законна лихва за забава, дължима и неплатена за периода 01.09.2023г. до 01.08.2024г.; сумата 156.30 лева, неустойка за забава, дължимата и неплетена за периода от 19.09.2023г.; сума 135.00 лева, разходи за събиране на вземането, поради забава в плащането, дължими и неплатени за периода от 28.07.2023г. до 01.08.2024г., ведно със законната лихва, считано от датата на входиране на заявлението – 28.08.2024г. до изплащането на вземането; както и направените по делото разноски в размер на 25.00 лева за внесена държавна такса и 50.00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.