Решение № 283 от 20.02.2023, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 283 гр. Велико Търново, 20.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДИАНА РАДЕВА при участието на секретаря СИМОНА ИЛ. БУЗОВА като разгледа докладваното от ДИАНА РАДЕВА Гражданско дело № 20224110101142 по описа за 2022 година

Ищецът Н. Л. Н. твърди, че е работил по трудов договор при ответника до прекратяването на трудовото правоотношение със Заповед № 2/8.03.2021 г. на основание чл.328,ал.,т.12 от КТ. Сочи, че за периода м. декември 2020 г.м. март 2021 г. работодателят не му е изплатил изцяло трудовото възнаграждение в общ размер от 1369,71 лева, като посочва неплатената част по месеци. Заявява, че се дължи и лихва за забава в общ размер от 158,71 лева, посочена по размер и периоди върху всяка главница. Твърди, че му се дължи и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 8 работни дни в размер на 320 лева. Претендира ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 1369,71 лева, представляваща нетния размер на неиздължените трудови възнаграждения и части от трудови възнаграждения за периода м. декември 2020 г.- 9.03.2021 г. ; сумата от 158,17 лева, представляваща общ размер на мораторна лихва върху главницата от забавата до предявяване на иска и сумата от 320 лева, представляваща неизплатено обезщетение по чл.224,ал.1от К . Претендира законна лихва върху главницата и разноски. В срока за отговор на предявения насрещен иск от ответника го оспорва изцяло, като неоснователен. Твърди, че след едностранна промяна на трудовия договор от страна на работодателя и дадени предписания след проверка на Инспекция по труда работодателят започнал да му плаща 1 трудовото възнаграждение на две части- по банков път на база осигурителен доход от 700 лева и остатъкът в брой, за което не му бил представян документ. Заявява, че на 8.02.2021 г. при връчване на предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение поискали да подпише декларация за възнагражденията, които е получил по банков път за периода 02.- 12.2020 г., като в края на работния ден му предявили за подпис приложения разходен касов ордер за сумата, която му била доплащана в брой през периода м. февруари .- м. декември 2020 г. и той го подписал. Твърди, че на РКО не е имало поставена датата 7.03.2021 г. и периодът 01.- 03 не е бил записан в документа.Оспорва истинността на документа и иска откриване на производство по чл. 193 от ГПК. Признава, че е получил изцяло трудовото си възнаграждение за м. януари на два транша. Сочи, че задължението на работодателя към него възлиза в общ размер от 1246,07 лева. Моли съда да отхвърли насрещния иск, като неоснователен. Претендира разноски. В съдебно заседание се представлява от пълномощника си адв.М. от ВТАК.

Поддържа исковите претенции и изложеното в отговора становище.

Ответникът «Ридор» ЕООД, гр.Велико Търново, чрез пълномощника си адв.Г. от ВТАК е депозирал в срок отговор на исковата молба, с който оспорва изцяло предявените искове, като заявява, че дължимите суми са платени. Не оспорва наличието на трудово правоотношение между страните с изложените от ищеца съществени елементи на трудовия договор, както и прекратяването му. Оспорва останалите фактически твърдения , като сочи, че дължимите суми са платени по банков път на посочените дати, а остатъкът – в брой на 7.03.2021 г. , за което е подписан РКО от 7.03.2021 г. за сумата от 2715,24 лева, като над размер от 1481,65 лева сумата била недължимо платена. Моли съда да отхвърли исковете, като неоснователни. Депозира насрещен иск за 1233,59 лева , като твърди, че са недължимо платени.

Претендира разноски. В съдебно заседание чрез пълномощника си поддържа изложеното становище и насрещния иск.

След като се запозна със становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства, съдът намира за установена следната фактическа обстановка:

Нес се спори между страните, че по силата на трудов договор №1/01.08.2018 г. ищецът е престирал работната си сила при работодателя на 2 длъжност „ Бояджия стоманени конструкции“ при пълно работно време и срещу договорено основно трудово възнаграждение от 1000 лева плюс 0,6% за всяка година трудов стаж при същия работодател или на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия. С предизвестие №0001/от 8.02.2021 г. работникът е уведомен, че трудовото му правоотношение ще бъде прекратено, считано от 8.03.2021 г. на основание чл. 328,ал.1,т.12 от КТ. Предизвестието е връчено на 8.02.2021 г. Със Заповед № 02/8.03.2021 г. на основание чл. 328,ал.1,т.12 от КТ трудовото правоотношение е прекратено, като в заповедта е отразено дължимо за плащане обезщетение по чл. 224,ал.1 от КТ за 8 работни дни. Заповедта е връчена на 8.03.2021 г. По делото е приложен разходен касов ордер от 7.03.2021 г. издаден от „Ридор“ ЕООД на Н. Л. Н. за сумата от 2715,24 лева , в който е изписано основание „аванс заплата за м. 02-12; 01-03“ и на същия са положени подписи в графите „броил“, съответно „получил“ сумата. Приети са още лично трудово досие на работника, присъствени форми за явяване на работа за м. февруари-декември 2020 г. и м. януари-март 2021 г.; молби и заповеди за отпуск, болничен лист, както и разчетно-платежни ведомости за периода м. януари 2020 г.- м. ноември 2020 г. и потвърждения за плащания на работни заплати от ответника на ищеца за същия период, издадени от „Прокредит Банк“. Разпитаната свидетелка И.а заявява, че работи в ответното дружество като технически сътрудник, впоследствие била съкратена. Излага, че ищецът е получавал пари и по банков път и в брой, като те са му изплащани и от нея и от управителя. Процесният ордер бил съставен от нея като тя изплатила посочената в него сума по изчисления на ищеца, без документи от счетоводството.

Когато по-късно направила справка установила, че за периода, който претендирал ищеца чрез Инспекцията по труда –януари или февруари и до края на годината, тези пари вече са му били изплатени , поради което имало някакво надплащане от 1000-1100-1200 лева. Не си спомня дали тя е написала датата 7.03. на ордера и счита, че е възможно цифрите написани в ордера

„01-03“ да са изписани в счетоводството , когато са осчетоводявали заплатите. По делото е назначена съдебно-икономическа експертиза. Заключението на вещото лице е, че счетоводството на „Ридор“ ЕООД за периода м. януари-м.март 2021 г. е водено редовно при спазване на изискванията на ЗСч и приложимите счетоводни стандарти. Договореното брутно трудово възнаграждение на 3 ищеца за м. януари и м. февруари 2021 г. следва да е в размер на 1012 лева на месец, а за м.март 2021 г.- 184 лева за отработени 4 работни дни. Общо – 2208 лева. Дължимото брутно трудово възнаграждение за м. януари 2021 г. е в размер на 760,58 лева и същото е изплатено по банков път на 22.02.2021 г. 532,41 лева и на 31.03.2021 г.- 228,17 лева. За м. февруари 2021 г. дължимото нетно трудово възнаграждение в размер на 785,29 лева и за м. март 2021 г. дължимото нетно трудово възнаграждение и обезщетение в размер на 502,78 лева, или общо 1288,07 лева са изплатени на 7.03.2021 г. на основание РКО от 7.03.2021 г. за изплатена сума в размер на 2715,24 лева. Дължимото обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 400 лева по чл. 224,ал.1 от КТ е изплатено ведно с плащането на трудовите възнаграждения за м. февруари и март 2021 г. съгласно РКО от 7.03.2021 г.

Разходният касов ордер от 7.03.2021 г. е отразен в счетоводството на ответника под № 279 на 7.03.2021 г. за м. март 2021 г. като със сумата от 2715,24 лева е кредитирана сметка 501 „Каса“ срещу дебитиране на сметка 421 „Персонал“ , партидата на Н. Л. Н.. По този начин осчетоводяването показва, че част от сумата в размер на 1288,07 лева е отразена като плащане към ищеца. По счетоводни данни и съгласно приложените документи не се установява остатък от неизплатени задължения към ищеца от страна на ответника за работни заплати и обезщетение по чл. 224,ал.1 от КТ. В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си. Заявява, че с процесния РКО от 7.03.2021 г. са покрити задължения към ищеца за част от работна заплата за м. декември 2020 г. , задължение за работна заплата за м. февруари и отработените дни на м.март 2021 г. и обезщетение по чл. 224 от КТ. Отразената сума покрива тези задължения и остава разлика от 1191,59 лева, които са надплатени от работодателя на работника.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

По иска с правно основание чл. 128, т.2 от КТ,вр. с чл.86 от ЗЗД :

Ищецът претендира да му се заплати сумата от 1369,71 лева, която представлява неизплатени трудови възнаграждения и части от трудови възнаграждения за периода м. декември 2020 г.- 9.03.2021 г. в нетен размер, като посочва, че от тази сума сумата от 250,29 лева е трудово възнаграждение за м. декември 2020 г.; сумата от 267,59 лева е трудово възнаграждение за м.

4 януари 2021 г.; сумата от 571,83 лева е трудово възнаграждение за м. февруари 2021 г. и сумата от 280 лева е трудово възнаграждение за периода 1.03-7.03.2021 г. В отговора на насрещната искова молба ищецът признава, че трудовото му възнаграждение за м. януари 2021 г. му е изплатено изцяло на два транша, като същевременно сочи, че му се дължи сумата от общо 1246,07 лева , от която 30 лева за м. януари 2021 г.; 785,29 лева – за м. февруари 2021 г. и 430,78 лева за м. март 2021 г. Доколкото ищецът не е поискал и не е допуснато изменение на иска по реда на чл.214 от КТ съдът счита, че претенцията следва да се разгледа така, както е предявена в исковата молба.

Ищецът навежда, че трудовите му възнаграждения не са изплатени, като твърди, че получената с разходен касов ордер сума касае периода м. февруари – м. декември 2020 г. и представлява доплащане на работната му заплата съобразно предписанията дадени след негова жалба до Инспекция по труда. Изтъква, че трудовото му правоотношение е било изменено без негово съгласие , поради което след предписанието на Инспекцията по труда за този период –м. февруари –м.декември 2020 г. заплатата му е изплащана по два начина- по банков път на база осигурителен доход от 700 лева и в брой, като доплащане до пълния размер на възнаграждението. Ищецът оттегли искането си за откриване на производство по оспорване истинността на процесния разходен касов ордер, след като ответникът заяви, че в него са извършени твърдяните дописвания относно датата -7.03.2021 г. и относно периода -„0103“, поради което няма основание съдът да не цени представения документ, удостоверяващ получаването на сумата от 2715,24 лева, за която ищецът не спори, че я е получил. Спора между страните се свежда до това дали тази сума представлява само доплащане на работна заплата за периода м. февруари-м. декември 2020 г., или включва и дължимите му работни заплати за периода януари- март 2021 г. и обезщетението за неизползван платен годишен отпуск така, както твърди ответника. Установи се, че в действителност в процесния РКО са извършени дописвания, тъй като, когато е бил поднесен за подпис на ищеца в него не е била посочена датата 7.03.2021 г., както и периода- „01-03“.

Горното не се отрече от ответника и се доказа и с показанията на св. И.а, изготвила ордера. От заключението на съдебно-икономическата експертиза, прието и неоспорено от страните и кредитирано от съда, като компетентно и обосновано се констатира, че въпреки дописванията направени впоследствие разходния касов ордер е отразен съобразно счетоводните стандарти в 5 счетоводството на ответното дружество под № 279 от 7.03.2021 г.; счетоводството на дружеството за периода януари-март 2021 г. е водено редовно според Закона за счетоводството и няма никакви основания да се счита, че отразеното в процесния РКО не отговаря на крайните резултати в счетоводната система, напротив. След проверка на счетоводството на ответника вещото лице категорично заключава, че ответникът няма неплатени задължения към ищеца, тъй като дължимите му нетни трудови възнаграждения за м. декември 2020 г. от 235,58 лева и нетни трудови възнаграждения за м. февруари 2021 г. от 785,29 лева и за отработените дни от м. март 2021 г. и обезщетението по чл. 224,ал.1 от КТ общо от 502,78 лева са изплатени с РКО от 7.03.2021 г, а дължимото трудово възнаграждение за м. януари 2021 г. в размер на 760,58 лева в нетен размер е изплатено по банков път на 22.02.2021 г. и на 31.03.2021 г. С оглед горното съдът счита, че ответникът доказа по пътя на пълното и главно доказване изпълнение на задължението си за заплащане на дължимите суми за трудови възнаграждения и обезщетение по чл. 224,ал.1 от КТ , поради което иска за заплащане на сумата от общо 1369,71 лева главница, представляваща неплатени трудови възнаграждения и части от тях за периода м. декември 2020 г.- 9.03.2021 г., ведно със законна лихва от подаване на иска до окончателното изплащане, е неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли.