Решение № 521 от 14.11.2022, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 521 гр. Видин, 14.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Даниел Н. Димитров при участието на секретаря СЛАВИНА Ж. СЛАВЧЕВА като разгледа докладваното от Даниел Н. Димитров Гражданско дело № 20221320101432 по описа за 2022 година

Делото е образувано по исковата молба на М. К. Р. с ЕГН: **********, чрез адв. В. М. със съдебен адрес: ***************, с която против Областна Дирекция на Министерство на вътрешните работи - Видин, с адрес: гр.

Видин, ул. „Цар Симеон Велики“ № 87 е предявил искове с правно основание по чл. 140 КТ, във вр. чл. 179, във вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Твърди се от ищеца, че същият е назначен и работи на длъжност мл. инспектор група ООР при РУ на МВР гр. Видин повече от три години, като служебните си задължения изпълнява на 12-часови дежурства, поради което е полагал труд повече от 40 часа седмично.

Излага че, ответникът не му е заплатил извънреден труд, формиран чрез превръщане на нощните часове в дневни, съобразно чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ и чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407 на МВР /отменена/ за реда за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, като се преизчисли нощен труд по коефициент 0.143, съответно превърнати в общ брой действително отработени часове. Сочи, че е налице и забава в плащането на този извънреден труд.

Твърди се, че по силата на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407 на МВР от 11.08.2014 г. /отменена/ за реда за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и 1 почивките на държавните служители в МВР, при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 ч. и 6.00 часа за отчетния период се умножава по 0.143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период.

Излага се, че съгласно чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време-за съответното работно място.

Поддържа се, че в Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. и следващите на МВР липсва изрична разпоредба, съответстваща на разпоредбата на чл. 31, ал.2 от Наредба № 8121з-407 за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 0.143. При липсата на такава норма не да следва да се възприема като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР.

Ищецът излага, че в случая при наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (обн. ДВ от 26.01.2007 г.), в която в чл. 9, ал.2 е предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.

Сочи се, че на ищеца е изплатена само добавката от 0.25 лв./1.00 лв. за всеки отработен нощен час за исковия период, но не и извънреден труд от нощен труд за исковия период, съобразно общия брой денонощни дежурства, положени от ищеца и преизчислени в действително отработени часове чрез превръщането им в дневен труд с коефициент 0.143.

Твърди се, че съгласно чл. 187, ал. 6 от ЗМВР извънредният труд по ал.

5 се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение, от което следва, че при изчисляването на дължимото възнаграждение на ищеца за извънреден труд, следва да е съобразено и това увеличение.

Поддържа се, че за периода от 02.08.2019 г. до 31.12.2020 г. ищецът е полагал нощен труд, като възнаграждение за извънреден труд, формиран чрез превръщане на нощните часове в дневни, не му е заплащано.

След допуснато изменение на иска се иска да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати сумата в размер на 967.81 лева - главница, представляваща неизплатено възнаграждение за 2 положен от ищеца извънреден труд от нощен труд, при сумирано изчисляване на работното време, при превръщане на нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношение между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време за исков период, считано от 02.08.2019 г. до 31.12.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба /13.07.2022 г./ до окончателното изплащане на задължението и сумата в размер на 202.07 лева - обезщетение за забава, представляваща общ сбор на законната лихва върху всяка една от неплатените главници за процесния период от 02.08.2019 г. до 31.12.2020 г. от падежа й до завеждането на исковата молба в съда.

Претендират се направените по делото разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответника, в който изразява становище за неоснователност и недоказаност на исковите претенции. Не оспорва, че през исковия период ищецът се е намирал в служебно правоотношение с ОД на МВР- Видин. Твърди, че на ищеца е било изплатено възнаграждение за всичкия положен от него извънреден труд и нощен труд през процесния период. Подържа, че ищецът е служител на МВР и в тази връзка е приложим единствено ЗМВР, а не Закона за държавния служител и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.

Сочи се в отговора, че Наредба № 8121з-407 от 2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР е отменена с Наредба № 8121з-592/2015 г. на МВР, считано от 01.04.2015 г.

/ДВ, бр. 40/2015 г./ и въобще не е действала през процесния период. Излага се, че неправилно ищецът е посочил, че за процесния период следва да се приложи субсидиарно Наредба за структурата и организацията на работната заплата, в която съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 2 при сумарно изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни, като никъде в наредбата не е посочен коефициент 1.143 и не е ясно от къде ищецът е получил този коефициент, за да иска същият да бъде приложен.

Ограничението в Наредба № 8121з-592/2015 г. и Наредба № 8121з-776/2016 г. е служителите, работещи на смени да не полагат повече от 8 часа нощен труд, което е равно на коефициент 1, а не на посочения коефициент 1.143. Също така се сочи, че с измененията на чл. 187, ал. 1 от ЗМВР, обнародвани в ДВ, бр. 60 от 07.07.2020 г. изрично е уредена нормална продължителност на нощното работно време от 8 часа, което води до коефициент 1. Ответникът счита, че напълно необосновано е препращането по аналогия към чл. 9, ал. 2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата, съгласно която при сумарно изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното място, тъй като 3 нормалната продължителност на работното време е осем часа, а в Наредбите посочени по-горе нормалната продължителност на нощния труд е 8 часа /8:8 равно на 1/. Поддържа се, че в случая не е налице празнота в нормативната уредба, която да може да обоснове препращане по аналогия, тъй като в процесния период в чл. 187 от ЗМВР, в горепосочените наредби, а и в заповеди № 8121з- 791/28.10.2014г., № 8121з-1429/23.11.2017 г. и № 8121з156/05.02.2020 г., издадени от министъра на вътрешните работи изрично съществува разпоредбата, че за всеки отработен час през нощта /между 22.00 и 6.00 часа/ на държавните служители се заплаща нощен труд в размер на 0.25 лв. /1.00 лв. в заповед № 156/05.02.2020 г./, т.е. ответникът счита, че е налице специална нормативна уредба по отношение на отчитане и заплащане на нощния труд на държавните служители в МВР, която изключва общия ред.

По делото са събрани писмени доказателства, назначена и изслушана е съдебно-счетоводна експертиза.

Съдът, като съобрази доводите на страните и ангажираните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Между страните не е налице спор, че през исковия период от 02.08.2019 г. до 31.12.2020 г. ищецът е полагал труд по служебно правоотношение при ответника.

От заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза, което съдът намира за обективно и компетентно изготвено, се изяснява, че размерът на отработените часове нощен труд от ищеца през периода от 02.08.2019 г. до 31.12.2020 г. съобразно общия брой на отработените от него дежурства в този период е 792 ч/ч нощен труд, а размерът на действително положения „извънреден труд от нощен труд“ за горецитирания период, съобразно общия брой дежурства, положени от ищеца и преизчислени с коефициент 1.143 е 113 ч/ч. В заключението е отразено, че допълнителното възнаграждение, представляващо възнаграждение за действително положен извънреден труд от нощен, възлизало на 967.81 лв., а размерът на обезщетението за забава за исковия период от 02.08.2019 г. до 31.12.2020 г.,считано от момента на възникване на всяко едно от вземанията до датата на предявяване на иска възлиза на 202.07 лв.

Отделно,в заключението си вещото лице е посочило, че за периода от 02.08.2019 г. до 11.07.2020 г., ищецът е изработил 552 часа нощен труд.

Приравненият с коефициент 0,143 нощен труд в дневен възлиза на 79 часа положен извънреден труд, който се равнява на 668.27 лева. Според вещото лице при този вариант обезщетението за забава на плащането на главниците по периоди на възникване е в размер на 154.36 лева.

Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно и компетентно изготвено.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

4

В разглеждания случай отношенията между страните се уреждат от ЗМВР, който се явява специален по отношение на ЗДСл по аргумент от чл.

142, ал. 2 ЗМВР. Разпоредбата на чл. 187, ал. 3 ЗМВР регламентира, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24 - часови смени – сумирано за тримесечен период.

Според чл. 187, ал. 5 ЗМВР работата извън редовното работно време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни – за служителите на ненормиран работен ден; и с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени.

С оглед характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът е полагал труд през нощта (22:00 – 06:00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумарно, за което обстоятелство също липсва спор между страните. От това следва, че в настоящия случай отношенията между страните се уреждат съобразно разпоредбите на чл. 187, ал. 5-6 ЗМВР, предвиждащи компенсиране на работата извън редовното работно време с възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени.

Предвид всичко изложено, от значение за разрешаване на възникналия между страните правен спор е обстоятелството дали намира приложение нормата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, предвиждаща преизчисление на положения нощен труд.