Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 927 от 07.05.2026, Административен съд - Кърджали

Съд
Административен съд - Кърджали
Дело
Касационно административно наказателно дело 75/2026
Вид
Решение № 927
Подписан
07.05.2026
В сила
07.05.2026
Състав
Айгюл Шефки, Еленко Еленков, Мария Божкова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 927

Кърджали, 07.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Кърджали - I касационен състав, в съдебно заседание на осми април две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

АЙГЮЛ ШЕФКИ

Членове:

МАРИЯ БОЖКОВА

ЕЛЕНКО ЕЛЕНКОВ

При секретар МАРИАНА КАДИЕВА като разгледа докладваното от съдия АЙГЮЛ ШЕФКИ канд № 20267120600075 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 63в от ЗАНН.

Делото е образувано по касационна жалба от В. Р. В. от [населено място], [община], подадена чрез пълномощник, против Решение №1/ 04.01.2026 г., постановено по анд № 24/2025 г. по описа на Районен съд-Ардино. Касаторът твърди незаконосъобразност на оспореното решение, поради неправилно приложение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Счита, че не са налице категорични и безспорни доказателства, че е извършил вмененото му деяние. В тази връзка сочи, че показанията на свидетелите Р. Д. и М. М. са противоречиви и не кореспондират с останалите доказателства по делото. Така, св. Д. изрично посочил, че не е видял да се товари пясък на камиона, а св. М. бил видял, че фадромата влязла в изкопа и натоварила на камиона четири - пет кофи с пясък. Нито един от свидетелите не установил пряко и категорично, че именно касаторът е извършил изземване на наносни отложения. Твърди също, че по делото няма доказателства за действително отделен и иззет наносен материал от коритото на реката, като не са направени измервания на твърдяния иззет обем, нито са посочени координатите на мястото и границите на водния обект, за да се установи дали мястото на иззетия нанос се намира в коритото на реката. При липса на тези данни счита, че фактическият състав на твърдяното нарушение не е осъществен и доказан. На следващо място, предвид данните, че е управлявал товарен автомобил, собственост на Община Ардино, при и по повод изпълнение на трудовите му задължения и има разрешение от кмета на община Ардино да извозва такива материали сочи, че районният съд е следвало да анализира формата на вината. Счита също, че съдът формално е отрекъл приложението на чл. 28 ЗАНН, без да обсъди липсата на доказани вредни последици, както и изключително високия размер на глобата, която е непосилна за финансовите възможности на жалбоподателя. Иска отмяна на оспореното решение, както и на потвърденото с него наказателно постановление. В с.з., чрез процесуалния си представител, поддържа подадената касационна жалба.

Ответникът по касация – директор на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, в писмено становище подписано от пълномощник, оспорва касационната жалба. Излага подробни съображения за законосъобразност на издаденото наказателно постановление, както и за доказаност на визираното в него нарушение по Закона за водите.

Административният съд, след като извърши проверка на обжалваното решение, във връзка със заявените в жалбата касационни основания, констатира следното:

Касационната жалба е допустима - постъпила е в срок и е подадена от надлежно легитимирано лице - страна по анд №24/2025 г. по описа на РС – Ардино, а разгледана по същество е основателна.

С оспореното решение е потвърдено Наказателно постановление №80/01.08.2025 г., издадено от директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, с което на основание чл. 200, ал. 1, т. 23 от Закона за водите /ЗВ/ на В. Р. В. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 000 лв., за това, че на 11.08.2023 г. на обект [река], в землището на [населено място], [община], [местност] е извършил изземване на наносни отложения с механизация от коритото на [река], без да притежава разрешително за ползване на воден обект - нарушение по чл. 46, ал. 1, т. 4, вр. чл. 118ж, ал. 2 от Закона за водите.

За да постанови решението си районният съд е приел за безспорно установено от събраните по делото доказателства, че жалбоподателят е осъществил вмененото му нарушение, като извършил изземване с механизация на наносни отложения /баластра/ без издадено разрешително за ползване на воден обект, както и не са налице изключенията, предвидени в чл. 118ж, ал. 2 от закона. По горните съображения потвърдил издаденото наказателно постановление и осъдил жалбоподателя да заплати на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ деловодни разноски в размер на 66,47 евро.

При извършената служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, касационният съд счита, че решението е валидно и допустимо, но неправилно, по следните съображения:

Установено е по делото, че товарен автомобил [Марка], с рег. № [рег. номер] е собственост на Община Ардино, както и че касаторът В. е назначен на [длъжност] към Община Ардино, като му е зачислен горния товарен автомобил [Марка], с рег. № [рег. номер]. От приложените доказателства става ясно, че на 11.08.2023 г. касаторът е управлявал въпросния товарен автомобил.

Установено е също, че на 11.08.2023 г. свидетелите Р. Д. и М. М. посетили [река], в района на [населено място], [община], където забелязали фадрома и товарен автомобил [Марка], рег. № [рег. номер]. Според св.Д., фадромата започнала да копае чакъл и пясък, но не забелязал този материал да се товари в камиона. Според показанията на св. М. „…Фадромата влезе в изкопа, а камионът паркира назад и мисля, че напълниха 4-5 кофи пясък, ако не бъркам. Доста време мина оттогава…“ При тези данни, настоящата инстанция намира за неправилен извода на районния съд, че авторството на деянието е доказано по безспорен начин.

В разпоредбите на чл.46, ал.1, т.4 и чл.118ж, ал.2 от ЗВ, е предвидено изземването на наносни отложения от повърхностни водни обекти /с изключение на [река] и водохранилищата, както и в случаите по чл. 140/, да се извършва въз основа на разрешително за ползване на воден обект.

Съгласно чл.200, ал.1, т.23 от ЗВ, наказва се с глоба, съответно имуществена санкция, освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическото или юридическото лице, което изземва наносни отложения от водни обекти с механизация и без разрешително – от 20 000 до 50 000 лв.

Настоящият съд намира, че в конкретния случай не е установено касаторът да е осъществил състава на вмененото му нарушение, изразяващо се в изземване на наносни отложения от водни обекти с механизация и без разрешително. Следва да се има предвид, че механизмът на изпълнителното деяние, посочено в санкционната норма на чл. 200, ал. 1, т. 23 от ЗВ, вр. чл.46, ал.1, т.4, вр. с чл.118ж, ал. 2 от с. з., изисква изземването да бъде извършено чрез техническо средство, в случая ситуирания на място багер, тъй като той е единственото техническо средство, посредством което биха могли да се извършат действията по изземване на въпросния инертен материал.

При това положение не би могло да се приеме, че на посочената дата именно касаторът В. е извършил изземване на инертни материали от коритото на реката, с посочения товарен автомобил, а последното е основен елемент от състава на нарушението по чл.46, ал.1, т.4, вр. с чл.118ж, ал.2 ЗВ. В тежест на административнонаказващия орган е да докаже по безспорен начин нарушението, както от обективна, така и от субективна страна, като нарушителят не е длъжен да установява, че не е извършил вмененото му нарушение. Обстоятелството, че установеният на място товарен автомобил е управляван от В. само по себе си не доказва, че изземването на инертния материал е извършено от него. Още повече, че от приобщения по делото снимков материал и от показанията на свидетелите Д. и М., дадени в съдебно заседание, не се установява по безспорен начин управляваният от В. товарен автомобил да е транспортирал наносни отложения.

По изложените съображения настоящата инстанция намира за необоснован извода на районния съд, че жалбоподателят е осъществил вмененото му нарушение, като извършил изземване с механизация на наносни отложения. Оспореното решение е неправилно и следва да бъде отменено, а вместо него се постанови друго, по съществото на спора, с което да бъде отменено Наказателно постановление №80/01.08.2025 г., издадено от директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение №1/ 04.01.2026 г., постановено по анд № 24/2025 г. по описа на Районен съд-Ардино, вместо което п о с т а н о в я в а:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №80/01.08.2025 г., издадено от директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, с което на основание чл. 200, ал. 1, т. 23 от Закона за водите, на В. Р. В. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 000 лв. за нарушение на чл. 46, ал. 1, т. 4, вр. чл. 118ж, ал. 2 от Закона за водите.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: