Акт от 12.08.2020, Районен съд - Радомир

Р Е Ш

Е Н И Е

N гр.Радомир, 12.08.2020 година

Радомирският районен съд наказателна колегия в публично заседание на двадесет и осми юли през две хиляди и двадесета година в състав:

Районен съдия:Ивета Павлова

При секретаря Т. П. и в присъствието на прокурора

………………………………………………………………като разгледа докладваното от съдията анд №111/2020 година по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

С наказателно постановление №47/22.04.2020 г. на Директора на Регионална дирекция по горите- Кюстендил, е наложил на жалбоподателя П.А.И., с адрес: ***, с ЕГН: **********, за нарушение на чл. 108, ал.3 от Закона за горите , във вр . с чл. 61 и чл. 47, ал.1, т. 1 и т.

6 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите адм.наказание глоба в размер на 300 лева, на основание чл.275, ал.1, т.1 от Закона за за това, че не е не е упражнил контрол и е допуснал сеч на 41 бр. дървета, немаркирани с КГМ и без ПС и не е упражнил контрол като е допуснал направата на извозен път-просека, без да е отбелязана в технологичния план и без да е очертана на терена.

Недоволен от така наложеното му административно наказание И. е обжалвал в законоустановения срок. По подробно изложени във въззивната жалба съображения, доразвити в допълнение към същата моли съда да отмени атакуваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно.Алтернативно се моли съда да приеме, че извършеното нарушение е маловажно.

Въззиваемата страна- Регионална дирекция по горите гр.Кюстендил чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. По подробно изложени в пледоарията правни съображения въззиваемата страна моли съда да потвърди атакуваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно. Навеждат се доводи за законосъобразност на атакуваното НП и доказаност на извършеното от жалбоподателя адм.нарушение.

Териториално отделение –Радомир към Районна прокуратура- Перник , редовно и своевременно призовано не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Радомирският районен съд, след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и 18 от НПК, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежна страна и е процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.

ОТ

ФАКТИЧЕСКА СТРАНА :

От служители на Регионална дирекция по горите гр.Кюстендил, а именно Р.К.М., Р.Д.Д.,

В.С.А., А.Й.А. е извършена проверка на 14.02.2020г. в 14.45 часа в сечище в имоти с №№ 254002 и 254003 подотдел 278 „в“, в землището на с. Калище, общ.Ковачевци, при която е съставен Констативен протокол серия ПК07 №002432 от 14.02.2020г. от Р.К.М. на длъжност „гл.горски инспектор“ при РДГ-Кюстендил, като е констатирано от проверяващите органи, че жалбоподателят И., в периода от 25.01.2020 г. до 14.02.2020 г. в отдел 287, подотдел „в“, землище на с.Калище, община Ковачевци, горски имот по КВС № 254002-собственост на физически лица, в качеството си на лицензиран лесовъд /удостоверение № 2550/23.02.2012 г./, получил позволително за сеч № 0543739/25.01.2020 г. не е упражнил контрол, като е допуснал сеч на 41 броя дървета от дървесен вид цер с обща кубатура 4 пл.куб.м.дърва, без писмено позволително за сеч и без да са маркирани с контролна горска марка, както и направата на извозен път- просека, без да е отбелязана в технологичния план и без да е очертана на терена, като отсечените 41 бр. дървета от цер, не са предвидени и разрешени за сеч в издаденото позволително № 0543739/25.01.2020 г.

Жалбоподателя е вписан в публичния регистър за упражняване на частна лесовъдска практика /удостоверение № 2550/23.02.2012 г./

Въз основа на констатаците от проверяващите органи отразени в горепосочения констативен протокол №002432/14.02.2020г. е съставен на 18.02.2020 г. АУАН на жалбоподателя И. №47/24.02.2020г. по регистъра на РДГ-Кюстендил, бл.№003192 от свидетеля В.А., като свидетел по АУАН присъствал и при установяване на адм.нарушение е

А.Й.А..

Акта за установяване на нарушението е връчен на жалбоподателя лично на датата на съставянето му, като същият е присъствал при неговото съставяне и в графа „възражения“ същият е посочил: „възражение ще представя допълнително “.

В срока по чл. 44, ал.1 от

ЗАНН не е постъпило писмено възражение от жалбоподателя срещу така съставения АУАН.

Въз основа на събраните по преписката доказателства и съставения

АУАН административно-наказващия орган е издал атакуваното в настоящето производство НП № 47/22.04.2020г. като със същото е наложил на И. за нарушение на чл.

108, ал.3 от Закона за горите , във вр . с чл. 61 и чл. 47, ал.1, т. 1 и т. 6 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите адм.наказание глоба в размер на 300 лева на основание чл.275, ал.1, т.1 от закона .

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

С оглед на така установеното от фактическа страна и предвид наведените от жалбоподателя правни доводи съдът намери от правна страна следното:

Преди да разгледа правния спор по същество съдът е длъжен да обсъди налице ли са допуснати съществени процесуални нарушения при изготвяне на атакуваното НП и АУАН. Едва, след като констатира липсата на такива процесуални нарушения съдът следва да разгледа и разреши спора по същество като изследва и реши въпроса относно това дали е налице извършено деяние от жалбоподателя, дали същото представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, дали жалбоподателя е автор на същото, правилно ли са приложени от наказващия орган материално правните норми и правилно ли е определен размера и вида на наложеното административно наказание.

Настоящият състав на решаващия съд намира,че при провеждане на административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, атакувания АУАН и НП са издадени в съответствие с императивните изисквания на чл.

57 и чл. 42 от ЗАНН. Посочени са и всички факти, които са относими към съставомерните елементи и на нарушителя е била ясна фактическата рамка, в която следва да организира защитата си. Посочени са доказателствата, въз основа на които е направен извод за извършеното нарушение и неговото авторство, .

По същество на правния спор съдът приема така описаната в АУАН и НП фактическа обстановка за безспорно доказана, тъй като тя се потвърждава напълно от събраните в хода на съдебното следствие доказателства и тези приложени в административно-наказателната преписка, които напълно кореспондират помежду си и пресъздават една и съща фактическа обстановка, неоспорена от жалбоподателя, а именно: Акт за установяване на извършено административно нарушение №47/24.02.2020г., /по регистъра на РДГ – Кюстендил/ бланков № 003192/18.02.2020г., Наказателно постановление №47/22.04.2020г. на Директора на Регионална дирекция по горите гр.Кюстендил, Констативен протокол Серия ПК07, № 002432/14.02.2020г.

В хода на съдебното следствие са разпитани от страна на административно-наказващият орган актосъставителя В.А. и свидетеля по акта А.А. и свидетелката по установяване на административното нарушение Р.М.. Свидетелите са присъствали при установяване на адм. нарушение от жалбоподателя като точно препредават фактическата обстановка подробно описана в процесния АУАН и НП, поради което и съдът им дава вяра. Показанията им са изчерпателни, непротиворечиви и напълно си кореспондират, както помежду си така и с описаната фактическа обстановка в процесния АУАН и НП. От страна на жалбоподателя в хода на съдебното дирене не бяха ангажирани гласни или писмени доказателства опровергаващи фактическата обстановка описана в АУАН и НП и подкрепяща твърденията във въззивната жалба и допълнителна такава представена пред съда. Въззивната жалба и допълнението към същата от страна на жалбоподателя не съдържат конкретни искания към съда и доводи за незаконосъобразност на НП, а представляват изложени подробно доводи за същността на работата на лицензираните лесовъди и гр.инспектори съгласно нормативните актове, които същите са длъжни да съблюдават при работата си. Не бяха ангажирани от И. никакви доказателства опровергаващи констатациите на контролните органи отразени в констативния протокол и АУАН.

Установено е по безспорен начин, а и това обстоятелство не се оспорва от самия жалбоподател, че е било налице на сечището при проверката от контролните органи отсечени широколистни дървета, докато самото позволително за сеч е било издадено за иглолистни, освен това същите не са били маркирани с контролна горска марка. Основното оспорване от страна на жалбоподателя е във връзка с количеството измерена дървесина. Същият твърди, че не правилно на първо място е определен от контролните органи вида на отрязаните широколистни дървета, а именно „дъб“ съгласно констативния протокол, като впоследствие в АУАН е посочен правилно вида им „цер“ и, че неправилно е определено количеството им. В тази връзка същият не е ангажирал никакви доказателства в подкрепа на твърденията си, но дори и да се приеме, че неправилно е определен вида на отрязаните широколистни дървета и не е измерено точно тяхното количество това не променя крайния извод на АНО, че И. е извършил адм.нарушение, за което е наказан по чл.257, ал.1, т.1 от Закона за горите. Установено е по безспорен начин предвид ангажираните от АНО гласни и писмени доказателства, че И., в качеството му на лицензиран лесовъд, притежаващ удостоверение за лесовъдска практика №2550/23.02.2012г., получил позволително за сеч № 0543739/25.01.2020 г. не е упражнил контрол, като е допуснал сеч на 41 броя дървета от дървесен вид цер с обща кубатура 4 пл.куб.м.дърва, без писмено позволително за сеч и без да са маркирани с контролна горска марка, както и направата на извозен път- просека, без да е отбелязана в технологичния план и без да е очертана на терена, като отсечените 41 бр. дървета от цер, не са предвидени и разрешени за сеч в издаденото позволително № 0543739/25.01.2020 г.С тези си действия И. е нарушил чл.108, ал.3 от ЗГ, съгласно, която лицето по ал. 2 на същата правна норма, на което е издадено позволителното за сеч, упражнява контрол и взема мерки за предотвратяване и спиране на незаконни действия по извършването на добива на дървесина, както и за транспортирането на остатъците от сечта, по ред, определен с наредбата по чл. 148, ал.

11, до освидетелстване на сечището и чл.61 от НАРЕДБА

№ 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите, който гласи, че до освидетелстване на сечището лицето, на което е издадено позволителното за сеч, носи отговорност и осъществява контрол по спазване изискванията на чл. 47 и 48, както и за изпълнение на технологичния план за добив на дървесина , както и чл.47, ал.1, т.1 и т.6 от същата наредба съгласно, които при провеждане на сечите лицата, извършващи добив на дървесина, са длъжни да секат само определените и отбелязани за сеч дървета, а при гола сеч - всички дървета върху площта на сечището без забранените за сеч дървета, указани в позволителното за сеч и да спазват одобрения технологичен план за добив на дървесина.

За правна пълнота настоящият състав следва да отбележи, че в случая не е налице маловажност на нарушението, обуславящо отмяната на НП на основание чл. 28 от ЗАНН, тъй като изпълнителното деяние засяга важни обществени отношения, свързани с правилата за добив на дървесина и изискванията към лицата, които отговорят за законосъобразността на тази дейност, а и конкретните обстоятелства по делото не разкриват по-ниска степен на обществена опасност на нарушението в сравнение с обикновените нарушения от този вид.

По отношение на размера на наложеното наказание същото е определено от АНО съобразно разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН и е в предвидения от съответната санкционна норма минимум, а именно „глоба „300 лева, поради което и съдът намира, че същия размер е правилно и законосъобразно определен с оглед вида и начина на извършване на административното нарушение, неговата тежест и подбудите за извършването му, както и предвид всички останали смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.

Водим от горното и в същия смисъл, както и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът