Решение № 59 от 15.04.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 59 гр. Пловдив, 15.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Васил Ст. Гатов

Членове:

Милена Б. Рангелова

Елена Й. Захова при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова в присъствието на прокурора Андрея Ат. Атанасов като разгледа докладваното от Милена Б. Рангелова Въззивно частно наказателно дело № 20245000600170 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 34 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на Решения за конфискация или отнемане и Решения за налагане на финансови санкции /ЗПИКОНФС/ във вр. с Рамково Решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24.02.2005год. относно прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови санкции.

Предмет на разглеждане е депозирана от адв. Д. Ц., в качеството му на служебен защитник на засегнатото лице М. С. И., жалба против Решение № 55/02.04.2024 г., постановено по ч.н.д. № 200/24 г. по описа на ОС-Пазарджик. С решението е признато влязлото в сила на 27.06.23г. решение на несъдебен орган на *, с което на споменатото лице, което е български гражданин с последен известен адрес в гр. *, е наложена финансова санкция – глоба в размер на 120 евро за нарушение по Кодекса за движение по пътищата на *. Постановено е решението да се изпрати на НАП - * за събиране на дължимата сума в определената й левова равностойност.

В жалбата се твърди, че решението е постановено в нарушение на закона на три основания: от приложеното удостоверение по чл. 4 от Рамковото решение 2005/214/ПВР на Съвета не ставало ясно дали засегнатото лице е обявило, че няма да обжалва решението; в това удостоверение е посочено, че засегнатото лице е извършило престъпление (а не 1 адм.нарушение); не било декларирано, че при преценката за надвишаване на допустимата скорост на управляваното от лицето МПС (в което се изразявало деянието), е съобразен приложимия според българското законодателство толеранс от три км./ч. (поради потенциална техн.грешка). В този смисъл се прави искане решението на окръжния съд да се отмени.

Засегнатото лице не се яви в съдебно заседание, тъй като се намира зад граница на неизвестен адрес. Служебният му защитник – адв. Ц. обяви, че поддържа жалбата и направеното с нея искане по изложените съображения. При пренията добави и нов аргумент за незаконосъобразно процедиране от страна на проверяваната инстанция – не била отчела езиковата бариера, която не позволила на засегнатото лице да научи за какво точно е наказано.

Представителят на Апелативна прокуратура – Пловдив е на становище, че жалбата е неоснователна, а решението като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като обсъди поотделно и в съвкупност приложените към делото писмени доказателства, мотивите на проверяваната инстанция и взе предвид становището на страните, намери за установено следното:

Депозираната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

По делото е налично Удостоверение по чл. 4 от Рамковото Решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24.02.2005г. с превод на български език. Удостоверението е изготвено от компетентен изпълнителен орган на издаващата държава и съдържа необходимата информация. И настоящия съдебен състав счита, че са спазени изискванията на ЗПИКОНФС за форма, съдържание и удостоверяване на релевантните обстоятелства, а също за надлежно защитен начин за изпращане. Същевременно ПзОС е бил компетентният да се произнесе орган, доколкото е съд по местоживеенето на засегнатото лице. При произнасянето си той е спазил точно изискванията на закона. Извършил е всички изискуеми проверки – относно провеждането на производството по налагане на финансовата санкция в държава-членка и компетентността на ангажираните органи, относно вида и размера на тази санкция, нейната изпълнимост, давността, както и относно липсата на данни за постановено срещу същото лице решение за същото нарушение и на данни за невъзможност наказаната да носи адм.наказателна отговорност.

ПАС счете за неоснователна критиката на отказа на ПзОС да събере информация относно материалноправните предпоставки за ангажиране на отговорността на засегнатото лице. В тази връзка беше отхвърлено и искането апелативната инстанция да стори това вместо първоинстанционния съд. Принципът на взаимно доверие в правораздавателните системи на държавите-членки и за зачитане на постановените от техните органи съдебни актове изключва подобни проверки от страна на изпълняващата държава. Предвидените в ЗПИКОРНФС консултации с компетентния орган на издаващата държава се осъществяват в 2 случай на съмнения или затруднения при възприемане на информацията в удостоверението, каквито в настоящия случай не се констатират.

ПзОС е бил прав да приеме, че при провеждане на административното производство, в рамките на което е било санкционирано извършено от българския гражданин нарушение по Закона за движение по пътищата, действащ в *, не е било допуснато накърняване на неговите права. В довода, че липсвал изпълнителен титул, тъй като И. не била депозирала изрично заявявление за отказ да оспорва решението, няма резон. В удостоверението изрично е посочено, че административното производство е проведено писмено. Този факт е маркиран чрез отбелязване на точка 2 в бланката на удостоверението (вж. л. 7 от първоинст.дело).

Корелативна на въпросната точка 2 е точка 3.3. Тя съдържа указание за отбелязване дали лицето е било изрично уведомено за правото си на обжалване на решението и (1) изрично е заявило, че не оспорва решението или (2) не е поискало повторно разглеждане или обжалване в приложимия за целта срок. Сведение за информиране на И. относно съобщаване на обжалваемостта на решението се съдържа в следния свободен текст, изписан срещу маркираната точка 2: „Потвърждавам, че лицето е уведомено (…) относно правото си да обжалва решението, както и за сроковете за това“. Действително не е посочено дали И. е заявила, че не оспорва решението, но правейки подобно възражение, адв. Ц. не отчита, че това не е и необходимо, а както по-горе беше посочено, е само една алтернатива. Другата алтернатива – че не е обжалвала решението – също не е маркирана като изпълнена в точка 3, но изпълнението й е извън всякакво съмнение при положение че сроковете за оспорването му по съдебен ред (които са били съобщени на И. според горния текст) очевидно са изтекли, след като то е влязло в сила – на 27.06.23г. Съвсем очевидно е, че И. не се е възползвала от разясненото й право на обжалване.

Впрочем защитата не формулира някакво к о н к р е т н о твърдение, че е била поставена в невъзможност да узнае и схване решението за санкцията или своите права, вкл. възможността за обжалване. Не се открива нейна обструкция относно това, нито отговор на компетентния орган на подобно възражение. Служебният й защитник, който не е и в контакт с нея, изразява единствено предположение за невладеене на езика от нейна страна, както и за нарушаване задължението за довеждане на решението до знанието й по понятен начин.

По предположение обаче не може да се откаже изпълнението на решението или да се организира „консултация“ с издаващия орган.

Вярно е по-нататък, че в удостоверението е посочено, че И. е санкционирана за престъпление (вместо за адм.нарушение), но въпросната терминологична неточност не може да доведе до непризнаване на решението от българска страна, тъй като очевидно няма да се отрази на съдимостта на засегнатото лице.

Не е основателно и мнението за несъответствие между коментираното удостоверение и приложеното решение относно предмета на санкцията – според удостоверението И. била наказана със 120 евро, а в решението била фиксирана по-голяма сума – 129 евро. Макар и без превод е ясно, че горницата от 9 евро представлява административен разход във връзка с проведеното производство. Отделен е въпросът, че подобен аргумент всъщност е в ущърб на 3 засегнатото лице, тъй като с атакуваното решение е признато и прието за изпълнение парично задължение в по-малкия размер – 120 евро.

Казано в обобщение: окръжният съд не е имал каквото и да е основание да откаже изпълнението на решението за налагане на финансова санкция на българския гражданин М.

И., така че е постановил законосъобразен акт, който подлежи на потвърждаване.

Мотивиран от изложеното, ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА р ешение № 55/02.04.2024 г., постановено по ч.н.д. № 200/24 г. по описа на ПзОС, с което е признато влязлото в сила на 27.06.23 г. решение на несъдебен орган на *, с което на българския гражданин М. С. И. с последен известен адрес в гр. *, е наложена финансова санкция – глоба в размер на 120 евро, за нарушение по Кодекса за движение по пътищата на *, и е изпратено на НАП - * за събиране на дължимата сума в определената й левова равностойност.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на протест и обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4