Решение № 7598 от 12.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7598 гр. София, 12.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Мила Г. Димова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело № 20251100506887 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 20136897 о т 20.02.2025 г. по гр.д. № 45750/2017 г. по описа на СРС, 87 с-в е признато за установено по предявените по реда на чл. 422 от ГПК искове по чл. 342, ал. 2 от ТЗ, във връзка с чл. 232, ал. 2, пр. 1 от ЗЗД, чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 345, ал. 2 от ТЗ и чл. 92 от ЗЗД, че ответникът Д. Н. Й., ЕГН **********, конституирана, на основание чл.227 от ГПК, в качеството си на наследник на починалия в хода на процеса ответник Я.Х.Х., /поч. на 06.07.2023 г./ дължи на ищеца Ес Еф Ей Лизинг ЕАД /старо наименование Лизингова къща София Лизинг ЕАД/, ЕИК 121218170, сумата в размер на 1691,82 евро за неплатени лизингови вноски за периода м.01.2015г. до м.11.2015 г. по договор за лизинг № 35042/20.03.2014 г., сумата от 2457,82 евро, представляваща неустойка за разваляне на договора в размер на 20 % от лизинговата цена, съгласно Раздел 11, т.3 от договор за лизинг № 35042/20.03.2014 г., сумата от 501,35 евро за платени от лизингодателя вместо лизингополучателя застрахователни премии по застраховка „Каско“ от 2015 г., сумата от 28,20 евро за неплатен данък МПС за 2015 г., като и за сумата от 141,75 евро за платена от лизингодателя вместо лизингополучателя застрахователна премия по застраховка „Гражданска отговорност“ за 2015 г., ведно със законната лихва върху главниците от 09.03.2017 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 1

15.04.2017 г. по ч.гр.д. № 14586/2017 г. на СРС, I. ГО, 87 състав, както е отхвърлен като неоснователен иска по чл. 345, ал. 2 ТЗ за сумата над 141,75 евро до пълния претендиран размер от 277,24 евро за платена премия по застраховка „Гражданска отговорност“ за 2015 г.

Срещу постановеното съдебно решение, в частта на уважаване на исковете, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от ответника Д. Н. Й., с излагане на доводи, че решението, в обжалваната част, е неправилно и необосновано; постановено в противоречие със събраните доказателства, в нарушение на процесуалните правила и при неправилно приложение на материалния закон.

Поддържа, че неправилно съдът е приел, че ответникът е останал задължен по договора за лизинг, развален не от м.11.2015 г., каквито твърдения е поддържал ищеца, а от м.05.2015 г. Чрез събраните в производството доказателства намира за установено, че ответникът е надплатил дължимите по договора суми със сумата от 4386.89 лв. Като не е съобразил това, съдът е постановил необосновано решение. Според ответника, в тежест на ищеца е да докаже по основание и размер претенциите си, което в случая не е сторено. Не е проведено пълно и главно доказване на вземанията на ищеца. За обосноваване на това становище ответникът се позовава на констатациите на ССчЕ изготвена и приета по друго производство между страните със сходен предмет по друг сключен и развален договор за лизинг. Чрез последната, според въззивника, са установени плащания осчетоводени от ищеца по договора за лизинг № 35042/20.03.2014 г. в размер на общо 9783.26 лв. до прекратяване на лизинговия договор.

Същевременно заявява, че договорът за лизинг е бил прекратен, считано от м.05.2015 г. /от 08.05.2015 г./, а не от м.11.2015 г., поради което съдът неправилно е приел че се дължат вноски за времето от м.05.2015 г. до м.11.2015 г.

Поддържа оплаквания срещу постановеното решение и в частта, с която е признато съществуване на вземане за неустойка за разваляне на договора в посочения и претендиран размер доколкото същата противоречи на добрите нрави.

Моли за отмяна на постановеното решение в обжалваната част, като неправилно и за отхвърляне на исковете в цялост като неоснователни и недоказани. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищеца Ес Еф Ей Лизинг ЕАД, в който изразява становище за неоснователност на жалбата. Заявява, че постановеното решение в обжалваната част е правилно, обосновано и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи по реда на въззивното производство и при така 2 очертания от жалбата предмет, приема следното:

Софийският градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Във връзка с доводите за неправилност на постановеното решение изложени във въззивната жалба, съдът намира следното:

Производството е образувано по предявени за разглеждане по реда на чл. 422 от ГПК, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1, пр. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 342, ал. 2 от ТЗ, във връзка с чл. 232, ал. 2, пр. 1 от ЗЗД, чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 345, ал. 2 от ТЗ и чл. 92 от ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите:

- в размер на 1691,82 евро за неплатени лизингови вноски за периода м.01.2015г. до м.11.2015 г. по договор за лизинг № 35042 от 20.03.2024 г., сключен между ищеца и праводателя на ответника Я.Х.Х., с предмет лек автомобил марка „Пежо“, модел „301“ Active 1,2 VTi, с рег. ********,

-сумата от 2457,82 евро, представляваща неустойка за разваляне на договор за лизинг № 35042 от 19.03.2024 г., в размер на 20 % от лизинговата цена, съгласно Раздел 11, т.3 от договора,

-сумата от 501,35 евро за платени от лизингодателя вместо лизингополучателя застрахователни премии по застраховка „Каско“ от 2015 г.,

-сумата от 28,20 евро за неплатен данък МПС за 2015 г., и

- сумата от 277,24 евро за платена от лизингодателя вместо лизингополучателя застрахователна премия по застраховка „Гражданска отговорност“ за 2015 г., ведно със законната лихва върху главниците от 09.03.2017 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 15.04.2017 г. по ч.гр.д. № 14586/2017 г. на СРС, I. ГО, 87 състав.

С постановеното решение, съдът е приел за установено в производството, че страните са били обвързани от облигационно правоотношение по сключения договор за лизинг, по който ответникът е останал задължен да заплати дължимите лизингови вноски за времето от м.01. до м.11.2015 г., както и неустойка за разваляне на договора за лизинг уговорена в т.3 от раздел 11 на договора – 20% от лизинговата цена по т.1, 3 раздел 4 в допълнение към другите обезщетения и/или неустойки. Освен това е приел, че лизингополучателят – ответник е останал задължен към лизингодателя – ищец със сумите, които е следвало да заплати за застрахователни премии по застраховка ГО и застраховка Каско на лизинговото имущество за 2015 г., както и за неплатен данък МПС за 2015 г. За обосноваване на сочените изводи, съдът е приел за установено по делото, че договора за лизинг е бил развален, считано от 14.11.2015 г., с отправено едностранно изявление на лизингодателя до лизингополучателя, поради неизпълнение задълженията на последния по заплащане на дължимите суми по договора. Освен това, съдът е счел за неоснователно възражението на ответника по чл. 26, ал. 1, пр.3 от ЗЗД, че клаузите за претендираната неустойка за разваляне на договора е нищогна поради накърняване на добрите нрави.

Решението е правилно.

За да бъде уважен предявеният иск по чл.422 ГПК вр. чл. 345, ал. 1 от ТЗ, вр. с чл.232, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД от ищеца следва да бъде установено при условие на пълно и главно доказване 1. наличието на валидно сключен договор за лизинг през исковия период обвързващ страните с уговорени лизингови вноски в претендирания от ищеца размер и 2. че лизингодателят е изпълнил своето задължение по договора да предаде лизинговата вещ на ответника-лизингополучател, като съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест по чл. 154 от ГПК в тежест на ответника е да установи, че е заплатил дължимите лизингови вноски за процесния период.

Предвид изложените от въззивника доводи, настоящият състав намира, че между страните е безспорно, че през исковия период са били обвързани с валиден договор за лизинг на автомобил, като няма спор, че лизинговата вещ е била предадена на ответника в качеството му на лизингополучател.

В настоящия случай от представените и приети пред първата инстанция писмени доказателства безспорно се установява, че страните са били валидно обвързани от договор за финансов лизинг № 35042 от 30.03.2014 г. с обект автомобил – марка „Пежо“, модел „301“ Active 1,2 VTi, с рег. ********, който е с лизингова цена в размер на 12289,07 евро с вкл. ДДС. От Приложение № 1 към договора за доставка № 34994 от 19.03.2014 г. на описаното МПС се установява, че в лизинговата цена са включени авансово плащане в размер на от 557,30 евро с ДДС, първоначална вноска от 5% от лизинговата цена в размер на 464,42 евро, като заедно с първоначалната вноска лизнгополучателят – възложител по договора за доставка заплаща дължимия ДДС върху лизинговата цена в размер на 1857,67 евро. Според раздел II.1, буква В от договора, останалата сума се разпределя на 60 равни месечни вноски всяка от 166,12 евро без ДДС, като се състои от финансирана сума от 8824,07 евро и лихва в размер на 1142,86 евро без ДДС, които лизингополучателят се задължил да заплаща.

4

Между страните не е спорно и се установява от представения и приет пред първата инстанция приемо-предавателен протокол от 25.03.2014 г., че лекият автомобил обект на договора за лизинг е бил предаден на лизингополучателя. Не е спорно и че първите 9 погасителни вноски, дължими до 05.12.2014 г. съгласно погасителния план, са били заплатени изцяло от ответника Я.Х.Х..

Доводите на въззивника, че договора за лизинг е бил развален от лизингодателя преди м.11.2015 г., настоящия състав намира за неоснователни.

Чрез приетия пред първата инстанция приемо –предавателен протокол от 01.06.2016 г. се установява, че лизингополучателя е върнал автомобила на лизингодателя на посочената дата.

Установява се и както правилно е посочил СРС, че нотариална покана за разваляне на договора за лизинг е била изпратено от лизингодателя на 21.10.2015 г., както и че същата е била получена от лизингополучателя на 09.11.2015 г.

Поради това и, както правилно е посочил СРС в своето решение, лизингодателят е упражнил в изискуемата форма правото си по чл. 87 от ЗЗД и договорът е развален на основание чл. 87, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 88, ал. 1 предл. второ ЗЗД с действие занапред, като лекият автомобил е предаден от лизингополучателя на лизингодателя на датата, удостоверена с представения двустранно подписан приемопредавателен протокол – 01.06.2016 г.

При така посоченото, настоящия състав намира че до 14.11.2015 г. договорът за лизинг е обвързвал страните. Доводите на въззивника, че същият е бил развален с отправено от ищеца до ответника писмо за изпълнение на задълженията от 05.05.2015 г. се явяват неоснователни и недоказани чрез събраните по делото доказателства.

Както бе посочено договорът следва да се счита развален на основанието, предвидено в т. 1 р.IХ, с получаването на нотариалната покана от лизингополучателя.

Чрез събраните доказателства е установено, че към м.11.2015 г. задълженията на лизингополучателя по договора възлизат на сумите:

- 1691,82 евро за неплатени лизингови вноски за периода м.01.2015г. до м.11.2015 г. по договор за лизинг № 35042 от 20.03.2024 г., сключен между ищеца и праводателя на ответника Я.Х.Х., с предмет лек автомобил марка „Пежо“, модел „301“ Active 1,2 VTi, с рег. ********,