Решение № 624 от 25.09.2023, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 624 гр. Русе, 25.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Б. П. Войков при участието на секретаря Елка П. Цигуларова като разгледа докладваното от Б. П. Войков Административно наказателно дело № 20234520200985 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на Б. М. Б., ЕГН: **********, с адрес ***, чрез адв. С. И. от АК – Велико Търново, със съдебен адрес ***, против Наказателно постановление № BG21022022/4000/P8-130/26.07.2022 г. на началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на жалбоподателя му е наложено наказание „глоба“ в размер на 1 800 лв. на основание чл. 179, ал. 3а ЗДвП.

Жалбоподателят счита обжалваното наказателно постановление за неправилно и незаконосъобразно. Била нарушена процедурата по установяване на административното нарушение и налагане на административното наказание. Същото не отговаряло на фактическото правно положение. Моли за отмяната на обжалваното наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.

Упълномощеният защитник адв. И. е депозирал молба, в която излага пространни съображения за неправилност на обжалваното наказателно постановление. В наказателното постановление никъде не било отразено като 1 факти или квалификация качеството на санкционираното лице – собственик на управлявания автомобил или трето лице, което управлява автомобила, като това предполагало и различна правна уредба – по чл. 187а, ал. 1 или ал. 2 ЗДвП. Това възпрепятствало жалбоподателя да разбере кое било виновното, съответно – отговорното лице и дори кой бил санкциониран. Наказващият орган дължи доказване на обстоятелствата, изпълващи състав на нарушение, неговия извършител и вината, в случаите когато е физическо лице. Липсвало ясно посочване на извършителя на нарушението, съответно на отговорното лице. Това било съществен порок, който не можел да бъде саниран в съдебното производство. Предвидената в чл. 179, ал. 3а ЗДвП санкция във фиксиран размер независимо от характера и тежестта на нарушението противоречала на чл. 9 от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999 г., тъй като нарушавала принципа за пропорционалност. В практиката на СЕС било възприето, че изискването за пропорционалност не допускало система от наказания, която предвиждала налагането на фиксирана глоба за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им. Така предвидената в чл. 179, ал. 3а ЗДвП санкция била във фиксиран размер и не давала възможност за преценка на конкретните факти и тежестта. От приложените доказателства се установявало, че на посочената дата имало платена такса за управляваното от жалбоподателя МПС, което на самостоятелно основание следвало да послужи за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

Налице е сключен договор с доставчик на услуга за електронно събиране на такса за изминато разстояние от страна на собственика на процесното МПС, поради което дружеството собственик е изпълнило задълженията си във връзка с установяването на изминатото от ППС разстояние. Липсвали данни по делото неподаването на тол декларация да се дължи на неправомерно поведение на дружеството собственик или на жалбоподателя. Налице било несъответствие между описаната в наказателното постановление фактическа обстановка и приложената правна квалификация. От фактическа страна било посочено единствено, че за процесното ППС не била заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1 ЗП за определен участък от пътя. Приложената санкционна норма предвиждала обаче налагане на административно наказание за неизпълнение на съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, а не за 2 незаплащане на пътната такса, което незаплащане би могло да бъде следствие от неизпълнение на тези задължения, но би могло да се дължи и на други обстоятелства. Моли за отмяната на обжалваното наказателно постановление и за присъждането на сторените в хода на производството разноски.

Агенция „Пътна инфраструктура“, редовно уведомени, се представляват от юрк. З. С., която оспорва жалбата, като излага пространни съображения за нейната неоснователност, претендира разноски за производството и депозира подробно писмено становище.

Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок на 03.08.2022 г. по пощата, при положение че наказателното постановление е било връчено на нарушителя на 01.08.2022 г., поради което се явява процесуално допустима.

По същество жалбата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

Наказателно постановление № BG21022022/4000/P8-130/26.07.2022 г. на началника на отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление (НТУ) към Агенция „Пътна инфраструктура“ е издадено против Б. М. Муруджиев за това, че на 08.02.2022 г., в 10,43 ч, по път I-5, км 25+914 е управлявал моторно превозно средство – влекач марка „Волво ФХ“, с рег. № ***, с обща технически допустима максимална маса над 12 т, с прикачено полуремарке, с общ брой на осите на влекача и полуремаркето 5, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, като това съставлява нарушение по чл. 179, ал. 3а ЗДвП.

От разпита на актосъставителя, както и от приложените по делото доказателства, се установи следната фактическа обстановка:

На 21.02.2022 г., в 10,06 ч, в направление излизане от територията на Р България на ГКПП Русе-Дунав мост, пристигнало ППС с рег. № *** – влекач „Волво ФХ“, с прикачено полуремарке с обща технически допустима максимална маса на състава над 12 т и общ брой оси 5, което се управлявало от жалбоподателя Б.. Митническият служител Г. Й. Г. извършил проверка в 3 системата по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП и установил, че бил генериран доказателствен запис № D849D19DFCD4357DE053011F160A3E75, от който се установило, че с процесното ППС било извършено нарушение на 08.02.2022 г., в 10,43 ч, тъй като същото било управлявано в района на с.

Тръстеник, общ. Иваново, обл. Русе, на път I-5, при км 25+914, без за него да е била заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП и това нарушение било засечено с контролно устройство № 40341. Нарушението е било установено при преминаване през пътен сегмент № **********. Установява се от становището на „ИНТЕЛИГЕНТНИ ТРАФИК СИСТЕМИ“ АД и приложения технически лог за работа на бордовото устройство, асоциирано към ППС с рег. № ***, че последното е било изключено в периода от 08.02.2022 г. от 08,48 ч до 08.02.2022 г. 11,11 ч, като вследствие на изключването в този период не са генерирани данни за геолокация и не са били създадени тол декларации в посочения период, имащо за последица регистриране на неправомерно ползване на платената пътна мрежа. От представените разпечатки от дигиталния тахограф, с който е оборудван влекач с рег. № ***, пътен лист и товарителница за извършения на 08.02.2022 г. превоз се установява, че на същата дата превозното средство, за което е констатирано нарушението, действително е управлявано от установения при проверката на 21.02.2022 г. водач Б. Б.. От представените справки от Агенция „Пътна инфраструктура“ за констатирани нарушения от контролно устройство № 40341 за периода 08.02.2022 г. от 10,13 ч до 11,13 ч се установява, че освен извършеното с управляваното от жалбоподателя Б. превозно средство нарушение, са били засечени нарушения на други три превозни средства. За същия период имало подадени 83 бр. тол декларации за пътен сегмент № **********, на който е разположено контролно устройство № 40341. Анализът на тези доказателства показва, че към момента на извършване на нарушението системата на Агенция „Пътна инфраструктура“ е била в изправност.

Актът и наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл.

57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, са намерили отражение всички обективни 4 признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от административния орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на санкционираното лице.

Неоснователни са развитите от жалбоподателя аргументи, че в наказателното постановление и в акта за установяване на административното нарушение не ставало ясно кое било санкционираното лице. В наказателното постановление изрично е посочено, че същото се издава срещу Б. Б.. На стр. 2, абзац 9 от наказателното постановление е обективиран изводът на административнонаказващия орган, че жалбоподателят Б. е извършил нарушение, изразяващо се в управление на МПС в пътен участък, за който е дължима, но не е била заплатена изискуемата пътна такса. В диспозитивната част на НП ясно е записано, че наказанието се налага на жалбоподателя Б., което не оставя съмнение относно обстоятелството кое е санкционираното лице.

Съдебният състав намира за неоснователни доводите, свързани с нарушаване принципа за пропорционалност. Основно положение е, че принципът за пропорционалност /съразмерност/ е задължителен при преценка на наложената санкция, тъй като е основен сред принципите на правото на Европейския съюз ( Решение на този съд от 9 февруари 2012 г. по дело M. U., C-210/10, т. 23 ) В т. 24 от Решението ( както и редица други) е посочено, че когато по правото на Съюза не се съдържат по-точни правила за определянето на националните санкции - тъй като не предвижда изрично критерии за преценка на пропорционалността на подобни санкции, "санкционните мерки по национално законодателство не трябва да надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигането на легитимно преследваните от това законодателство цели, като се има предвид, че когато има избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до най-малко обвързващата и че причинените неудобства не трябва да са несъразмерни по отношение на преследваните цели". Така, при приложение на принципа на пропорционалност и посочените критерии за преценката му по правото на Съюза - следва да се има предвид преследваната цел с реализиране на 5 създадените с НП неблагоприятни за нарушителя последици. А тя е - защита на регулираните обществени отношения, свързани с поддръжката на пътя като основен фактор за безопасността на движението по него. Това мотивира решение за пропорционалност на наложената санкция, нормативно установена в твърд размер. При това, законодателят е създал достатъчно гъвкав законов механизъм, залегнал както в ЗДвП, така и в ЗП. Този режим включва не само инструментариума на административнонаказателната принуда, който борави с административни наказания и санкции в твърд размер, а и уредената възможност в чл. 10, ал. 2 от ЗП за лицето да заплати компенсаторна такса, в който случай същият се освобождава от административнонаказателна отговорност. В чл. 26, ал. 2 от Тарифа за таксите, които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа, приета на основание чл. 10, ал. 6 от ЗП, е диференциран и дължимият размер на компенсаторната такса при отчитане на категорията на ППС, съответно неговата допустима максимална маса и оси, като за жалбоподателя е съществувала възможност да заплати тази такса в указания в НП срок, в резултат на което постановлението би било анулирано. Колкото до твърденията, че съобразяването на административнонаказващия орган с принципа за пропорционалност би следвало да намери изражение в приложението на чл. 28 ЗАНН, настоящият съдебен състав намира, че не са налице формалните предпоставки за приложимостта на тази законова привилегия, тъй като нарушението е извършено след влизане в сила на чл.