Решение № 455 от 02.11.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 455 гр. Пловдив, 02.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Мария П. Петрова при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Галина Гр. Арнаудова Въззивно търговско дело № 20225001000455 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Подадена е въззивна жалба от З.Д. „Б.И.“ АД – С. чрез процесуалния му представител адвокат В. Р. против решение № 30/06.05.2022 г., постановено по т.д. № 19/2021 г. по описа на С.О.С.. Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно, необосновано, незаконосъобразно и постановено при съществени процесуални нарушения по изложените в жалбата съображения, поради което моли съда да го отмени и да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен. Претендира направените по делото разноски съобразно представения списък по делото на С.О.С..

Въззиваемият Л. В. С. чрез процесуалния си представител адвокат Л.

С. оспорва въззивната жалба като неоснователна, като твърди, че обжалваното решение е правилно, законосъобразно и обосновано, за което излага подробни мотиви, и моли съда да остави в сила първоинстанционното решение. Претендира разноски за въззивната инстанция, в т.ч. адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1 от ЗА в размер на 2 330 лв. за 1 процесуалния му представител адвокат Л. С. за осъществено безплатно представителство по делото.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Съдът намира, че жалбата е подадена в срок против подлежащ на обжалване съдебен акт от лице, имащо право на жалба, изпълнени са и останалите законови изисквания по отношение на нея и същата като ДОПУСТИМА следва да бъде разгледана по същество.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявения от Л. В. С., първоначално действащ като непълнолетен със съгласието на своя баща В. Е.

С., а впоследствие след навършване на пълнолетие лично, против З.Д. „Б.И.“ АД – С. иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ. Ищецът твърди, че на 16.04.2019 г., около 07,35 ч. в С., на ул. **** М.Р.К. при управление на лек автомобил марка „А.Р.“, модел „***“, с рег. № ** **** ** нарушил правилата за движение по пътищата и поради несъобразена скорост причинил пътно-транспортно произшествие, вследствие на което блъснал ищеца като пешеходец, пострадалият бил приет по спешност в МБАЛ „Д.Б.Ш.“ АД - С., а след направен преглед и констатирана загуба на съзнание транспортиран с екип на ЦСМП за спешно животозастрашаващо лечение в УМБАЛ „С.Г.“ ЕАД – П., където били установени множество травми, причинени от произшествието, в т.ч. черепна фрактура, спидурална хеморогия под фрактурата /масивен подкожен хематом в челната и дясна темпорална област/, множество охлузвания по челото, носа, вдясно темпорално и на горна и долна устни, масивен субконюктивален кръвоизлив в двете очи и оток на клепачите, травматичен периорбитален и клепачен хематом вдясно, фрактура на лявата раменна кост в областта на хирургичната й шийка, като в хода на лечението била направена операция за отстраняване на хематома в черепната кухина, а ищецът бил изписан за домашно лечение на 01.05.2019 г., продължило близо половин година и недовело до пълно възстановяване. В исковата молба се твърди също, че в резултат на причиненото му телесно увреждане С. претърпял и все още търпи болки и страдания, както физически болки, така и други негативни изживявания, свързани с престоя му в болничните заведения, необходимостта от оперативна интервенция, неудобства от битов характер, промяна на начина му на живот и безпокойството дали ще се възстанови 2 напълно, дали ще успее да завърши учебната година, да продължи нормално своето образование и да се върне към нормалния си начин на живот, изпитвал силно затруднение при самообслужването си заради фрактурата на лявата му ръка и бил принуден да приеме грижите на своите родители, като се срамувал, че трябва да бъде обслужван от тях при ходене до тоалетна, къпане, преобличане, което представлявало дълбока интимност за един пораснал човек; дълго време не можел да спи нормално поради фрактурата на лявата ръка, операцията на главата от дясната й страна и раните от охлузвания по гърба му, изпитвал неудобство от приятелите си от белега от операцията на главата и не желаел дълго време да излиза от дома си, светлината, миризмите и шумът го дразнели и предпочитал да остава в стаята си. Дълго време ищецът изпитвал и психически травми, свързани с излизане на улицата и пресичането й, като трудно се възстановил от душевните болки и страдания.

По повод настъпилото произшествие против водача на лекия автомобил М. К. било образувано ДП № 141/2019 г. по описа на РУ на МВР - С., приключило с влязло в сила постановление от 20.11.2020 г. на Районна прокуратура - С. за прекратяване на наказателното производство поради случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК при процесното ПТП, като лекият автомобил „А.Р.“, с който е причинено произшествието, към този момент имал валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена със ЗД „Б.И.“ АД – С., поради което с молба от 20.08.2019 г. родителите на ищеца като негови законни представители отправили до ответното дружество искане да му бъде определено и изплатено застрахователно обезщетение за причинените неимуществени вреди, но такова не било изплатено, поради което ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата 60 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди за претърпените от него болки, страдания и психически стрес в резултат на причинените му телесни увреждания при ПТП на 16.04.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на уведомяването на застрахователя с искане за репариране на причинените вреди от ПТП, 20.08.2019 г., до окончателното й изплащане. Претендира разноски, в т.ч. адвокатско възнаграждение на адвокат Л. С. на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА за осъществена безплатна правна помощ по делото.

Ответникът З.Д. „Б.И.“ АД – С. оспорва изцяло иска по основание и размер и моли съда да го отхвърли. Твърди, че водачът на лекия автомобил 3

„А.Р.“ М. К. не е нарушил правилата за движение по пътищата, като катастрофата се дължи на случайно деяние, което изключва причинноследствената връзка между поведението на водача и вредоносния резултат, а в същото време пострадалият е предприел пресичане на пътното платно за движение на място, по начин и в момент, когато това не е било безопасно.

Претендира разноски.

С обжалваното решение е осъдено З.Д. „Б.И.“ АД - С. да заплати на Л.

В. С. сумата 60 000 лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и психически стрес по повод получените от него телесни увреждания в резултат на ПТП, настъпило на 16.04.2019 г., причинено от водача на лек автомобил „А.Р.-***“ с рег. № ** **** ** М.Р.К. по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 20.08.2019 г., датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото ПТП, до окончателното изплащане на обезщетението, както и 3 200 лв. разноски по делото, както и ответникът е осъден да заплати на адвокат Л. С. на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство и защита на ищеца в размер на 2 330 лв.

Решението е обжалвано от ответника изцяло, като то е предмет на въззивното производство в пълен обем.

При служебната проверка на решението по реда на чл. 269 от ГПК не се установиха пороци, обуславящи неговата нищожност или недопустимост.

По отношение на правилността на обжалваното решение съдът съобрази ограниченията на въззивната дейност съгласно чл. 269 ГПК и ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС за извършване проверка само в обжалваните части /в случая изцяло/, на оспорените в жалбата фактически констатации и на изрично въведените в жалбата процесуални нарушения от първоинстанционния съд.

За да бъде търсена и наложена отговорността, предвидена в разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, е необходимо кумулативното съчетаване на няколко предпоставки: наличие на валидно застрахователно правоотношение по застраховка

„Гражданска отговорност на автомобилистите“ между застрахователя и прекия причинител и настъпване 4 на застрахователното събитие от виновното противоправно поведение на застрахования, от което на ищеца да е причинена вреда.

За да бъде предявен този иск обаче е необходимо лицето, което претендира застрахователно обезщетение, да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция /чл. 380 от КЗ/, последният трябва да се произнесе по тази претенция по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ в срок, не по-дълъг от три месеца от нейното предявяване пред застрахователя, сключил застраховката, или пред негов представител /чл. 496, ал. 1 от КЗ/, а увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда, само ако застрахователят не е платил в посочения срок, отказал е да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение /чл. 498, ал. 3 от КЗ/.

Следователно допустимостта на иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ е обусловена от предхождащо искане до застрахователя по реда на чл. 380 от КЗ и липса на доброволно уреждане на спора в срока по чл. 496 от КЗ /липса на плащане на обезщетение, отказ за такова – изричен или мълчалив, или несъгласие на претендиращия обезщетение с определения размер/.

Не се спори между страните, че с молба на В. Е. С. и М. К. С.а в качеството им на родители и законни представители на непълнолетния Л. В.

С. чрез пълномощника им адв. Л. С. вх. № ОК-525343/20.08.2019 г. до ЗД „Б.И.“ АД – С. е отправена застрахователна претенция за изплащане на обезщетение за причинените неимуществени вреди на пострадалия ищец, изразяващи се в болки и страдания, получени в следствие на процесното ПТП, но с писмо изх. № НЩ-6853/04.09.2019 г. дружеството е отговорило, че няма основание за изплащане на исканото обезщетение до представяне на влязъл в сила акт, доказващ виновността на водача, управлявал застрахованото МПС, като впоследствие до приключване на устните състезания пред настоящата инстанция застрахователят не се е произнесъл по същество по искането и не е изплатил обезщетение на ищеца, поради което съдът приема, че искът е допустим и следва да бъде разгледан по същество.

С доклада по чл. 146 от ГПК в съдебно заседание на 22.07.2021 г. първоинстанционният съд е приел за безспорен и ненуждаещ се от доказване факт наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност на 5 автомобилистите“ за лек автомобил „А.Р.“, модел *** с рег. № ** **** ** по полица ВG/02/************** от 15.08.2018 г. със ЗД „Б.И.“ АД.

По отношение на механизма на настъпване на пътно-транспортното произшествие и виновното противоправно поведение на водача на МПС-то, причинило катастрофата:

От констативен протокол за ПТП с пострадали лица рег. № 004798/16.04.2019 г. и протокол за оглед на ПТП от 16.04.2019 г., неоспорени от страните, се установява, че на същата дата около 7,35 ч. в С., кв. „У.“, на ул.

„В.Р.“, пред *** е настъпило пътно-транспортно произшествие, при което водачът на лек автомобил марка „А.Р.“, модел „***“ с рег. № ** **** ** М.Р.К. е причинил кръвоизлив на мозъка, фрактура на черепа и фрактура на лява раменна кост на Л. В. С..

Протоколът за ПТП в частта, в която отразява извършените от и пред длъжностното лице изявления, съставен в кръга на службата му по установените ред и форма, е официален документ с материална доказателствена сила /чл. 179, ал. 1 от ГПК/, поради което съдът приема за установени отразените обстоятелства на местопроизшествието относно участниците в ПТП-то, местоположението и състоянието им след това.

На 16.04.2019 г. е образувано ДП № 141/2019 г. по описа на РУ на МВР - С. за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ от НК във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, прекратено с постановление на прокурор от Районна прокуратура - С. от 20.11.2020 г. поради липса на виновно поведение на водача на лекия автомобил М. К. за извършено престъпление, което постановление е потвърдено с определение № 01/06.01.2021 г. по ч.н.д. № 633/2020 г. на С.ския районен съд, който съдебен акт е потвърден с определение № 10/09.02.2021 г. по в.ч.н.д. № 14/2021 г. на С.О.С..