Решение № 159 от 10.05.2021, Районен съд - Русе
- Съд
- Районен съд - Русе
- Дело
- Административно наказателно дело 258/2021
- Вид
- Решение № 159
- Подписан
- 10.05.2021
- Състав
- Ивайло Асенов Йорданов
Цитирани разпоредби
- чл. 11 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 189, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 461, т. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 483, ал. 1, т. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 638, ал. 1-3 и 5 · Кодекс за застраховането
- чл. 638, ал. 1, т. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 638, ал. 1-3 и 5 · Кодекс за застраховането
- чл. 638, ал. 1-3 и 5 · Кодекс за застраховането
- чл. 638, ал. 4 и 6 · Кодекс за застраховането
- чл. 638, ал. 1-3 и 5 · Кодекс за застраховането
- чл. 638, ал. 4 и 6 · Кодекс за застраховането
- чл. 639 · Кодекс за застраховането
- чл. 647, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 647, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 647, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 93, т. 9 · Наказателен кодекс
- чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 159 гр. Русе , 10.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на петнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Ивайло А. Йорданов при участието на секретаря Радостина И. Станчева като разгледа докладваното от Ивайло А. Йорданов Административно наказателно дело № 20214520200258 по описа за 2021 година Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А. О. Ф., чрез адв. Б.М., депозирана против наказателно постановление № 20-1882-001209/15.01.2021г., издадено от Началник Първо РУ при ОДМВР – Русе, с което на жалбоподателя на основание чл. 638, ал. 1, т. 1, вр. чл. 461, т. 1 КЗ е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 250 лева, за нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ.
С жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление е незаконосъобразно, издадено при неспазване на установената форма, липса на компетентност, при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби, както и при несъответствие с целта на закона, както и че наказателното постановление е необосновано. Във връзка с тези твърдения се релевират доводи, че от описанието на нарушението не става ясно, за какво точно нарушение е ангажирана отговорността на жалбоподателя, а именно за липса на сключен договор за задължителна застраховка гражданска отговорност или за това, че е управлявал МПС, без 1 сключен договор за застраховка гражданска отговорност и тази неяснота води до невъзможност жалбоподателя да разбере вида и характера на нарушението и да организира адекватно защитата си. На следващо място се излагат съображения, че разпоредбата на чл. 647, ал. 1 КЗ предвижда за нарушения по чл. 638, ал. 1-3 и 5 и чл. 639 КЗ да се съставят актове за установяване на административно нарушение и наказателни постановления, докато за нарушения по чл. 638, ал. 4 и 6 КЗ, когато с автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите се издава електронен фиш, а в случая е издадено наказателно постановление, в обстоятелствената част на което е описано, че нарушение е за управление на МПС без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Посочва се, че наказателното постановление е издадено като собственик на МПС, но за двата различни състава на нарушението веднъж е отговорен собственикът на МПС, който няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, а в другия случай отговорността е за всеки, който управлява МПС без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, като не е посочено като установено, дали жалбоподателят е управлявал по време на посочения ден и час и същият не е в състояние да се брани срещу тези обстоятелства, поради неяснота на нарушението, за което му е издаден електронен фиш. Релевират се доводи, че налице несъответствие с действителната фактическа обстановка и пропуски в цялата административнонаказателна преписка, и противоречие с материалния закон, тъй като актосъставителят не е присъствал на проверката, а в наказателното постановление е описан друг номер на АУАН, който не е бил предявен за запознаване, не е съставен в присъствието на жалбоподателя и не му е надлежно връчен, както и не му е дадена възможност да подаде възражения в законния 3-дневен срок. На последно място се релевират доводи, че се касае за маловажен случай, предвид тежестта и продължителността на нарушението, предвид това, че времето за което не е била сключена застраховка „Гражданска отговорност“ е било кратко и същата е била сключена веднага в офис на застраховател, както и предвид липсата на предходни нарушения. Моли се да бъде постановено решение, с което да бъде отменено обжалваното наказателно постановление.
2
Претендират се разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа подадената жалба, по изложените в същата фактически и правни доводи.
Административнонаказващият орган, чрез процесуалния си представител е депозирал становище, в което излага подробни съображения, във връзка с изложените в жалбата фактически и правни доводи, които поддържа в съдебно заседание и моли жалбата да бъде оставена без уважение, а наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. В подкрепа на това се инвокират доводи, че в НП е цитиран правилно съставения АУАН, препис от който е бил връчен на жалбоподателя.
Излагат се съображения, касаещи липсата на неяснота за нарушението, за което е санкциониран жалбоподателя, както и за липсата на предпоставките, касаещи приложението на чл. 28 ЗАНН. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Районна прокуратура представител.
-
Русе, редовно призована, не изпраща
По допустимостта на жалбата
Жалбата изхожда от активно процесуално легитимирана страна, адресат на издаденото наказателно постановление, депозирана е в преклузивния срок за обжалване и касае подлежащо на съдебен контрол наказателно постановление, поради и което същата се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната основателност.
Съдът‚ след като обсъди ангажираните от страните фактически и правни доводи и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната взаимна връзка и зависимост, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
3
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Административнонаказателното производство срещу жалбоподателя е започнало със съставянето на АУАН № 1209/18.12.2020г. (бл. № 546235 от същата дата), за това, че на 18.12.2020г., около 20,30 часа, в град Русе, ул.
„Стрешер планина“ № 61, управлява лек автомобил „Рено Меган“ с рег. № Р 89 41 КВ, негова собственост, като не е изпълнил задължението си да сключи договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за управляваното от него МПС, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение, което е субсумирано като нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ.
В АУАН жалбоподателят е вписал, че няма възражения. Такива не били депозирани и в срока, и по реда на чл. 44, ал. 1 ЗАНН.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено и обжалвано наказателно постановление № 20-1882-001209 от 15.01.2021г., издадено от Началник Първо РУ към ОДМВР - Русе, с фактическо описание и правна квалификация на деянието, идентични с тези съдържащи се в АУАН, като на жалбоподателя, за извършеното нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ, на основание чл. 638, ал. 1, т. 1, вр. чл. 461, т. 1 КЗ е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 250 лева.
Посочената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на производството гласни доказателства, приобщени чрез показанията на разпитания в процесуалното качество на свидетел актосъставител Б. В. А., както и от писмените доказателства и писмените доказателствени средства, събрани в хода на производството – АУАН бланков № 546235 от 18.12.2020г., Заповед № 336з-1351/04.08.2017г., Заповед № 336з-572/20.03.2018г., Заповед № 336з-366/02.02.2021г., Заповед № 336з1219/25.07.2016г., и Заповед № 336з-1191/21.07.2016г.
Не са налице противоречия в информационните изявления, съдържащи се в доказателствената съвкупност по делото и не е налице спор между страните, досежно факта, че именно жалбоподателят е собственик на 4 посоченото моторно превозно средство, както и че за същото към момента на извършената му проверка не е имало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Тези факти, освен че не се оспорват от жалбоподателя, еднозначно се установят от приобщените по делото гласни и писмени доказателства, а именно показанията на разпитания в процесуалното качество на свидетел актосъставител и съставеният АУАН, който съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП се ползва с доказателствена сила до доказване на противното.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира, че следва да бъдат изведени следните изводи
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Актът и наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл.
57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, са отразени датата, мястото и часа на извършването на нарушението. Самото нарушение е описано подробно, както в акта, така и в издаденото въз основа на него НП и в същите са намерили отражение всички обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от административнонаказващия орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на нарушителя.
Напълно опровергани са от доказателствата по делото - Заповед № 336з1351/04.08.2017г., Заповед № 336з-572/20.03.2018г., Заповед № 336з366/02.02.2021г., Заповед № 336з-1219/25.07.2016г., и Заповед № 336з5 1191/21.07.2016г. твърденията на процесуалния представител на жалбоподателя, че АУАН е съставен, а НП е издадено от лица, които нямат материална компетентност във връзка със съставянето на АУАН и издаването на НП, касаещи нарушения по КЗ, както и че същите не са съставени в предписаните от закона ред и форма
Неоснователни и без опора в доказателствата по делото – гласните, приобщени посредством разпита на актосъставителя и писмените съставения АУАН са твърденията на процесуалния представител на жалбоподателя, че АУАН въз основа на който е издадено НП не е бил съставен в присъствието на жалбоподателя и не му е бил предявен за запознаване. Видно от самия АУАН (лист 12 от делото), същият е бил предявен и подписан от нарушителя, като последният изрично е отразил в него, че няма възражения, които обстоятелства са удостоверени с подписа на лицето.
Неоснователни и без опора в материалите по делото са твърдения, че НП е издадено въз основа на АУАН, който не е бил предявен на жалбоподателя.
Видно от самото наказателно постановление в него е посочен именно АУАН бл. № 546235/18.12.2020г., съставен именно за нарушение по чл. 483, ал. 1, т.
1 КЗ.
Съдът намира за неоснователни твърденията в жалбата, че е нарушено правото на защита на наказаното лица, да разбере, за какво конкретно нарушение е ангажирана неговата отговорност.
Няма спор по делото, че именно жалбоподателят е собственик на посоченото МПС, че същото е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение, както и че за същото, към датата и часа на нарушението, жалбоподателят, в качеството му на собственик, не е изпълнил задължението си да сключи задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Обстоятелството, че е посочено, че лицето в качеството си на собственик, който не е изпълнил задължението, вменено му съгласно разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ е управлявал същото, не променя вида на нарушението и не сочи на състав на нарушение по чл. 638, ал. 3 КЗ, което 6 предвижда именно наказание за лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежание и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, за да бъде прието, че е налице смесване на съставите на нарушенията от страна на административнонаказващия орган, по начин, който да е лишил наказаното лице от възможността да разбере, за какво конкретно нарушение е ангажирана неговата отговорност и да организира защитата си. В конкретния случай факта, дали жалбоподателят е управлявал или не моторното превозно средство е ирелевантен, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, собственик на моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение.
Разпечатката съдържа 39 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/fead3158-017f-4015-9af6-8e2b99c28f80