Решение № 3319 от 14.10.2022, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 9243/2022
- Вид
- Решение № 3319
- Подписан
- 14.10.2022
- Състав
- Людмила Людмилова Митрева
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.342 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 3319 гр. Пловдив, 14.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Людмила Людм. Митрева при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело № 20225330109243 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл.422, във вр. с чл.415, ал.2 ГПК.
Образувано е по искова молба на „Теленор България” ЕАД против К. П. Т., с която са предявени положителни установителни искове за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 182,71 лева - главница, представляваща неплатени месечни такси за потребление на мобилни услуги по договор за мобилни услуги от 15.01.2018 г., ведно с допълнително споразумение от 31.08.2018 г. , 51.87 лева - главница, представляваща неплатени месечни такси за потребление на мобилни услуги по договор за мобилни услуги от 01.09.2018 г. , 259.87 лева - лизингови вноски по договор за лизинг от 31.08.2018г. , 106.89 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 01.09.2018 г., 235.70 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 31.08.2018 г., ведно със законната лихва върху горните суми, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 19.04.2021 г. до окончателното погасяване.
Иска се и осъждането на ответника да заплати разноските в заповедното производство в размер на сумата отот 25 лева - държавна такса и 180 лева - платено адвокатско възнаграждение. Ищецът поддържа, че вземането произтича от следните обстоятелства: сключени договори за мобилни услуги и лизинг, по които не са платени търсените суми, за които са издадени съответните фактури. Претендират се разноски за настоящата инстанция.
Ответник К. П. Т. в срока за отговор по чл. 131 ГПК не подава такъв. Исковата молба е редовно връчена на 01.12.2021г. лично на страната. В заповедното производство възражението по чл. 414 ГПК съдържа оплакване затова че ищецът е нелоялен оператор, оспорва се бланкетно задължението за заплащане на месечни такси, лихви, неустойки;.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
1
Видно от приложеното ч. гр. д. № 6497/2021 г. по описа на ПРС, вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е връчена на длъжникa, който в срок е подал възражение срещу нея. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал.4 ГПК и са допустими.
По същество:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.422, във вр. с чл.415 ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.342 ТЗ.
За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да докаже наличие на посочените в исковата молба облигационни отношения между него и ответника, че е бил изправна страна в тези отношения, предоставял е мобилни услуги, сключване на договор за лизинг, предаване на лизинговата вещ, съдържанието на правоотношенията, размер на вземанията си и падеж на същите, че договорът за мобилни услуги е прекратен по вина на абоната, че в договора са предвидени претендираните неустойки, настъпване на предпоставките за тяхната дължимост, размер. Ответникът следва да проведе насрещно доказване по тези факти. При установяване на горните предпоставки от ищеца - следва да докаже, че е погасил задълженията си, както и възраженията си за погасяване на задълженията си чрез плащане.
По иска с правна квалификация чл.79, ал.1 ЗЗД.
Ищецът претендира сума в размер на 182,71 лева - главница, представляваща неплатени месечни такси за потребление на мобилни услуги за периода 05.03.2019 г. до 04.07.2019 г. по договор за мобилни услуги от 15.01.2018 г., ведно с допълнително споразумение от 31.08.2018 г., с които е предоставен номер ***.
Ответникът не е оспорил, че е сключил договор за мобилни услуги от 15.01.2018 г., ведно с допълнително споразумение от 31.08.2018 г., което се установява и от положения негов подпис под посочените договорите, представени по делото /л.9 и л.13./.
В допълнителна молба от 26.08.2021 г. /л.39 от гр.д №11698/21 г. на ПРС/ ищецът уточнява какви суми са начислени за номер ***, които не отговарят на отразеното в самите фактури, приложени по делото и разбивката на дължимите суми за този номер, видно от самите фактури.
По фактура № 7286976902 за отчетен период 05.03.2019 г. до 04.04.2019 г. /л.22 - гръб от гр.д №11698/21 г. на ПРС / за номер *** е начислена сума в общ размер на 55.63 лева, като в тази сума са включени 25.82 лева – абонаментна такса, 0.95 лева – услуга извън пакета – текстови съобщения, лизингови вноски в размер на 19.99 лева и такса за плащане с Теленор от Google Play Store в размер на 8.87 лева. Лизинговите вноски не са предмет на договора за мобилни услуги и не се дължат по него. В договора за мобилни услуги в Допълнителното споразумение към него е предвидена такса за плащане с Теленор от Google Play Store.
С оглед изложеното за този период по тази фактура се дължи сума в общ размер на 26.77 лева без ДДС, включваща абонаментна такса и услуга за текстови съобщения.
2
По фактура № *** за отчетен период 05.04.2019 г. до 04.05.2019 г. /л.23 - гръб от гр.д №11698/21 г. на ПРС / за номер *** е начислена сума в общ размер на 60.90 лева без ДДС, като в тази сума са включени 25.82 лева – абонаментна такса, лизингови вноски в размер на 19.99 лева и такса за плащане с Теленор от Google Play Store в размер на 13.85 лева.
Лизинговите вноски не са предмет на договора за мобилни услуги и не се дължат по него. В договора за мобилни услуги в Допълнителното споразумение към него е предвидена такса за плащане с Теленор от Google Play Store.
С оглед изложеното за този период по тази фактура се дължи сума в общ размер на 25.82 лева без ДДС, включваща абонаментна такса и услуга за текстови съобщения.
По фактура № *** за отчетен период 05.05.2019 г. до 04.06.2019 г. /л.24 – гръб/ за същия номер е начислена сума в общ размер на 45.81 лева, от които 25.82 лева – абонаментна такса и 19.99 лева – лизингова вноска. По тази фактура съдът приема, че е дължима единствено сумата от 25.82 лева без ДДС– абонаментна такса, по изложените погоре съображения.
По фактура № ***4 за отчетен период 05.06.2019 г. до 04.07.2019 г. /л.25 – гръб/ за същия номер е начислена единствено сума за лизингова вноска. По тази фактура съдът приема, че не е дължима сума за услуга по договора за мобилни услуги, а единствено по договора за лизинг.
Следва да се посочи, че месечната абонаментна такса не е обвързана от ползването на мобилни услуги, тя се дължи независимо дали се ползват или не мобилните услуги.
Ответникът не доказа възражението си, че за процесния период договора за мобилни услуги е бил прекратен, както и не доказа, че е заплатил ползваните услуги по този договор.
С оглед изложеното искът ще бъде уважен до сума в размер на 78.41 лева без ДДС или 94.09 лева с ДДС, като за горницата над тази сума до пълния предявен размер от 182,71 лева искът като неоснователен ще се отхвърли.
Сумата се дължи с добавен ДДС, доколкото ищецът е търговец и услугите му се облагат с този данък.
Претендира се и сума в размер на 51,87 лева - главница, представляваща неплатени месечни такси за потребление на мобилни услуги 05.03.2019 г. до 04.07.2019 г. по договор за мобилни услуги от 01.09.2018 г., с който е предоставен мобилен номер ***.
В допълнителна молба от 26.08.2021 г. /л.39 от гр.д №11698/21 г. на ПРС/ ищецът уточнява какви суми са начислени за номер ***, които не отговарят на отразеното в самите фактури, приложени по делото и разбивката на дължимите суми за този номер, видно от самите фактури.
По фактура № 7286976902 за отчетен период 05.03.2019 г. до 04.04.2019 г. /л.22 - гръб от гр.д №11698/21 г. на ПРС / за номер *** е начислена сума в общ размер на 14.16 лева без ДДС – абонаментна такса.
По фактура № *** за отчетен период 05.04.2019 г. до 04.05.2019 г. /л.23 - гръб от гр.д 3
№11698/21 г. на ПРС / за номер *** е начислена сума в общ размер на 14.16 лева без ДДС – абонаментна такса.
По фактура № *** за отчетен период 05.05.2019 г. до 04.06.2019 г. /л.24 – гръб/ за същия номер е начислена сума в общ размер на 14.16 лева без ДДС – абонаментна такса.
По фактура № ***4 за отчетен период 05.06.2019 г. до 04.07.2019 г. /л.25 – гръб/ за същия номер не са начислявани такси.
Както беше посочено по-горе месечната абонаментна такса не е обвързана от ползването на мобилни услуги, тя се дължи независимо дали се ползват или не мобилните услуги.
Ответникът не доказа, че и този договор е бил прекратен за процесния период, както и че е заплатил дължимите абонаментни такси.
С оглед изложеното искът се доказа по основание и размер до сума в размер на 50.98 лева с ДДС, до който размер искът ще бъде уважен, а за горницата над този размер до пълния предявен размер от 51.87 лева ще се отхвърли като неоснователен.
По иска с правна квалификация чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.342 ТЗ Във връзка с Допълнително споразумение от 31.08.2018 г. за мобилен номер *** е сключен Договор за лизинг от 31.08.2018 г. за мобилно устройство *** /л.15- гръб/.
Видно от договора за лизинг ответникът, като лизингополучател, се е задължил да заплати лизинговата цена в размер на 459.77 лева на 23 месечни вноски, съобразно погасителен план, всяко от които на стойност 19.99 лева за периода 30.09.2018 г. до 31.07.2020 г. С подписването на договора лизингополучателя е декларирал, че му е предоставено лизинговото устройство – чл.4 от договорите. Съгласно чл.1, ал. 2, ако лизингополучателят поиска да придобие собствеността на лизинговата вещ следва да заплати още една вноска 24 – та в размер на 19.99 лева
Видно от договора и инкорпорирания в него погасителен план и с оглед срока на договора до дата на подаване на заявлението в съда е настъпил падежа и на последната вноска по договора за лизинг – 31.07.2020 г.
По договора за лизинг се претендират 12 неплатени лизингови вноски за периода месец 08.2019 г. до м.07.2020 г. /видно от заявлението по чл.410 ГПК/. Доколкото ответникът не твърди и не доказа да е върнал лизинговата вещ след изтичане срока на договора той дължи още една 24 вноска в размер на 19.99 лева, като общо дължимите от него вноски възлизат на 259.87 лева, каквато сума претендира ищеца.
В тежест на ответника е да докаже плащане на претендираната сума по договорите за лизинг. Неблагоприятните последици от недоказването на факта на погасяване на задълженията са за ответника. Предвид липсата на доказателства, от страна на ответника, за плащане, ще се уважи претенцията на ищеца за плащане на претендираната сума в общ размер на 259.87 лева за периода м. 08.2019 г. до м.07.2020 г, съгласно дължимите вноски по погасителния план, плюс още една вноска съгласно чл.1, ал.2 от договора за придобиването на мобилния апарат.
Като законна последица от уважаването на исковете за абонаментни такси и лизингови вноски, ще се уважи и претенцията за законна лихва върху тези суми, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 21.09.2020 г. до окончателното плащане, за което е издадена Заповед по чл.410 ГПК и се поддържа искането в исковата молба.
4
По исковете за неустойка:
В Допълнително споразумение от 31.08.2018 г. за мобилен номер ***, в Раздел IV е предвидено, че при прекратяване на услугите, предоставени от ищеца по вина или инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всеки един мобилен номер до края на срока на договора.
Същата клауза се съдържа и в договор за мобилни услуги от 01.09.2018 г., с който е предоставен мобилен номер ***.
Ищецът не доказа, че посочените договори са прекратени по вина или инициатива на потребителя преди изтичане срока на договорите, въпреки изрично указаната в тази насока доказателствена тежест.
Разпечатката съдържа 53 от 72 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/feaf121e-0f7b-4986-8674-87e5fe742c9e