Решение № 241 от 12.05.2025, Софийски окръжен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 241 гр. София, 12.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: И. Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска при участието на секретаря ЦветА. П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Въззивно гражданско дело № 20241800500987 по описа за 2024 година

С Решение № 260006 от 18.07.2024г., постановено по гр.д. № 529/2020г. на Свогенския районен съд, са отхвърлени исковете на А. З. Ц. и И. М. Ц. против Община Своге за признаване за установено по отношение на ищците, че ответникът не е собственик на поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в обл. София, общ. Своге, с. М., м. Г.в., с площ от 4999 кв.м., вид територия: земеделска, категория: 10, начин на трайно ползване: нива, стар номер:

015006, по КККР, одобрени със Заповед № РД – 18-128/19.01.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК.

Настоящото производство е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс и е образувано по въззивна жалба на А. З. Ц. и И. М. Ц. срещу горното решение, което жалбоподателите считат за неправилно. Оспорват извода на районния съд, че ответникът бил доказал придобИ.ето на процесния недвижим имот от негова страна, а те не били доказали, че са собственици на спорното право, както и че не била установена по категоричен начин идентичност между процесните недвижими имоти и имотите, за които ответникът твърди, че е собственик. Намират, че е без значение за настоящия процес, дали самите те са станали собственици на процесния имот, като това обстоятелство евентуално ще бъде предмет на друго производство - положителен установителен иск или осъдителен иск по чл. 108 от ЗС. Подчертават, че са предявили отрицателен установителен иск против община Своге, поради което именно ответникът следва да установи при условията на пълно и главно доказване своето право, а от ищеца се очаква само да заяви, че има някакви претенци, без да е необходимо да ги доказва.

Позовават се на заключението по СТЕ, от което се установява идентичност между имотите, претендирани от тях и от ответника, и което районният съд не бил ценил.

Сочат, че ответникът е представил единствено акт за общинска собственост и приложение към него, в което процесният недвижим имот погрешно е посочен като 1 земеделска земя, защото в него има изградени постройки, което изключва земеделския му характер. Във връзка с това оспорват извода на първоинстанционния съд, че целият недвижим имот представлява земеделска земя и като такава е придобита от ответната община по силата на чл. 19 от ЗСПЗЗ.

Допускат, че това би било вярно единствено за останалата част от описания в акта за общинска собственост недвижим имот, представляваща разликата между процесния такъв от 4999 кв.м. и посочения от ответника в АЧОС с площ от 9476 кв.м. Отново подчертават, че в настоящия процес не се доказва правото на ищците, а се отрича правото на ответника, поради което е без значение, дали представените от тях доказателства са достатъчни, за да докажат претендираната от тях собственост. Вместо това е достатъчно, ответникът да не успее да докаже, че е собственик на процесиите имоти. Сочат, че въпреки събраните по делото доказателства, че процесните недвижими имоти не са земеделска земя (нива), Свогенският районен съд неправилно бил отхвърлил предявените искове. Молят съда да отмени обжалваното решение и да признае за установено, че Община Своге не е собственик на процесните недвижими имоти. Претендират разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор, с който въззиваемият – Община Своге – оспорва подадената въззивна жалба. Очертава основните твърдения на страните, както и разпределената доказателствена тежест във връзка с тях. Счита, че ищците е следвало да докажат твърденията, с които обосновават правния си интерес от предявяване на исковете, а именно -притежаването на самостоятелно право, което се оспорва от ответника. Развива съображения, че не било установено наличието на кумулативно необходимите предпоставки на чл. 52, ал. 2 от ППЗСПЗЗ, т.е. не бил изпълнен фактическият състав на разпределението на имущество на ТКЗС, нито че наследодателят на ищците е бил правоимащо лице по чл. 27, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Ищците не били доказали, че наследодателят им е имал право да участва в търга, нито че е сключил сделка със собственик-продавач и е заплатил определената цена. Анализира представения от тях договор и сочи пороци в него. Споделя извода на Свогенския районен съд, че този договор е нищожен и не може да породи правни последици. Черпи аргументи от заключението по СТЕ и акцентира върху факта, че то е изготвено по предположения на вещото лице, което компрометира твърдението за идентичност на имотите. Прави собствен извод, че ищците не били установили съществуването на свое защитимо право, засегнато от правния спор, като счита, че евентуалното наличие, респ. липса, на такова право е от значение за преценката за наличие на правен интерес от предявяване на иска, т.е. за неговата допустимост. Солидаризира се с мотивите на първоинстанционния съд, че нормативно необходимите площи, прилежащи към сгради на прекратените организации по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ се установяват с протокол и заверена скица, посредством които се индивидуализират терените, каквито документи в случая липсват по делото. Счита, че са налице всички предпоставки на чл. 2 от ЗСПЗЗ, определящи имота като земеделски, а ако в него има постройки, те не са такива по чл. 2, т. 3 от ЗСПЗЗ – още повече, че в случая, видно от скицата на поземления имот №15- 557019-23.05.2023 г., издадена от СГКК Софийска област, в имота не са налице сгради, изградени по съответния законов ред.

Намира за доказано, че процесната земя е била включена в ТКЗС и не е била заявена за възстановяване, поради което не е включена в картата на възстановената собственост. Поради това, при наличие на изискванията на чл. 2 от ЗСПЗЗ, тя е принадлежала към остатъчния фонд по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ и е станала общинска собственост по силата на закона.

Моли съда да остави жалбата без уважение и да потвърди обжалваното решение, както и да присъди на Община Своге разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателите разноски за адвокатско 2 възнаграждение и моли за тяхното намаляване съобразно защитавания материален интерес, фактическата и правна сложност на делото, както и факта, че са представлявани от един общ адвокат.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателите не се явяват. Представляват се от адв. Ц., който поддържа жалбата и подчертава, че ответната община се позовава на нормативен текст, по силата на който се придобиват земеделски земи, докато процесният имот е стопански двор с постройки, и се придобива по друг ред. Моли съда да отмени обжалваното решение на РС- Своге и да признае за установено, че общината не е собственик на процесния недвижим имот. Счита, че не е била установена идентичност на имота, посочен в приложения по делото АЧОС, което изключвало възможността, общината да е собственик на процесния имот. Препраща към съображенията, изложени пред районния съд и във въззивната жалба. Представя списък по чл. 80 от ГПК.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд въззиваемата страна се представлява от адв. Ц., която оспорва въззивната жалба и поддържа отговора. В отговор на дадените от съда указания заявява, че Община Своге е придобила поземлен имот със стар № 015006 и площ 9476 кв.м. (част от който е процесният имот) по силата на чл. 19, ал. 1, вр. чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ, за установяване на което били представени Акт за общинска собственост и скица към него, както и протоколно решение № 1/2009 на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ ведно със съответните страници, относими към имота. Поддържа, че общината е придобила правото на собственост по силата на закона. Земята е била включена в ТКЗС - с. М. и е представлявала бивш стопански двор, който е нанесен в кадастралната карта и в КВС от 1994 г., но не е бил заявен от бивши собственици и не е възстановяван, поради което след изтичането на предвидения в ЗСПЗЗ 10-годишен срок, през 2004г. е придобит от общината. По същество счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно, и моли съда да го потвърди. Сочи, че процесният имот е бивш стопански двор, т.е. не е бил държавен към момента на включване в ТКЗС, а собствеността върху него е подлежала на възстановяване. Поддържа, че земята е била годна за земеделско ползване и е представлявала нива, а след изтичане на законоустановения 10-годишен срок е предадена на общината като земя по чл. 19 от ЗСПЗЗ, като правото на собственост върху нея е придобито по силата на закона. Намира за недоказано да е засегнато материално право на ищците, както и претенциите им за придобито право на собственост върху имота.

Оспорва изтъкнатото от тях придобивно основание и сочи конкретни негови пороци – неяснота на предмета и страните на сделката, липса на валидна разбираема воля, откъдето прави извод за негова нищожност. Претендира разноски по списък, представен с отговора на въззивната жалба. Не прави възражение за прекомерност на претендираните разноски от насрещната страна.

Представя писмени бележки, в които възпроизвежда част от изложените в отговора доводи. Твърди, че процесният имот не бил включен в терен за обслужване на селскостопански сгради. Акцентира върху липсата на защитимо право на ищците върху процесния имот, произтичащо от неяснота и непълнота на релевираното от тях придобивно основание на наследодаателя им, откъдето прави извод за липса на правен интерес от завеждане на настоящия иск.

Същевременно поддържа, че процесната земя е била включена в ТКЗС и не е била заявена за възстановяване, поради което не е включена в КВС, а при наличие на изискванията на чл. 2 от ЗСПЗЗ е принадлежала към остатъчния фонд по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ. Обосновава наличие на всички предпоставки по чл. 2 от ЗСПЗЗ за характеризиране на имота като земеделски - предназначен е за земеделска дейност, не се намира в границите на урбанизирана територия, не е включен в горски фонд, не е застроен със сгради на промишлени и други стопански предприятия, нито 3 представлява двор към такива сгради, не е зает от съоръжения за общо ползване.

Във връзка с това сочи, че видно от скица № 15-557019-23.05.2023г., в имота не са налице сгради, а ако такива се установят, те съставляват незаконно строителство и не изключват предназначението на имота като земеделски по смисъла на чл.2 от ЗСПЗЗ. Счита, че е осъществен оригинерният придобивен способ по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ, признат само на общините. Така спорният имот бил станал общинска собственост ex lege - по силата на чл. 19, ал. 1 вр. чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗС.

Моли съда да оставите в сила обжалваното решение.

Съдът намира, че фактическата обстановка по делото, установена въз основа на събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства, е описана вярно и пълно в обжалваното решение, поради което не следва да се възпроизвежда в настоящия съдебен акт.

В производството пред въззивната инстанция не са събирани доказателства.

С Определение № 85 от 24.01.2025г. съдът е указал на страните, че в тежест на ответника (въззиваем във въззивното производство) Община Своге е да докаже претендираното от нея право на собственост върху процесните имоти, вкл. конкретно уредено в закона фактическо основание (придобивен способ), по силата на което е придобила собствеността (а не само посочената в АЧОС правна норма, послужила като основание за актуването), и е предоставил възможност на Община Своге да посочи и представи доказателства за това.

Независимо от тези указания, въззиваемият не е представил доказателства за съответните обстоятелства до изтичане на определения от съда срок.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.