Определение № 37307 от 08.09.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 37307 гр. София, 08.09.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в закрито заседание на осми септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело № 20241110165100 по описа за 2024 година

Съдът за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от К. Г. Б. срещу А. Т. К..

Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на закона, предявеният иск е процесуално допустим, изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, и с оглед направените от страните доказателствени искания и на основание чл. 140, ал. 1 ГПК, чл. 140, ал. 3, изр. 1 ГПК, вр. чл. 146 ГПК, ОПРЕДЕЛИ:

I.Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищецът извежда съдебно предявеното субективно право при твърденията, че между страните на 01.10.2023 г. бил сключен договор за наем относно недвижим имот, находящ се в гр. С., със срок на договор от 1 година и дължима от наемателя наемна цена в размер на 180 лв. на месец. Посочва, че съобразно условията на чл. 2 договора за наем наемателят заплаща депозит в размер на един месечен наем, който следва да му се върне при прекратяване на договора за наем. Твърди, че на 29.08.2024 г. наемодателят е проявил спрямо наемателя арогантно поведение, изразяващо се в отправени към ищцата обиди и клеветнически твърдения, изречени пред полицейски служители от 02 РПУСДВР на МВР: „Тя води тук един от Е..“, визирайки партньора, с когото ищцата е живяла, а след това е казал „Не водеше само него, и*********** “, обвинявайки ищцата, че е л. жена. На следващият ден – 30.08.2024 г. ответникът е заявил пред партньора на ищцата, че желае ищцата да напусне квартирата и да изнесе багажа си до 04.09.2024 г., като и пред него е посочил, че ищцата води р. мъже в наеманото жилище. Твърди, че след 29.08.2024 г. ищцата не е нощувала в наетото жилище, а на 02.09.2024 г. ищцата е изнесла голяма част от вещите си, а на 04.09.2024 г. ищцата е отишла до квартирата си за да изнесе останалия си багаж, но е намерила къщата заключена, а багажа си 1

– оставен извън наетото жилище, като част от личните й вещи, оставени в наетия процесен недвижим имот са липсвали. Посочва, че наемодателят не й е отправял предизвестие за прекратяване на договора и е заплатила дължимия наем до 01.10.2024 г., а също така, че за целия период на действие на договора за наем е заплащала дължимите такси за комунални разходи, наеми и други.

Поради това поддържа, че наемодателят дължи да й върне един наем и депозита в общ размер на 360 лв. Твърди, че вследствие на обидните и клеветнически твърдения, отправени пред служители на МВР на 29.08.2024 г. и пред приятеля на ищцата М. Р. на 30.08.2024 г., както и поради изхвърляне на багажа на ищцата и прекратен без предизвестие договор за наем, ищцата е претърпяла неимуществени вреди – изпаднала е в депресивно състояние, почувствала се е унизена, засрамена и наранена от нанесените обиди, почувствала е тревожност, нарушено психическо равновесие, получила е хипертонични пристъпи, като видно от амбулаторен лист от „ДКЦ ** С.“ ЕООД от 11.09.2024 г. ищцата е получила синусова тахикардия, смутена глобална систолна функция, пролапс на митрална клапа, без перикарден излив и хипертонично сърце, а след консултация при психолог д-р М. Г. на 11.09.2024 г. е установена диагноза смесени тревожни разстройства и й е назначил терапия с медикаменти за борба с тревожни състояния: золофит за срок от 18 месеца, флуанксол за 3 месеца и либерто капс за 6 месеца. Въз основа на посоченото, моли съдът да осъди ответника да заплати сумата от 360 лв., представляваща заплатен месечен наем и депозит по договор за наем от 01.10.2023 г., както и сумата от 1500 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди, вследствие на обидни и клеветнически твърдения на ответника А. Т. К. на 29.08.2024 г. пред органите на МВР и на 30.08.2024 г. пред партньора на ищцата, ведно със законна лихва върху двете суми от датата на подаване на исковата молба – 01.11.2024 г. до окончателно заплащане. Претендира разноски.

В срок е постъпил отговор от ответника А. Т. К., с който оспорва иска и счита същия за неоснователен. Оспорва твърденията, че е обиждал и клеветил ищцата. Посочва, че при ищцата е идвал египетски гражданин на име М., които е преспивал в наеманото от ищцата жилище, въпреки, че е заявявал на ответника, че има съпруга и две деца. Твърди, че не е изказвал неверни твърдения спрямо ответницата и не я обиждал. Оспорва причинната връзка между твърдяното поведение на ответника и депресията на ищцата, с твърденията, че още през време на действията на наемния договор ищцата е имала проблеми с нервите, крещяла е силно по телефона вечерта и споделила на ответника, че посещава медицинския център в кв. Б.. Оспорва представената от ищцата медицинска документация, като твърди, че представените медицински документи не отговарят на медицинските изисквания и са съставени специално за целите на процеса. Твърди, че отношенията между ищцата и ответника са се влошили поради това, че ищцата е поддържала наеманото жилище и мястото пред стълбището мръсно, като при отправени от наемодателя забележки към ищцата, последната му е 2 крещяла. Оспорва твърденията в исковата молба, че е принудил ищцата да напусне наетия недвижим имот. Твърди, че още от м. април 2024 г. ищцата е заявявала пред ответника, че желае да напусне наеманото жилище. Твърди, че на 15.07.2024 г. й е отправил предизвестие за прекратяване на договора, считано от 01.09.2024 г., което ищцата е отказала да получи, което е удостоверено от двама свидетели. Твърди, че не е получавал наем за м. септември 2024 г., като твърди, че последният получен наем от ищцата е за месец август 2024 г. Признава, че не е върнал заплатения от ищцата депозит в размер на 180 лв. след прекратяване на договора за наем, но твърди, че е задържал депозита, тъй като след прекратяване на договора е установил, че ламината на пода в кухнята е разбит на две места, поради което ответникът е заплатил разходи за ремонт от 760,62 лв. Поради посоченото оспорва да дължи връщане на заплатения от ищцата депозит, като прави възражение за прихващане на претендираната от ищцата сума в размер на 180 лв. за заплатен депозит със сумата от 760,62 лв., заплатени от ответника за ремонт на имота и отстраняване на вредите, нанесени от ищцата в наетото жилище. Признава, че ищцата се е изнесла от наетото жилище на 31.08.2024 г., като е изнесла почти всичките си вещи, но в имота са останали няколко чифта стари обувки и ботуши в шкафа пред входната врата и празни буркани в кухнята, които ответникът е поставил в найлонов чувал и е изнесъл под навеса на входната врата на двора. Когато на 04.09.2024 г. ищцата е отишла в жилището, за да изнесе последните останали там вещи е вдигнала скандал на ответника, отправила е обиди към него и е извикала полиция, но пред дошлите на място полицейски служители е признала, че нищо не й липсва. Моли предявените искове да бъдат отвхърлени.

II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.55, ал.1, предл.1-во ЗЗД, чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД и чл. 45 ЗЗД, за заплащане на следните суми

- 180 лева – задължение за връщане на заплатен от ищцата наем за м. септември 2024 г., ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба – 01.11.2024 г. до окончателното изплащане;

- 180 лева – задължение за връщане на заплатен от ищцата и депозит по договор за наем от 01.10.2023 г., ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба – 01.11.2024 г. до окончателното изплащане;

- 1500 лева - обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищцата болки и страдания, подробно описани в исковата молба, вследствие на обидните и клеветнически твърдения, отправени пред служители на МВР на 29.08.2024 г. и пред приятеля на ищцата М. Р. на 30.08.2024 г., както и поради изхвърляне на багажа на ищцата и прекратен без предизвестие договор за наем, ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба – 01.11.2024 г. до окончателното изплащане.

ПРИЕМА ЗА СЪВМЕСТНО РАЗГЛЕЖДАНЕ предявеното от

3 ответника А. Т. К. възражение за съдебно прихващане между претендираната от ищцата сума от 180 лв. като претенция за връщане на депозит със свое насрещно вземане в размер на 760,62 лв., представляващи разходи, заплатени за ремонт на ламината в кухнята, вследствие на причинени от ищцата повреди в наемания имот.

III. Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК отделя като безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните следните факти:

1/ наличие на наемно правоотношение по договор за наем от 01.10.2023 г., с предмет на договора: наем на недвижим имот в гр. С. за срок от 1 година, при наемна цена от 180 лева на месец; 2/ на 30.08.2024 г. ответникът е провел разговор с партньора на ищцата М. Р. и са договорили ищцата да се изнесе от имота до края на м. август, като е поставен краен срок на 04.09.2024 г. за изнасяне на целия багаж на ищцата; 3/ ищцата е изнесла основата част от багажа си преди 04.09.2024 г., като останалият багаж е оставен от ответника извън наемания недвижим имот – под навеса на двора и на 04.09.2024 г. ищцата се е явила, за да го вземе; 4/ ищцата е заплатил на ответника депозит към договора за наем от 01.10.2023 г. в размер на 180 лв., който не е върнат от ответника след прекратяване на договора за наем.

Спорно между страните е дали ответникът е бил длъжен да върне на ищцата депозита в размер на 180 лв., дали са заплатени от ищцата на ответника сумите от 180 лв. – за последен месечен наем и дали ответникът е проявил противоправно поведение към ищцата, изразяващо се в обидни и клеветнически твърдения, налице ли е причинна връзка между поведение на ответника и претърпени от ищцата вреди, а също и наличието на претърпени от ищцата болки и страдания.

IV. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти:

За основателността на иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи, че ищцата е предала на ответника сумата от 180 лв. – наем за м. септември 2024 г., както и всички обстоятелства, относими към липса на основание за заплащане на сумата (предсрочно прекратяване или разваляне на договора за наем от 01.10.2023 г.).

В тежестта на ответника е да докаже наличие на основание да получи и задържи процесната сума.

За основателността на иска с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи, че ищецът да е заплатил уговорения депозит по договора за наем; договорът за наем да е прекратен; към момента на прекратяването наемателят да не е имал задължения към наемодателя по договора, чието изпълнение да е било обезпечено с предоставения депозит – нанесени материални щети и незаплатени консумативни разходи.

В тежест на ответника е да докаже наличие на основание да задържи посочения депозит, респективно – да докаже връщане на дължимата сума.

4

По възражението за съдебно прихващане по чл. 103, ал. 1 ЗЗД в тежест на ответника е да докаже валидно и изискуемо вземане на ответника към ищцата – като установи противоправно и виновно поведение на ищцата; вреди, изразяващи се увреждане на ламинат в кухнята на нает от нея недвижим имот, собственост на ответника и причинна връзка между противоправното поведение на ищцата и вредите.

По иска за присъждане на обезщетение по чл. 45 ЗЗД, ищецът следва да докаже, че ищецът е осъществил спрямо ответника виновно противоправно поведение, изразяващо се в клевети и обиди, отправени към ищцата на 29.08.2024 г. и на 30.08.2024 г., претърпени от ищцата душевни болки и страдания, синусова тахикардия и хипертонично сърце, както и причина връзка между противоправното поведение на ответника и вредите, претърпени от ищцата, както и размер на вредите.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже възраженията си срещу предявения иск, както и че е погасил претендираните вземания.

УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за настъпване на предпоставките за връщане на заплатения от нея депозит съобразно договора за наем от 01.10.2023 г.