Решение № 4980 от 28.08.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4980 гр. София, 27.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Цветина Костадинова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Цветина Костадинова Въззивно гражданско дело № 20231100501951 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение № 20062622/19.10.2022г. по гр. д. № 36679/2020г. по описа на СРС, 170-и състав, е признато за установено по искове с правно основание чл.

415, ал. 1, вр. чл. 422 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, съотв. чл. 86, ал.1, изр.1 ЗЗД, предявени от „Софийска вода“ АД, ЕИК 130175000, против С. В. Ф., ЕГН ****, К. В. Ф., ЕГН ********** и Д. В. Ф., ЕГН **********, конституирани по реда на чл. 227 от ГПК на мястото на починалия в хода на производството първоначален ответник В.С. Ф., че ответниците дължат на дружеството-ищец, в условията на разделна отговорност при квоти 1/3 за всеки от тях, сумата от 810,27 лева– главница, представляваща стойност на услуги по доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води, за апартамент № 5, находящ се в гр. София, ж.к. ****, за периода от 01.01.2015г. до 18.02.2019г., които задължения са отразени във фактури, издадени в периода от 21.02.2015 г. до 30.03.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 28.06.2019 г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр. дело № 37213/2019 г. по описа на СРС, 1

170-и състав, до окончателното изплащане, и сумата от 87,68 лв.– обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 24.03.2015г. до 30.03.2019г., като исковете са отхвърлени до пълния им предявен размер.

Срещу решението са постъпили въззивни жалби с идентично съдържание от ответниците, в които се излагат съображения за неправилност на обжалвана част от постановения съдебен акт. Твърди се, че по делото не са ангажирани доказателства относно възникването на валидно облигационно отношение между наследодателя на ответниците и ищцовото дружество, като се сочи, че подадената от първия декларация и представеното от СО, дирекция „Местни данъци и такси“, район „****“ удостоверение не са в състояние да докажат това обстоятелство. Обосновава се, че по делото не е доказано при условията на пълно и главно доказване реалното предоставяне на начислените водоснабдителни и канализационни /В и К/ услуги, както и техния обем. Сочи се, че по делото не са представени двустранно подписани първични документи- карнети, които да установяват факта на реална доставка. Твърди се, че не е доказано ответниците да са отказвали осигуряване на достъп до имота, поради което дружеството не е спазило разпоредбите на собствените си ОУ относно редовното отчитане и измерване на потребената вода. Предвид изложеното се отправя молба до съда да отмени решението в обжалваната част, като отхвърли изцяло предявените спрямо ответниците искове.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивна жалба от насрещната страна.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.

259, ал.1 от ГПК, отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, поради което същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя 2 от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Постановеното решение е валидно и допустимо, като по отношение на неговата правилност съдът намира следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за основателността на които в тежест на ищеца е при условията на пълно и главно доказване да установи, че наследодателят на ответниците е потребител на водоснабдителните и канализационните /ВиК/ услуги по възникнало между него и дружеството облигационно правоотношение, че в процесния период ищецът е доставял ВиК услуги в претендираните количества в посочения обект, чиято стойност възлиза на претендираните суми. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да докажат, че са погасили претендираните вземания.

Съгласно чл. 193 от Закона за водите /ЗВ/ обществените отношения, свързани с услугите за водоснабдяване и канализация се уреждат със Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/ и при спазване на неговите изисквания. Според нормата на чл. 1, ал. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/ ВиК услуги са тези по пречистване и доставка на вода за питейно-битови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на потребителите в урбанизираните територии /населените места и селищните образувания/, както и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи, включително на пречиствателните станции и другите съоръжения. Според дадената в § 1, т. 2, б. "а" от ДР на ЗРВКУ легална дефиниция на понятието "потребители на ВиК услуги", това са юридически или физически лица- собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги. В разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от приложимата Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи /в редакция- попр., бр. 93 от 19.10.2004 г.; изм. с Решение № 3887 от 28.04.2005 г. на ВАС на РБ- бр. 41 от 13.05.2005 г., в сила от 13.05.2005 г. / е указано, че потребители на ВиК услуги са собствениците и 3 лицата, на които е учредено вещно право на строеж и право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдени имоти /в този смисъл е и чл. 2, ал. 1 от Общите условия на ищеца/.

От гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на облигационно отношение, съответно и качеството потребител на ВиК услуги, е обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно право на ползване върху съответния водоснабден имот, т. е. облигационното отношение между водопреносното предприятие и титуляра на това право възниква с придобиването на правото на собственост или вещно право на ползване и се прекратява със загубването на същите.

В случая от намиращия се по делото Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредба за държавните имоти от 04.12.1992г. се установява, че на посочената дата процесният апартамент № 5, находящ се в гр. София,, ж.к. „**** 3“, бл.**, вх. ****, е закупен от В.С. Ф. и В. Д. Ф.. В действителност в рамките на първоинстанционното производство по искане на ищеца е изискано и представено удостоверение за декларирани данни, издадено от СО, дирекция „Местни данъци и такси“, район „****“, от което е видно че имотът е бил деклариран от посоченото лице пред данъчната администрация, но изводът на районния съд за наличие на възникнало облигационно отношение между дружеството и В.С. Ф. е направен след съвкупна преценка на всички представени писмени доказателства, в това число и на посочения по-горе титул за собственост. Предвид изложеното неоснователни се явяват доводите на ответниците за неправилност на заключението на първоинстанционния съд относно наличието на основание за дължимост на претендираните от ищеца суми. Както районният съд правилно е посочил, от представените доказателства се установява, че В.С. Ф. е имал качеството потребител на ВиК услуги по смисъла на § 1, ал. 1, т. 2, б. "а" от ДР на ЗРВКУ и чл. 3, ал. 1, т. 1 вр., ал. 2, т. 2 от Наредба № 4/14.09.2004 г. през исковия период, тъй като е притежавал ½ ид. ч. от правото на собственост върху процесния имот през този период. В качеството на съсобственик същият е бил потребител на ВиК услуги за процесния период, по неформален договор за продажба на водоснабдителни и канализационни услуги за битови нужди с включените в него права и задължения, съгласно приложимите към съответния период Общи условия.

4

Спорен между страните е и въпросът относно обема на доставяните услуги, съответно цената, която се дължи за тях. Съгласно чл. 32, ал. 1 от Наредба

№4/14.09.2004г. количеството изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора се измерва чрез монтираните на всяко водопроводно отклонение водомери, а за сгради етажна собственост въз основа на измереното количество, отчетено по общия водомер на водопроводното отклонение за определен период от време, което се разпределя между отделните потребители въз основа на отчетите за същия период от време на всички индивидуални водомери след общия водомер, като първо се отчита общият водомер в присъствието на представител на потребителите, а след това се отчитат индивидуалните водомери - чл. 32, ал. 2 и 3 от Наредба № 4/14.09.2004 г. Съгласно чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4/14.09.2004 г., отчетените данни се установяват чрез отбелязване в карнет, заедно с датата на отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов представител, освен случаите на отчитане по електронен път. Съгласно чл. 39, ал. 5 от същата наредба по изключение отчитането на отведената и пречистената вода се извършва съобразно броя на обитателите на жилищата, когато потребителите нямат монтирани водомери на водопроводните отклонения и индивидуални водомери. В този случай месечното количество изразходвана питейна вода се определя, както следва по 6 куб. м. при топлофицирано жилище и по 5 куб. м. при нетоплофицирано жилище за всеки обитател.

Във връзка с установяване на предоставените ВиК услуги, техният обем и стойност, в рамките на първоинстанционното производство е изслушано заключение на съдебно-техническа експертиза /СТЕ/, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено. От него се установява, че през процесния период в имота са предоставяни ВиК услуги от ищцовото дружество. Посочва се, че на 11.11.2015г. в него са монтирани водомери, като за периода от 21.02.2015г. до 28.10.2015г. отчитането на потребената вода е осъществявано на база 5-ма живущи, а след тази дата отчитането е извършвано чрез измервателните устройства. Предвид констатацията на вещото лице, че през 2015г. апартаментът е обитаван от 3-ма души, в заключението е посочена сумата, дължима при база този брой лица, както и общият размер на задължението за претендирания период, а именно- 1 620,45 лева. Настоящият въззивен състав намира, че приетото в заключението по СТЕ 5 относно предоставените в имота ВиК услуги, техния обем и стойност е в съответствие с установеното по делото и с приложимата нормативна уредба, поради което намира посочения общ размер на задължението от 1 620,45 лева за правилно изчислен.

Неоснователни в тази връзка са доводите на ответниците, че по делото не е установена реалната доставка на ВиК услуги. Видно от приетото по делото заключение по СТЕ след 11.11.2015г. отчитането през процесния период е извършвано регулярно, като отчетите са нанасяни в карнети, предоставени на вещото лице и съобразени от него при формиране на изводите му. Възраженията им, че ищецът не е спазил нормативно установения ред за удостоверяване на отказа на потребителя да осигури достъп до водомерите за отчет съдът намира за неотносими, доколкото в случая не се касае до хипотеза на начисляване на служебен разход при неосигурен достъп, а до липсата на монтирани индивидуални водомери в имота за част от исковия период и определяне на дължимите суми „на база“, както правилно е посочил и районният съд.